ИЗУЧАВАНЕ НА ЛЕКСИКА ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК В ЧЕТВЪРТИ КЛАС ЧРЕЗ ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ

В статията се разглеждат изискванията на владеенето на чужди езици днес не само като културна, но и като икономическа необходимост. Промените в нашето общество – разширяване на контактите, излизане на външноикономическата арена, водят до безпрецедентен взрив на практическия интерес към чуждите езици. Акцентира се на  задачата на учителя е да повиши мотивацията за изучаването на английски език. Съвременното обучение е насочено към това да готви учащите се не само да се приспособяват, но и активно да усвояват ситуациите на социалните промени, изостряйки мисловната им дейност. Нашето време се характеризира с търсене на нови форми и методи на обучение, които биха довели не само до качествено обучение, но и до развитие на потенциала на личността. Представени са аспекти на съвременното обучение, което е насочено към изграждане на компетентности.

Овладяването на лексическия материал изисква от учениците многократно повторение, което уморява с еднообразието си, а усилията не носят бързо удовлетворение. Използването на игровия метод на обучение води до изпълнението на важните задачи в обучението по чуждоезикова лексика:

• Създаване на психологическа готовност на учениците за речево общуване;
• Осигуряване на естествена необходимост на учениците за речево общуване;
• Тренировка за избор на нужния речеви вариант, което е подготовка за спонтанна реч.

Обучението за създаване на лексически навици се осъществява на три етапа:

• Въвеждане на новата дума и нейното първично възпроизвеждане;
• Ситуативна тренировка и създаване на лексически речеви връзки в еднотипни речеви ситуации;
• Създаване на динамични лексически речеви връзки, т.е. обучение за комбиниране на познати лексически елементи в различни речеви ситуации.

Централно място в работата по изучаване на лексиката на чуждия език заема създаването на здрави и гъвкави лексически речеви връзки. Едно от основните условия за успешно формиране на лексическия навик е изпълнението на упражнения с ограничено количество трудности. Тези упражнения могат да имат формата на игрови упражнения или на ситуации, които ще направят процеса на изучаване на лексиката интересно занимание.  Освен това, играта ще даде възможност да се използва новият материал в ситуации на общуване, приближени до  естествените – във всяка игра има елемент на неочакваност, а това означава, че и речта ще бъде спонтанна. Играта е ситуативно-вариативно упражнение, в което се създава възможност за многократно повторение на речевия образец в условия, близки до реалното речево общуване с присъщите му признаци – емоционалност, спонтанност и целенасоченост на въздействието.

В “Большая советская энциклопедия” играта се разглежда като занимание, нямащо практическа цел и служещо за развлечение и забава. (Прохоров, 1974).

Според А. А. Деркач учебна се нарича играта, която се използва в учебния процес като задача, съдържаща учебен проблем, проблемна ситуация, решението на която ще осигури постигане на определена учебна цел (Деркач А. А. & Щербак С. Ф., 1991).

А. Н. Леонтиев определя игровата дейност по следния начин: в хода на дейността на детето възниква “противоречие между бурното развитие на потребността му от действие с предметите, от една страна, и развитието на операциите (т.е. начините на действие) – от друга страна. Това противоречие може да се разреши само в един единствен тип дейност, в играта (Леонтьев, 1989).

В историята на човешкото общество играта се е преплитала с магията и култовото поведение. Още в древния свят играта се е използвала като една от формите на обучение.

Възникналата обаче в средните векове авторитарна система на образование се основавала изключително на рационалната дидактика. Постепенно се утвърдило мнението, че учението е тежък труд, предполагащ принуда. Играта била рядко изключение.

Терминът “дидактична игра”, който  означава специално създавана игра за обучение, бил въведен от Ф. Фребел и М. Монтесори. Игрите, които те предлагали, били предназначени за децата от предучилищна възраст.

Постепенно дидактическите игри започват да проникват и в началното училище, приемайки формата на игрови начини на обучение.

До 1970 г. в часовете по чужд език е господствал граматико-преводният метод на обучение, целта на който е бил изучаването на граматиката, чрез която ученикът да се научи да чете и разбира текстовете на чужд език. Едва с въвеждането на комуникативния метод навлизат и игровите упражнения.

Според М. Ф. Стронин, играта е организирано занимание, изискващо напрежение на емоционалните и умствени сили. Играта предполага вземане на решение – как да се постъпи, какво да се каже. Желанието да се решат тези въпроси изостря мисловната дейност на играещите.

За децата играта преди всичко е увлекателно занимание. В играта всички са равни. Тя е по силите и на най-слабите ученици и създава радостна атмосфера. Всичко това дава възможност на децата да преодолеят стеснителността, пречеща свободно да се употребяват в речта думи на чужд език и оказва благотворно влияние на резултатите на обучението.

Играта е ситуация, създаването на която напомня драматично произведение със свой сюжет, конфликт и действащи лица. В хода на играта ситуацията се разиграва няколко пъти и при това всеки път в нов вариант. Но едновременно с това ситуацията в  играта е ситуация от реалния живот.

Изследванията в психологията показват, че не само когнитивните процеси, но и емоционалната сфера на личността определят успешното овладяване на чуждия език. Важни личностни качества за изучаването на чужд език са мотивацията, равнището на тревожност и самооценка, сковаността и склонността към риск. Мотивацията е пусковият механизъм на всяка дейност. Успехите в дадена дейност повишават мотивацията. Ниската самооценка, свързана със страха от допускане на грешки, често води до скованост, което влияе негативно на овладяването на езика. Тревожността е свързана със самооценката, сковаността и готовността за риск. Съществуват личностна и ситуативна тревожност. Първата изтощава организма, втората създава интелектуално напрежение.

Игровият метод има богат обучаващ и психотерапевтичен потенциал. Играта създава умствено напрежение, без което е невъзможен активният процес на обучение. Играта е по силите практически на всеки ученик. Чувството за равенство, атмосферата на увлекателност и занимателност, усещането за възможност за справяне със задачите – всичко това дава възможност на ученика да преодолее стеснителността, пречеща му да употребява в речта думите на чуждия език. Постепенно се снижават тревожността и сковаността, появява се позитивният образ на самия себе си.

Учебната игра възпитава културата на общуване и формира умението да се работи в колектив и с колектив. Всичко това определя функциите на учебната игра като средство за психологическо, социално-психологическо и педагогическо въздействие на личността. Психологическото влияние на играта се проявява в интелектуалния ръст на обучаваните. Психологически и педагогически премисленото използване на играта в часовете по чужд език ще осигури потребността от мисловна дейност.

Играта е ориентирана към групова активност, което напълно отговаря на изискванията на съвременната методика. Освен това тя лесно се трансформира в различни форми на индивидуална активност, давайки възможност на всеки ученик да се пробва в една или друга роля и да прояви своите индивидуални способности.

Комуникативната природа на играта предоставя възможност за развитие на комуникативни навици. Необходимостта да се коментират своите и чуждите действия, да се взаимодейства в пределите на групата, да се възразява, действа в пределите на групата, да се възразява, да се изразява съгласие и да се изказва мнение представлява база за развитието на речеви умения и стратегии за общуване, което е необходимо за създаване и поддържане на междукултурен диалог.

Педагози и психолози извеждат следните общи положения:

• Играта представлява самостоятелен вид развиваща дейност на децата в различна възраст;
• Играта на децата е най-свободната форма на тяхната дейност, която се осъзнава, изучава се света, открива се широк простор за лично творчество, активност, самопознание, самоизразяване;
• Играта е първото стъпало на детската дейност – равноправна дейност, променяща целите си на всеки възрастов етап;
• Играта е развитие. Децата играят, защото се развиват и се развиват, защото играят;
• Играта е свобода за саморазкриването, саморазвитието с разум и творчество;
• Играта е главната сфера на общуване на децата. В нея се решават междуличностни отношения, добива се опит във човешките взаимоотношения.

Терминът “игра” на различни езици съответства на понятието за шега и смях, за лекота и удоволствие и посочва връзката на този процес с положителните емоции. Връх в еволюцията на игровата дейност представлява сюжетната или ролевата игра, според терминологията на Л. С. Виготски “мнимата ситуация”.

А винаги ли е съществувала ролевата игра? На този въпрос отговаря академик Д. Б. Эльконин. Невъзможно е точно да се определи историческият момент на възникване на ролевата игра. Той, може би, е различен за различните народи в зависимост от условията на живот и формите на преход към по-висока степен на развитие. За нас е важно да установим следното. В ранните етапи на развитие на човешкото общество, когато производителните сили са били примитивни и обществото не е можело да изхрани своите деца, а оръдията на труда са позволявали непосредствено, без специална подготовка, децата да бъдат включвани в труда на възрастните, е нямало нито специални упражнения за овладяване на оръдията на труда, нито ролеви игри.

Ролевата игра мотивира речевата дейност, тъй като децата се оказват в ситуация, в която възниква потребността нещо да се каже, да се попита, да се изясни, да се докаже, да се сподели със събеседника.

Учебният час по английски език е определена социална среда, в която учителят и учениците влизат в определени социални отношения и където учебният процес е взаимодействие на всички присъстващи. Успехът в обучението е резултат от колективното използване на всички възможности на обучението. Големи възможности за активизацията на учебния процес дава използването на ролевите игри.

Ролевата игра е метод, отнасящ се към активните начини на обучение на практическо владеене на чужд език. Ролевата игра е условно възпроизвеждане от участниците в нея на реалната практическа дейност на хората. Ролевата игра създава условия за реално общуване. В нея всеки получава роля и трябва да бъде активен партньор в речевото общуване. Ролевата игра е речева, игрова и учебна дейност едновременно. При решаване на игрови задачи речевата активност се съчетава едновременно с мисловната и емоционалната: в играта е нужно бързо да се вземе решение, да се прояви находчивост, фантазия, да се изиграе роля. По време на играта децата се намират в постоянна “речева готовност”, внимателно слушат учителя и партньора си; многократното повторение на речеви модели, мотивирано от игрови действия, не предизвиква в тях умора и досада.

В процеса на провеждане на ролевите игри трябва да се осъществява тясно и активно свързване на уменията на учениците със социокултурната реалност на изучавания език. Построена по този начин, ролевата игра ще стимулира речевата дейност, ще води до формиране на трайни умения и навици.

Ролевата игра е обучаваща игра, доколкото тя в значителна степен определя избора на езиковите средства, води до развитие на речеви навици и умения, позволява да се моделира общуване в различни речеви ситуации. В този план ролевата игра има обучаваща функция.

Ролевата игра помага за сплотяването на детския колектив. Дори срамежливите и плахите деца са въвлечени в активна дейност и това помага за самоутвърждаването на всеки в колектива. В ролевите игри се възпитава съзнателна дисциплина, трудолюбие, взаимопомощ, активност, готовност на детето да се включи в различни дейности, самостоятелност, умение да отстоява своята гледна точка, инициативност. В това се изразяват възпитателните функции на ролевите игри.

Ролевата игра формира в ученика способността да се изиграе ролята на друг човек, да види себе си от позицията на партньора в общуването. Тя учи детето да планира собственото си речево поведение и поведението на събеседника, развива умение да се контролират собствените постъпки и да се дава оценка на постъпките на другите. Следователно, ролевата игра изпълнява ориентираща функция.

Децата се стремят към зрелост. Те искат да постъпват като възрастните. Ролевата игра им дава възможност да излязат от рамките на контекста на тяхната дейност и да го разширят. В това се състои компесаторната функция на ролевата игра.

Отчитане ролята на мотивацията води до по-продуктивно усвояване на материала по чужд език и активното включване на учениците в дейността (Леонтьев, 1989). Ролевата игра се изгражда върху междуличностни отношения, които се реализират в процеса на общуване. Като модел на междуличностно общуване, ролевата игра предизвиква потребност от  общуване на чужд език и в този смисъл тя изпълнява мотивационно-подбудителна функция.

Структурата на ролевата игра включва следните компоненти: роли, ролева ситуация, ролеви действия.

Ролите, които изпълняват учениците, могат да бъдат социални и междуличностни. Първите се обуславят от мястото на индивида в системата на обективните социални отношения (професионални, социално-демографски). Вторите се определят от мястото на индивида в системата на междуличностните отношения (лидер, приятел, съперник и др.). Подборът на ролите трябва да се осъществява така, че да формира в ученика активна житейска позиция и положителни личностни качества.

Ролевата ситуация е начинът на организиране на ролевата игра.

Ситуацията трябва да бъде съобразена с реалната действителност и взаимоотношенията на комуникиращите. Ситуациите могат да бъдат естествени или учебни-речеви (създадени изкуствено). М. В. Ляховицкий и Е. И. Вишневский определят следните компоненти на ситуацията:

• субект;
• обект (предмет на разговора);
• отношение на субекта към предмета на разговора;
• условия за речевия акт.

Ролевите действия се изпълняват учениците, играейки определена роля. Ролевите действия са органически свързани с ролята и представляват основната, неразложима единица на развитата форма на играта (Эльконин, 1987).

За да бъде ефективно използването на ролевите игри в учебния процес, трябва да се спазват следните основни изисквания:

• Играта трябва да стимулира мотивацията за учене, да предизвиква интерес и желание за успешно изпълнение на задачата. Тя трябва да се провежда на основата на ситуация, адекватна на реалната ситуация на общуване;
• Ролевата игра трябва да бъде добре подготвена като съдържание и форма. Важно е участниците в нея да са убедени в необходимостта добре да се изпълни една или друга роля;
• Ролевата игра трябва да бъде приета от цялата група;
• Тя трябва да се провежда в доброжелателна творческа атмосфера, да създава удовлетворение и радост. Колкото по-освободен се чувства ученикът в ролевата игра, толкова по-инициативен ще бъде той в общуването. С течение на времето в него ще се появи увереност, че може да изпълнява различни роли;
• Играта трябва да се организира така, че учениците да могат в активно речево общуване да използват с максимална ефективност отработвания речеви материал;
• Самият учител трябва да вярва в ефективността на ролевата игра. Само тогава той ще постигне добри резултати;
• Голямо значение има умението на учителя да общува с децата.

Създаването на благоприятна, доброжелателна атмосфера по време на учебни занятия е много важен фактор. В процеса на играта учителят може понякога да изпълнява някаква роля,  но не главната, за да не се превърне играта в традиционната форма на работа под ръководство. Желателно е, социалният статус на тази роля да му помага ненатрапчиво да насочва речевото общуване.

В хода на играта учителят не поправя грешките, а само незабелязано за децата си ги записва, за да бъдат обсъдени най-типичните на следващото занятие (Ариян, 1982).

Анализът на учебно-методическа литература (Деркач А. А. & Щербак С. Ф.  1991)  по въпросите на игровото обучение по английски език показва, че игрите се групират по цел на използване (лексика, граматика, превод, странознание), по функционална значимост (речеви навици и умения), по сюжетна линия (инструментални игри, ролеви игри, делови игри и т.н.).

Възможно е групирането на игрите и по организационно-структурен принцип на:

• Игри със състезателен характер. Величината на успеха в тези игри се определя по количествени критерии (кой по-бързо, по-правилно и с най-малко грешки ще изпълни задачата), а също така по качествени критерии (кой по-точно, по-оригинално, по-интересно, по-разнообразно ще построи даден речеви израз). В този тип игри са възможни и други видове и подвидове;
• Игри, в които се “разиграват” различни ситуации – ролеви игри и драматизации.

Съществуват разнообразни форми на ролеви игри за различните възрастови етапи.

За по-малките ученици – сюжетно ролеви игри и с предмети (албуми, книги и списания, илюстрации, предмети от бита и др.), а също така ролеви игри със съдържание от приказките.

При по-големите ученици се използват имитационни ролеви игри, които подготвят подрастващите за бъдещата им социална роля. В последно време добиват популярност и други форми на ролевата игра: презентация, интервю, задочно пътешествие, пресконференция, кръгла маса, телемост, екскурзия, репортаж, клуб по интереси.

Изборът на съответната ролева игра трябва да бъде съобразен с психологическите особености на личността на обучаваните.