ПРИЛОЖНО-ДЕКОРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛЕН ЕТАП

Настоящата статия представя важни аспекти от дейностите по изобразително изкуство в начален етап, като поставя акцент върху приложно-декоративните изкуства. Представени са основни принципа в учебно-възпитателния процес, свързан с приложно-декоративна дейност и реализацията на учебното съдържание от този вид дейност.

Декоративното изкуство е дял на пластичните изкуства, представляващ всяко приложно изкуство с оформителски функции в ансамблово пространство. Като понятие включва декоративната живопис и скулптура, мозайката, стъклописта, резбата на различни материали, кован метал, декоративни тъкани, сценографията, ландшафтна украса, площадна и улична украса и други. По същност приложното изкуство е функционално, но и естетически издържано изкуство.

Едно от средствата за художествено възпитание приподрастващите е декоративно-приложното изкуство. Основано на дълбоки художествени традиции, то трябва да навлиза в живота и културата на нашите деца и благотворно да влияе върху изграждането им. Има три основни принципа в учебно-възпитателния процес, свързан с приложно-декоративна дейност:

• Приложните изкуства имат тясна връзка с природата, претворяват я, без да я копират.
• Процесът на претворяване е много сложен и се изразява в пригаждане на природните форми. Претворяването е опростяване или усложняване на линиите, силуета, цвета и формата на природните елементи. Голямото разнообразие на декоративните варианти и възможностите да се запознаят учениците с най-различните произведения на приложните изкуства улеснява разбирането на единството между художествено-декоративната форма и предназначението на предмета. В началото учениците изпълняват обикновени стилизации и постепенно се запознават с нейните особености.
• Приложно-декоративната дейност зависи от предмета, от неговата форма, от използвания материал и от интериорната или външноархитектурната среда. Важно е задачите да се степенуват по трудност и да има връзка с другите раздели (Димчев, 1993).

Учениците се запознават с образци от народното приложно изкуство – черги, халища, килими, национални костюми и украсните принадлежности към тях, праизведения на грънчарството, на дърворезбата, на обрядно-култовите празници и др. По този начин учениците имат контакт, чрез приложните изкуства, с народната традиция, разбират колко важна роля имат не само приложните изкуства, но и цялото изобразително изкуство, в ежедневието си и осъзнават връзката между приложните изкуства и заобикаляща си среда (Кожухарова, 2006). Но освен запознаването с образци от народното приложно изкуство, учениците се запознават и с образци от съвременното приложно изкуство: монументално-декоративна керамика и други декоративни пана (мозайка, стъклопис, гоблен), театрален костюм и театрален декор, текстил, облекло и друг дизайн на бита.

Декоративно-приложните дейности в началното училище са свързани с проектиране и изработване на декоративни украси на вещи и предмети с широкоприложение в бита на човека и околната среда. Тази фрма наработа допринася за повишаване естетическото отношение на учениците към заобикалящата реалност, както и за създаване у тях на интерес към многообразните изяви на декоративно-приложните изкуства и любов към богатото наследство от произведения на българското народно творчество (Папазов, 1999).

Реализацията на учебното съдържание от този вид дейност може да се извърши чрез различни изобразителни дейности като: декоративно рисуване с използване на графични и живописни изразни средства; апликиране с гланцова или велурена хартия и други материали; моделиране на релефна украса.

Декоративно-приложната дейност предполага възможности за комбиниране с други форми на учебна работа/например с предварително рисуване или моделиране по натура.

В началото на урока се определят ясно целите и насоките на предстоящите за изпълнение декоративни задачи. Обръща се внимание на формата, материалността, предназначението и функционалността на обекта за декорация, на естетическото въздействие, което излъчва. Разглеждат се отделните декоративни елементи, мотивите, орнаментите и особеностите на композиционното изграждане.

Основен акцент в учебната работа заемат проблемите, насочени към процесите на стилизацията, които учителят подробно разяснява пред учениците, а в отделни случаи сеприлага демонстрация начерната дъска или на блоков лист. Може да се покажат нагледни материали, включително и оригинали, но да не бъдат обвързани с конкретната задача. Учениците трябва да осъзнаят необходимостта от наличието на художествената мяра, която е белег на естетическата хармония в декоративното изкуство.

Съществено място се отделя за указания относно специфичните технически похвати на изобразяване в съответната декоративно-приложна дейност, както и на възможностите на комбинаториката при определяне композиционното разположение и начините на изграждане на декоративна украса.

Чрез участието на декоративното рисуване и моделиране в учебно-възпитателния процес се създават условия за изучаване на богатството от форми и цветове, в заобикалящата ни природна среда, които намират художествено превъплъщение в този вид изкуства.

При художествено-конструктивната дейност, имаща за цел създаване на принципно нови оригинани проекти и модели, от особено значение за успешно разрешаване на изобразителните проблеми е развитието на пластичността и динамичността на детското въображение. При рисуване например на тема „Килим” е установено, че по-голямата част от рисунките на деца от І клас не са издържани в композиционно отношение – липсва ритъм, равновесие, а в някои случаи центърът е изместен в страни. Липсва разнообразие във формите, а също и при подбора и съчетанието на цветовете. Наблюдава се стремеж за репродуктивно предаване на предложените образци в началото на занятието.

Имайки предвид този факт по отношение на подбора на образци по декоративно-приложно изкуство, от голямо значение  е запознаването на малките с художествени предмети от бита (керамика и медни съдове, битови сервизи, килими, черги, носии, престилки с народни мотиви и др.). Подбраните образци се разглеждат, за да получат децата впечатления от комплект художествени произведения. При разглеждане на експонатите се учат да търсят красотата на предметите, да ги анализират внимателно и сравняват по форма, цвят и елементи. Обяснява им се, че орнаментите могат да бъдат сразлични елементи, цветя, клонки, плодове, лини, триъгълници, кръгове сразлична големина. Подчертава се, че тези предмети са дело на народните майстори, на техния труд и въображение. По този начин децата се насочват да почувстват красотата на народното творчество, обагатяват се тяхните представи, създава се у тях интерес и желание за декоративна дейност.

Друг пример е урок на тема „Сурвачка”. Децата с особен интерес изработват сурвачки. Припомнянето на стихотворението „Сурва, Сурва, весела година” създава у тях емоционална нагласа за предстоящия празник. Обръща се внимание на елементите и цветовете за украса, на начина на разположение на клонките и венчетата, за да е симетрична украсата. По този начин мисленето на децата се активизира и се подготвят за предстоящата работа, като им се предложат варианти за творческо изпълнение. При преценката е логично да се обърне внимание на ритъма в разположението на елементите, на съчетанието на цветовете и качеството на изпъэлнението (Ангелова, Легкостур и др, 2017).

Динамиката на днешния ден извежда творчеството като необходимо условие за себереализация. Ето защо е необходимо да се отделя специално внимание на въздействието на произведенията на изкуството върху детето, с цел ползотворна използваемост възможностите на различните изкуства и резултат личностно формиране на подрастващите.Силното желание на децата да се занимават с такъв вид дейност е израз на приобщаването им към декоративно-приложното изкуство, на интереса към него.