В тази статия е представена авторската версия на анкета за измерване на присъствието на шахмата в живота на учениците от втори клас. Коментират се казусите, които съпровождат цялата шахматна дейност и постоянно ангажират, а понякога и парализират процесите на аргументирано вземане на отговорно решение. Набелязани са критерии и показатели, по които е проведено изследване, което има за цел да провери какъв шахматен опит, познания и нагласи имат учениците от втори клас в училище. Представени и анализирани са резултатите. Акцентира се на ценностното отношение и възпитание. Направени са важни изводи.
В своя традиционен вариант (за двама), шахматът е ментална, широко разпространена и тачена игра. Тя има собствен е недвусмислен принос в развитието на логическото, стратегическото и дивергентното мислене. Създадена е преди повече от 1500 години и винаги се е славила със своята интригуваща и увлекателна история на възникване и дълголетно съществуване.
Древната игра може да бъде определена и разглеждана като своеобразен мост, способен за свързва хора от различни възрасти, пол и интереси. Тя тласка развитието и въздейства положително на човека, като стимулира развитието на социалните му умения и дава значим тласък на когнитивното развитие. При децата, шахматната дейност създава условия за ускоряване на развитието и закрепване на значими качества на вниманието, паметта, волята и личността. Тя оказва благоприятен ефект и върху развитието и задълбочаването на социалните им свързвания. Но най-значимият позитив, излъчен от това ментално предизвикателство, е именно неговата сложна, провокативна същност, която може да бъде определена като своеобразен и уникален по съдържание тест на логическото мислене на човека.
Способността да се мисли логично е важна предпоставка за успешна реализация в съвременния сложен свят. Затова и развитието на логическото мислене е важен и значим проблем за всяка съвременна образователна система. Българското образование често е критикувано заради поставената доминанта върху усвояването на знания, колекционирането на факти, които често се покровителстват и от преподавателите, ангажирани с обучителния процес. Фактологическото познание се издига в култ. Постиженията на ученика често се оценяват от висотата на доближаването и усвояването на този фетиш. От съзнанието се изпуска разбирането, че знанията са предпоставка, необходимост, но не окончателна и крайна цел на обучението.
Системното обучение по шахмат предлага подходяща среда и фон за развитието на логическото мислене. Практикуването на тази мисловна игра системно поставя пред индивида казуси, които той може да реши успешно с помощта на логическото мислене. Не случайно именно развитието на логическото мислене се превръща в доминантна цел на едно шахматно обучение. До съзнанието на шахматиста изплуват множество сложни въпроси от типа: „Какво предприе моят опонент и с каква цел?“; „Какво означава за мен неговият ход – заплаха или възможност?“; „Какви последствия ще възникнат от стореното, трябва ли веднага да противодействам или да продължа линията на поведение, която съм планирал?“; „Възможно ли е и как да избегна катастрофата, чието приближаване предвиждам?“; „Кой е максимално добрият ход в тази конкретна шахматна ситуация?“ и т.н.
Казусите, които съпровождат цялата шахматна дейност постоянно ангажират, а понякога и парализират процесите на аргументирано вземане на отговорно решение, но в същото време именно те са агентите на сложните умствени процеси на анализ, сравнение, класификация, абстракция, обобщение и синтез, които битуват и участват активно в изработването на различни по съдържание и ефективност решения и изводи на шахматиста.
Настоящото изследване е провокирано от въпросите: Колко и какъв шахматен опит и познание имат учениците от втори клас. Съществуват ли ученици, които никога в живота си не са се докосвали до шахматната реалност? Проявяват ли учениците те интерес към играта? Какво е съотношението на учениците, които имат шахматен опит, спрямо тези, които нямат такъв? Това изследване се стреми да намери отговор именно на тези въпроси.
Методологията включва авторска анкета, съдържаща 21 въпроса – отворени и затворени, които обхващат четири прицелни области на изследователски интерес: проучването на наличие на собствен шахматен опит (1); проучване на шахматна история на рода (2); изследване на началното шахматно познание (3); проследяване на ценностното отношение към шахмата (4).
Въпросите са съставени така, че да откриват наличния собствен шахматен опит, познания, интереси и отношение към шахмата. За попълването на анкетата е отделен един учебен час. В анкетното проучване участват общо 89 ученици от втори клас, випуск 2021/2022 година. Такъв е броят и на разглежданите като валидни отговори. Анкетирани са всичките ученици от втори клас в Национално средно училище „София“, които са присъствали в класната стая в предвидения за изследването ден и час. От тях момчетата са 50, а момичетата – 39.
Таблица 1. Разпределение на изследваните лица по пол и клас
| Респонденти | 2. А клас | 2. Б клас | 2. В клас | 2. Г клас | 2. Д клас | Общо |
| Момчета | 12 | 14 | 14 | 8 | 2 | 50 |
| Момичета | 8 | 20 | 11 | 5 | 5 | 39 |
| Общо | 20 | 24 | 25 | 13 | 7 | 89 |
При обработката на резултатите е направен количествен и качествен анализ, за да се уточни състоянието на изследвания проблем в конкретната възраст и училище. Анализът е използван за достигане до целите на изследването.
Критерии и показатели за оценка на анкетата
Съставени са критерии и показатели за оценяване на отговорите в анкетната карта и те са показани в таблицата по-долу. Контент-анализът на свободните отговори се прави от гледна точка на верността на изказаното твърдение. Верните твърдения получават точка, а неверните – губят съответната точка.
Таблица 2. Критерии и показатели за оценка на данните от анкетното проучване.
| Критерий 1. Собствен шахматен опит (въпроси 1, 2, 5, 8) | Оценка |
| Въпрос 1. Детето играе шахмат извън семейството | При отговор „Да“ – 1 т. |
| Въпрос 2. Детето е наблюдавало чужди партии. | При отговор „Да“ – 1 т. |
| Въпрос 5. Детето се е обучавало да играе шахмат. | При отговор „Да“ – 1 т. |
| Въпрос 8.Детето играе шахмат с член на семейството. | При позитивен отговор за член на семейството– 1 т. |
| Общо за 1. критерий: | 4т. |
| Критерий 2. Шахматна история на рода (въпроси 3 и 4) | Оценка |
| Въпрос 3. Член на семейството практикува шахмат. | При отговор „Да“ – 1 т. |
| Въпрос 4. Други членове на рода практикуват шахмат. | При отговор „Да“ – 1 т. |
| Общо за 2. критерий: | 2 т. |
| Критерий 3. Начално шахматно познание (въпроси 6,7,11,12,13,14,15, 16, 17, 18, 19, 20, 21) | Оценка |
| Въпрос 6. |Детето знае необходимите условия за игра. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 7. Детето определя правилно целта на играта. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 11. Анкетираният записва имената на български шампиони по шахмат. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 12. Правилно определя произхода на играта. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 13. Описва същността на играта. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 14. Знае началното позициониране на светлата дама. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 15 Определя правилно общия брой на фигурите, участващи в шахматната игра. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 16. Записва правилно названията на шахматните фигури. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 17. Знае правилото за правото на светлите да изиграят първия ход в играта. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 18. Определя правилно кой играч печели партията. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 19. Знае коя е безценната шахматна фигура. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 20. Знае коя шахматната фигура има най-висока относителна стойност. | При вярно твърдение – 1т. |
| Въпрос 21.Знае коя шахматната фигура има най-ниска относителна стойност. | При вярно твърдение – 1т. |
| Общо за критерий 3: | 19т. |
| Критерий 4. Ценностно отношение към шахмата (въпроси 9 и 10). | Оценка |
| Въпрос 9. Декларира положителни признаци, качества на отношението си към шахмата. | За всеки посочен признак – по 1т.
Максимален брой – 3т. |
| Въпрос 10. Детето заявява познавателен интерес към шахмата. | При вярно твърдение – 1т |
| Общо за критерий 4. | 4 т. |
| Общо за цялата анкета: | 29т. |
По отношение на собствения шахматен опит, данните от анкетата разкриват тенденцията, че голям процент – повече от половината ученици декларират наличие на собствен шахматен опиит. Фактите говорят, че 52,81% от учениците играят шахмат извън семейството; 52,81% са наблюдавали чужди шахматни партии; 52,81% от тях участват в шахматно обучение в своето училище или извън него, а 40,41% от учениците играят шахмат с член на семейството.
Обобщените данни показват, че 55,06% от изследваните лица във втори клас имат наличен собствен шахматен опит. По-малко от половината – 48,31% не заявяват никакви данни за история на досег с шахмата.
По отношение на шахматната история на рода се установи, че в семействата на 53,93% от изследваните лица, шахматът се практикува от член на семейството, а 48,31% от децата споделят, че играта се практикува извън семейството – сред членовете на рода.
По отношение на началното шахматно познание, анкетното проучване улови следните находки: въпреки големият процент на ученици, които декларират, че играят шахмат в семейна среда и/или извън нея, данните регистрират слаби начални познания по темата „Шахмат“ сред отговарящите. Едва 15,85% могат да назоват задължителните условия, за да е възможна шахматната игра; само 23,59% от участниците демонстрират познаване на темата и могат да формулират правилно крайната цел на играта. Твърде малък процент – 2,25% от децата, имат информация за български шампиони по шахмат, а едва 5,62% имат някакво разбиране за историческия извор на играта. Определянето на началната позиция на бялата дама е по силите на само 14,61% от изследваните лица, а едва 11,23% от учениците имат точна представа за общия брой на шахматните фигури, които участват в партията. Приблизително половината от участниците – 48,31% могат да назоват правилно различните шахматни фигури, а 32,58% от анкетираните знаят, че правото на първи ход в партията принадлежи на лагера на светлите фигури.
По отношение на финала на играта – 7,86 от анкетираните могат правилно да определят кой играч печели партията; 37,08% определят царя като безценната фигура в шахматната игра; 25,84% посочват дамата като фигурата, имаща най-голяма относителна стойност, а 38,20% назовават пешката като елемент, който има най-ниска относителна стойност в играта.
Що се отнася до ценностното отношение, анкетното проучване установи, че 70,79% от участниците декларират своето отношение към шахмата чрез посочване на положителни или отрицателни качества, като го характеризират минимум с едно или повече от едно прилагателни имена. От тях – 50,56% определят играта като интересна; за 29,21% от тях шахматната дейност е забавна; 25,84% от анкетираните намират играта за трудна; за 16,85% от учениците играта е лесна; за 3,37% от участниците играта е досадна, а само 1,12% от децата определят играта като скучна.
Заявяването на наличие на собствен шахматен опит не е директно свързано с наличието на висока степен на началните познания по шахмат. Оказва се, че те са стихийни, случайни, непълни и безсистемни по характер.
Голям процент от анкетираните лица споделят за наличието на интерес към играта и желание за обучение по шахмат. Това говори за съществуването на незадоволена потребност у учениците, която българската училищна система не винаги посреща адекватно.
Наличието на голяма статистическа разлика между учениците, които декларират наличие на собствен шахматен опит от една страна и степента, качеството на техните начални шахматни познания от друга страна, говори за пропуски в начините, по които се поднася шахматното знание или за недостатъчността на достъпа до качествена шахматна възможност за развитие.
Шахматът присъства в живота на децата от втори клас. Той навлиза там чрез семейството или роднините, чрез приятелският кръг или чрез възможностите за обучение, които детето е срещнало в своя път и е избрало за себе си. В разбирането на детето, шахматът често е тема с неясни очертания и проблемни съдържания, към които то изпитва любопитство, интерес или пък предпазлива боязън.
Шахматът е намерил своето място в училищния живот. Учениците в училище играят интелектуалната игра със съученици или със своите нови клубни другари. Децата със собствен шахматен опит възприемат шахматната дейност преобладаващо като интересна, а нейните достойнствата те определят като надхвърлящи развлекателните ползи за себе си. Сред определенията им се срещат словосъчетания като „развива ума“, „кара те да мислиш много“, „учи те да мислиш“.
Шахматът развива логическото мислене, а то е една от най-важните способности, имащи отношение не само към успеха в училище, но и към решаването на ежедневните жизнени казуси.
В заключение можем да обобщим изпълнението на поставените задачи на това изследване. Установен беше точният брой на учениците, които притежават собствен шахматен опит и онези, на които им липсва такъв. Беше съставена характеристиката на началното шахматно разбиране във втори клас. Определено беше ценностното отношение и степента на изявен интерес към изучаване на шахмата.
Препоръчително е българското училище да се погрижи да предложи начини за задоволяване на шахматния интерес у малките ученици. Такъв конструктивен отговор на образователната система неминуемо ще доведе и до повишаване на равнището и качеството на логическото мислене на учениците на тази възраст.