Самостоятелното учене като педагогически подход в обучението по математика в 11 клас

В статията са разгледани основните компетентности, които е необходимо да развие съвременният ученик, за да може да промени нагласите си от предметноориентирано към компетентностноориентирано учене като комплекс от знания, умения и нагласи. Коментират се образователните възможности на самостоятелното учене като педагогически подход за осъществяване на процес на обучение, при който в центъра на обучението е поставен ученикът. Прави се сравнение между традиционния и интерактивния образователен модел с акцент върху прилагането на интерактивните методи в обучението по математика в 11 клас за постигане на по-добри резултати, придобиване на трайни умения за учене и повишаване на мотивацията на учениците.

Училището като организация, независимо от типа му, е институция, която реализира задачи, поставени му от обществото. Тази организация е само условно самостоятелна, защото практически не могат да бъдат изключени проблемите, които възникват при взаимоотношенията “общество – училище”. Всичко, което се върши в училище трябва да бъде подчинено на обществените цели, да служи за тяхната реализация. В този смисъл цел на всяко училище е предоставяне на качествено образование, съобразено с изискванията на пазара на труда, държавните политики и желанията на ученици и родители. Тази цел налага преосмисляне на методологическата основа на обучението в училище и промяна на нагласите от предметноориентирано към компетентностноориентирано преподаване и учене, преминаване от статичната концепция за „овладяване на учебно съдържание“ и енциклопедичност на познанията към динамичното възприемане на компетентнтостите като комплекс от знания, умения и нагласи, които се развиват в училище и се обогатяват през целия живот, към „снабдяване“ на младия човек с умения за живот, които да му послужат за пълноценна личностна, социална и професионална реализация и да гарантират устойчивото развитие на бъдещите поколения. Съвременното обучение се основава на активни методи, прилагането на които предполага ученикът да играе централна роля, където „[…] възможност за промяна в статуквото предоставя принципът за обучение, ориентирано към действие.“ (Игликина 2020). Целият образователен процес е свързан с отделни глобални теми и концепции, които, за да бъдат разбрани, трябва да се преподават взаимосвързано. Акцентирането върху целостта на изучаваното означава използване на различни междупредметни връзки при изясняване на понятията, процесите и явленията. Разбира се, изграждането на урока върху глобални теми и осъществяването на връзки с другите предмети изисква целенасочени усилия от страна на учителя и екипна работа с останалите му колеги. По този начин учениците виждат света в неговата цялост и приложимостта на емпиричните знания, а ученето е по-смислено и с по-задълбочено разбиране на учебния материал. Ако до неотдавна подходите на обучението бяха насочени преди всичко към енциклопедичност, защото постиженията са се измервали с обем от знанията, то при компетентностния подход те се свързват със способността на базата на придобитите знания да се демонстрират умения, да се решават проблеми с различна сложност и в непознати ситуации от ежедневието ( За прехода от знания към умения  2019).Това изисква осигуряване на реален практически контекст за целите на обучението и разработване на учебните задачи по начин, който стимулира критическото мислене, екипната работа, творчеството, предприемчивостта, емоционалната интелигентност, вземането на решения – умения, които се превръщат в основни в 21 век. Самостоятелното учене е педагогически подход за осъществяване на процес на обучение, при който в центъра на обучението е поставен ученикът. Това е вид активна мисловна дейност, която се изпълнява без прякото участие на учителя, но по негово указание  и ръководство. Основното изискване е осигуряване на достъп до разнообразни ресурси и източници на познание за всеки. Има значение за индивидуализацията в процеса на обучение    и дава възможност за творческото развитие на всички ученици. Видовете самостоятелна работа са много разнообразни и се изменят в зависимост от особеностите на учебния материал и от равнището на подготовка на учениците.

В психологически план понятието „самостоятелно учене” се свързва с индивидуалното учене, което е насочено към:

• разпознаване на структурата на възложената задача (задание);
• разбиране на същността и разкриване на причинно-следствените отношения.

 

Като форма на учене „самостоятелното учене” се противопоставя на ученето чрез подражание, по образец или модел („учене чрез наблюдение”, „имитационно учене”), на ученето в групова ситуация и на механичното учене. То е тясно свързано с осмислянето. Самостоятелното учене изпълнява ролята на съединително звено между познавателните (когнитивни) и творческите (креативни) процеси. (Цанова, Томова 2013). Основните предимства на самостоятелното учене са:

• Ученето се управлява от самия ученик. Всеки се съобразява с личните си потребности, интереси, ритъм и стил на учене;
• Учителят не предлага разяснения, преди учениците да са направили опит сами да излязат с предложение/решение;
• Учениците работят активно и самостоятелно; повишават вниманието, интереса и мотивацията си;
• Учениците се задълбочават в учебната дейност, вникват в същността на въпросите и проблемите;
• Постигат се трайни знания и умения;
• Развива се продуктивното мислене и творческото въображение;
• Учениците стават автори и творци на собственото си познание;
• Комуникацията между учениците расте;
• Повишава се самочувствието им, стават по-уверени;
• Разбират, че отговорността за успеха е лична;
• Имат възможност да работят върху реални „проблеми“ и така проумяват смисъла на теоретичния учебен материал;
• Вече знаят отговора на въпроса: „Това за какво ми е -къде и как ще го използвам?“;
• Нараства удовлетворението от факта, че заслугата за постигнат успех е лична.

 

В процеса на прилагане на методите свързани със самостоятелното учене се забелязаха и няколко недостатъка:

• Притеснение от страна на учениците, че без учител материалът няма да бъде разбран и научен, че няма да се справят сами;
• Трудности, свързани със синтезирането и обобщаването на откритата информация;
• В началото подходът е непознат, по-сложен и с по-високи изисквания за ученици и учители; Необходими са много повече усилия и време;
• Затруднен достъп до електронни ресурси и съответно- комуникация;
• Обучителни затруднения при по-слабите, немотивирани ученици и такива с пропуски от предходни теми;
• Без предварителна информация за стратегиите и техниките за това как да се „научим да учим“, самостоятелното учене е сериозна трудност.

 

Според Вяра Гюрова и Ваня Божилова (Гюрова, Божилова  2016) формирането на умения за учене предполага:

• осъзнаване и самооценка на собствените силни и слаби страни като учащ;
• осмисляне на изискванията за изпълнение на учебните задачи;
• подбор на подходящи методи и стратегии на учене;
• развиване на усещането за успех;
• усъвършенстване на умения до степен на навици.

 

Този процес е труден и продължителен и често учащите не могат да се справят сами. И тук е мястото на преподавателя, който може да стимулира, мотивира и подпомага усилията на учениците. Процесът на формиране и развиване на уменията за учене преминава през няколко стъпки:

Първа стъпка – идентифициране на:

• нивото на наличните умения за учене;
• необходимите умения за успешно справяне с конкретния учебен материал;
• възможностите за непрекъснато подобряване на учебните постижения;
• източниците на помощ /човешки и други ресурси/ за целите на усъвършенстване на уменията на учене.

 

Втора стъпка –  усъвършенстване на уменията на учене чрез:

• определяне на целите, т.е. на конкретните умения, които трябва да бъдат развити;
• създаване на положителна нагласа и мотивация за учене;
• избор на подходяща стратегия за развиване на уменията за учене;
• използване на различни възможности и източници на подкрепа;
• създаване на план за действие.

 

Трета стъпка – мониторинг и контрол върху резултатите чрез:

• редовно преглеждане на плана за действие;
• редовно регистриране на прогреса;
• разработване на стратегии за оценяване на прогреса;

 

Четвърта стъпка – представяне на извършената работа на:

• процеса и резултатите;
• стила и начина на работа;
• доказателства за прогреса;

 

Учащият може да премине този процес самостоятелно или с помощта на преподавателя. Това зависи от неговата степен на готовност и наличието на определени умения за учене, които го правят уверен, че може да се справи сам. Много ученици, когато констатират, че им липсват конкретни умения за учене, очакват преподавателя да им помогне. За да бъде адекватен на тези очаквания, учителят трябва да е наясно със специфичните умения за учене, необходими на учащите, за да се справят с конкретните учебни задачи, и по-конкретно с уменията им за: създаване на план за действие; справяне с напрежението; критично анализиране; разработване на писмени работи /есе, доклад, реферат и др./; събиране, обработване и използване на информация; самооценяване; водене на записки; общуване /комуникативни умения/; представяне на информация пред аудитория /устно презентиране/; подготовка за изпит /преговор и подбор на информация по теми/; организиране на собствената работа и време; разсъждаване

/рефлексия/ върху собствения опит; решаване на проблеми. Учителят може да използва този списък, за да дискутира с учащите необходимите им умения за успешно справяне с учебния материал. При самостоятелната работа основен акцент е не само усвояването и овладяването на определени знания, но и изграждането на увереност и формиране на компетентност по отношение самооценяването и рефлексията. Учащия се става отговорен към това доколко неговите учебни действия са ефективни по отношение на поставената цел, доколко е обмислил и подбрал най-подходящите действия. Такава форма на оценяване на собственото учене е основна в действената теория за ученето, но често нейното приложение се игнорира. Преодоляването на тази трудност може да се осъществи чрез постепенно и постоянно намаляване на подкрепящата роля на учителя, включително и в оценъчните дейности, и постепенно, но постоянно увеличаване на отговорността на ученика за действията в процеса на учене и най-вече засилване на елементите на самооценяването във всеки от етапите на учене. Трябва да се отчита и спецификата на учебните задачи, които предполагат самостоятелно учене. Те трябва да изискват творческо и критично мислене в процеса на самостоятелното достигане на ново знание, а не повторение или проба/грешка. Творческото мислене се свързва с анализа и създаването, докато критичното мислене включва и оценката (Таблица 1).

Таблица 1.  Характеристика на учебната среда и средата за тестване

Характеристики на учебната среда	Характеристики на средата за тестване
Запълване на пропуските в обучението	Установяване на грешки
Научаване на нещо ново	Разкриване на липса на знания
Подобряване на разбирането на въпроси, изискващи изясняване	Отбелязване на резултат /постижения или спадове./
Откриване на връзки	Анализ и рефлексия

 

Вася Делибалтова (Делибалтова  2004) определя като ,,идеална” тази методология на обучение, която е: ,,преднамерено организирана, гъвкава, когнитивно ориентирана, насочена към обогатяване на личния опит на ученика на основата на познаване и промяна на предишните му представи и предубеждения, основана на взаимно уважение и включваща умерено провокационни дейности, чрез които се създават условия за удовлетворяване на личните и обществените потребности”и в този смисъл трябва да се отбележи, че традиционната образователна практика, която се основава на условието, че знанието е в центъра на вниманието и то може да бъде предадено непосредствено от учителя на учениците. Пасивната, ориентирана към четене и писане педагогика, с традиционно съдържание и организация, се приема като норма. Тази практика би трябвало да се замени с интерактивният модел, където  се поощрява „участващото” и диалогово (интерактивно) (participatory, interactive), манипулативно (hands-on), съсредоточено върху ученика (learner-centered), съсредоточено върху резултата (outcome-based) обучение (Таблица 2) (Игликина 2019).

Таблица 2.  Сравнение между двата образователни модела

ТРАДИЦИОНЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН МОДЕЛ	ИНТЕРАКТИВЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН МОДЕЛ
1. Усвояване на информация, необходима за успешно представяне на изпита.	1. Осъзната потребност от информация.
2. Идентификация и решаване на проблеми в структурирана и статична обкръжаваща среда.	2. Идентификация и решаване на проблеми в неопределена и динамична обкръжаваща среда.
3. Прилагане на знания и умения към специфични случаи и ситуации.	3. Приспособяване към информационните ресурси.
4. Употреба на информационните ресурси.	4. Превръщане на информацията в годен за приложение ресурс.
5. Основава се на взаимодействието „учител-ученик”.	5. Основава се на взаимодействието „ученик-ученик” и работа в екип.
6. Учителят прави индивидуалните оценки и атестации и осигурява обратна връзка.	6. Съвместно се правят индивидуалните оценки и атестации и обратната връзка.

 

Теоретична основа на интерактивното обучение е конструктивизмът, т.е. различава се от традиционната представа, че знанието съществува независимо от индивида, че човекът е tabula rasa. „Конструктивизмът (constructivism) е образователна философия, основана на условието, че човек активно конструира свое собствено разбиране или знание чрез взаимодействие въз основа на това, което вече знае; това, в което вярва и чрез идеи, събития и дейности, с които влиза в контакт.“ (Иванов 2006).За да подтикнат учениците към критическо и алгоритмично мислене и да приемат наложените иновативни методи на обучение, учителите трябва да отделят средата за работа от средата за тестване.Те трябва ясно да се разделят, защото целите, които определят характера им, са твърде различни. В училище е важно учителят да отделя специално време за развиването на уменията за учене на своите възпитаници и непрекъснато да акцентира върху значението на това умение. Развиването и усъвършенстването на уменията е комплексна и трудна работа. Но тя е предпоставка за постигане на целите на обучението по математика в 11 клас  и придобиване на умения у  учащите. Тези умения  са показател за високата ефективност от работата на преподавателя.