Дигиталните технологии в училище като начин за преодоляване на социалното неравенство

В настоящата статия е разгледана концепцията за училището на бъдещето, способно да преодолее социалното неравенство в обществото: новаторска скандинавска концепция за приложението на дигиталните технологии в училище и как те на практика спомагат да се минимизира значението на финансовия и социокултурния фактор в подготовката на учениците, развита на базата на серия от проучвания във Финландия през 2015 год. Основната цел на материалът е да покаже колко важно е портфолиото от дигитални иновации, които могат да се приложат на малките ученици и как на практика с помощта на компютрите „дори и бедните имат шанс”, както се изразяват самите организатори на проучването. Това не е утопия, това може да бъде и реалност; дори самият факт, че богати общества като скандинавските се борят да я реализират, показва колко важна би могла да бъде тя за общество като българското, за да преодолеем социалното неравенство.

Ролята на цифровите технологии става все по-очевидна в живота ни, но за учениците в нашата образователна система става още по-очевидна. Това се вижда от нарастващото количество технологии, които учениците използват, от смартфони до таблети и лаптопи. Наред с технологиите, които учениците използват, има голям напредък в класната стая, от смарт дъски до компютърни лаборатории и онлайн учебни програми. Въпреки че някои технологии могат да имат недостатъци като кибертормоз и плагиатство, предимствата на образователните технологии значително ги надвишават. Цифровите технологии в образованието се използват за много неща, включително изграждане на учебна програма за учители, повишаване на производителността на учениците и дори намиране на обща основа между живота в училище и у дома. Освен това влиянието на дигиталните технологии в образованието доведе до по-нататъшна интеграция, засягаща училищата по целия свят.

Въз основа на предишни изследователски подходи и собствени проучвания финландската педагогическа мисъл създаде наскоро модела на иновативното дигитално училище (IDI school) за изследване дали училищата използват цифрови технологии по иновативен начин за подобряване на педагогическите и работните практики. При разработването на модела авторите му наблягат на съответните предишни изследователски подходи, за да избегнат критики относно създаването на модел, базиран на случайни емпирични открития, което води до квазитеоретичен модел (Ilomäki, Lakkala  2018). Те използват и подход, основан на данни, с обширни данни от ежедневните практики на училищата, за да избегнат пропастта между теоретичния модел и обикновените практики в тази област. Такива управлявани от данни елементи, признати донякъде и от изследванията, са особено елементи в практиките на училищно ниво: физически помещения и участието на учениците в дейности на училищно ниво.

Причината за разработването на училищния модел IDI е да се предложи рамка за изследване, но също така да се предостави модел, базиран на изследвания, за училищата да разсъждават, разбират и подобряват собствените си практики за постигане на устойчиви педагогически подобрения с помощта на цифровите технологии и да преодолеят с тях социалното неравенство между учениците. Има нужда от базирани на изследвания, ориентирани към практиката методи, които помагат на училищата и самите учители да отразяват и изследват собствените си практики и по този начин да ги подобряват. Целта на моделът IDI e да се проучи как моделът може да се използва за оценка на съществуващите практики на училищата, използвани като примери, и да се направят препоръки за подобряване на практиките. За целта са конструирани следните изследователски въпроси:

1. Как иновативният дигитален училищен модел помага да се идентифицират добри практики и точки за подобрение при използването на цифрови технологии за промяна на училището в примерните училища?
2. Как моделът разкрива съществените разлики в използването на цифрови технологии за промяна на училището между примерните училища?

Проучването е обяснително изследваане на множество казуси, за да се обясни как използваният теоретичен модел подкрепя описанието на случаите и как случаите се различават един от друг. Целта е да се подобри разбирането на случаите и да се създадат аналитични обобщения за други случаи и ситуации. Проучването разчита на холистични стратегии за събиране на данни, следвайки подхода на смесените методи. Използването на няколко подхода и метода води до по-добро разбиране на обектите на изследване и смесването на различни методи дава по-точна картина на случващото се, докато различните методи помагат да се отговори на малко по-различни въпроси. Те предоставят възможност за представяне на по-голямо разнообразие от гледни точки и ни помагат да разберем сложните явления. В проучването смесените методи следват модела на триангулационен дизайн, вариантът на многостепенно изследване, при който се използват различни методи за справяне с различни нива в рамките на системата (училище) и констатациите се обединяват в една обща интерпретация .

В проучването са участвали три основни училища (1–9. клас). Всички те се намират в столичния район на Хелзинки. Градският отдел по образование е местният организатор на образованието и по принцип всички училища имат равен достъп до ресурси. Местната администрация организира техническите ресурси (мрежови връзки, компютри и други цифрови инструменти, виртуална учебна среда и други приложения). Градът също така е предоставил добри възможности за обучение без откъсване от работа относно цифровите технологии. Въпреки това, училищата също имат известен капацитет да придобиват ресурси по свой собствен избор, като например чрез участие в проекти за национално развитие или в събития за доброволно обучение на учители. Всички учители са с висше образование и са правоспособни учители. Всички училища се намират в предградията.

Училище А се намира в жилищен район от еднофамилни къщи. В района нивото на безработица е 4,8%, делът на жителите с висше образование е 24,5% от общия брой, броят на жителите с чужд произход е 3,6%, а доходът на жителство е 87 645 евро. Учебната програма на училището акцентира върху екологичното образование и устойчивото развитие. Освен това е член на програма, която има за цел да намали тормоза. През 2015 г. в училище А има 360 ученици. Директорката на училището е млад специалист педагог, с предишна кариера в академичните среди.

Училище Б се намира в район с малки къщи и блокове. В района нивото на безработица е 7,1%, броят на жителите с висше образование е 11,9%, броят на жителите с чужд произход е 9,9%, а доходът на жителство е 57 335 евро. Училището не акцентира върху нито един предмет; има за цел да бъде безопасно местно училище. През 2015 г. в училище Б има 640 ученици. Директорът на училището е възрастен местен педагог с дългогодишен стаж, умерен привърженик на технологиите.

Училище C се намира в район с предимно жилищни блокове. В района нивото на безработица е 15,1%, броят на жителите с висше образование е 3,2%, броят на жителите с чужд произход е 23%, а доходът на жителство е 32 182 евро. Училището набляга на креативността и занаятите и има две специални паралелки с акцент върху дигиталните технологии от 3-ти до 9-ти клас. Училището има няколко паралелки със специално образование и има организирано подготвително обучение за ученици имигранти. През 2015 г. в училището има 375 ученици. Директорът на това училище е китаец по произход, но убеден привърженик на дигиталните технологии и често сам помага на екипа си от учители как да ги внедряват в ежедневната си работа.

Участници в проучването са директори (по един от всяко училище), учители на щат и ученици от 1. до 9. клас. Директорите и учителите не бяха питани за възрастта им; средната възраст на учениците варира от 15,3 до 15,6 години между училищата. Данните за използването на цифрови технологии са събрани чрез въпросници от ученици и учители. И двата въпросника са базирани на въпросници, разработени в предишни проучвания, а за това проучване те са модифицирани, за да вземат предвид скорошното технологично развитие (напр. добавени въпроси за използването на Интернет). Въпросникът за учителите беше изпратен на всички учители на щатни длъжности в училищата. Състои се от въпроси по следните теми:

1. Дигитална компетентност: 17 твърдения от типа на Ликерт (1 = изобщо не, 5 = много добре); напр. Колко добре управлявате приложенията за електронни таблици, напр. Excel;
2. Използването на цифрови технологии: 41 твърдения относно използването в училище и у дома, използването на различни интернет услуги, използването на различни цифрови приложения с учениците (вариантите за отговор изобщо не бяха—рядко—месечно—седмично—ежедневно);
3. Нуждата от подкрепа и обучение при използване на технологии: Четири твърдения от типа на Ликерт (1 = напълно неадекватно, 7 = напълно адекватно);
4. Полезността на дигиталните технологии в някои педагогически практики: 20 твърдения от типа на Ликерт (1 = напълно безполезни, 7 = напълно полезни); напр. Работи по малки проекти, напр. търсене на информация за разбиране на дадена тема.

Ученическата анкета е изпратена на ученици от 1. до 9. клас. Въпросникът се състои от въпроси по следните теми:

1. Дигитална компетентност: 17 твърдения от типа на Ликерт (1 = изобщо не, 5 = много добре);
2. Използването на цифрови технологии: 33 твърдения относно използването в училище и у дома, използването на различни интернет услуги, използването на различни цифрови приложения в училище (вариантите за отговор изобщо не бяха—рядко—месечно—седмично—ежедневно);
3. В кои предмети се използват ИКТ в училище, както и честотата: Седем твърдения относно учебните предмети (вариантите за отговор изобщо не бяха—рядко—месечно—седмично—ежедневно).

Резултатите от проучването са нагледно обработени. Профилите показват разликите между училищата: училище А има доста напреднали практики във всички елементи; училище C е сравнително добре представено в практиките на училищно ниво, включващи учители и директор, но само средно в практиките, които пряко засягат учениците; и училище B е най-слабо развито във всички елементи, но е най-развито в лидерството и цифровите ресурси. Организаторите предполагат, че една от причините за разликите между училищата е нивото на визията и колко добре е споделена сред учителската общност. Училища A и C имат забележително по-високи резултати в елементите на целите и визията в сравнение с училище B (въпреки че дори училища A и C могат да подобрят това). Тези резултати са в съответствие с предишни изследвания, според които експлицираната и споделена визия е ключов елемент в подобряването и промяната на училището. В училище Б визията и целите, педагогическите практики с дигитални технологии и практиките на знанието на училищно ниво бяха на ниско ниво, въпреки че цифровите ресурси са почти същите като в училище В. За да се възползват от цифровите технологии за подобряване на педагогиката, сътрудничеството необходими са визии и усилия, специално насочени към това; технологията не променя педагогическите практики сама по себе си, което описва ситуацията в училище B. И в двете училища A и C елементите, свързани с визия, лидерство и учителска общност, получиха добри или дори високи резултати, но училище A беше по-напреднало в педагогическите практики с технологията. Изглежда, че за да се развият педагогически практики на високо ниво с технология, са необходими съзнателни усилия и най−вече, да се внедряват технологиите широко в обучението.

Проучването недвусмислено доказва обаче едно: училище С от квартала на сравнително ниско поставените във финансово отношение семейства, състоящи се основно от емигранстска диаспора, показа резултати, сходни и отчасти дори по−добри от тези на училище А, в престижния хелзинкски квартал, обитаван предимно от семейства на предприемачи и високоплатени свободни професии. То доказва и че не всичко е плод на пари в образованието: с помощта на наличните технологии, които има всяко едно от трите училища, защото на практика са осигурени от държавата, училището в имигрантския квартал съумява добре да ги използва за търсене на информация и предаването й на учениците така, че да я усвоят, с което на практика създава от тях по−добре подготвени кадри, отколкото другите две училища, с което само показва, че финансовата пропаст в обществото може да се затвори, поне що се отнася до образованието на подрастващите.

В заключение може да се обобщи, че дигиталните иновации в образованието само помагат да се преодолее социалното неравенство. Естествено, възможно е и за мнозина от представителите на педагогическата гилдия, които поради една или друга причина са противници на дигитализацията на образованието, част от тези технологии да се сторят ненужни, но не трябва да се забравя, че всяка една технология на практика помага на учениците не само да повишат своите знания по конкретния предмет, а и да подобряват собствените си дигитални умения. А тези умения ще им бъдат нужни като възрастни, защото – независимо дали всички харесват фактите или не – живеем в информационното общество и то ще изисква в най−близко бъдеще от всеки един негов член поне минимални дигитални умения, било то в комуникацията с институциите, при заплащане дори на стоки от първа необходимост или пък заради възможната пълна дигитализация на финансовите средства, за която организации като Световната банка, Международния валутен фонд и Световния икономически форум усилено говорят (Roussou, Ioanna & Dritsaki, Chaido & Stiakakis, Emmanouil  2019).