ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЗАНИМАВАЩИТЕ СЕ С ФИТНЕС

a1В статията се разглежда смисълът на понятието „стрес“ в спортната дейност, което означава неспецифичните прояви на адаптивна активност при действието на всеки значим за спортиста фактор.  Стресът в спортната дейност е комплекс от промени на целия организъм, компенсиращи нарушаването на вътрешното равновесие или поддържащи хомеостазата. Коментират се проявите на стреса в спортната дейност. Акцентира се на претренираността, до която се стига, когато се натоварват мускулите прекалено често и тежко и те не могат да се възстановят преди следващата тренировка.

СТРЕС И СПОРТНА ДЕЙНОСТ

Познаването на стреса, на неговата същност и съдържание ще осигури по-висока ефективност на учебно–тренировъчния и състезателния процес. Трудно би вървял напред спорта, без да се съобразяване с природата на стреса, с неговото овладяване и подчиняване на целите и задачите, стоящи пред всеки състезател и отбор.

Известният треньор и състезател по плуване Д. Каунсилман в своята монография „Наука о плавании“ пише „[…] ние сме това, което сме, защото се подлагаме на въздействието на стреса и се адаптираме към различни видове стрес. Състоянието на нашето тяло и нашия ум, на нашия характер, е резултат от тази адаптация“.

Най-общо понятието „стрес“ в спортната дейност се означава като неспецифичните прояви на адаптивна активност при действието на всеки значим за спортиста фактор. Стресът в спортната дейност е комплекс от промени на целия организъм, компенсиращи нарушаването на вътрешното равновесие или поддържащи хомеостазата. Стрес-реакцията като неспецифична проява не различава вида на стресовия фактор и протича по очертаните от Х. Селие фази. Ученият Ф. Карлайл е въвел понятието „смесен“ стрес. Смесеният стрес е резултат от общото въздействие на психични, физиологично, социални и информационни стресори върху спортиста. В тренировъчния процес и по време на състезанието се проявява смесен стрес, а в предсъстезателната фаза и след състезанието- психичен. Според Л. Головников и П. Жоров физиологичният компонент доминира в условията на разгряване и в състезателната борба, а психичния – в ситуациите на очакване. За същите автори видът на стреса зависи от спорта, който се упражнява – например при плувци, лекоатлети, ски-бегачи, основният компонент на стреса е физиологичния, а при борци и хокеисти – психичния. Физическите стресори се оценяват като по-малко стресогенни, отколкото психическите.

 

Спортна дейност	Вид стрес
1. Тренировъчен процес	Смесен стрес
2. Предстартово очакване:	Психичен стрес
а) дълго пред самия старт
б) в деня на старта
в) непосредствено преди него
3. Състезателен процес	Смесен стрес
4. След тренировка и състезание	Психичен стрес
5. Контролни изпитания	Смесен стрес

 

Спортната дейност протича в условия на физическо и психическо напрежение, което се улавя преди и по време на самия старт. Голямата отговорност, риска, цената на грешката в своята съвкупност се явяват силни стресори.

В. Вяткин и В. Мерлин предлагат интегрален подход за определяне на спортния стрес. Те го разглеждат като състояние, изградено от системи на различни йерархични равнища. На най-високо стъпало са мотивите и съотношението на личността, второто са психодинамичните и невродинамичните свойства на индивида и на третото – собствено психофизиологичните състояния като: вегетативни промени, субективни преживявания, изменения в количествените и качествените показатели на дейността.

Възникването на стресови състояния в спортната дейност е свързано с взаимодействието на индивида със средата, в която той реализира своята дейност. Това налага и определяне на спортния стрес в социален аспект. Социалният спортен стрес включва факторите на средата, в която действа спортиста, особеностите на неговата личност, детерминиращи неговото адекватно или неадекватно поведение.

Емоциите, емоционалното напрежение също се явяват чести спътници на спортната борба. С. Разумов  определя понятието емоционален стрес под влияние на емоционални, мотивационни и интелектуални стресори, обусловено от неговите личностни качества, предизвикано от опита и генотипа, проявяващи се в нарушаване на хомеостазата. Емоционалният стрес води до резки промени в хамеостатичните механизми и до увеличаване на продуктивността на симпато-адреналната система. Характерът и степента на промените зависят от вида спорт.

Основният физически дразнител, който играе ролята на стресогенен фактор в спорта е физическото натоварване. То трябва да предизвиква стресово въздействие, за да доведе до развиващ ефект.  Друг физиологичен стресор в много видове спорт са различните неспецифични медикаменти, които спортистите приемат. Тяхното предназначение е да се постигат количествени структурни и функционални изменения. Когато обаче, организмът е принуден да се адаптира към тях, те се превръщат в стерсор.

Травмите също така представляват не просто стресор от физическо естество, а фактор, влияещ с особена сила върху психичната нагласа на спортиста. Споменът на болката, страхът от нова контузия водят до несъзнателно нарушаване на структурата на движенията, до страх от единоборствата.

Атмосферата на спортните състезания също така сама по себе си се явява силен стресор. При равни други условия, психичния стрес оказва най-голямо влияние на сърдечно-съдовата система във видовете спорт, характеризиращи се с интензивна обмяна и тези, изискващи проявление на взривната сила.

Трудно може да се даде точна дефиниция на спортния стрес, но в описателен аспект може да се определи като: “верига” от елементи, които пораждат специфични и неспецифични реакции, водещи от динамично, временно, пълно или частично разсъгласуване на функциите на човешкия организъм и психика и респективно, до приспособителни промени, които се изразяват във формирането на системно-структурната следа, която характеризира трайната устойчива адаптация на организма.

Според Ю. Губачев  съществуват следните видове стрес: физичен; биологичен; психичен; социален; смесен. С. Разумов класифицира стреса като емоционален, физически и смесен.

В. Суворова като изгражда своята класификация върху основата на анализа на факторите и условията, водещи до стрес, тяхната интензивност, поведението на индивида, оценката на ответните реакции и анализа на емоционалния фактор определя следните видове стрес:

1. Периферен – развива се при отрицателно въздействие върху периферните органи и тъкани;
2. Церебрален първосигнален – развиващ се при въздействие на стресори върху нервните процеси, върху дейността на ЦНС;
3. Церебрален второсигнален – онази част от континиума на стресовите състояния, които следва изцяло да бъдат отнесени към областта на отрицателните чувства и емоции. В дадения случай понятията „стрес“ и „емоция“ съвпадат.

Като определят спортът като първопричина за появата на стрес, Н. Хаджиев и Кол  класифицират стреса като:

1. Физически – ски бягане, щафетни и препятстващи бягания, спортно ходене, плуване, ски бягане, кану-каяк и други;
2. Двигателно-психически стрес – спортно ориентиране, стрелба с лък, биатлон, конен спорт, ветроходство и други;
3. Психически стрес – шах, автомобилен спорт;
4. Координационно-двигателен и психичен – спортна гимнастика, художествено гимнастика, акробатика, синхронно плуване;
5. С природни въздействия – алпинизъм, водни и зимни спортове, водолазен спорт.

Стресът в спорта е многофакторно явление със сложна структура. Тя зависи от особеностите на вида спорт. Например физически /двигателен/ стрес, при който настъпват изменения във вътрешните реакции на спортиста, насочени към запазване на равновесието „хомеостазата“ при действието на стрес-факторите. Можем да го наречен „стрес на натоварването“. Към стресори и ситуации от спортен характер, обуславящи този вид стрес могат да бъдат отнесени тренировки, които протичат в условия на минимум психическо напрежение. Като правило в тези тренировки се изисква адаптиране към продължително натоварване, водещо до умора, а и към интензивни натоварвания за кратко време, които протичат с голям разход на енергия.

Функционалният стрес е свързан с промените у спортиста като биологична система – мускулна депривация, травми, нарушения в ОДА, преразпределяне на енергетичните и структурни ресурси, катализиране и формиране на нови системно структурни следи и програми за реагиране и освобождаване на скритите функционални резерви. Спортовете, характеризиращи се с този вид стрес, са лека атлетика, плуване, колоездене, ски бягане, гребане.

Основната роля за появата на психичен стрес играе преценката на индивида за силата на дразнителя като заплашващ. Опасността може да не съществува в действителност, а само във въображението на спортиста – „стрес на очакването“. Стресори и ситуации, предизвикващи психичен стрес, са значимите за спортиста състезания, победите или загубите в тях, тренировките в отделните видове спорт, съпроводени с присъствие на стрес-фактори от психичен характер, поява на конфликтни ситуации и други.

Социалният стрес е свързан с факторите на микро и макросредата, в която действа спортиста, с особеностите на неговата личност, детерминиращи адекватност на поведението му.

Голямото и разнообразно количество информация, постъпващо към състезателите от треньори или ръководители, както и недостатъчната информация за спортната форма и тактика на противника, наличието на минимално време на обработка на информацията в състезателни ситуации, създават условия за появата на т.нар. информационен стрес.

Тренировъчната и състезателната дейност създават условия за проява на смесен/комплексен стрес. Преимуществено преобладаване на един или друг вид, зависи от вида спорт.

След състезанието, когато спортистът преживява успеха или неуспеха и чувства, че може да загуби мястото си в отбора, престижа си, мястото в спортната ранглиста, той преживява психичен стрес.

Предстартовите състезания на спортистите позволяват да се изследва динамиката на стресовата реакция и закономерностите на индивидуалната адаптация към стрес. Предстартовата възбуда и предстартовата концентрация са способност за точна регулация на поведението, показател за „качества на стресова мобилизация“.

Отчитаме продуктивността и точността в работата с тестовете в серия от състезания с нарастваща значимост на състезателя. И се вижда, че от състезание на състезание нараства предстартовата възбуда – един от компонентите на стресовата мобилизация. Това свидетелства, че на практика е невъзможно още при първите състезания за сезона да се постигне оптималното – за спортиста то е много високо ниво на възбуда. Оптималното ниво на предстартовата възбуда се достига при шестия-седмия старт.

Едновременно с това постепенно нарастване на „количеството емоционален стрес“, чувствително намалява първите 4 старта точността на работата с тестовете, което е белег за недостатъчна концентрация пред старта. Нарастваща възбуда придобива хаотичен, разлят характер, поради което тя не може да се овладее и поведението не може прецизно и сигурно да се регулира.

Тенденцията към покачване на количествените показатели на стреса се запазва докрай, но в края на състезателния сезон, към срока на основните състезания чувствително се подобряват и качествените характеристики, показателите за точност, свидетелстващи за овладян, надеждно регулиран и конструктивно насочван стрес. Оптималният стрес се характеризира със съчетание на много високо ниво на емоционална възбуда и високо ниво на концентрация.

В първите няколко състезания и в началото на всеки състезателен цикъл нараства постепенно предстартовата възбуда, но спортистът не е напълно концентриран, не може напълно адекватно „да почувства състезанието“. В следващите няколко състезания предстартовата възбуда се запазва на високо ниво или още се повишава, но състезателят съумява все повече да се концентрира, да се съсредоточи и мобилизира физическата и психическата си дееспособност за предстоящата дейност. Предстартовото състояние от състезание към състезание все повече се доближава до оптималното, спортистът става способен целенасочено да регулира собственото си състояние и обикновено през втората половина на състезателния сезон достига върховите проявления на своите възможности. Понякога дори ги надхвърля, показвайки удивляващи всички дори самия него резултати и победи.

 ПРЕТРЕНИРАНОСТ

До претренираност се стига, когато натоварваш мускулите си прекалено често и тежко и те не могат да се възстановят преди следващата тренировка. Има различни степени на тренираност – при по-леката не се усещаш, но и така и не постигаш голям прогрес в тренировките. При по-тежките степени, не само, че не растеш и не подобряваш постиженията си, но е възможно и да видим регрес, придружен от психическа умора, водеща до нежелание и дори отвращение от тренировките.

Ако тренирате прекалено или прекалено дълго и същевременно ограничавате поемането на храна, само въпрос на време е вместо подобряване на вида на тялото ви да установите влошаването му. Успехите от тренировките не са възможни, ако не давате на тялото си необходимото време за почивка и хранителни вещества за формиране на мускули. Тогава стига до състояние, наречено преумора от тренировки. Други фактори като недостатъчен сън, проблеми в личния живот и службата, финансови затруднения също влияят негативно върху спортното постижение. Симптоми като, намаляване на мускулната маса, загуба на сили, склонност към травми, постоянни болки в мускулите, нежелание да тренирате, безразличие, депресия, загуба на самочувствие, отслабване на имунната система показват, че се преуморявате. За изливане от това състояние се препоръчва удължаване на възстановителния период, намаляване на обема и интензивността на тренировките, а при напреднали форми – прекъсване на обичайните тренировъчни занимания и заместването им с леки занимания, наситени с емоционалност, активен отдих, излети в планината и т.н.

При недиагностициране на преумората и невзимане на мерки за нейното ликвидиране разстройствата се задълбочават и постепенно преминават в състояние на претренираност. Поради това е много трудно да се постави рязка граница между преумората и претренираността. Претренираността е състояние, срещащо се рядко.

Основният механизъм на възникване на претренираността е подобен на този на възникване на невротичните състояния с преобладаване на възбудния или на задържния процес. Поради отслабналата работоспособност на нервните клетки има лесно уморяемост, намаляване на постиженията, ниска спортна работоспособност, удължено възстановяване.

Промените във вегетативната сфера се изразяват в увеличаване на пулсовата честота и спадане на кръвното налягане, но се срещат случаи с обратни промени. Често се явяват екстрасистоли и спазми в сърдечната област, стягане на гръдния кош, задух, намаляването на жизнената вместимост, болки в областта на черния дроб особено след физическо усилие. Намаляват количеството на еритроцитите и хемоглобина, енергетичният запас на организма, апетитът и телесното тегло. Появяват се болки в мускулите и хиподинамия, лимфоцитоза, главоболие, бледост, а при неголямо физическо усилие – и студена пот.

Според тежестта на претернираността Летунов и Мотилянская различават 3 стадия. Първият се характеризира със спиране на прогресивния растеж на постиженията и влошаване общото състояние на спортиста, с отпуснатост, нарушаване на съня, апатия и нежелание за тренировка. Страда добрата приспособимост към упражненията със скоростен характер. При втория стадий се наблюдава спадане на спортните резултати, задълбочаване на явленията от първия стадий и влошаване на приспособимостта не само към скоростните, но и към останалите упражнения при чувствително увеличаване на продължителността на възстановителния период. При третата степен спортната работоспособност спада рязко и настъпват дълбоки морфологични и функционални нарушения в органите.

Концепцията на тренировките за издържливост в различните видове спорт се свежда до формулата: претоварване – стрес – адаптация. Това изисква периодични тренировки с прилагане на околопределни натоварвания „на косъм“ от провала в адаптацията. Внезапният срив в адаптацията и снижаването на резултатите се усилва и от психологичния шок. Възниква проблем за получаване на точната диагноза за това кога точно може да настъпи срив. За това е необходима специална лабораторна методика.

Тестването за получаване на удовлетворителен резултат предполага прилагане на натоварвания с 10% по-високи от нивото на лантата в стабилно състояние и тестване до отказ. Идеята на това упражнение е измерването на нивото на хормоните и метаболитите в експерименталното състояние, което е близо до претренираността.

Опитът показва, че някои спортисти са в състояние да понесат много по-голямо натоварване от други спортисти. И тези други спортисти често имат причини за това защо не могат да се представят на високо ниво. Те или просто нямат такива вродени способности, или в миналото са имали сериозни заболявания. Тези плувци изискват специално внимание или често боледуват.

Понякога анализите показват, че нещо не е наред с ниското ниво на желязото, но често тяхната неспособност да се справят с работата си, остава загадка. Има случаи с плувци, които са били отлично подготвени, но в последния момент са станали жертва на необясними заболявания.

Най-активните, тези момчета, които дават всичко от себе си в стремежа да достигнат високо ниво и завидни резултати, също се нуждаят от сериозен подход. Когато те дълго време са били в “ямата” на посредствеността, им е необходимо още повече време за възстановяване. Отговорът на всички тези сривове е в следенето на плувците в процеса на тренировката. Какви са нашите измерителни уреди?

Контролът на ЧСС трябва да бъде ценен инструмент за оценка на състоянието на плувеца. Той може да помогне за оценяване на кондицията, за определяне на настъпващата умора, даже и за болест. Учестеният пулс при изпълняване на средни по интензивност натоварвания е признак за настоящи и бъдещи проблеми на имунната система.

Ниският пулс, положената реакция на дадено натоварване също може да бъде индикатор за непълно възстановяване. Показателите за ЧСС, които остават по-високи от нормалните, в течение на дълъг период от врем, са признак на това, че системата е на границата на срив. Затова е необходимо само няколко пъти да се проследи реакцията на ЧСС при натоварването и възстановяването.

Плувците трябва да се наблюдават постоянно: как те понасят стреса, как да се справят с него. Важно е да се наблюдава с особено внимание всяко едно отклонение от нормалното. Визуалното наблюдение на плувците – това също е почти точна наука – разбира си, ако треньорът е достатъчно квалифициран.

Докато плувците изпълняват упражнения във водата е важно да се следи времето за преодоляването на дистанцията, да се преслушва дишането, да се наблюдава цветът на кожата, да се следят емоционалните реакции при работа в критични и субмансимални скорости, а също така и реакциите им на резултатите на техните партньори по време на преодоляването на серията. Така да се следи поведението на плувците извън басейна. Важно е да се следи как „влизат“ и как „излизат“ от басейна след натоварване.

Вкъщи родителите могат да наблюдават съня, промяната в апетите, раздразнителност, загуба на ентусиазъм по отношение на тренировките, оценките в училище. Всяко необикновено и неадекватно отклонение в продължение на 3–4 дни може да се разглежда като отклонение от нормата и изисква по-нататъшно внимание.