През 90-те години Улиям Щраус и Нийл Хауи стигат до заключението, че раждането в определен период предопределя уменията, мисленето, ценностите и поведението на хората. На всеки двайсетина години в класните ни стаи пристигат ученици от ново поколение със своите очаквания, поведение и ценности, оформени от уникалните обстоятелства на времето. С тези деца идват нови предизвикателства и нова перспектива пред образованието, за да бъде то адекватно на техните нужди и да успее да ги подготви за бъдещето.
В понятието поколенческа личност (поколение) е вложен смисъл на съвкупност от хора в близка възраст и жизнен етап, които споделят обща история, повлияни от конкретни ценности и идеи, живели в конкретни обществени условия и събития (Томов, 2016).
Обобщена класификацията на поколенията, според времевия интервал на раждане (по МакКриндъл) е представена на фигура 1.
| поколение | година на раждане | възраст |
| старейшини | преди 1925 г. | над 97 години |
| строители | 1925–1946 г. | от 76 до 97 години |
| бейби бумъри | 1945–1964 г. | от 58 до 77 години |
| поколение Х | 1965–1979 г. | от 43 до 57 години |
| поколение Y | 1980–1994 г. | от 28 до 42 години |
| поколение Z | 1995–2009 г. | от 13 до 27 години |
| поколение Алфа | 2010– | под 13 години |
Фигура 1. Класификация на поколенията по книгата „Отвъд думите“ на М. МакКриндъл
Днес в класните стаи се обучава поколението Алфа, родените след 2010 г. Те са деца, които не познават аналоговия свят, те израстват изцяло в 21 век, под знака на дигиталните технологии.
Според изследователите децата от поколението Алфа бележат нов етап в еволюцията на човечеството (това е причината да се именуват с първата буква от гръцката азбука, ново поколение, нова страница – презареждане, ново начало). Те са израснали в един бързопроменящ се свят, свят на леснодостъпното знание, глобализация, пандемия, войни. В такива периоди на интензивни социални процеси, идват поколения, които са много по-адаптивни, по-гъвкави, по-радикални от предшествениците си. Децата от поколението Алфа са отгледани от родители, поколение Y – амбициозни перфекционисти, които са прекалено грижовни, склонни да спестяват на децата си трудности и дейности, с които би трябвало да се справят сами. Според психолозите „прекомерните грижи се отразяват на децата точно толкова, колкото и недостатъчните“ (Рюдигер Мас).
Марк МакКриндъл e австралийски социолог, футурист, демограф и лектор от конференцията TED, които изучава особеностите, поведението и ценностите на поколенията. В книгата си „Разбиране на поколението Алфа“ той представя характерните особености на тези деца, доколкото това е възможно, имайки предвид, че най-възрастните Алфи са само на 12 години:
- от ранна възраст използващи дигитални технологии и иновации като залъгалки и образователни помагала, те могат да се справят с всяко сложно устройство;
- умеят да изпълняват едновременно няколко задачи – много лесно достигат до алфа и тета вълните (бодрост и ефективност), лесно синхронизират мозъчните сипполукълба, а мозъчният им потенциал достига до своите оптмални възможности;
- те са адаптивни и независими, знаят какво искат;
- те са чувствителни и уязвими, което изисква нов творчески подход от страна на родителите и учителите им;
- любопитни са, обичат да учат, но само ако им е интересно, за тях вътрешната мотивация е много по-важна и по-силна от външната;
- предпочитат самостоятелната работа и виртуалното общуване, което крие опасност да бъде прекъсната естествената комуникация между хората;
- не умеят да реагират адекватно на междучовешките отношения, свързани със запознанство, приятелства и общуване с непознати деца, нуждаят се от допълнителна подкрепа за справяне с личните и социални дефицити;
- не са способни сами да се справят с конфликт, да изразяват собствено мнение и да проявяват въображение в контактите им с техните връстници;
- те не са гъвкави, те са хипергъвкави и трудно се съобразяват с правилата в училището например;
Децата от поколението Алфа имат достъп до повече дигиталност – технологии, информация и външни влияния отколкото всяко поколение преди тях (фигура 2).
| категория | поколение | степен на дигиталност |
| Чужди на дигиталното
(Digital Aliens) |
над 65 години | предшественици на технологиите |
| Дигитални емигранти
(Digital Immigrants) |
бейби бумърите | достигнали зряла възраст без технологии |
| Дигитално адаптиращи се
(Digital Adaptives) |
поколението Х | прегръщат технологиите в юношеската си възраст |
| Дигитални туземци
(Digital Natives) |
поколенията Y, Z и Алфа | живеят изцяло в света на дигиталните технологии |
фигура 2. Категоризация на умението за боравене с дигитални технологии
И ако всяко предходно поколение, в хода на своето развитие, се сблъсква със затруднения при достъпа до информация, то поколението Алфа не среща такива трудности – информацията е навсякъде около тях. Фокусът се измества върху умението за селектиране на огромната маса от информация и да се пригоди към нуждите на конкретния индивид.
И тук логично се появява въпросът: Как да образоваме Алфа поколението?
Учене чрез преживяване (чрез опит)
Децата от поколението Алфа не приемат технологиите като инструмент или моден аксесоар, а като част от живота. За тях всичко, което искат да знаят е на един клик разстояние, компютрите и интернет дават на младите хора различни начини да учат, да придобиват умения, да изследват нови светове, макар и във виртуална среда. Това е причината традиционното образование да няма същия успех сред обучаемите, какъвто е имало сред предшестваштите ги поколения. Методът учене чрез преживяване (чрез опит) дава практически възможности за обучение – да направят макет на Паметника на свободата, да изиграят възстановка на историческа сцена, да посетят Политехническия музей, където да научат за законите на физиката или химията, да направят маршрут (по картата на България) за екскурзия и други.
Учене чрез моделиране
Моделирането е метод подобен на учене чрез преживяване и съдейства за по-тарайното усвояване на дадено знание, повишава интереса, любопитството и емоционално-оценъчното отношение към света около нас. Моделирането се класифицира в четири групи: експериментално, проектировъчно, демонстрационно и имитационно.
Експериментално моделиране – учениците участват в изграждането на модела и поемат грижите и поддържането му, напр. засаждане на растение в саксия или изработване на къщичка за птици. Този метод погама на децата да опознават света около нас и природата, насърчава желанието им за експериментиране.
Проектировъчно моделиране – подходящо за учебно съдържание, което е свързано с обекти от обществената действителност – макет на къща или паметник, модел на Слънчевата система, маршрут до дома и др.
Демонстрационно моделиране – изучава и проследява цялостното поведение на обекта или явлението – направата на вулкан;
Имитационно моделиране – намира приложение в уроците за развиване на исторически представи театрални игри, имитации на случки и събития.
Моделирането като метод повишава мотивацията, подобрява атмосферта в класната стая и прави познавателната дейност по-осъзната и по-продуктивна.
Занимания по интереси
Децата от поколението Алфа обичат да учат, но само ако им е интересно. Те са по-склонни от всяко друго поколение да изключат всяка информация, която не съвпада с интересите им, училището трябва да използва тази тяхна особеност в своя полза. Във всяка учебна дисциплина може да се представят любопитни факти – за изобретяването на електрическата крушка и дънките или други предмети от тяхното ежедневие, за изчезнали вече професии, географски открития, за космоса и т. н. Това поддържа детското любопитство, любознателност и въображение.
Учене чрез сътрудничество
За Алфа поколението работата в екип е много ценна, предвид факта, че те предпочитат самостоятелната работа и виртуалното общуване. Този метод способства за усвояването на социални и комуникационни умения като активно слушане и ефективно говорене. Работата в екип учи учениците на уважение, зачитане на чуждото мнение, увереност за споделяне на идеи пред публика. Четене по роли, взаимна проверка на самостоятелната работа по математика, съвместна работа по проекти. Това дава възможност на учениците да учат един от друг чрез партньорски диалог.
Учене чрез дигитални образователни ресурси
Повечето ученици уверено използват различни дигитални инструменти, особено след като през пролетта на 2020 г. световната пандемия затвори училищата и образованието рязко премина в електронна среда от разстояние.
Използването в класната стая на различни дигитални ресурси – електронни учебници, образователни платформи и приложения, интерактивни игри, виртуални екскурзии и др., прави уроците креативни и ангажират вниманието на децата, повишават мотивацията, повишават ефективността на обучението, раздвижва традиционната учебна среда и подобряват комуникацията учител-ученик.
Фигура 3. Технологично обезпечена класна стая (по Данов)
Един пример: Center for Educational Initiatives предлага българска версия на играта Take it Serious (Вземи го насериозно!) – играта има пет възможни сценария: земетресение, наводнение, пожар, суша, горещини. Всеки потебител със статут „учител“ ще може да създава свои сценарии, които да споделя и с други потребители. Учениците имат възможност да управляват бедствието в няколко етапа: Превенция и Готовност – играчът изгражда и подготвя града си; Реакция – евакуация, комуникация, координация със спасителните служби; Възстановяване – играчът възстановява щетите и предвижда мерки за подобряване. (Цветански, 2022)
Министерство на образованието предвижда от есента на 2022 г да заработи Национална платформа за е-уроци, инсталирана върху облачната среда на министерството. Платформата е следващата стъпка от дигитализирането на образованието и предхожда въвеждането на персонализираното обучение. Тя ще бъде оборудвана с пет модула. Всеки модул съхранява персонализирано дигитално учебно съдържание, което преподавателят да насочва към конкретен ученик. Така нужните на ученика ресурси ще бъдат събрани на едно място. Платформата предоставя на учителите възможност да създават дигитално учебно съдържание чрез наличните ресурси – интерактивни презентации, видео, аудио, виртуална и добавена реалност. Съвместно със СУ „Св Климент Охридски“ ще бъдат проведени обучения на учители по програмиране/кодиране, киберсигурност и защита на интелектуалната собственост. Съвсем естествено се появява нуждата от нови учебни предмети, свързани с безопасното боравене с безкрайните възможности, които интернет предлага на учениците.
От началото на април 2022 г отваря врати Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, В интервю акад. Денков – министър на образованието в Р България, посочва основната му цел – „да задържи талантливите деца на България“. Този проект има амбицията да допринесе за развитието на икономиката, социалната политика и образованието в страната ни.
Образованието на бъдещето се свързва с дигиталните технологии, промяната в образователния процес е необходима, за да отговори училището адекватно на познавателните потребности на децата от поколение Алфа и да подготви бъдещи лидери – уверени, любопитни и мотивирани.