ЕФЕКТИВНОСТ НА РОЛЕВАТА ИГРА И ТЕАТРАЛНИТЕ ТЕХНИКИ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА ЛЕКСИКА НА НЕМСКИ ЕЗИК

Статията съдържа  кратко представяне на иновативна технология за усвояване и затвърдяване на лексика на немски език чрез театрална игра и на дейностите, част от педагогическото изследване. Изтъква се ефективността на приложената технология по отношение на резултатите на учениците и техните нагласи за иновативно обучение в часа по чужд език.

Целите на технологията за прилагане на театъра в часа по немски език с оглед усвояване и затвърдяване на лексика са свързани с използване на думите в контекст, което спомага запаметяването им и разбирането на семантичните връзки между новите и вече усвоените чужди думи. Театралните техники в ежедневното обучение по немски език разчупват стереотипа за скучното учене и правят средата по-сигурна, като се повишава желанието на учениците за по-активно участие в час. Целите на обучението по чужд език включват мотивиране на учениците, стимулиране на креативността им и създаване на умения за самостоятелно учене. За постигане на тези цели от голямо значение е създаване на приятна атмосфера за организиране на учебния процес. Учениците трябва да бъдат спокойни и самостоятелно и отговорно да реализират поставените цели. Дейностите, предложени от учителя, трябва да отговарят на интересите на учениците и на възрастовите им особености и да бъдат достъпни.

Повишаване на ефективността на обучението при усвояване на лексика чрез използването на достъпни в езиково отношение текстове и театрална игра е успешен ход за постигане на целите в обучението. То, от една страна, е забавно, защото учениците са мотивирани и ангажирани към учебния процес, и от друга – те помнят по-лесно и ефективно дадената информация. Това повишава успеваемостта, активността и концентрацията на обучаващите се. Обучението по чужд език е комуникативно ориентирано, а подборът, анализирането и представянето на информация от интересен текст са вид комуникация, която има за функция да информира и да образова. Комуникацията не се ражда на теория, а на практика. Точно заради това вниманието е насочено към приказката като художествен текст, чрез който могат да се използват в процеса на обучение подходящи за възрастта на учениците техники и задачи за откриване, обработка и използване на информация в процеса на усвояване на лексика и развиване на комуникативните умения.  Приказките са жанр, който е подходящ за началния етап на обучение по чужд език. Те имат естетическо, емоционално и възпитателно въздействие. Обучаваните се наслаждават на новите си роли и развиват своите творчески способности. Те са подтикнати от вътрешната си мотивация и от желанието си да направят нещо интересно и важно за себе си и за всички останали участници в процеса.

Чрез самостоятелна дейност учениците имат възможност както да овладяват нови езикови знания, така и да придобият умения и навици за практическото им приложение. Представените дейности в приказните текстове се асоциират с дейности от ежедневието. Усвояването на лексика се характеризира с тематична организация на материала и се осъществява в съответствие с комуникативните потребности в конкретните ситуации на общуване и с развитието на способност за подбор и прилагане в писмена и устна форма. Практическото учене е предпоставка за успех в процеса на усвояване на новото.

Иновативните методи безспорно са ориентирани към интересите и индивидуалните способности на децата. Представляват своеобразен организиран начин за творческа работа и взаимодействие между учител и деца с цел по-успешно овладяване на езика. Стимулират асоциативното мислене и концентрацията. Ролята на учителя като „носител на знания“ изцяло се променя при прилагането на интерактивните методи в обучението по чужд език. Преподавателят не само представя новата информация на децата, но се превръща и в техен консултант. Той е този, който ги насочва по време на езиковата ситуация да осъществяват правилния избор между много възможности за отговор и предлага предварително подготвените по темата езикови задачи, като организира ситуации близки до действителността.

Ролева игра лежи в основата на превъплъщаването в роля по време на театрална сцена. Това е тип игра, в която участниците заемат действията на персонажите си според характерите им, а действията биват успешни или неуспешни според установена система от правила или насоки. В рамките на тези правила те могат свободно да импровизират; техните избори оформят посоката и крайния резултат от игрите.

Игровият елемент в обучението може да постигне желания ефект. Ролевата игра като основен компонент от театъра има своята основна цел – комуникация на личността с друга личност. Това помага за преодоляването на езиковата бариера и създава възможност за директно „навлизане“ в езика чрез акта на комуникация.  В театъра ролевото общуване ускорява сливането на формалната и смисловата страна на езика, психологически благоприятната атмосфера на равнопоставеност по критерия „степен на езиковите знания“ премахва страха от езикови грешки, създава обстановка за максимална реализация на възможностите. Повишава  се мотивацията за справяне със зададената задача. Партньорите, наблюдението на останалите участници, изиграли същите ситуации, въздействат върху нагласите за комуникация, върху увереността да се комуникира на чужд език, на тяхната убеденост, че са способни да осъществят успешно общуване. От изключителна важност за използването на играта в обучението е ролята на преподавателя. Той определя какъв езиков материал ще се използва, каква ще бъде темата, ситуацията. Преподавателят разпределя ролите, анализира и коментира. Темата трябва да е съобразена с етапа на обучение и спецификата на даден урок. Поради това за нашия експеримент избираме приказката, която езиково съответства на нивото на обучение. Нужно е да е отработена база от натрупан езиков и комуникативен опит, да са усвоени готови фрази и конструкции, за да се превърне играта в продуктивно средство за развиване и надграждане на речевите уменията за комуникативна компетентност.

Запаметяването на нова лексика е дълъг и сложен процес, защото е необходимо да се научат много думи за много кратко време от различни нива и, от друга страна, всичките думи не се срещат достатъчно често в учебните материали. Знанието за думата се измерва в разпознаване на думата, в знание за нейното значение, в знание на неин синоним или превод, в знание за думата със семантично съответствие в контекст, в знание за думата със семантично съответствие и граматична точност в изречение.

Лекотата на усвояване на думите се определя и от лингвистичната относителност от гледна точка на семантичното съдържание: усвояването на новата чужд дума ще стане относително лесно, ако значението, представено от думите на роден и чужд  език, съвпада напълно. Други фактори включват класа, в който попада думата, като съществителните и прилагателните се усвояват най-лесно; възможност за създаване на образи с думи, като тези, представящи конкретни предмети, са полезни за усвояване на абстрактните понятия.

С оглед на това театралното представяне на  приказен текст, който има своите съответствия на различни езици, е предпоставка за развиване на умения за коректно използване на лексиката на чужд език. Налице е съчетаване на възможности за използване на езика в контекст и директно боравене с него с цел засилване на паметта и възстановяване на научената информация. И всичко това е комбинирано с емоционалната страна в процеса на възприемане на чуждия език и чуждоезиковата култура, важен фактор за повишаване на мотивацията и познавателния интерес на учениците. Прилагането на театъра в часа по чужд език води до високо ниво на усвояване на лексикални единици, по-пълното им осмисляне и формиране на трайни знания. Театърът може да бъде много полезен преподавателски елемент. Той се основава на конкретно разпределение на времето, има ясна връзка с материала, има целесъобразност за всички членове на класа и в крайна сметка удоволствието на учащите се увеличава чрез активното им участие.

Именно с оглед на това е удачно приложението на  театъра, защото се създава естествен микроклимат и се предоставя възможност за свободна изява и реализация на по-голям брой ученици. Важното от приложението на иновативен метод е не само регистрираният в края на изследването по-висок резултат от обучението, а и постигането на по-високо качество на усвояване на езикови знания и развиване на комуникативни умения за целесъобразна употреба във всякакви комуникативни ситуации не само в училище, но и в обществото. По този начин обучението придобива интердисциплинарен и многообразен облик, който трайно ангажира вниманието и интереса на учениците, а немалка част от тях точно по този начин (чрез театър) търсят не само поле за изява, като развиват комуникативните си умения, но и сами създават сюжетни линии, проявявайки се като лидери и формирайки и други черти на характера.

Дейностите на учениците в педагогическия експеримент включват подбиране на приказни сюжети, изработване на презентации към тях с цел детайлно запознаване със съдържанието в тях  и театрално представяне на приказките. В основата на планиране на дейностите на изследването стои т. н. ”SWOT анализ”. Това е класически метод за стратегическо планиране и в същото време и абревиатура, зад която стоят следните думи: „силни страни”, „слаби страни”, „възможности”, „заплахи”. SWOT анализът е изключително полезен инструмент за разбиране на различни дейности и вземане на решения. Той дава необходимата рамка за преглед на организационната стратегия за осъществяване на всяка една идея.

Като силни страни в процеса на изучаване на чужд език могат да се разглеждат стремежът за постигане на добри резултати, желанието за изява и достъпът до съвременни технологии, които могат да превърнат часа по чужд език в интересно занимание. Анализът на слабите страни в един процес трябва задължително да включва какво трябва да се подобри, да се избягва, какви са причините за неуспех. От друга страна важно е и какво самите участници в даденото изследване определят като слаби страни.

Според т.нар. “Конус на опита” – модел на  американския експерт по образование Едгар Дейл, изнасянето на презентация и дейността пред публика са активна форма на учене, тъй като обучаващият се сам следва да представи пред група хора информация по определена тема. Добрата подготовка води до по-задълбочено усвояване на определени идеи и концепции, респективно и тяхното по-добро осъзнаване и запомняне.

“Правене/Симулация” като част от „Конуса на опита“ е метод за учене, при който ефективността на научаване и запомняне на информацията достига до 90%. Този метод изисква от учещия се да прави нещо – или правене на нещо реално, или симулация на правене на нещо реално, като използва натрупаните до този момент знания и ги приложи активно в практиката.

За констатиране на значимостта от използване на иновацията и за определяне на нивото на езиковите умения на учениците се провежда изходящ дидактически тест. Ще се анализира до каква степен е усвоена лексиката от представения приказен текст и нивото на усвояване на текста в съдържателен аспект. Постигането на отлични и много добри резултати са показателни за изпълнение на целите и поставените задачи по време на педагогическия експеримент.

Анализът на резултатите показва, че преобладаващата част от учениците (над 70%) имат високо и сравнително високо ниво на лексикални знания. При провеждане на входящия тест в началото на изследването такъв резултат са постигнали 40% от учениците, което представлява 30% покачване на крайния резултат. Това е окуражаващо и показва, че сме постигнали предварително поставената цел – развиване на езиковите умения и повишаване на нивото на знания при усвояване лексика чрез използване на театрални похвати.

Приказката се оказва чудесна форма за натрупване и затвърдяване на лексикални знания за ученици в първи гимназиален етап, защото материалите, които се използват за усвояване на лексика, трябва да са съобразени с възрастта на учениците и нивото на изучавания чужд език. Овладяването на лексика и правилното ѝ използване гарантират и ефективна комуникация на чужд език, което е основна цел на обучението.

По време на ролевите игри учениците трябва да проявяват гъвкавост при представянето на информацията, което да улесни нейното усвояване. Пропускането на информация може да се окаже ключов момент и да затрудни разбирането на целия текст. Използването на автентични материали може да помогне  да развием практически умения за слушане, да натрупваме базов речник и след това да възпроизвеждаме. Учениците ще развият комуникативните си умения, ще разширят лексикалните си познания, ще общуват с лекота и увереност. Тези текстове дават и емоционална наситеност, която допълнително спомага процеса на обучение. Освен езиковите познания, които учениците ще натрупат, те ще могат да се докоснат и до особеностите на немската култура и нрави.

Повечето ученици имат високо и сравнително високо ниво на лексикални познания. Можем да направим следните изводи:

• Учениците са усвоили необходимата лексика и имат умения за разбиране на познати думи и изрази.
• Учениците имат умения за разбиране на основната идея и акценти по време на театрална игра.

 

Всичко това показва, че учениците са изградили подходяща стратегия за изпълнение на поставената задача и са достатъчно мотивирани за постигане на отлични резултати.

Резултатите от попълнената втора анкетна карта в края на изследването доказва, че театърът и съпътстващите го ролева игра и речева изява са помогнали на повечето учениците да преодолеят страха от изява пред публика и страха от грешка.

Ако трябва да обобщим, защо е важно театърът да бъде вплетен в процеса и методите на учене и преподаване, може да изтъкнем следните важни причини:

– променя се обичайната рутина на езиковия клас. Ученето на език изисква много усилия. Необходимо е да се поддържа мотивация за полагане на  усилия за учене;

– създава се смислен контекст за използване на езика, което спомага усвояването на лексика;

– театърът включва всички основни езикови умения, т.е. слушане, говорене, четене и писане, а редица умения често участват в една и съща  театрална игра;

– намалява се тревожността и учениците се включват в активно учене;

– насърчава се по-положително отношение към преживяването в класната стая – повече внимание, по-добро обслужване, по-добро участие.

 

Резултатите от попълнената втора анкетна карта в края на изследването доказва, че театърът и съпътстващите го ролева игра и речева изява са помогнали на повечето учениците да преодолеят страха от изява пред публика и страха от грешка.