ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ФОЛКЛОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ЧРЕЗ ДРАМАТИЗАЦИЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ 5 КЛАС В УЧИЛИЩНАТА ПРАКТИКА. РОЛЯ НА ДРАМАТИЗАЦИЯТА В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС.

В настоящата статия се представя ролята на драматизацията на фолклорно произведение и представяне на фолклорен обичай  за повишаване  нивото на разбиране на фолклорните произведения в българската училищна практика. Разглеждат се характеристиките на драмата като метод за обучение, въвеждане на драма обучението в училище, структурни елементи и понятия. Анализират се етапите за въвеждането на образователната драма в процеса на обучението, както и авторите, анализирали драма обучението като част от учебния процес. Излагат се характерни ефекти и възможности, създадени в условията на специфична динамичност, представени в рамките на българското образование.

Увод

Динамиката в обществения живот и неизбежните промени на национално и интернационално ниво изискват непрекъсната актуализация на подготовката на младите хора, изграждане на образователни модели, които да отговарят на стандартите на духовното и културно ниво на съвременното общество. Включването на разнообразни нови стратегии от области, близки до живота на учениците, подтиква развитието на многообразни практики, чиято цел е да превърне училището в място, желано и харесвано от младите хора. Динамичният съвременен начин на живот кореспондира и с въвеждането на динамично общуване, учениците имат необходимостта да преживеят, да почувстват и погледнат от нов зрителен ъгъл учебния продукт. На преден план излиза необходимостта от движение и динамика на мисленето, от „по-разнообразни форми на активност“ (Николаева, 2008: 115–122).

Познаването на фолклорните произведения от своя страна, както и съпътстващите ги традиции и обичаи е ключов момент в живота на всеки един човек. Народното творчество и литературата са призвани да играят особена роля във формирането на общественото самосъзнание, на неговото хуманизиране. Те носят художествената, естетическата памет на народа, нравствените принципи.  Ето защо е важно учениците да познават добре и разбират произведенията, създадени от предците ни, да пазят и съхраняват народните традиции, да ги превърнат в част от своя и на потомците им живот. Голяма част от авторските произведения са изградени на базата на мотиви от фолклора, използват фолклорни художествени средства.

Възприемането и разбирането на фолклорните произведения не е лесно за модерните деца на XXI в. Ето защо е необходимо въвеждането на иновативни учебни практики, при които знанието не навлиза пасивно чрез водещата роля на учителя, а се базира на активната роля на обучаемия, който често заема водеща позиция. Това е причината много изследователи да приемат драматизацията като една от най-резултатните практики за преподаване на литературни произведения, в частност на произведения от народното творчество. Драматизацията дава възможност да се адаптират различни по жанр творби и лесно и достъпно да стигнат до учениците под формата на различни учебни единици.

Драматизирането присъства под различни наименования в българската и чуждата литература по въпроса. Често е наричано „образователна драма” или „Театър в образованието”. Драматизирането на фолклорни произведения въздейства на въображението на участниците, въвлича ги в съдбата на героите, помага им да осмислят основни човешки взаимоотношения, факти и явления. Използването на специфичните техники на образователната драма стимулира учениците да разкрият своя потенциал, развива знания, умения и компетентности. Повишава емоционалната им интелегентност.

Начало на „образователния театър”

Проследяване на първите опити за въвеждане на драма обучението в училище показва, че началните стъпки в прилагане на драмазатиционните методи в образованието могат да бъдат открити през 70-те г. на XX в. в Англия, използвани предимно с идеята за усвояване на роден език. В последствие използването на драматизацията навлиза в различни образователни аспекти.

В българската образователна система използването на драма методи е сравнително нов процес, присъстващ предимно при по-малките ученици, но заемащ все по-актуална роля в учебния процес и в следващи етапи на обучение.

Обект на изследване са техниките и методи за използване на драматизации в учебния процес в статии и книги на Р. Василева. Според нея „за обучение чрез драма се приемат различни етюди, които учениците драматизират в клас, малки пиеси, които разиграват със своите съученици под формата на ролеви игри или пиеси по сценарий, които представят на училищна сцена.“(Василева, 2014: 16).

Подготовката и реализирането на драматизации в учебния процес превръща учителя в умел медиатор, от когото се изисква педагогическо майсторство, който е необходимо умело да ръководи и стимулира учениците.

Драматизирането на фолклорни произведения и представяне на традиции и обичаи предполага пълно сливане на учениците с героите на представената история, като същевременно с това те запазят своята специфична индивидуалност. Образователно – драматургичният процес изисква пълно ангажиране на участниците – учител и ученици, екипна работа, развитие на междупредметните връзки, а доста често и помощ от семейството (особено при представяне на специфични за родния край фолклорни обичаи).

Учителят често е наричан „драма учител”. А учениците с интерес приемат ролята си на актьори, изграждайки персонажите от обучителното представление. Чувствата, емоциите, проникването в дълбочина в същността на героите подпомагат разбирането на фолклорното произведение по начин, по който традиционните методи на преподаване не могат да постигнат. Дори и учениците, които трудно се адаптират, постепенно биват въвлечени в драматургичното представление, стават част от колективния герой, представящ произведението на сцената, с удоволствие участват в адаптиране на сценария, приспособяване на костюмите и изграждането на един изцяло нов модел на класната стая. Неусетно учениците се превръщат в творци. В процеса на работа у ученика се развиват следните способности:

• Личностни – самостоятелност, увереност, критическо мислене, самоконтрол и самооценка;
• Литературно-лингвистични – описание на идеи, импровизация при представянето на драматизираното произведение и др.;
• Технологични – развитие на паметта, на абстрактното и логическото мислене, на концентрацията и др.
• Комуникативни – свързани с речевото поведение, дискутиране на идеите за реализация на драматизацията и др.

 

Информалното учене и неговото оценяване:

• дават възможност за сравнителен анализ на развитието и постиженията;
• подкрепят формалното учене;
• подкрепят креативността;
• подкрепят развитието на всеки участник и свързаните с него прояви.
• доставят информация за актуалното състояние, необходимо за определяне на последващия ход на дейността.

 

Прилагане на експерименталната технология. Етапи на организацията за провеждане на драма обучението в класната стая

Използването на драматизация в часовете по литература инициира комуникативната и познавателната компетентност на учениците, помагайки им по тяхно желание да попаднат в реална комуникативна ситуация.

1. Разясняване на целите

В този етап е необходимо да се формулират ясно и точно поставените цели на обучението чрез драматизация, въздействието им върху работата на учениците и учителя при организация на учебния процес, да се анализират възможностите за повишаване продуктивността от използвания учебен метод, да се предвидят възможното влияние на специфичната околна среда и възможностите на самите ученици за реализация на продукта. Да се постави конкретната драматизация в контекста на драма методите като теория, да се прецени какви умения и способности биха развили учениците при участието си в драматизация на фолклорно произведение.

Анализирането на целите за провеждане на обучение чрез използване на драматизация демонстрира възможностите на образователната драма да се развива и променя като една отворена система, в която нещо непрекъснато се случва и променя.

Участниците в образователната драма имат възможност да развиват творческото си креативно мислене, да развиват уменията си за коопериране и взаимодействие, за осигуряване на устойчиво развитие.

2. Теоретични аспекти и държавни образователни изисквания

В класната стая обект на драматизации могат да бъдат различни произведения. Обект на разглеждане е използването на драма обучение при преподаване на произведения на народното творчество. Необходимо е компетентно селектиране на термини и средства за постигане на обучителния процес чрез използване на драма методи. Умелият подбор стимулира учениците към активност и провокиране на нови търсения, на иницииране на творческа реализация и дълбоко вникване в изучавания учебен материал.

3. Избор на драма техники.

Съобразява се с множество фактори – участници, учебен материал, в случая специфика на фолклорните творби. Както Р. Василева казва: изборът на драма-техники зависи от това дали „учениците могат да описват своите идеи, да избират, да правят предложения и да се насочват към конкретни действия“ (Василева, 2012).

4. Реализация на драматургичните образи

За реализацията на този етап изключителна рола играят въображението и творческият потенциал на учениците. Научната литература посочва няколко драма техники като кастинг, нови роли, измисляне на нови реплики. На преден план излиза ролята на всеки участник с неговата индивидуалност и творческа неповторимост. От децата се очаква да представят собствен поглед при реализирането на фолклорния образ, развитие на творческото им мислене и въображение.

В зависимост от възрастта и възможностите на учениците е възможно и използването на вариант за измисляне на нови реплики по важни за сюжета на произведението моменти.

5. Създаване на сценарий

В този етап учениците предварително се запознават с оригинала на творбата, обект на драматизация, и с помощта на учителя се впускат в шарения свят на фолклорното произведение – предлагат, дискутират, разиграват, променят, заживяват в творческата въображаема реалност, подкрепяна от научната обоснованост чрез ролята на учителя медиатор. Важен е моментът с адаптирането на определени фолклорни текстове, в които са използвани остарели думи и местни диалекти, така че да се запази специфичността на текста, а същевременно с това да бъде разбран от малолетната публика.

6. Репетиции

Период, в който е необходимо учениците да влезнат в роля, едновременно чрез действие и реплики да предадат същността на своя герой. Това е етапът, в който малките актьори трябва да овладеят най-важното от същността на героя си и сценично да го предадат. Подготвителният период е емоционален и отговорен.

7. Изработване на костюми и декори за представлението

Използване на междупредметни връзки с преподавателите по изобразително изкуство и технологии, които вземат участие в дизайна и изработването на сценичните костюми и декорите. Важна е ролята и на всеки един от участващите ученици, които представят своя идея за сценичното си облекло. Използването на класната стая като място за представление изисква с ограничени материали да бъде изработен специфичен детайл от облеклото на даден герой, с който той да бъде разпознаваем за зрителите.

8. Представяне на драматизацията

За сцена на представлението обикновено служи класната стая, където самото представление е част от урока, запознаване с изучаваната творба. А преобладаващо публика за представяне на драматизираното произведение са останалата част от учениците в класа.

За сцена биха могли да бъдат изпозвани и бибилиотеката или налична актова зала. Р. Василева определя този етап като изключително важен: ”Общите преживявания и съпреживявания, които споделят и изследват заедно, водят към постигане на целите на обучението, които са предварително дефинирани…”(Василева, 2014, с. 36).

9. Анализ и оценка

Дискусията и оценъчната част са важен етап от подготовката и провеждането на драматизацията. Учителят стимулира учениците да споделят мнение по организацията и осъществяването на поставените цели. Учениците оценяват и самооценяват представянето си. Учителят изказва мнение по предварително подготвени критерии за оценка, съответстващи на поставените в началото образователни цели. Дискутира се ползата от представянето на драма творба в процеса на обучение както в чисто образователен план, така и социалният ефект, оказан върху участниците и зрителите.

Резултатност на проведеното драма обучение при драматизиране на фолклорно произведение

Търсенето и включването на иновативни методи в образователния процес стимулира децата, отключва нови творчески сили, развива мисленето и въображението им, разширява креативността им. Драматизирането на фолклорни произведения активизира интереса и разбирането им „спомага за реконструиране и конструиране на светове, формиране на ценностна система и умения за комуникативност” (Йовева, 2008).

Реализирането на проектната работа за подготовка и представяне на драматизации при преподаване на фолклорни произведения беше проведено в два пети класа на общообразователно училище в периода февруари – април 2022г.

Ефективността от проведения обучителен експеримент беше демонстрирана чрез избор на експериментална и контролна паралелка, при които бяха направени тестове за входно и изходящо равнище (преди и след осъществяване на експерименталната работа с драматизации). Резултатите от вторичния тест категорично показват значителната роля, оказана от драматизирането на фолклорни творби и представянето на фолклорни празници и обичаи за разбирането на творбите от фолклорния цикъл.

Образователната драма провокира мисленето и разширява разбирането, което автоматично демонстрира и повишена резултатност в образователния процес.

Работата в групи за осъществяване на проектната дейност развива работата в екип, разширява светогледа на учениците, провокира ги да търсят и обогатяват познанията си от различни източници, заличава етническите и социалните различия в класа.

Извод

Включването на образователната драма в учебния процес оказа ползотворно влияние в мисленето и знанията на учениците, спомогна за личностните и междуличностните взаимоотношения, развива приятелства и критическо мислене. Показа, че този иновативен метод за работа има място в класната стая.