Последните пандемични години показаха необходимостта от предприемане на съществени промени в образователната ни система, които значително ще променят и представата ни за процесите на възпитание и обучение в национален мащаб. Съвременната ситуация на глобална пандемия наложи и необходимостта от експресна дигитализация на образователната система, и най-вече на дейностите, свързани с преподаване, учене и последваща квалификация. Педагогическите специалисти се сблъскаха с редица ключови предизвикателства – преподаване изцяло в онлайн среда; разработване и използване на дигитално учебно съдържание и не на последно място – надграждане на лични знания и умения, изцяло в дигитална среда. Съвременните информационни технологии се превърнаха в неразделна и все по-важна част от достъпа до качествено образование в нашата страна.
Обучението по български език в 5. клас на прогимназиалния етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, които са предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на техните комуникативни компетентности.
Във връзка с развиване на социокултурните компетентности тази учебна програма представя теми и дейности, насочени към запознаване с елементите на речевата ситуация и усвояване на умения за ориентиране в нея; към осмисляне на разликата между официално и неофициално общуване; към овладяване на знания за най-общите особености на текста; към прилагане на формули на речевия етикет.
По отношение на развиваните езикови компетентности учебната програма предлага теми и дейности, насочени към изучаване на основни езикови единици, което е предпоставка за овладяване на правоговорни, правописни и пунктуационни правила и за формиране на умения за тяхното прилагане. Въвеждат се минало свършено време и минало несвършено време на глагола; минало свършено деятелно причастие; минало несвършено деятелно причастие; предлог и наречие като неизменяеми части на речта; второстепенни части на изречението; представя се думата като единство от речниково и граматично значение. Задълбочават се и се разширяват знанията за местоименията.
В учебната програма като комуникативни компетентности се определят компетентностите на учениците да възприемат и да създават различни текстове.
По отношение на комуникативните компетентности в устното и в писменото общуване в 5. клас се предвижда усъвършенстване на уменията за уместно използване на формулите на речевия етикет, за представяне и самопредставяне. Развиват се уменията за разбиране на смисъла на текст при слушане и при четене с определена комуникативна цел, за създаване на текст: текст за представяне и текст за самопредставяне, план на текст, отговор на въпрос по житейски проблем. / Учебна програма по БЕЛ, пети клас, Министерство на образованието и науката /.
В отделни сборници със задачи са разработени упражнения за отделните дялове от науката за съвременния български език съобразно материала, предвиден в програмата за 5. клас. Заедно с упражненията в учебните помагала са поместени и образци за онагледяване, в които се систематизира и обобщава граматичният материал по категории и форми. Наред с оригиналните схеми и таблици са използвани начини за онагледяване, заети от други трудове. Това се прави с цел преподавателят да има под ръка повече такива материали, за да ги използва по- често в уроците по граматика.
В сборниците покрай обикновените упражнения, имащи за задача да подпомогнат усвояването и обобщаването на учебния материал, са включени и по- трудни упражнения, които могат да се използват за разширяване на теоретичните познания на учениците върху българския език. Характерът и видът на упражненията дават възможност те да бъдат избирани, комбинирани, използвани частично и при други упражнения съобразно с конкретна задача.
С различните комплекти работни листове по български език ние, учителите, се справяме по-добре, когато се подготвяме за часовете си. Те са наша опора и когато обогатяваме собствената си езикова култура, така повишаваме и резултатността на речевото си поведение.
В сборниците със задачи намират място интересни текстове, разнообразни упражнения, тестови задачи, обединени около всяка от урочните теми. Това означава, че помагалата могат да бъдат използвани успешно от всички нас независимо от факта, че в училище се работи с учебници на различни издателства.
Повечето сборници съдържат тестови задачи по български език, които допълват и подпомагат обучението в 5. клас. Те са подходящи за измерване на постиженията на учениците и може да се използват за самопроверка и за контрол от страна на учителя.
Обикновено структурата на учебното помагало позволява с него да се работи през цялата учебна програма, като включените тестови задачи може да служат не само за проверка, но и за обучение и преодоляване на пропуските.
Много често има кратка теоретична справка, приложена в края на всяка тема. Тя е особено полезна за учениците, защото синтезирано и достъпно поднася най- важната информация по съответния урок. Така се подпомага усвояването на предвидените от учебната програма знания, като те се актуализират непрекъснато в процеса на проверката чрез тестовите задачи.
В учебниците по български език текстовете за работа с ученици са съобразени с конкретните изисквания на Закона за предучилищно и училищно образование, както и с потребностите в многообразния и творчески процес на учене и преподаване.
Авторите на учебници и на учебни помагала са наясно със съвременните възгледи на
педагогиката и с необходимостта от „сътрудничество, ефективна комуникация и загриженост между всички участници в процеса на образование“, (Закон за предучилищно и училищно образование, чл. 174, ал. 3). Необходимо е пространство, в което българският учител да открие себе си. Пространство, в което да съчетае своя опит, нагласи, убеждения с реалност, която изисква единни политики и стратегии,
сила, увереност и компетентност, за да се реализира.
Ученикът в съвременния свят е погълнат от мултимедийните технологии. Той опознава и получава житейските уроци основно през екрана и цветните изображения. Нужни са му самопознание, личностно развитие и силата на човешкото общуване. В същото време и ролите на учителя на XXI век се свързват с предприемаческо и позитивно мислене. Той е призван да покаже на децата „как да постигнат резултат“, да обясни „Защо?“. От една страна, учителят е носител на традиции, ценности, вдъхновител на идеи в българското училище. От друга – разбиращ, ведър, образован, с умения в прилагане на новите стандарти в обучението. Учител, който може да превърне атмосферата на часа в т.нар. позитивна класна стая и да експериментира в актуални обучителни модели.
Изискване към нас, педагозите, днес е и успешната комуникация с родителите.
Според американския писател Уилям Артър Уорд „Посредственият учител разказва, добрият обяснява, най-добрият показва, а великият учител вдъхновява!“. Тази концепция е свързана с професионалните умения на педагога и с взаимоотношенията в образователната ни реалност.
Уменията за диагностициране „стила на учене“ на всеки ученик, развитие на дарбите, откриване ресурса на децата и стимулиране на силните страни в процеса на „активно учене“ са приоритетни в дейността на всеки обучаващ. Те са актуални и най-вече в периодите на преход, когато малкият ученик застава пред предизвикателствата в 5. клас, а учителят го посреща, за да му разкрие нови светове.
В пети клас детството постепенно преминава в ранно юношество и е важно като педагози да обърнем внимание на:
– общото и интелектуалното развитие
– сферата на потребностите, интересите, убежденията и учебната мотивация
-сферата на когнитивното развитие – памет, внимание и концентрация, мислене
– самооценката спрямо общуването с другите
– поведенческата саморегулация и организацията на време и пространство
– адаптацията и дезадаптацията на ученика и др.
Ако разгледаме по-подробно отделните настъпващи промени, ще се убедим в необходимостта от оказване на помощ и подкрепа на детето- петокласник.
Самооценката при децата се формира на база общуване с другите и отразява огледално тяхното отношение. Силно се повлиява от процеса на оценяване, от характера на взаимоотношенията с връстниците и отношението с учители и родители.
Добре би било да даваме позитивна обратна връзка и да поощряваме изявите и активността на ученика, да създаваме спокойна атмосфера на доверие и безопасност.
Адаптацията на ученика към 5. клас има ключово значение за успеваемостта в учебния процес. Симптомите за адаптираност се регистрират до 2–3 месеца след началото на учебната година. Засягат основните сфери – интелектуална, поведенческа, комуникативна, соматична (телесна), емоционална.
Очакваните резултати на ниво учебна програма са петокласниците да разбират значението на думи, свързани с обществения, икономическия и културния живот, както и да ги използват уместно. Важно е петокласниците да разбират речниковото значение на думите и употребяват уместно многозначните думи според ситуацията. В прогимназиален етап учениците вече трябва да умеят да използват синоними и антоними, думи за родови и видови понятия, да владеят употребата на думите според смисъла и звуковия им състав, граматичните средства на езика, да осмислят граматичното значение на думата.
Очакваните резултати са да умеят да осмислят думите като речникови единици;
правилно и целесъобразно да използват многозначните думи, основното и преносното
значение на думите в текста. В контекста е важно да умеят да разпознават синоними,
антоними, омоними и пароними; правилно да ги изговарят и пишат; в активния им речник да функционират синоними и антоними.
Последните пандемични години показаха необходимостта от предприемане на съществени промени в образователната ни система, които през следващите няколко години значително ще променят и представата ни за процесите на възпитание и обучение в национален мащаб. Съвременната ситуация на глобална пандемия наложи и необходимостта от експресна дигитализация на образователната система, и най-вече на дейностите, свързани с преподаване, учене и последваща квалификация.
Педагогическите специалисти се сблъскаха с редица ключови предизвикателства – преподаване изцяло в онлайн среда; разработване и използване на дигитално учебно съдържание; и не на последно място, надграждане на лични знания и умения, изцяло в дигитална среда. Съвременните информационни технологии се превърнаха в неразделна и все по-важна част от достъпа до качествено образование в нашата страна.
Електронните образователни ресурси са универсално средство за организация на технологичното обучение в новата информационна среда. Чрез тях може да се получи в разнообразна форма – учебна и справочна информация, да се организира процесът на усвояване на знания, да се придобият умения и навици за самостоятелна учебна и практическа дейности, ефективно да се контролират резултатите от обучението.
Пандемията от COVID-19 и свързаните с нея извънредни мерки за ограничаване на разпространението на вируса в България доведоха до прекратяване на всички присъствени форми на обучение в училищата. Учебният процес беше реорганизиран, в продължителен период от време беше проведен от разстояние в електронна среда и в други неприсъствени форми на обучение („Оценка на въздействието на обучението от разстояние“, Институт за изследвания в образованието).
Основна предпоставка за осъществяването на обучение от разстояние в електронна среда е наличието на подходящи електронни устройства и електронни образователни ресурси. Осигуряването на образователния процес с електронни устройства, интернет връзка, достъп до електронни платформи и др. е важна предпоставка и за интегриране на технологиите в учебния процес. Това има съществено значение за ефективността на ученето от разстояние, тъй като предоставя възможност за активно взаимодействие между учителя и учениците и между самите ученици.
- Пенкова, Р., М. Легурска. Обмяна на добри педагогически практики във виртуалното образователно пространство, Български език и литература, брой:1, 2016.
Пенкова, Р., Н. Цветкова, Д. Зарева. Възможностите на дигитално видео и съвременното езиково обучение, Учителят и модернизирането на образованието, издателство:УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
Пенкова, Р., Н. Цветкова, Б. Стоименова, М. Легурска. Взаимодействие между езиковите дисциплини в прогимназиален етап на средното училище, Парадигма, София, 2011.
- Олга Михайлова – Благоева