Играта като способ за справяне с агресията при деца със СОП

Статията представя различни игри като способ за намаляване на агресията при деца и ученици със СОП. Целта е да се приложат иновативни подходи, пряко свързани с възможностите, които игровата педагогика би могла да предложи.

Децата със специални образователни потребности (СОП) са сред най-уязвимите групи в българското училище. Детето има специални образователни потребности, ако има проблем с ученето или увреждане, което го затруднява да учи, отколкото повечето деца на тяхната възраст. Те могат да имат проблеми с училищната работа, комуникацията или поведението. Способ за подкрепа в тази посока е приобщаващото образование. То разглежда начините, по които нашите училища, класни стаи, програми и уроци са проектирани така, че всички деца да могат да участват и да учат. Включването е свързано и с намирането на различни начини на преподаване, така че класните стаи да включват активно всички деца. Това също така означава да се намерят начини за развиване на приятелства, взаимоотношения и взаимно уважение между всички деца, както и между деца и учители в училище.

Играта като способ за справяне с агресията при деца със СОП

Децата със специални потребности често биха могли да проявяват агресия. Тя има много и различни измерения. Агресията (в най-общото си определение) е поведение, което причинява вреда. Тя се подразделя по форма на физическа (побой, раняване) и вербална (обида, клевета, отказ от общуване). Агресията винаги е придружена от негативни емоции и намерение да се навреди. Според някои теории агресията е неразделна част от човешката природа. Различните изследователи твърдят, че агресията може да бъде разделена на следните категории:

1)         „Агресията е всякакъв вид поведение, което вреди на друг“. Тази концепция е въведена от американските психолози Р. Кръчфилд и Д. Креч. Немският психолог К. Бютнер твърди, че „агресията е поведение, което обижда, наранява партньора и дори цели да го унищожи“. А. А. Рийн разглежда агресията като „всяко умишлено действие, целящо да причини вреда на друго лице, група хора или животно“. Тази категория понятия се обединява от следното: агресия – физическо причиняване или увреждане на друго лице.

2)         Психологът Л. Д. Столяренко предлага да се разглежда агресията по съвсем различен начин. „Агресията е едностранно отражение на реалността, пристрастност, неправилно разбиране на реалността, подхранвана от негативни емоции, водещи до неподходящо поведение“. Анализирайки агресивното поведение на човек, можем да кажем, че насочената агресия срещу друг човек или група хора преследва първоначално положителна цел за агресора, а избраният агресивен метод е начин, който се отклонява от нормите на поведение, което води до конфликт с последващо влошаване на отклоненията с околната действителност.

3)         Концепцията за агресията е двусмислена. Психологът И. А. Фурманов разбира „агресията като всяка дейност и инициатива на дете, считайки я за интегрална динамична характеристика на активността и адаптивността … Личността неизбежно трябва да притежава определена степен на агресивност и в„ нормата “може да бъде качество социално приемлив и дори необходим (Чавдаров 2008)

По този начин понятието агресия се свежда до факта, че това е отклонение от установената в обществото норма. Общото във всички дефиниции, предложени от психолозите, е, че агресията е вид поведение. Това е форма на реакция на физически и психологически взаимоотношения, които дават на човека неблагоприятни, негативни емоции. Агресията се появява под формата на вид защита на човек от чужди действия или, напротив, причиняване на вреда на друг. За някои агресията е начин за психологическо облекчение, за други е начин за самоутвърждаване.

Оттук като извод могат да се формулират следните основни заключения за агресията:

1. Агресията се проявява при повечето по-големи деца в предучилищна възраст. Основните ѝ видове и форми са: физически, словесен, косвен, отворен, скрит, пряк. Проявата на детска агресия се влияе значително от такива личностни характеристики като разочарование, чувство за вина, недостатъчно развити умения за общуване и желание за доминиране. Наличието на агресивни форми на поведение влияе върху развитието на детето, пречи на адаптивните възможности на индивида.
2. Тежестта на детската агресия зависи от такива социални фактори като характеристиките на взаимоотношенията родител-дете, естеството на междуличностните взаимодействия на детето с връстниците и нивото на овладяване на половите роли.
3. Различията между половете в агресията между момчетата и момичетата се проявяват не само количествено, но и качествено. Момчетата, в сравнение с момичетата, показват по-високи нива на тежест на показателите за физическа агресия, непряка агресия, раздразнителност и вина. Момчетата предпочитат директни и явни форми на агресия, докато момичетата предпочитат скрити и непреки. Момчетата също са по-малко устойчиви на стрес от момичетата.
4. Цялостна система на психолого-педагогическа корекция, основана на отчитане на личностните характеристики на детето и условията на неговата социална среда, допринася за създаването на отношения на сътрудничество, развива адекватни реакции в конфликтна ситуация, унищожава разрушителните тенденции в поведението на детето и води, като цяло, до намаляване на нивото на агресивност (Чавдаров 2008)

Психологът К. Лоренц вярва, че агресията произхожда от вродения инстинкт на борбата за оцеляване, който присъства при всички хора, както и при животните. Агресивната енергия се натрупва с времето. И колкото повече е в тялото, толкова по-малко значим тласък е необходим, за да се пръсне. Лоренц вярва, че ако човек се занимава с дейности, различни от причиняване на вреда, това отслабва агресията или предотвратява натрупването на агресивна енергия до опасно ниво. Същият автор прави разграничения на 5 вида агресия:

• Физическа агресия – тенденция към най-примитивна форма на агресия: използване на физическа сила срещу друг човек. Често се случва детето да решава проблемите от силна позиция.
• Косвена агресия – агресия, по заобиколен начин, насочена към друг човек (клюки, зли шеги) или насочена към никого (викове в тълпата, тропане и т.н.).
• Раздразнителност – готовността да проявявате негативни чувства при най-малкото вълнение (горещ нрав, грубост).
• Негативизмът е опозиционен начин на поведение от пасивна съпротива до активна борба срещу установените обичаи и закони. Реакция, типична за тийнейджър, който извършва безсмислени и дори разрушителни действия от чувство на протест.
• Вербалната агресия е израз на негативни чувства както чрез форма (викове, писъци), така и чрез съдържанието на словесни отговори (ругатни, псувни, заплахи).

 

Всички тези видове агресия могат да се наблюдават при хора от всички възрасти, а понякога те се проявяват още от ранното детство.

Агресивното поведение на децата е „вик за помощ“ и особен метод за привличане на вниманието. Такова дете „сигнализира“, че се нуждае от любов и обич, разбиране и приемане. С помощта на агресията то дава ясно да се разбере, че изпитва вътрешен дискомфорт, че се чувства отхвърлено и забравено.

Много е важно родителите и учителите да разберат разликата между „агресия“ и „агресивност“:

1. Агресията е „еднократен“ акт на дете, който нарушава моралните и етични стандарти и може да доведе до причиняване на морална или физическа вреда на другите.
2. Агресивността е форма на поведение, която с времето става „привична“.

Агресивното поведение в детството е доста често. Агресията на детето може да бъде насочена:

• Към хората около него и извън семейството (за учителя, съучениците);
• върху близки;
• върху животни;
• върху себе си (издърпване на коса, гризане на нокти, отказ от ядене);
• към външни обекти (унищожаване на предмети, увреждане на имущество);
• върху символични и фантастични предмети (рисунки, вземане на оръжия, компютърни игри с агресивно съдържание) (Чавдаров 2008).

 

Детето може да не е наясно с мотивите си. Агресията се причинява от думи и дела (обида, провокация, обвинение, подигравки), които унижават човешкото достойнство. В такива случаи агресивното поведение действа като проява на психологическата защита на детето. „Психологическа защита“ е специална система за стабилизиране на личността, насочена към елиминиране или минимизиране на чувството за безпокойство, свързано с осъзнаването на конфликта. Основната задача на психологическата защита е да премахне психологическия дискомфорт, а не реално да разреши конфликтна ситуация. Затова някои психолози смятат, че психологическата защита не е нормална, но е обичаен начин за разрешаване на ситуация, която не е приятна за човек. Може да се говори за действието на психологическа защита, когато човек, вместо да идентифицира причините за проблемна ситуация, започне да търси „виновен“ и обмисля начини за отмъщение (става агресивен).

Характерът на агресивното поведение до голяма степен се определя от възрастовите характеристики. Преходът от възраст към възраст е придружен от естествени върхове на агресивност (възрастови кризи). Възрастовите кризи са свързани с появата на нови нужди, които не са удовлетворени по различни причини.

Един от способите за борба с агресията при деца е играта. Игровата дейност все още е основната за детето на възраст от 3 до 5 години, но става много по-сложна в сравнение с ранната възраст. Увеличава се броят на децата, участващи в комуникация. Появяват се тематични ролеви игри. Възрастовите характеристики на децата на възраст 3 – 5 години са такива, че те са по-склонни да общуват с връстници от същия пол. Момичетата обичат по-скоро семейни и ежедневни теми (дъщери-майки, магазин, болница). Момчетата предпочитат да играят моряци, строители, войници, рицари. На този етап децата започват да организират първите състезания, стремят се да постигнат успех. Най-често децата прекарват времето си в игри. Влиянието на играта върху децата е много голямо. Няма значение дали това са зарове или образователна игра на телефона. Понякога на възрастните им се струва, че игрите са празно занимание, обикновено забавление. Но те грешат. Игрите имат голямо влияние върху развитието на малкия човек (Баксанова)

Тук ще бъдат предложени и различни игри за намаляване на агресията. Приложението им е по-подходящо за детска градина, но успешно биха могли да се внедрят и в начален етап. Игрите имат групов характер. В предложените игри движенията се извършват с бавно темпо, интензивността им е незначителна.  Спецификата на този тип игри са: начинът на организиране на децата (кръг, разпръскване, линия и др.), движенията,  които са включени в играта, методът на игра (избор на игра, място, подготовка за играта, събиране на деца за играта, обяснение на играта, провеждане играта, краят на играта), темпото, с което се играе (бавно), броят на повторенията на движенията (3–6 пъти).  Игрите с ниска подвижност допринасят за развитието на паметта, интелигентността и наблюдението, координацията на движенията, ориентацията в пространството и двигателните умения. Освен това те доставят на децата удоволствие, създават добро настроение, което е важно. Игри с ниска подвижност се провеждат с всички деца едновременно във физическо възпитание (в третата част), развлечения и празници, дневни и вечерни разходки, в процеса на минути за физическа култура и почивки за физическа култура, самостоятелна двигателна активност на децата.

1. Примерна игра за намаляване на агресията „Зайче“

Един от играчите е назначен за зайче. Всички останали са в кръг.

Изображение 1. Зайче

Зайче, зайче, какво ти става?

Седиш много болен

Ставаш и танцуваш

 Ето, вземи морков.

На последната фраза „зайчето“ взема морков (може да е нарисуван морков, панделка и т.н.) и изпълнява танцови движения, всички останали пляскат. Тогава „зайчето“ се сменя.

2. Примерна игра за намаляване на агресията „Намери играчка“

Учителят предварително скрива играчката на някое място и предлага да я потърси. Всеки, който забележи къде е играчката, се приближава до учителя и тихо му казва за това. Когато повечето деца приключат със задачата, учителят им позволява да играят със самата играчка.

Изображение 2. Детето търси играчката

 

3. Примерна игра за намаляване на агресията „Мълчание“

Учителят намалява светлината и спира музикален фон (ако има такъв). Разхожда се из стаята и казва думите:

Изображение 3. Подготовка за играта

Всички ние сме край езерото.

Тревата не се мърда.

Птичките не пеят.

Всички да заспим.

В края на стихотворението децата спират, клякат, накланят глави и затварят очи. След няколко секунди учителят казва: „Ква-кваква!“  и обяснява, че жабите събудили децата, те се събудили, станали и се разтеглили. Играта започва отначало.

В обобщение се стига до извода, че играта като способ за превенция на агресията сред деца и ученици със СОП е особено успешен подход. Той позволява да се промени цялостния подход на обучението и цялостно да се разгледат различните форми за подобряване на състоянието на детето.