ФИТНЕСЪТ КАТО ВИД СПОРТ

В статията се разглежда смисълът на понятието физическа подготовка, а от там  физическа годност и на учениците. Готовността за спортна дейност има сложна структура и условно може да се приеме, че се състои от морално–волеви, психически, физически и специални компоненти. Коментира се фитнесът, чрез който се подготвят деца, юноши и девойки с отлична обща физическа подготовка, от които много по-лесно могат да израснат бъдещите майстори в отделните видове спорт. Акцентира се на активно спортуващите и на фитнеса като компонент на физическата култура и отлично средство, спомагащо за повишаване на спортните им постижения, например силовата подготовка.

Промените настъпили в обществено икономическото развитие на Република България в последно време закономерно определят и промени във функциите и задачите на МОН.

Неблагоприятната тенденция за все по-нарастващото обездвижване на младото поколение се отбелязва и в приетата Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012– 2022 година. Стратегията е „основополагащ документ на правителството за ролята, мястото и социалните функции на физическото възпитание и спорта в България. Тя отразява необходимостта от качествено преустройство на системата за физическо възпитание и спорт у нас като задължителен компонент на политическите, икономическите и социалните промени в обществото. В стратегията са изложени принципните подходи и теоретическите постановки, определящи главната стратегическа цел и основните насоки на Националната система за физическо възпитание и спорт, основните принципи, върху които тя се изгражда, обхвата на системата с основните й структури и дейности, нейната организация и управление, с приоритетните и спомагателните функции на държавните и обществените институции; различните видове осигурявания, както и критериите за ефективността на системата в новите социално- икономически условия” (Национална стратегия  2011: 1).

Създалата се нова обстановка повиши изискванията към учениците за усвояване на техническите похвати в спортните игри и към тяхната физическа подготовка.

В системата на училищното образование и учебните програми, които представляват сложен комплекс от специализирани познания и умения приоритетно място заема физическата подготовка, а от там  физическата годност на учениците. Готовноста за спортна дейност има сложна структура и условно може да се приеме, че се състои от морално- волеви, психически, физически и специални компоненти.

Важно значение за практическата дейност има физическата годност. Тя се явява обективен фактор за ефективно изпълнение на тази дейност. Определя се като състояние на функционална и психо-моторна дейност, адекватна на определени равнища.

Посочените аргументи определят необходимостта от усъвършенстване на действащата система, за физическа годност на учениците. По тези причини в учебните програми по ФВС уреждащи принципите и дейностите, място е отделено и на физическата подготовка. Обективни причини са наложили, много преди разработването на новите учебни програми, в специализираните източници от областта на физическото възпитание и спорта проблема за физическата годност на ученика да бъде задълбочено разработван.

Анализ на източници доказва необходимостта от изграждане на специализирани системи за физическа подготовка свързани с възрастовите особености на учениците за конкретните спортни игри заложени в новите учебни програми. В тази насока в системата на училищното образование проблема също неотменно присъства в много нормативни документи-закони, заповеди, методически ръководсва и наредби, които регламентират процеса на подготовка.

Стремежът към телесна красота, роден още в античния свят, стремеж, възкръснал с пълна сила след многовековната инквизиция на човешкото тяло и дух през Ренесанса, не ще угасне никога. Няма да престанем да се възхищаваме от физическото съвършенство, където и да го срещнем – на плажа или на екрана, в изложбената зала или по страниците на любимите книги. Фитнесът има непосредствената задача да моделира човешката фигура, разработил е най-подходящите за тази цел средства и методи и успехите му в тази насока са изумителни. Но тъй като формата и съдържанието са винаги неразривно свързани, освен естетичния при него е налице и друг извънредно важен момент – изграждането на хармонично, крепко телосложение неминуемо предизвиква цялостно подобряване на двигателните качества, здравето, работоспособността и самочувствието на занимаващия  се. В редица международни документи  се отразяват нарастващите спортни потребности на хората през последните години, предоставя се възможност на всеки  желаещ  да  спортува,  съобразно със своите потребности и със своя физически потенциал.

Понятието спорт  се дефинира в науката като „преднамерено избрана, измислена и организирано провеждана форма от двигателно-мисловни действия на човека, базирана на определени принципи и правила за достигане на различни цели (здраве и жизненост, психо-физическа работоспособност, развиване и поддържане на телесното и духовното състояние, създаване на социални контакти, личен, трудов или обществен престиж, изучаване на природата и човешките възможности, достигане на материално-финансови облаги и др.) на базата на надпревари (състезания) между хората и на състезание на човека със самия себе си” (Бъчваров 2005).

Така дефиниран, спортът обединява различните видове спорт според общите им признаци. Всеки вид спорт обаче има и своя специфика.

За фитнеса на преден план се изтъкват два момента – естетичен и здравен. При редовна фитнес подготовка се постига стройна атлетична фигура, отлична обща физическа подготовка, хармонично развитие на всички органи и системи на организма. Разбира се, физическото усъвършенстване не се постига само при фитнеса, но в сравнение с другите спортни дисциплини при него въпросът намира своето директно оптимално разрешение. Придобиването на качествата, необходими за даден спорт, става чрез активното упражняване на определени мускулни групи и функционални системи, но пряката цел на заниманията е високият спортен резултат. При фитнеса се избягва едностранчивостта във физическото развитие, характерна в по-голяма или в по-малка степен за другите видове спорт. При него може да бъде намерен и използван най-благоприятният режим на натоварване за увеличаване на силата, намаляване на излишната телесна маса, корекция на външния вид на някоя част от тялото и т.н., в което се крие притегателната сила на фитнеса, обуславяща популяризирането и признаването му през последните години от хора на различна възраст. Фитнесът е напълно достъпен за всички възрастови групи.

Когато обаче фитнесът се сравнява с другите видове спорт, не бива да се поставя в конкуретни условия. Нещо повече, той сполучливо може да ги допълва. Фитнесът би трябвало да подготвя деца, юноши и девойки с отлична обща физическа подготовка, от които много по-лесно могат да израснат бъдещите майстори в отделните видове спорт. За активно спортуващите пък той е отлично средство, спомагащо за повишаване на спортните им постижения – например силовата подготовка.

Голямо предимство на фитнеса е и несложната техника на упражненията. Не е необходимо да се губи време за разучаване и усъвършенстване на изпълнението на сложни движения и за създаване на тясно специализирани умения, както е при други спортни дисциплини. Силно намалена е и опасността от травми.

Развиването на фитнеса като вид спорт е свързано със социалната същност на човека, който предава своя опит, знания и навици от поколение на поколение. Има значение и биологическата потребност на човека, заложените у него естествени жизнени сили, които той придобива по наследство и които могат да се развиват с помощта на физическите упражнения.

Фитнесът като компонент на физическата култура

Физическата култура е понятие с най-широко съдържание. Тя включва всички организационно-управленски, спортно-педагогически, нормативни, материално-технически и духовни достижения на обществото, които са във връзка с физическото развитие, физическото образование, здравето и творческата трудоспособност на човека. С други думи, физическата култура е съвкупност от ценности, създадени и използвани в обществено-историческата практика за физическо усъвършенстване на личността. Тя е неотменна страна както на материалната, така и на духовната култура на обществото; оказва изключително голямо влияние върху развитието на човека. Като функционираща система в обществото има основни функции и форми, без чийто анализ е невъзможно да се разберат закономерностите за целесъобразно използване на физическата култура и управляването на нейното развитие. По принцип функциите на физическата култура не се реализират в пълна степен сами по себе си, а главно чрез активната дейност на човека (Рачев и др. 1998).

Крайната цел на физическата култура –  физическо усъвършенстване на човека, обединява физическото възпитание, спорта и възстановителната физическа култура, които са системообразуващи фактори на системата физическа култура и се открояват като нейни основни компоненти (Рачев и др. 1998, Петрова 1985).

Спортът е многостранно обществено явление, важен компонент на физическата култура, основно средство и метод за физическо възпитание. Чрез спорта човек разкрива своите физически възможности, неограничени волеви резерви. Спортната дейност създава условия човек да се самоутвърждава, да побеждава времето, силата на дадено съпротивление, на съперника, а в много случаи и сам себе си (Рачев, Маргаритов 1996).

Фитнесът като вид спорт е важен компонент на физическата култура. В стремежа си да постигат най-висока степен на физическа култура чрез занимания с физически упражнения и спорт, хората изграждат у себе си умения да контролират своите движения, да проявяват своите сили, да планират действията си и т.н.  Чрез фитнеса те се стремят към физическо съвършенство.

Понятието физическо съвършенство включва няколко компонента: оптимално физическо развитие, богата двигателна култура, високо ниво на физическа подготовка и работоспособност, повишени съпротивителни възможности на организма към вредното влияние на професията и околната среда. За да се достигне физическо съвършенство, е необходимо системно, многогодишно и целенасочено физическо възпитание на едни или други слоеве от населението (Рачев, Маргаритов 1996). На практика обаче физическото съвършенство е непостижимо и ето защо по-керектно е да се говори за физическо усъвършенстване.

Като особена страна на културата физическата култура има общи и специфични функции. Общите функции, които са присъщи на културата като цяло, са  естетически, нормативни, информационни.

Естетическите функции на физическата култура са непосредствено свързани с нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят потребностите на хората от физическо усъвършенстване, здраве, общо хармонично развитие. Във фитнеса несъмнено се удовлетворява потребността от съвършенството на движенията, красота на телосложението, значение има естетическата ценност за хармония на телесното и духовното развитие.

И докато естетическите функции са свързани с красота и точност на изпълнението, то нормативните функции са свързани с изработване и спазване на точно определени норми, които имат оценъчно значение – норми за физическа подготвеност, за физическа дееспособност, правила за нормиране на спортното натоварване и т.н. Тези норми са еталон за оценка на достигнатото равнище на физическа дееспособност, ефективност на усилията, разход на физически сили и ориентират към пътя за усъвършенстване.     Духовните и материалните ценности, създадени в областта на физическата култура се съхраняват и предават от поколение на поколение. В този смисъл информационната функция на физическата култура играе изключително важна роля. Може да се каже, че тази функция и за фитнеса има значение с оглед на това, да се сравнят постиженията и постигнатото равнище на физическо развитие и дееспособност при мъжете и жените.

Формирането на духовни ценности със средствата на фитнеса показва, че той като компонент на физическата култура, е сложно социално-културно явление. Фитнесът не се ограничава само с физическото развитие на мъжете и жените, а решава и редица други социални нужди на обществото в областта на естетическото възпитание, на интелектуалното развитие и т.н.

Специфичните функции на физическата култура се свързват преди всичко с нейните свойства, които позволяват да се удовлетворят естествените потребности на човека от двигателна активност. На тази основа се търси оптимизиране на физическото състояние и развитие на организма, съобразно закономерностите за укрепване на здравето и осигуряване на физическата дееспособност, необходима в живота. Като специфични функции на физическата култура може да се откроят:

• образователни, които най-пълно се изразяват при използването на физическата култура в общата система на образование, реализират се при системно формиране на двигателни умения, навици и свързаните с тях знания и физически качества;
• приложни – осъществяват се преди всичко при използването на физическата култура в системата на подготовка за трудова дейност;
• спортни функции – в сферата на спорта, където физическата култура служи като фактор за достигане на максимални резултати по всеки вид спорт;
• реактивни и оздравително-рехабилитационни функции, които се изразяват при използването на физическата култура в сферата на организация на свободното време, фактор са за борба с умората, за възстановяване на временно загубените функционални възможности на организма (Матвеев и др. 1985).

 

Фитнесът като важен компонент на физическата култура притежава същите функции. Те се реализират в системата на университетското образование при системно развиване на двигателни умения и навици, както и чрез усвояване на свързаните с тях знания за прилагане на различни видове упражнения при здравословен начин на живот.

Фитнесът осъществява своята специфична функция в системата на ученето, като засилва интелектуалните възможности на студентите в процеса на подготовка по различни учебни дисциплини. Спортните си функции фитнесът осъществява, като стимулира студентите към достигане на максимални резултати, както във фитнеса като вид спорт, така и по друг вид спорт. При организацията на свободното време фитнесът също играе важна роля. Чрез него студентите преодоляват умората, имат възможност да възстановят временно загубените функционални възможности на организма.