ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИНТЕРНЕТ В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

Появата и развитието на Интернет създава възможности за натрупване, съхранение и достъп до непрекъснато разширяваща се по обем информационна база, съчетана с теоретически неограничена комуникация. В статията е предствена мрежата Интернет като средство за информация в различните етапи на образователния процес. Разгледани са дейностите на ученика и учителя при използването на Интернет, интернет цензурата, рисковете които крие световната мрежа и са направени изводи при използване на Интернет в обучението.

През 20 век човечеството започна да използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Тези технологии предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправи пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за приложението на глобалната мрежа в образованието.

Ежедневният контакт с цифровите технологии формира у „нет-поколението” знания, умения и начин на мислене, много по-различни от тези на предходните поколения  (Смрикаров, Иванова, 2011).

Близо 60 процента от населението на света (4,66 милиарда души) използва интернет. Мрежата Интернет е начин за информационно разпространение, средство за сътрудничество и взаимодействие мецду потребителите и техните компютри, без да е от значение географското им положение. Информацията в Интернет може да бъде пълноценно и активно включена в различните етапи на образователния процес. Образователните ресурси на световната мрежа могат да се използват:

• в подготовка на учителя за уроци на нови знания (за подбор на изображения, анимации и допълнителна научна информация, за разработка на учебни компютърни програми и учебни компютърни презентации);
• в провеждането на практически уроци (използване на софтуер за обработка и анализ на изображения);
• в провеждане на уроци – наблюдения;
• в самоподготовка на ученика (за подбор на допълнителна научна информация за самоподготовка, за подготовка на домашни задачи, проекти).

 

Информацията от Интернет може да се използва в две форми – за предварителна или самостоятелна подготовка на учителя и ученика. Основните дейности на учителя при използване на Интернет – информация за организация на учебния процес са:

• Подбира учебна информация, дозирана и адаптирана спрямо дидактическите цели. Необходими са умения за работа с програмни продукти в Интернет и време за предварителна подготовка.
• Преформулира и преподрежда целите на обучението. Основно значение добива целта, свързана с изграждането на умения за самостоятелно придобиване на знания.
• Организира по нов начин самостоятелната работа на учениците. Той поощрява, направлява, консултира и съветва учениците при работата им с програмния продукт.

 

Основните дейности на ученика при използване на Интернет – информация за организация на учебния процес са:

• Решава поетапно поставената познавателна задача в зависимост от индивидуалния си темп на работа и ниво на подготовка.
• Прави самооценка на работата си, както и на равнището на усвоените знания и умения.
• Отделя съществената информация от несъществената, като подготвя за представяне събраната информация.

 

Процесът на учене (подготовка и самоподготовка), протичащ с използването на образователните ресурси на Интернет, позволява ученикът самостоятелно да търси помощ не само от учебника, но и от допълнителни източници на информация.

За съжаление Интернет се прилага целенасочено за обучение в системата на средното образование все още относително рядко. В рамките на класноурочната система той се прилага обикновено в единични случаи и относително ограничено. Обикновено се осигурява свободен достъп на обучаемите до Интернет, при което те се запознават с възможностите на глобалната мрежа самостоятелно. Това затруднява търсенето на необходимата информация и често поражда неправилни представи за същността и възможностите на Интернет.

Д. Павлов разглежда Интернет не само като средство за обучение, той посочва, че „по своята дълбока същност това е една нова информационна реалност, една нова учебна среда“. Според него съществуват две основни стратегии за приложението на Интернет в обучението:

• първа, като насочена към „вкарването /адаптирането/“ на новата информационна среда в класическата образователна система;
• втора, която е свързана с принципно нови идеи за значението на образованието в живота на човека.

 

На основа разсъжденията относно използването на Интернет в обучението могат да се направят следните изводи:

• да бъде поставено на научни основи, да притежава положителните черти на класноурочната система, като елиминира до голяма степен нейните недостатъци;
• да възприеме ефективните форми на контрол като например тестовете от програмираното обучение;
• да развива ума и интелекта на обучаемите;
• да се изгражда на основата на теориите за ученето като когнитивизма и предимно конструктивизма;
• да се прилагат както фронтална и индивидуална, така и групова форма на обучение (екипна организация на обучението).

 

Интернет е източник на незабавна информация, развлечения, новини и социални контакти и е нормално все повече държави, корпорации и отделни граждани да искат да контролират какво има в него. Проучване на британския изследователски център Comparitech сочи, че 18 държави от Европа са забранили или затворили сайтове за торенти.

Няколко държави също са въвели мерки, но засега не блокират уеб сайтове (България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Словакия и Словения). Българските торент сайтове са едни от най-добре заредените в света и са изключително популярни и извън страната, включително и за чужденци.

Контрол или потискане на това, което може да бъде достъпно, публикувано или разгледано в интернет постановено от регулатори или по собствена инициатива образуват интернет цензурата.

Степента на интернет цензура варира в зависимост от държавата. Докато някои демократични страните имат умерена интернет цензура, други страни стигат дотам, че ограничават достъпа до информация като новини и потискат дискусиите сред гражданите. Подкрепата и противопоставянето на интернет цензурата варира. Възгледите за осъществимостта и ефективността на интернет цензурата се развиват успоредно с развитието на интернет и цензурните технологии.

У нас защитата на интернет потребителите от цензура е гарантирана с текстове от Конституцията, с които доставчиците на интернет трябва да се съобразяват, като задават правила за ползване на сайтове и форуми.

След употреба на Интернет света на хората се променя. Най-уязвимата част от обществото, която преоткрива света чрез Интернет и новите технологии са малолетни и непълнолетни. Чрез мобилните телефони тийнейджърите имат достъп до интернет във всяка една минута. Начинът им на живот е различен. За да бъде по-приятно и безопасно това време, прекарано в Интернет пространството трябва те и техните родители да знаят опасностите и правилата в Интернет. За подрастващите Интернет е едно безкрайно пространство. Всяка забранена страница е провокация за новото откритие. Тинейджърите са много уязвими и „жадни” за нови открития.

Интернет пространството е пълно с негативно съдържание, което непълнолетните не могат да определят като такова. Сърфирането из мрежата за тях е нещо нормално, начин на живот. Младото поколение живее с мисълта, че чрез Интернет може да получава отговор на всеки въпрос и да споделя информация, която спестява на родителите си, че в интернет пространството човек е такъв, какъвто иска да бъде. Визията за света, която се изгражда в съзнанието на тийнейджърите е на базата на това, което те откриват в мрежата – по този начин се изкривява представата им за реалното.

Свободната фраза на информацията е право, с което много хора злоупотребяват. Застрашено е физическото, психическото и моралното здраве на малолетните и непълнолетните. „Щом е в интернет, значи е позволено!” – този тип мислене може да доведе до сериозни заплахи насочени към младежите.

Сърфирането в Интернет крие и редица рискове, като:

• онлайн тормоз (Интернет насилие);
• контакт с неподходящи хора;
• излагане на неподходящо съдържание;
• фалшиви профили;
• споделяне на твърде лична информация;
• увредена онлайн репутация;
• зловредни приложения и измами;
• „потъване” във виртуалния свят за сметка на реалния – развиване назависимости.

 

При работа с интернет подходящо е да се говори за културата на общуване в информационното пространство, по – специално за авторското право. Правните проблеми, свързани с интернет, могат да се разделят на три основни групи.

Към първата се отнасят проблемите, които са общи както за “реалния свят”, така и за киберпространството (както понякога се нарича интернет), а от тях не произтичат никакви или възникват единствено незначителни трудности от правно естество.

Вторият тип са правните въпроси, които са познати още преди създаването на интернет, но с начина си на въздействие мрежата им придава ново измерение.

Третата група съдържа съвсем нови юридически аспекти, които са тясно свързани с интернет и електронния пренос.

Авторското право в мрежата е твърде наболял проблем, тъй като интернет и модерните технологии правят възможно евтиното, сравнително бързото и изключително качествено копирането на произведения, защитавани от закона за авторското право.

Използването на Интернет може да трансформира преподаването на традиционните училищни предмети, да оптимизира самостоятелната учебна и познавателна дейност на учениците, както и да повишава ефективността на ученето.