ПРОБЛЕМИ ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Физическото възпитание и спортът за учащи заемат централно място в съвременните европейски системи за управление на спорта. В статията се разглеждат проблеми и препоръки в обучението по Физическо възпитание и спорт, повишаване на качеството и начините на представяне на физическото възпитание и спорта в училище – нови спортове, нови форми на двигателни активности, традиционни игри и др., както и на индивидуалните възможности и здравословен статус на учениците.

Физическото възпитание и спорта в учебните заведения е с водеща роля в съвременните спортни системи. Това се определя от широкия обхват на занимаващите се и най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на спорта като инструмент за формиране на навици за спортна активност като начин на живот.

Националните стратегии и програми за развитие на физическото възпитание и спорта в Р България  показва постепенно, но недостатъчно ефективно преодоляване на тежките проблеми в системата в годините на прехода. Като цяло стратегиите и програмите са общи, декларативни и обричат изпълнението им на административни интерпретации.

Целта на физическото възпитание и спорта за постигане на физическо съвършенство не е неизменен процес. Напротив, тя се променя по съдържание в зависимост от конкретните обществено–исторически периоди.

Състоянието на системата на спорта в България е резултат от липсата на ефективна промяна съобразно динамичните социално–икономически процеси в страната между 1990 и 2012 г. (Чаушева, 2013):

■ Задълбочаваща се управленска криза. Плавният преход с преписване на стратегии и продължаване на неработещи политики води до краткосрочно и тясно селективно функциониране на системата по нива. Планирането на база постигнато (поглед назад), а не с оглед на възможностите (поглед напред) определя ограничено и самоцелно развитие на системата. Това определя неефективността на системата както по отношение на спортния престиж, така и на широките социални функции на спорта.

■  Липсата на активно взаимодействие със  социално–икономическата среда води до конюнктурна зависимост на системата от държавната политика за спорта. Устойчивото развитие на системата на спорта е в пряка зависимост от социално-справедливата основа на нейното функциониране.

■  В условията на ограничени ресурси, определянето на стратегически приоритети не отчита обществената легитимност на спорта като основен фактор за ресурсното осигуряване на системата.

Периодът от 1992 до 2022 г. е период на динамични промени в ръководството на (политическо) на държавния орган (комитет, агенция, министерство), както и в неговата структура и функции. Тези промени се отразяват негативно върху функционирането на отделните подсистеми на националната спортна система. Преустройството на системата за физическо възпитание и спорт у нас през годините на този „преход“ се характеризира със значително снижаване на социалните и нравствено-оценъчни функции на спорта като социален феномен (Дашева, 2017).

Според Н. Георгиева (Георгиева, 2009) от преки наблюдения в училищните дворове и спортни площадки могат да се изведат на преден план няколко основни проблема:

■  Часовете по физическото възпитание и спорт в училище се провеждат неефективно, причината е както в занижения контрол към учителите, така и в нежеланието на учениците за активно участие в часовете при липсващи елементарни хигиенни условия – съблекални без умивалници и бани. Липсват спортни уреди и пособия, а в някои училища липсват дори физкултурни салони. По указания на експерти от РИО на МОН часовете по физкултура и спорт в 1-4 клас се водят от началните учители с цел да се запълни годишния им преподавателски норматив. Това е сериозен проблем, защото именно в тази възраст се придобиват уменията и се изграждат основите на техниката на спортните игри, формират се качества за екипност и дисциплина и др.

■  Неефективна е системата за оценяване. Учителите масово поставят оценките в зависимост от симпатии и антипатии – пишат се ниски оценки поради лоша дисциплина и отсъствия от часовете. Липсва индивидуалното поощрение за спортните изяви на учениците /спортни стипендии/. Липсва адекватна статистика за отсъстващи ученици от часове по физкултура и спорт, липсва и анализ на причините за неактивно участие в спортните инициативи на училищно и общинско ниво.

■  Недостатъчен авторитет имат учителите по физическо възпитание. Обществено-икономическите промени доведоха до значително понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Докато колегите им компенсират ниските заплати с частни уроци, учителите по физкултура припечелват чрез търговия по базари, охрана на обекти и др. Учителите не просто не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и отсъства система за стимулиране при успешно представяне на училищните отбори.

■  Квалификацията на учителя по физкултура не е в приоритетите и на МОН. Те не бяха включени в компютърните курсове. Това до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за професионално усъвършенстване и изява. Малко са училищата, които разполагат с модерна спортна база, да не говорим за съблекални и бани.

■  Не е оптимизирана училищна мрежа и съществуват голям брой паралелки по 18–20 ученика. При нежелание на половината ученици да участват активно в час, не може да се постигне ефективност в спортните игри, които са основното ядро в програмите за обучение. Неефективна и неадекватна на съвремието е рамката на седмичната програма, в която заниманието по физкултура и спорт е два-три пъти по 40–45 мин. Необходимо е да се търсят възможности за изнасяне на часовете от седмичната програма и провеждане /двучасови занимания/ в добре поддържана общинска спортна база.

■  Управлението на училищата изостава от съвременните реалности и динамиката на живота. Решенията за спортни празници и екскурзии се вземат на ниво директор и Педагогически съвет и е твърде отдалечено от интересите на онези, които ще участват – учениците, и от онези, които пряко ги интересува – родителите. Как родителите да станат свидетели на спортните изяви на децата си, да ги насърчават и подкрепят, след като училищното ръководство е взело решение учебен ден Х да бъде спортен празник на училището, а този ден е работен за родителя! В повечето случаи районните и общинските ученически игри се провеждат в учебно /работно време/ пред рехава публика, състояща се от избягали от часовете съученици.

■  Системата на финансиране не стимулира физическото възпитание и спорт в училище. Действащата система е относително централизирана и покрива само учителските заплати за проведените часове. Липсва гъвкаво управление и индивидуален подход спрямо нуждите и възможностите на всеки ученик. Не се поощрява инициативността и предоставянето на възможности за допълнителни спортни занимания чрез партньорства с неправителствени организации. Не са предвидени и механизми за привличане на фирми чрез публично-частни партньорства.

■  За физическото възпитание и спорта се грижат твърде голям брой институции. Това многообразие от институции създава трудности, обърканост и споделена безотговорност. Друг недостатък е, че всички тези институции съставляват система без контрол и отчетност за ефективност.

За огромно съжаление следва да се отбележи обаче, че в днешното пазарно икономическо битие се влагат финансови средства предимно в дейности и проекти, насочени към възвръщането на вложеното и реализиране на съответната печалба. Социално-ориентираните сфери, каквато е и тази на физическото възпитание и спорта за учащи, трудно намират своите източници на финансиране именно поради тази причина – невъзможността да бъдат реализирани печалби и липсата на пазарна икономическа среда в която те биха могли да се реализират. Такива по-скоро биха се намерили и намират в професионалния спорт, където се генерират огромни финансови ресурси, а това от своя страна превръща професионалния спорт в една мощна развиваща се индустрия с цел от една страна достигане на по-високи спортни резултати, а от друга страна увеличаване колкото се може повече на финансовите средства от тази дейност (Кинов, 2014).

Независимо от усилията на държавните органи и обществени институции, в образователната сфера, разбира се и в сферата на училищното физическо възпитание и спорт, се наблюдават сътресения и разминаване с исканите промени според (Минев, 2017):

• Понижиха се изискванията към урока като основна форма за специализирана дейност, в който наред с образователно-двигателните задачи учениците се приучават към ред, дисциплина, отговорност и още редица други нравствено-етични норми и морално-волеви качества.
• Понижиха се изискванията към предварителната подготовка, планирането, организирането и самото провеждане на класно-урочната и извънурочната дейност по физическо възпитание.
• Влоши се състоянието на материалната база. Обедняха училищата откъм съоръжения, уреди, топки и други учебно-технически средства.
• При наличието на 4513 училищни сгради в страната, броят на физкултурните салони е 1836, т.е. едва 40%, а 817 училища (около 20%) нямат никакви закрити спортни съоръжения. Средно на един български ученик се пада 0.34 м2 покрита и съответно 3 м2 открита игрална площ, при средни стандарти за европейските страни 3 – 3,5 м2 закрита и 15 – 20 м2 открита спортна площ на ученик, т.е. почти 6 до 8 пъти повече (Рачев, 1994).
• Рязко намаля броят на обхванатите деца и ученици в извънурочните форми и особено в извънучилищните специализирани звена за спортно-тренировъчна дейност. Броят на учениците в тези звена през 1993 г. в сравнение с 1988 г. е намалял повече от 3 пъти. Спортните училища от 37 останаха едва 9. Сега столичната голяма община посяга и на центровете за работа с деца на УСШ.

 

Основен момент в процеса на реформите безспорно е въвеждането на Държавните образователни изисквания и стандарти в Културно- образователната област и за предмета „Физическо възпитание и спорт”, и Заповедта на министъра на образованието за въвеждане на третия допълнителен час по физическо възпитание и модулното обучение (https://www.mon.bg; www.mpes.govemment.bg).

Р. Чаушева (Чаушев, 2013) извежда следните причини за неефективното функциониране на спорта в училище:

• недостатъчната мотивация на учениците;
• липсата на мотивация на преподавателите поради понижен професионален, икономически и социален статус, липса на финансови стимули за инициативност и резултат от извънурочните форми, липса на гъвкаво управление;
• отношението на училищните ръководства към спортните дейности – обезцененото място на спорта в обществото определя степента на тяхната незаинтересованост и слаба степен на подкрепа;
• споделената отговорност между МОН и ММС, вкл. техните структури, което води до занижен контрол, липса на съизмеримост на резултатите, липса на отчетност за ефективността на програмите;
• липсата на механизми за привличане на други заинтересовани страни сред обществените организации и чрез публично-частни партньорства.

 

Ю. Марекова и Е. Николова  отчитат, че ефективното реализиране на реформаторската дейност в образователното направление „Физическа култура“ зависи от множество фактори, сред които с най-голяма значимост са:

1. Осъществяването на приемственост в обучението между отделните етапи и степени на равнище образователни изисквания, учебни програми и целесъобразно подбрано учебно съдържание.
2. Систематичен процес на определяне в каква степен са постигнати поставените пред учениците двигателно-познавателни цели.
3. Осъществяване на висока степен на субординация между наука, образование и спортно-педагогически кадри.

Проученият чуждестранен опит убедително доказа, че физическото възпитание и спортът за учащи заемат централно място в съвременните европейски системи за управление на спорта. Тяхната водеща роля се определя от широкия обхват на занимаващите се, най-благоприятната възраст за формиращото въздействие на физическите упражнения и спорта и комплексните условия за провеждането на ефективен учебно- възпитателен и тренировъчен процес (Ценов, 2015). Това извежда на преден план следните приоритетни задачи:

• оптимизиране на двигателния режим в предучилищните детски заведения, като неразделна част от интелектуалното и емоционалното развитие и възпитание на децата, със средствата и формите на богата и емоционално-наситена програма от физически упражнения и игри;
• актуализиране на учебните програми, като се отчита здравният статус на учениците и студентите, тяхната физическа годност, интереси и предпочитания към даден спорт и дисциплина;
• увеличаване на минималните диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт на учениците и студентите, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините, като бъде включен критерий, който отразява участието и класирането на училището в Ученически (студентски) игри;
• внасяне на промени в организацията и съдържанието на извънкласната и извънучилищна тренировъчна и състезателна дейност, като изключително важен фактор за привличане и селектиране на двигателно надарени деца за детско-юношеския спорт, за пълноценно използване на свободното време и като ефективно средство срещу наркоманията, детската престъпност, насилието и други социални деформации;
• разширяване на обхвата от организационни форми за спортуване в извънкласните и извънучилищните звена на спортно обучение и училищните спортни секции и клубове, като се осигурява тяхното финансиране;
• възстановяване на Националния спортен календар на извънучилищните звена занимаващи се със спорт;

• създаване на общински спортни структури отговарящи за развитието на масовия спорт, ползвайки опита на УСШ.

 

Д. Дашева (Дашева, 2017) допълва приоритетните задачи за развитието на системата на спорта и двигателната активност в училище:

✓         Повишаване на качеството и начините на представяне на физическото възпитание и спорта в училище – нови спортове, нови форми на двигателни активности, традиционни игри и др., както и на индивидуалните възможности и здравословен статус на учениците;

✓         Увеличаване на мащабността на училищните спортни програми;

✓         Подобряване на достъпа до спортни съоръжения и увеличаване на обхвата на училищните спортни съоръжения;

✓         Подобряване на сътрудничеството между основните партньори – Министерство на младежта и спорта, Министерство на образованието и науката и общинските и училищни структури.

Един от най-наболелите проблеми на съвременното физическо възпитание в училище е статичното ежедневие, което имат повечето деца и младежи в последно време, което води след себе си редица проблеми за тяхното физическо и психическо развитие.