Четенето за удоволствие и читателският клуб – ключ за усъвършенстване на четенето с разбиране

В статията се разглежда смисълът на четенето за удоволствие, което е в основата на четенето с разбиране и което е ключово умение в XXI век.  Когато имат възможност да четат нови, разнообразни и съвременни книги, учениците получават възможност да четат за удоволствие, да се научат да мислят самостоятелно и се стимулира тяхната читателска активност. Имайки достъп до по-близки до интересите и възможностите им книги, те започват да четат повече. Такива възможности предоставят библиотеката в класната стая и читателският клуб. Акцентира се на дейността на читателския клуб, в който могат да се прилагат разнообразни подходи в подкрепа на четенето.

Четенето за удоволствие обикновено се свързва с висока мотивация, добра читателска компетентност и използване на стратегии за четене, които позволяват задълбочено разбиране и тълкуване на прочетеното. Данните от PISA 2018 г. показват, че учениците, които редовно четат за удоволствие и тези, които не четат, се равнява на изоставане с повече от една година обучение в училище спрямо средното ниво. За да започне формирането на четивна грамотност в начална училищна степен, учителят следва да започне с „преподаването“ на любов към четенето.

Когато едно дете чете с удоволствие, въображението му е най-силно ангажирано. Развиват се мисленето, лексиката, умението да се чете с разбиране, емпатията. По данни на Института за изследвания в образованието децата, които четат художествена литература редовно, изпреварват в обучението си с близо две години онези деца, които не четат такава литература.

Четенето за удоволствие помага на децата да започнат да търсят самостоятелно възможности за учене. Това ги подготвя за професиите на бъдещето, които ще изискват желание за учене и самоподготовка през целия живот. Колкото по-често децата четат с желание, толкова по-бързо те напредват в четенето. А самочувствието от това, че се справят, ги мотивира да започнат сами да търсят възможности за самостоятелно учене.

Самостоятелното учене от своя страна е едно от ключовите умения на 21. век. Бързият напредък на технологиите изисква от образователните системи в цял свят да подготвят хората за професии, които все още не съществуват или ще се променят значително. Това изисква да умеем да учим сами, а в основата на почти всяко учене е четенето.

Днес всички ученици следва да имат равен достъп до качествена и разнообразна литература. Това насърчава постиженията и мотивацията за четене. Библиотеките са тези, които играят ключова роля в осигуряването на този достъп и насърчаване на грамотността. По данни на PISA 2018  само 9 % от българските деца растат в домове с големи библиотеки. И те изпреварват в обучението си с около 4 години съучениците си, които имат само 10 или по-малко книги вкъщи. Не всеки обаче има възможност да осигури на детето си най-интересните съвременни книги. На помощ идват библиотеките.

Днес библиотеките функционират не само като отделна институция, но и като част от училището и класната стая. Те играят важна роля в стратегията за насърчаване на четенето. Те са леснодостъпен и изключително евтин начин за среща на децата с книгите.

Библиотеката в класната стая е неразделна част от успешното преподаване и учене. Изследванията показват, че учениците, които имат постоянен достъп до увлекателни и интересни за тях книги в класните си стаи, показват по-високи постижения в образователния процес, по-добро разбиране, по-богат речник.

За да запали читателския интерес учителят следва да предостави на своите ученици различни и разнообразни като жанр  четива. Те трябва да са съобразени с възрастовите особености на децата, както и с техните възможности, да отговарят и подкрепят техните интереси.  Библиотеката в класната стая:

• създава среда за четене – децата ще бъдат насърчавани да четат повече ако имат ежедневен достъп до интересни и разнообразни книги;
• разполага с подходящи книги – материалите следва да са написани на ниво, което съответства на възможностите за четене на нашите ученици. Ако за някои от тях четенето все още е трудоемък и бавен процес, то библиотеката в клас трябва да предоставя достъп до прости и кратки четива, дори и да не са толкова смислени. Това ще позволи на такива ученици да изпитат усещането за успех и ще ги насърчи да продължават;
• обогатява речника – разнообразните заглавия и жанрове в библиотеката ще позволят на учениците да научат нови думи/термини, ще улеснят четенето с разбиране;
• стимулира интересите на учениците чрез разнообразна литература – не само художествена, но и нехудожествена, вестници, списания и др.

 

Със създаването на библиотеката учителят може да „назначи“ ученик за библиотекар. Това ще допринесе за приобщаването в пълна степен на учениците към дейността на библиотеката. Биха могли да се подготвят читателски картони за младите читатели и да се оформи алгоритъм за заемане на книги. Библиотекарите могат да се сменят на ротационен принцип. Така всички деца ще осъзнаят отговорностите към библиотеката в клас.

Обособяването на кът за четене към библиотеката в клас допълнително стимулира учениците да четат. Възможността да се премести на място, различно от чина, най-малко провокира ученика да посегне към книгата.

Оформянето на библиотеката в класната стая е предпоставка за създаването на читателски клуб, в който се акцентира върху четенето за удоволствие. А четенето за удоволствие е в основата на четенето с разбиране и както посочва Валентина Стоева от Фондация „Детски книги“ е решението да се преодолее функционалната неграмотност.

На първо място тук не се използва изразът „трябва да прочетеш“. Всеки ученик е свободен да чете онази книга, която е свързана с неговите интереси, която е провокирала любопитството му било с корица, било с илюстрация или автор. Използването на „трябва“ автоматично събужда съпротива и превръща четенето в задължение. А четенето за удоволствие не бива да се случва насила.

В читателския клуб могат да се прилагат разнообразни дейности в подкрепа на четенето, а именно:

• съвместно четене на книга/произведение;
• дискусии върху прочетена книга/произведение;
• срещи с писатели;
• драматизации;
• отбелязване на годишнини, свързани с автори и книги;
• състезания по четене;
• участие в различни конкурси и др.

 

Четейки и обсъждайки съвременни заглавия на художествени и нехудожествени книги,  децата развиват:

• памет, концентрация, въображение;
• логическо, критично, творческо и аналитично мислене;
• умения за решаване на проблеми;
• интерес към науката, технологиите и изкуствата.

 

Художественото възприемане е активен, динамичен процес, в който участват духовните сили на читателя, неговите познавателни, оценъчни и творчески способности – усещания, емоции, чувства, воля, мислене и въображение.Творческата същност на художествено-възприятната дейност се проявява както в емоционални преживявания, така и в мислите, възкикващи при четенето, т.е. възприемането на художествената творба е  двустранен процес, обусловен както от обекта – литературната творба, така и  от читателя. Типичната особеност на обучението по литература в началните класове е, че то се извършва в рамките на една силно изразена специфика във възприемането на художественото произведение от обучаваните или така нареченото наивно-реалистично възприемане на художествената литература.

Малките ученици се затрудняват да осмислят условността в изкуството, същността и спецификата на художествената правда и този начин на възприемане е следствие от възприемателните способности, а  именно: недостатъчен житейски опит, малък читателски опит, конкретност на детското мислене, „прикованост” към предметния свят и  др.

С оглед на това да бъде ефиктивна работата на началния учител за възприемане и  осмисляне на художествен текст, той би трябвало възприемане, а и  равнището на възприемане на литературното произведение. Под равнище на възприемане в психологията на художественото творчество се разбира способността на възприемащия да прониква в замисъла на твореца, да достигне  до логиката  на неговото мислене и творческата му концепция, въплатена в художествената творба.

Важно е в читателския клуб всеки да получава възможност да чете това, което харесва  и свободно да изразява мнението си за дадена книга.  Важно е да се уважава изборът на децата, защото това им дава увереност, че са ценени и се зачита тяхното право на избор. Освен това така получават възможност да изградят собствения си читателски вкус, а оттам и да усъвършенстват четивната си грамотност.