МЕТОДИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ. ТЕАТЪРЪТ В ЧАСА ПО ЧУЖД ЕЗИК

Статията съдържа  кратък анализ на методите на обучение. Акцентува се на необходимостта от намирането на алтернативни, иновативни форми  и методи на обучение, които да доведат до по-успешно реализиране на целите на обучението по чужд език. Използването на театрални техники  в часа по чужд език се определя като възможност за оптимизиране на процеса на усвояване и затвърдяване на лексика. Анализират се резултатите от провеждането на констатиращия етап на педагогическото изследване и необходимостта от въвеждане на иновативна технология в процеса на обучение.

За осъществяване на целите и постигане на оптимални резултати на обучение от особено значение е подборът на подходящи методи и похвати, които да стимулират активността и повишат  мотивацията в процеса на обучение. При търсенето на промяна за усъвършенстване на процеса на обучение централно място заемат конкретните подходи и методи, чрез които ученето и преподаването стават реално осъществими.

Проблемът за метода на обучение е един от водещите в педагогическата и методическата литература. Въпреки че е обект на многобройни разработки, той продължава да предизвиква дискусии. Методите на обучение отразяват целевите, съдържателните и психологическите аспекти на обучението. С ефективността им се свързва функционирането и реализацията на процеса на обучение. Според М. Андреев (Андреев 2000) „Методите на обучение са един от най-динамичните, най-променливите компоненти на обучението, върху които оказват влияние както разнообразни външни фактори и условия, така и непрекъснатото преустройство на обучението като цяло”. Този компонент зависи от успешното реализиране на учебните цели, обновеното учебно съдържание, както и оптималното развитие на личността на обучаемия.

Редица автори посочват разнообразни дефиниции на методите на обучение. Според Ю. К. Бабанский (Бабанский 1981), „метод на обучение се нарича начинът на регулираната взаимосвързана дейност на преподавателя и обучаваните, дейност, насочена към решаване на образователни, възпитателни и развиващи задачи в процеса на обучението”. Според други методът характеризира начина, по който се осъществява взаимодействието между преподаването и ученето (И. Я. Лернер, Н. В. Савин, Ив. Харламов, А. К. Громцева и др.). „Методът на обучението – отбелязва Лернер- предполага непременно взаимодействие между учителя и ученика, в хода на което учителят организира дейността на ученика над изучавания обект, а в резултат от тази дейност се реализира процесът на учене, на усвояване от ученика на съдържанието на образованието”.

Безспорен е фактът, че методите еволюират в процеса на обучение. С цел повишаване ефективността на обучението на преден план се извеждат такива методи, които са свързани със засилване на мотивацията, а словесните и нагледни методи отстъпват водещото си място. Все по-често се изказват мнения против изложението на учебния материал от учителя въз основа на впечатлението, че то бавно, но сигурно „загубва” значението си в процеса на обучението и общуването на учители и ученици. През последните десетилетия образователното равнище бързо се повишава, развитието на подрастващото поколение се ускорява (акселерация) и интересът на учениците към традиционното обучение (разказ, беседа, лекция) намалява. Съвременните методически системи дават превес на продуктивните и творчески дейности, свързани с активно участие на учениците в учебния процес (осигуряват учене чрез действие). Преобладават тези от методите на обучение, които дават простор на самостоятелни търсения на ученика – дискусии, дидактически игри, ролеви игри, решаване на казуси и др. Ефективни са тези методи, които съдействат за активното включване в дейност, която развива интелекта и възпитава чувствата на учащите.

В търсене на нови, нетрадиционни решения за повишаване привлекателността на педагогическия процес, вниманието на педагозите през последните години се насочи към т. нар. ситуационни методи за формиране на познавателен интерес – казуси; инциденти; игри – ролеви, симулационни, дидактически и т.н.; разновидности на дискусията и др. В основата на тези методи стои въвеждането на обучаващия се в определена, изкуствено създадена ситуация, съответстваща на реални явления. Целта е да се намери оптимален изход от възникналата ситуация или да се установи полето на възможните правилни решения, с помощта на наличните знания и придобития житейски и познавателен опит.

Методите в чуждоезиковото обучение от своя страна в своето развитие също се влияят от фактори, които обуславят спецификата им. Това от една страна са уменията, които трябва да изгражда учителят и уменията, които трябва да добие учещият. От друга страна влияние оказват промените в теоретичните схващания за същността на езика като социално явление и предмет на усвояване.

По отношение на лексиката в часа по чужд език различните методи включват редица  техники на усвояване и затвърдяването й. При граматико-преводния метод научаването  на думи е чрез списък от думи, който е задължително с превод на родния език. Те първо се наизустяват и после се виждат в контекст. Целите основно са ориентирани към граматичното познание. В края на ХІХ в. (80-те години) се наблюдава реформа в образованието. Чуждият език трябва да се усвоява така, както детето усвоява родния си език. Директният метод на обучение  търси асоцииране между предмета, идеята и думата, която ги обозначава. Усвояване на основната лексика  е чрез  усвояване на отделни фрази, които се наизустяват, като се  изграждат  умения да се ползва езика в обикновеното общуване. Според аудио-лингвистичния метод , въведен след Първата световна война, усвояването на езика се свежда до формиране на навици, които се формират в резултат на много повтаряне на езиковите модели (изречението като основна езикова единица). Ученето и усвояването не разчитат на основните езикови процеси, а на механични действия.

При обучението на чужд език се търсят различни техники за усъвършенстване на методите на обучение, особено що се отнася до усвояването и затвърдяването на лексика. Лексикалният навик е неделима част от всяка една речева дейност. Богатият речников запас предполага успешно развиване на четирите основни умения при чуждоезиковото обучение- уменията да се говори, да се създава текст,  да се чете  и слуша с разбиране. В тази връзка, в часовете по чужд език се отделя сериозно внимание на работата върху лексиката.

В основата на обогатяване на речниковия запас стоят подходите за запаметяване на новите лексикални единици. В процеса на възприемане на новата дума участват всички видове памет: зрителна, която се тренира с четене и писане на думите; слухова, която се развива с възприемане на чужд език чрез слушане и говорене; моторна, свързана с работата на органите на речта и изписването на думи; логическа, с чиято помощ се осъществява пълно и цялостно осмисляне на усвоения материал.

Ученето на думи в контекст помага, защото, за да се разбере значението на думата, е необходимо едно по-сложно, когнитивно обработване на по-високо ниво, докато запаметяването само по себе си не изисква полагане на толкова много мисловни усилия. От теоретична перспектива думите не трябва да се представят в изолация, защото това не е начинът, по който се срещат в реалния живот. Те трябва да се представят в смислен контекст, за предпочитане автентичен, с указания, които да помагат на учениците да отгатват значенето им.

В този аспект използването на театъра като иновативен метод в чуждоезиковото обучение намира своето практическо приложение в часа по чужд език. Използването на театрални техники в ежедневното обучение разчупва стереотипа, че ученето е скучно, прави средата, в която се случва ученето по-сигурна и повишава желанието и на по-трудно справящите се ученици да участват активно. Възможността за включване на театрални техники в обучението е предпоставка за създаване на среда, където сложни граматически и лексикални единици се въвеждат и затвърдяват чрез ролеви игри, отражение на ежедневни ситуации. Театърът е вид модел на взаимодействие, който работи както в посока за ефективното усвояване на чуждия език, така и за цялостното формиране на личността. Налице е непосредствено и емоционално възприемане на чуждия език, чрез вникване във взаимоотношенията и пряко общуване с героите, където художественото произведение не се използва само за практическа цел – за добиване на откъслечни знания, а се обогатяват формите на взаимодействие на участниците с него. Това е модел на взаимодействие, който работи в посока завишаване на личната мотивация и ангажираност на екипа и формира актуални компетенции у обучаваните. Въплъщаването в роля изгражда нови взаимоотношения и взаимодействие между обучаващ и учещ, които се характеризират с хармоничност и равнопоставеност на общуващите страни. Това спомага за постигане на комуникативност в реални условия на обучение. Преподавателят се възприема като партньор, който мотивира учещите за проява на творческа дейност в учебния процес.(Султанова  2011).

Всяка положителна практика работи за формирането на активни, креативни личности, които не се боят да разгръщат потенциала си и да творят. Ето защо превъплъщаването в роля и ролевата игра в театрална сценка имат ефективно въздействие в процеса на възприемане на чуждоезиковите норми. Това провокира младият човек да бъде различен и креативен и да се социализира.

Театърът като иновация и сценичното представяне на приказни сюжети имат своето ключово място за подпомагане на процеса на запаметяване и коректно използване на усвоената лексика. С новите думи се работи в контекст, не в изолиран вид, те се възпроизвеждат правилно в речта си, като спазват всички правила за употреба на думите – за произношение, съчетаемост, а при писане и ортографични.

От друга страна, чрез сценична игра в различни етапи на дейността ученикът стимулира и разгръща всички познавателни процеси- нови усещания, възприятия, нови пътища за мислене, памет и въображение. Той се запознава с ценностите на обществото и придобива значими умения да влиза в различни роли. Запознаването с литературни образи, в случая с приказни персонажи, разширява хоризонтите на мисълта и на социокултурните компетентности на учениците. Тренира се паметта, развива се волята в стремежа да се пресъздаде творчески един сценичен образ. Превъплъщаването при изпълнението на определена роля дава възможност да се разгърне емпатията. От умението за съпреживяване зависи както приемането и разбирането на ролята, така и ефективността на груповата работа.

С формирането на мотивация за учене се създава положително емоционално отношение към процеса на обучение и по-високо ниво на удовлетвореност от постигнатите резултати. Пренебрегването на стимула за учене обаче може да се превърне в сериозен проблем. Вследствие на липсата на мотивация ученикът спира да учи качествено, развива негативно отношение към училището, учителите и ученето по принцип. Ето защо е изключително важно интересът на учениците да бъде стимулиран активно и да се поддържа и развива мотивация за учене. Един от начините е класната стая да стане място за изява, за проява на креативност и разгръщане на способностите на учениците, които остават скрити. Чрез интересна дейност по- лесно се усвоява новият езиков материал в часовете по чужд език.

Съвременни методи на обучение и създаване на подходяща за учене среда са основата, която води до формиране на мотивация. Методите на обучение са този компонент, който е в състояние да направи обучението привлекателно за учениците, а това е основателна причина за учебна активност. Голяма популярност са придобили интерактивните методи на обучение. Същностният признак на тези методи е интензивното взаимодействие между участниците в процеса на обучение. При тях се създават условия за преобладаване на творческото мислене пред възпроизвеждането.

Изборът на приказка като основен жанр за театралното представяне в нашето изследване не е случаен. Още от малки децата се запознават с интересни сюжети на приказки, преоткриват собствените си характери чрез приказните герои и търсят доброто. Приказките се възприемат лесно и в езиково отношение. Това повишава възможностите за пълноценно естетическо и речево възприемане на приказната творба.

За най-ефективен начин за реализиране на целите на педагогическото изследване се изготвят  анкетни карти и езиков тест, които да докажат необходимостта от използване на нова технология (театрални техники) в процеса на усвояване и затвърдяване на лексика в часовете по немски език.

За изясняване на ролята на приказката за стимулиране на мисловната и речевата активност и за определяне на предварителната нагласа на учениците за творческа изява и мотивация за развитие в езиково отношение в констатиращия етап на изследването се провежда анкета. Отговорите от анкетата дават насока за предстоящата дейност.

Резултатите от анкетата констатират следното: учениците преди началото на експеримента изпитват известна неувереност за включване в проектни задачи, които да изискват изява на сцена. Тази нагласа се обуславя  до известна степен и от дефицити по отношение на усвоения езиков материал, което се констатира и от отговорите на известен брой ученици, които заявяват, че имат затруднения в процеса на обучение.

Могат да се направят изводи, че чрез поощряване на индивидуалната дейност на всеки един ученик, чрез превъплъщението в роля и превръщането на класната стая в театрална сцена ще се преодолее страха от комуникация на чужд език. А това неминуемо ще повиши мотивацията за работа в часовете по немски език и ще доведе до желаните  резултати в края на обучението.

За целите на изследването се провежда входящ тест, който да провери нивото на лексикални знания на учениците. Въпросите в него са отнесени към отделни моменти от съдържанието на приказните сюжети, които ще се изиграват на сцена. Това предполага използването на думи и словосъчетания в контекст и ще провери до каква степен учениците са ги усвоили. Важно е, че могат да се определят и общите познания на учениците по отношение на приказни сюжети и герои преди изследването.

След анализиране на резултатите от теста се констатират дефицити в лексикалните знания при преобладаващата част от участниците в изследването. Най- голям процент от учениците имат средно ниво на владеене на лексикални единици. Само при незначителен брой от обучаваните равнището на лексикални знания е високо. Това налага вземането на необходимите мерки за компенсиране на дефицитите. До голяма степен трудност при усвояване на лексика учениците изпитват поради интензивността този процес. Във всяка една урочна единица се въвежда голям обем от думи, изрази и словосъчетания, наред със сложния граматически материал. Необходимо е да се намерят подходи при обучението, които да водят към ефективност на процеса на усвояване на лексика. Всяка една лексикална единица трябва да бъде усвоена, да бъде асимилирано нейното значение и думата коректно да бъде използвана в комуникативни ситуации. Това означава натрупване на трайни лексикални знания. Ето защо е необходимо да се намери интересен, нетрадиционен подход за овладяване на лексикални знания.

Театърът и съпътстващата го ролева игра дават възможност на учениците да преодолеят спънките при комуникация на чужд език, а това от своя страна ще направи процеса на усвояване на нови знания по-лесен и по-увлекателен. Чрез асоцииране на използваната лексика  в приказните сюжети със съдържание, герои, характерни дейности и общи познания по отношение на случващото се в историите, ще се достигне до по-високо ниво на овладяване на думите и затвърдяване им.