В настоящата статия се представян методически концепти, свързани с развиване на физическите качества на учениците чрез обучението по баскетбол, като се акцентира на тренировъчната дейност, подходящите методи и средства и ролята на обучението по баскетбол.
В часовете по извънкласни дейности по интереси учениците сами избират къде да участват. Включването им в заниманията по баскетбол предполага, че те са осъзнали необходимостта от системни занимания със спорт. Налице е стремеж за постигане на по-високи резултати, подобряване на физическата активност и по-задълбочено усвояване на техническите похвати на играта, т.е да формират нови знания, умения и навици в определена насока.
В тренировъчната дейност по баскетбол от важно значение е постигането на много добра работа в екип. Това е една от основните предпоставки в колективните спортове, за постигане на разбирателство и подчиняване на индивидуалните способности на отборните интереси. Това се постига трудно, поради различията във физическото развитие на всеки един и различната техническа подготвеност на участниците.
Според изследване на Купър (Добрев, 1978), за да се получи положителен ефект от заниманията с физически упражнения, е необходимо да има системна и последователна тренировъчна дейност. Под тренираност трябва да разбираме достигане на качествено ниво на физическата, техническата, тактическата и волевата подготвеност на обучаващите се, която се използва конкретно в дадената спортно-състезателна дейност. Чрез правилното използване на подходящите методи и средства, се постига определена работоспособност и готовност за постигане на максимални резултати. В началото участниците коренно се различават по ниво на физически качества и умения в техническото изпълнение. Но целта на тренировъчните занимания е да задълбочат и усъвършенстват своите умения, за да придобият сходни нива на подготвеност, за да си постигнат набелязаните цели. Баскетболната игра е динамична, атлетична, атрактивна и това я прави толкова харесвана. За да бъде обаче тя такава, участниците трябва да имат стабилна комплексна подготвеност.
Качествени особености на двигателните действия на човека се квалифицират в следните физически качества: бързина, сила, издръжливост, гъвкавост и ловкост. Тези качества зависят от външни фактори като ръст, тегло, телосложение и други. Двигателните способности разделяме на два вида:
- Физически качества за кондиция/работоспособност – те зависят от работата на вътрешните органи и двигателната система, благодарение на които е възможно извършването на определена физическа работа.
- Физически качества за координация – те определят точното и навременно изпълнение на дадено движение от човешкото тяло. Или казано по друг начин, представляват психомоторни способности за управление и регулиране на биомеханичните параметри на двигателния апарат и на цялото тяло.
Комплексно съчетаване в баскетболната игра намират както кондиционните, така и координационните способности на обучаемите. В подготовката по баскетбол тези физически качества се развиват за да се постигнат резултатите при усвояването на техниката и тактиката на играта (Мартинов Ереминов, 1983). В обучението по баскетбол има значение както бързината и силата, така и издръжливостта, ловкостта и гъвкавостта. Заедно с физическите способности значение има и адаптацията на обучаемите към баскетболната игра. Тя представлява комплекс от физиологически и психически процеси, осигуряващи приспособяването на индивида към изменящите се условия на околната среда и насочени към поддържането на относително постоянство на вътрешната среда на организма (хомеостаза). Устойчивостта на хомеостазата се определя от сигурността на системите на организма, способни за адаптация (Добрев, 1978).
Обучението на учениците от групите по баскетбол се усложнява от:
- Различната предварителна подготовка
- Различният адаптивен период
За да постигнем комплексна подготовка, първо отстраняваме пропуските е допусканите грешки и после преминаваме към тяхното задълбочено разучаване и усъвършенстване. За това най важното е намирането на сполучлив модел на организация на работата, за да бъде тя ефективна и целенасочена. А поставянето на високи цели говорят за голяма активност на обучаващите.
Моделът на специализирана методика на обучението по баскетбол включва формирането на система от необходимите знания, умения и навици в три етапа, които се комбинират в методическите единици с оглед техните задачи и и цели:
- Начално разучаване;
- Задълбочено разучаване;
- Затвърдяване и усъвършенстване.
При начално разучаване учениците се запознават с такива двигателни действия или технически елементи, които не са били предмет на изучаване в досегашната им подготовка по баскетбол.
Задълбоченото разучаване е цялостно усвояване на двигателното действие или техническия елемент с оглед възможността за неговото пълноценно комбиниране с останалите баскетболни елементи. Целта е детайлното овладяване на техниката, фазите на движението и включваме противодействие на противник.
При затвърдяване и усъвършенстване постигаме автоматизиране на двигателното действие. То се постига най-ефективно при противодействие на противник и при игрови условия в учебни игри, състезания и контролни срещи (Желязков, 1986).
Основни методи на обучение, които използваме при реализирането на настоящия модел на тренировъчна дейност по баскетбол (Рачев, 1998) са:
Словесни методи – обяснение:
- за правилно техническо изпълнение на даден похват от баскетболната игра;
- за осмисляне двигателното действие.
Нагледни методи – демонстрация:
- Да се постигне зрителна представа за изучавания елемент.
Практически методи – методи за организиране на двигателната дейност:
- Цялостен – при усъвършенстване техника;
- Разчленен – при начална разучаване техника;
- Игрови – при усъвършенстване техника;
- Състезателен – при усъвършенстване техника.
Методи за организиране на учениците:
- групов – при задълбочено разучаване и усъвършенстване на техника;
- фронтален – при начално разучаване на техника;
- станционен – при работа за физически качества;
- посменен – при разучаване техника на упражнение;
- кръгов – при комплексно развиване на физически качества.
В баскетболната игра се изисква постигане на баланс между всички видове физически качества. Това беше водещо при създаването на модела на специализирана подготовка по баскетбол и осъществимо благодарение на проекта на Министерството за извънкласни дейности по интереси за учениците. От който проект се възползвахме и създадохме нашите групи по баскетбол. Заложихме на необходимостта от паралелна работа за скорост, пъргавина, подвижност, координация, гъвкавост и ловкост за постигане на комплексно въздействие върху ученика. Подготовката съобразихме със специфичните баскетболни действия. Внезапно спиране, различни финтове, бърза и рязка смяна на посоката при придвижване, като се опитвахме да поддържаме баланса между тях. При някой това се случваше бавно, при други с по голяма трудност, но постепенно достигнахме до качествена промяна. Това си беше голямо предизвикателство за нас.
Използвахме голямото разнообразие от лекоатлетически упражнения, без това да пречи на специалната подготовка. Те имат своето място в тренировъчния цикъл. Например голямо приложение имаха при тренировките за бързина. Използвахме различни ускорения и спринт, като подобрявахме броя на крачките за по малко разстояние и за определено време, подобряването на техниката на придвижване в различни посоки. Използвахме бягането с високо повдигане на коленете, различни махове и совалково бягане. За трениране на издръжливостта използвахме равномерно, променливо, интервално и повторно бягане. Дори щафетни и състезателни игри за разнообразие. За отскокливост предимно многоскоци. За сила се спряхме на комплекси за обща физическа подготовка. За гъвкавостта използвахме предимно стречинг упражнения с уреди и без уреди, с утежнения и комплекси. Благодарение на тях избегнахме травмите и подобрихме възстановяването.
Баскетболната игра е не само динамична, атлетична и атрактивна, а тя съчетава в себе си всички физически качества, без които е немислимо да се играе, но и дава възможност за вариативност при обучението и иновативност при използването на средствата и методите.
-
Добрев Д. (1978) Физиология на човека, Изд. Медицина и физкултура, София.
Желязков Цв. (1981) Теория и методика на спортната тренировка. Част І и ІІ, София.
Мартинов Г. Ереминов В. (1983) Подобряване на физическите качества на учениците, изд. Медицина и физкултура, София.
Рачев, Кр. и др. (1998) Теория и методика на физическото възпитание, Част I, Учебник за студенти от НСА, Изд. : НСА Прес, София.
- Николай Първанов Геков, учител по ФВС, 103 ОУ „Васил Левски“, гр. София