Технология за повишаване възприемането и интерпретацията на литературно произведение чрез подбрани музикални творби в часовете по български език и четене във втори клас

В статията е разгледано взаимоотношението  между литературата и музиката в часовете по четене при ученици в начален етап на обучение. Приложената иновация има за цел да се достигне до съзнанието на учениците посредством магията на думите подсилени от магията на музиката. С желание за стимулиране на въображението, креативността и способността на работа в неясна ситуация  с различна сложност, поощрявайки възможността за креативно мислене, критична преценка, оценка и изява от страна на самите ученици. Поставеният акцент е чрез методи и подходи на игра, предприемаческа подготовка и инициатива от страна на ученици и родители.

Фундаментална  задача  на  съвременното  образование е  да  подготви грамотно  поколение,  което  да  отговаря  на  актуалните изисквания  на обществото от 21. век. Грамотността е основен фактор за личен и обществен просперитет. Тя е от решаващо значение  за  способността на  човека  да  се развива като личност, да се учи през целия живот и да участва пълноценно в обществото.

Проблемът за въздействието на музиката върху човешката личност заема важно място в научните изследвания от древността до наши дни. Привлича вниманието на философи, психолози, педагози, културолози, физиолози, социолози. Различните изследвания извеждат едни или други свойства, функции и специфичност на музиката и очертават особеностите на нейния уникален език. Голяма част от тези разработки подчертават възпитателното и лечебно въздействие на музикалното изкуство, както и способността му да служи като средство за общуване и обединяване на хората. Други акцентират върху въздействието на музиката върху физиката, психиката и поведението на човека. На основата на многофункционалността на музикалното изкуство – хедонистична, катарзистична, релаксираща, сугестивна, екологична, игрова функции – се разкрива ролята на музиката за духовно развитие и стимулиране на градивното начало у човешката личност. Възможностите на музиката за многоаспектно въздействие и потребност в живота на човека е залегнала и в основата на разбирането за широко присъствие на музикалното изкуство при формирането на подрастващата личност.

Съвременната концепция за организация на учебно-възпитателната дейност в учебните заведения откроява значимостта на музикалното изкуство – „Употребата на феномена музика се използва не само за развитие на музикалните способности, но и за развитие на психичните функции на детето и цялостното му личностно развитие чрез изкуството“. Теоретичните разработки  на редица автори като А. Ветлугина, Б. Теплов, Д. Даймънд, А. Атанасова, Е. Николова, Г. Стоянова и др. разглеждат влиянието на музиката върху познавателната активност на децата в учебно-възпитателния процес. Обединяващ елемент в техните становища е разбирането, че емоционалното състояние предизвикано от положително въздействащата музика, стимулира интелектуалната продуктивност на децата, подобрява качествата на психичните процеси, преодолява умората, повишава тяхната умствена работоспособност.  Настоящата разработка разкрива резултати от изследване на въздействието на музиката върху вниманието и креативността на учениците от втори клас при НУ „ Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Ямбол.

Процесът на обучение е свързан със технология за повишаване възприемането и интерпретацията на литературно произведение чрез подбрани музикални творби в часовете по Български език и Четене във втори клас.

Експериментът се проведе в два етапа – обучаващ и експериментален. Завърши с анкети след всеки един от двата етапа.  Поставените задачи  имаха за  цел да повишат желанието за четене и интерпретиране на изучавани литературни произведения.   Задачите бяха заложени още в края на втория срок на първи клас след ограмотяването на учениците, целта им бе да бъдат осъществени и изследвани през предстоящите часове по четене.  А именно:

• Усъвършенстване уменията за правилно и изразително четене;
• Възприемане и осмислят на художествен текст с помощта на музиката;
• Развитие на: устната, писмената реч, мисловната дейност, паметта и въображението на учениците при изучаването  на кратки по обем  и достъпни по съдържание произведения.

 

Използвани бяха иновативни  елементи  в  организацията  на обучението  по  Български  език  и  литература,  с помощта на музикални произведения по даденото литературно произведение, електронни тестове поместени и реализирани на сайта на класа.

Направените опити и проучвания показват, че участието на музикални творби подобрява способностите на децата да се концентрират и фокусират в други аспекти от живота си.

Същността на иновацията бе следната: Повишаване на вниманието, желанието и отношението на учениците към книгите и литературните произведения, посредством един по различен урок.

Запознаване с приказката на Шарл Перо – „Пепеляшка“ и глава от детския роман на Астрид Линдгрен „Пипи Дългото чораче“ –  „Пипи става нещотърсач“, посредством музиката –  музикални творби създадени към тях , както и съвместна работа по центрове между деца и родители.

 

ЕТАПИТЕ ПРЕЗ, КОИТО ПРЕМИНА ИЗСЛЕДВАНЕТО БЯХА ДВА

Обучаващ – Експериментален – заложена бе иновативна технология за повишаване интереса, възприемането и интерпретацията на литературно произведение чрез подбрани музикални творби в часовете по Български език и Литература във втори клас. Обработка и анализ на получените данни от педагогическият експеримент.

Контролен – затвърдяване на приложената иновация за повишаване интереса, възприемането и интерпретацията на литературно произведение чрез подбрани музикални творби в края на учебната година –  2022 г.

Обработка и анализ на получените данни от педагогическият експеримент.

 

За да се постигне по- голяма нагледност и точност при отчитане на резултатите бяха заложени критерии със съответните показатели към тях.

Критерий № 1  – „Умение за слушане и четене на познатo прoизведение”

Критерий 2 – „Интерпретиране на позната приказка, посредством новата технология – учене чрез музика

Критерий 3 – Повишаване интереса и любовта към четенето и книгата, посредством музиката и иновативната технология за възприемане и възпроизвеждане на литератуно проиведение.

ОБУЧАВАЩ – ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ЕТАП се проведе в класната стая по време на час по Четене, в който тематичната единица беше запознаване с произведението на Шарл Перо – „Пепеляшка“ The Second Waltz – André Rieu – YouTube;

Работа се проведе– родители и ученици, и завърши с отчитане на резултатите от проведеният обучаващ експеримент.

След приключване на първия етап от иноваторския експеримент  полученият резултат на успех се дължеше на различния подход на представяне и интерпретиране на заложеното литературно произведение, на системната работата на учителя с класа и съвместната работа на родители и ученици.

КОНТРОЛЕН ЕТАП  проведе се в класната стая в час по четене, в който тематичната единица беше запознаване с романа на Астрид Линдгрен  – Пипи Дългото Чорапче с помощта на музикална интерпретация към поместената глава в Читанката „ Пипи става нещотърсач“ –  Pippi Longstocking- Instrumental Version – YouTube.

Деца и родители работиха съвместно разделени на центрове и приключи с отчитане на резултатите.

По време на  контролния урок процентът на интерес при учениците бе по висок в сравнение с експерименталния урок. Отдавам значение на различния поставен иновативен подход за запознаване, разбиране и интерпретиране, възпроизвеждане на литературна творба, на системната работата на учителя с класа и съвместната работа с родители и ученици.

Формирането на интерес към книгата, към художествения текст, към четенето, интерпретирането на произведенията се облекчава и ускорява при използването на зрителна и  слухова нагледност, също значение оказва екипната работа и играта в часовете по четене.

Формирането на навика за усвояване и интерпретиране на литературно произведение у учениците се базира на правилното му представяне и стимулиране на интерес у учениците от страна на учителя.

Успехът се дължи и на интензивната работа и любознателността на класа.

Всеки час приключи с раздаване на анкетна карта на учениците, която включваше  седем въпроса – пет, от които със затворен  отговор – да или не и два с отворен.

След анализ на получените резултати от направените анкети, стана ясно, че проведените уроци са дали своя принос за повишаване желанието за четене и са стимулирали  въображението на децата.

На отворените въпроси, макар и плахо, те изказват своето мнение относно характера на проведените часове.

След осредняване на резултатите е видно, че учениците са изпитвали притеснение при изпълнението на задачите, тъй като до този момент часовете ни по Четене не са провеждани така, но на  въпросa дали желаят да продължим да работим така, отговарят единодушно – че биха желали да учат с помощта на музиката и играта.

След провеждането на втория – контролен урок и обобщаване на резултатите от анкетната форма, може да се изведе изводът, че този метод на работа е ползотворен. Децата не се притесняват от новото и участват с интерес и желание при  изпълнението на поставените задачи.

От отговорите, които дават в отворените въпроси, става ясно, че новият метод на усвояване е по-ползотворен от рутината в часовете по Четене.

Има много прилики между музиката и речта. Музикалните звуци, подобно на речта, се възприемат от ухото. С помощта на глас се предават емоционалните състояния на човек: смях, плач, безпокойство, радост, нежност и др.

Интонационното оцветяване в речта се предава с помощта на тембър, височина, сила на гласа, темпо на речта, акценти, паузи. Музикалната интонация има същите изразителни възможности.

Б. В. Асафиев използва термина интонация в две значения:

– Първото е най-малката експресивно-семантична частица, „зърнена интонация“, „клетка“ на изображението.

– Второто значение на термина се прилага в широк смисъл: като интонация, равна на дължината на музикално произведение. В този смисъл музиката не съществува извън процеса на интонация. Музикалната форма е процес на промяна на интонациите.

Временният характер на музиката дава възможност да се предадат процесите на развитие, всякакви промени. За да разберете значението на дадено произведение, да го почувствате, е необходимо да проследите развитието на музикалните образи.

Експресивността на музикалния език в много отношения е подобна на изразителността на речта. Съществуващата хипотеза за произхода на музиката от речевите интонации, винаги емоционално оцветена.

В СЛЕДСТВИЕ НА ТОВА ПРАВЯ СЛЕДНОТО ОБОБЩЕНИЕ – когато  детето  е  в  центъра  на  образователния  процес, когато  получава адекватна,  професионална  подкрепа  от  учителя  в  начална  училищна възраст, се допринася за  успешна,  учебна  дейност, за формиране  на  позитивно отношение към четенето и възприемането на литературните произведение.

Освен приноса на училището и учителя за изграждане на читателска култура у учениците е необходима подкрепа и съдействие от страна на семейството, а по време на  проведената иновация родителите работиха съвместно с учителя и с децата си.

Заниманията с музика от ранна детска възраст подхранват навици за мислене, които са важни за успеха в глобална степен и базирана на знанието икономика. Развиват оригиналността и гъвкавостта при децата,  качества които  са ключови компоненти на креативността и иновативността.

Поддържане на баланс между четене и слушане, изисква голяма доза концентрация. Тя изисква всеки участник да мисли не само за музиката която слуша, но също и как нейната роля допринася за цялостната картина литературното произведение.

Способността да се генерират разнообразни решения и подходи,  умението да се гледа от различни гледни точки, практиката за творческо мислене – това са все модели, които, веднъж заучени, остават за цял живот.

В изкуството няма само един правилен отговор – има много начини да се вижда и интерпретира света, да се изграждат  умения за решаване на проблеми, чрез мисъл и разбиране.

Учениците без да осъзнават се научават бързо да дефинират проблема, който се поставя чрез музикалното изпълнение, мигновено го анализират, идентифицират го, представят различни решения за решаването му, изберат най-ефикасното от тях, съумяват да го приложат и да сравнят резултата от всичко това в рамките на милисекунди и условията на стреса. По-късно тези умения те трансферират във всяка една област от своя в живот.