Ефективност от активното учене

В статията са разгледани резултатите от проведЕно изследване, свързано с  активното учене в обучението и неговата ефективност при работа в начална училищна възраст. Коментира се прилагането на активните методи за анализ и статистика на Уилкоксън, които доказват хипотезата и положителния ефект от иновационната педагогическа дейност, като чрез тях се постига системност, вариативност и гъвкавост при планиране и реализиране на интерактивен учебен процес. Акцентира се на статистическата обработка на данните от изследването, като са направени ползотворни изводи.

       Тенденциите в новата образователна парадигма са насочени към личностно ориентирано образование. Дава се възможност да се премине от училище на „репродуктивността“ към училище на „активната личност“. Все повече учители упорито прилагат различни методи да привлекат вниманието на съвременните ученици. Голяма част от преподавателите се оплакват от неспособността да задържат вниманието на тези поколения. Марк Пренски  посочва, че „не вниманието и способността на учениците са се променили, а техники нужди и толерантност“ (Пренски 2010). Тази характеристика потвърждава спешната необходимост от алтернативни методи на обучение, които учителите да включат, за да ангажират по по-успешен начин обучаемите.

Проведеното изследване е насочено към създаване на технология за стимулиране на  активното  учене в обучението по „Околен свят“ чрез образователни дейности, осъществени по нетрадиционен начин. Новостта на модела се открива в начина на провеждане на иновативните уроци – активни техники и методи на обучение. Ученикът е пълноправен участник в учебния процес и неговия опит служи за основен източник на учебно знание. Модераторът (педагогът) не дава готови знания, а активира учениците към самостоятелно търсене на решения. В сравнение с традиционното обучение при обучението с иновацията за активно учене чрез разказване на истории се променя взаимодействието между учителя и ученика: активността на педагога отстъпва място на активността на учащите се, неговата задача се свежда до създаване на условия за стимулиране на техните инициативи. Учениците са активната страна в този процес. „Ранният училищен период може да бъде разгледан като сензитивен за усвояване на знания и опит, изграждане на познавателни стратегии и отношения, преодоляване на трудности и оттам гарантиране на пълноценно развитие“ (Василева 2004).

За доказване достоверността на хипотезата се използва статистическия критерия на Уилкоксън. За събиране данни и информация в хода на изследването се използва нестандартизиран дидактически тест за измерване на нивото на покриване на критериите – входно и изходно ниво.

Целта е да се проверят наличните знания и умения на учениците в началото и в края на учебната година, във връзка с представите за: жива и нежива природа, растения и животни. Експерименталната група се състои от 24 ученика.

Анализ на резултатите по оценъчен  критерий са: Слаб 2; среден 3; добър 4; мн. добър 5; отличен 6; Максимален брой точки за отговорите е 20; Приема се петстепенна оценъчна скала: N = 20 точки. Необходими точки за определена оценка са посочени в Таблица 1.

Таблица 1

Оценка	% от 20 точки, p	Брой точки, n	Използвана формула
2	< 10%	до 2
3	10-25%	от 2 до 9
4	25-75%	от 10 до14	n = ( p.N ). 100
5	75-90%	от 14 до 18
6	>90%	над 18

 

На графика 1 са посочени резултатите от входно и изходно ниво на групата.

Графика 1

Чрез критерия на Уилкоксън се използва за оценка изменението в състоянието на даден показател за една и съща извадка изследвани лица – 24 ученици (колериращи се извадки) за определен период от време. Измерването се извършва, като се използва шестобалната система за оценяване на възпроизведените елементи от знание.

Нулева хипотеза – Но – Не съществува статистически значима разлика (зависимост) между получените резултати за изследваните характеристики.

Алтернативна хипотеза – На – Между изследваните характеристики се наблюдава статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на проверявания фактор.

В таблици се дават резултатите от броя правилно изпълнени операции от всеки ученик преди и след проведения експеримент. В таблица 2 са посочени резултатите от тестовете и разликата.

Таблица 2 

№ на ученик	Входно ниво	Изходно ниво	Разлика
	13	20	7
	14	19	5
	7	15	8
	8	14	6
	17	20	3
	10	17	7
	8	16	8
	13	19	6
	16	19	3
	10	17	7
	11	18	7
	11	18	7
	10	19	9
	9	20	11
	5	12	7
	14	17	3
	6	13	7
	8	17	7
	5	12	7
	12	19	7
	11	18	7
	15	20	5
	7	15	8
	6	14	8

  

Графика 2.  Резултати от тестовете и определяне на разликата

 

Таблица 3.     Подреждане резултатите на учениците според разликата

Определяне на ранга на резултата на всяко изследвано лице

№	Входно ниво	Изходно ниво	Разлика
	13	20	7
	14	19	5
	7	15	8
	8	14	6
	17	20	3
	10	17	7
	8	16	8
	13	19	6
	16	19	3
	10	17	7
	11	18	7
	11	18	7
	10	19	9
	9	20	11
	5	12	7
	14	17	3
	6	13	7
	8	17	7
	5	12	7
	12	19	7
	11	18	7
	15	20	5
	7	15	8
	6	14	8

 

Графика 3.  Резултати от тестовете и определяне на разликата

 

        Може да се направи извод, че се отхвърля нулевата хипотеза-Но, че повишението на резултатите се дължи на случайни фактори. Приема се алтернативната хипотеза На, че повишението на резултатите на учениците се дължи на приложената иновативна техника за активно учене в обучението по „Околен свят“.

        Резултатите от изследването и техният педагогически анализ сочат, че целта на изследването е постигната.

Хипотезата е потвърдена, приложената иновация за „Разказване на истории“ в процеса на обучение по предмета „Околен свят“ във втори клас доведоха до:

• Повишаване познавателната активност на учениците.
• Спомогна за по-лесното възприемане на нова информация.
• Подпомогна учениците да обединят новата информация с тази, която вече имат.
• Амбицира, провокира и мотивира учениците в часовете по интересен и съвременен начин.
• Повиши вниманието към динамичните зони на емоционално, социално и интелектуално развитие на децата.
• Разкриха се актуалността и перспективността на интерактивните образователни дейности.
• Реализираха се идеи и възможност за излизане от рамките на традиционното обучение.

 

Съвременните образователни технологии по нов начин реализират съдържанието на обучението и осигуряват постигането на поставените дидактически цели, вкючващи научни подходи за организацията на учебния процес, променят и предоставят нови форми, методи и средства за обучение. Използването на съвременни образователни технологии е едно от най-перспективните направления за развитие на началното образование, способстващо за повишаване на индивидуализацията и диференциацията на учебния процес.