РАЗВИВАНЕ НА ОБРАЗНОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ИЛЮСТРИРАНЕ НА ПРИКАЗКИТЕ НА РАН БОСИЛЕК ПРИ УЧЕНИЦИ ОТ ВТОРИ КЛАС

Основен компонент на творческата активност в часовете по изобразително изкуство е художествено-образното мислене, в резултат на което чрез преобразуване на възприятията и представите, с помощта на въображението се създават нови субективни образи в сферата на изобразяването. В процеса на изобразителната дейност в хода на решаването на художествено-творчески задачи се развива и образното мислене. В статията са представени в научнотеоретически аспект основните характеристики на образното мислене, условията за развитието му в часовете по изобразително изкуство и в частност чрез илюстриране на приказките на Ран Босилек. Под влияние на ярките герои в тези приказки, живия и увлекателен сюжет учениците от 2. клас създават ярки творби на изобразителното изкуство, отличаващи се с висока изобразителна грамотност и художествена изразителност.

Основни „инструменти“ на образното мислене са образите. Основната функция на образното мислене е създаването на образи и тяхното действие в процеса на решаване на проблеми. Способността да се оперира с образи се появява у човек в ранна детска възраст и се запазва през целия живот.

Какво е изображение? „Образът е субективна картина на света или неговите фрагменти, субективно представяне на обекти от външния свят, дължащо се както на сетивно възприемани знаци, така и на хипотетични конструкции.” (Ж. Пиаже).

В психологията на мисленето това е една от централните категории, главно защото реалността се отразява под формата на сетивни образи и по-голямата част от информацията се съхранява в паметта. Първоначално образите са свързани със сетивното познание, тоест те са продукти от дейността на сетивните органи. Можем да говорим например за визуални образи или слухови, тактилни (свързани с докосване) или вкусови.   Но в човешкото мислене те са по-разнообразни и могат да въплъщават всяко дори абстрактно съдържание. Дори едно сложно понятие,   философска или етична категория, става все по-ясно и по-близо, ако се изрази с помощта на образ. Чрез образи още хората в древността са осмислили сложния и противоречив свят на абстрактните категории и човешките отношения. Най-ярките примери за такова разбиране могат да бъдат намерени в митовете на различни народи. Така, например, древните славяни представят  любовта или под формата на младо момиче с венец от цветя, или под формата на зряла жена, покровителка на огнището – Лада.

Визуалното мислене е човешка дейност, чийто продукт е генерирането на нови образи, създаването на нови визуални форми, които носят определен семантичен товар и правят смисъла видим. Тези образи се отличават с автономност и свобода по отношение на обектите на възприятие. Основната характеристика на образното мислене, освен че извършва операции с изображения, е, че този тип мислене позволява да се разбере ситуацията или проблема като цяло, без да бъде разделян на отделни компоненти, детайли. Това е голямата стойност на въображаемото мислене, защото често увлечени от детайли, подробности, ние не виждаме ситуацията като цяло. Такова цялостно разбиране ни позволява да погледнем на проблема от другата страна, да установим връзката на проблемната ситуация с някои аспекти на реалността, които, както изглежда първоначално, нямат нищо общо.

 

Условия за развитие на образното мислене в часовете по изобразително изкуство

Образното мислене е процес на познание, при който в съзнанието на човека се формира мисловен образ, отразяващ възприемания обект на околната среда. Образното мислене се реализира въз основа на идеи, които човек е възприемал преди. Изображенията или се извличат от паметта, или се създават от въображението. В хода на решаването на умствени проблеми тези образи могат да претърпят такива промени, които да доведат до намиране на нови, неочаквани, необикновени, креативни решения на сложни проблеми.

Децата лесно си представят както предмети, така и обстоятелства във въображението си, за тях е естествено като дишането. В детството въображението се слива с мисленето толкова много, че не могат да бъдат разделени. Развитието на мисленето на детето става по време на игри, рисуване, моделиране, конструиране. Всички тези дейности ги карат да си представят това или онова в ума, което се превръща в основа на образното мислене.

Основен компонент на творческата активност в часовете по изобразително изкуство е художествено-образното мислене, в резултат на което чрез преобразуване на възприятията и представите, с помощта на въображението се създават нови субективни образи в сферата на изобразяването. В процеса на обучение с помощта на учителя се развиват образните представи в процеса на творческа дейност, обвързана с изпълнението на определени учебни задачи. В процеса на изобразителната дейност в хода на решаването на художествено-творчески задачи се развива и художествено-образното мислене.

В контекста на развитието на художествено-образното мислене на подрастващите особена роля играе визуалната комуникация – методическите средства, използването на средствата на информационните и комуникационните технологии.  ИКТ представляват интерес не само от гледна точка на заместването на класическите визуални материали и помагала, но преди всичко като съвременно средство за развитие на художествено-образното мислене на учениците в часовете по изобразително изкуство.

Ученето не трябва да бъде насочено толкова към усвояване на факти, а да включва методи за развиване на мисленето, за насърчаване на самостоятелната работа, ориентиране към по-нататъшно самоусъвършенстване и самообразование. Децата смятат визуалната дейност за най-интересна. След като нарисува с флумастери или оцвети с акварели, детето изпитва удоволствие и удовлетворение. Особено важна е връзката между рисуването и мисленето на детето. В същото време в работата са включени визуални, двигателни, мускулно-осезаеми анализатори. Освен това рисуването развива паметта, вниманието, фините двигателни умения, учи детето да мисли и анализира, измерва и сравнява, композира и представя. За умственото развитие на децата от голямо значение е постепенното разширяване на запаса от знания. В процеса на зрителната дейност се съчетава умствената и физическата дейност на детето. За да създаде рисунка, трябва да положи усилия, да работи усилено, да овладее определени умения.

На първо място, не трябва да забравяме, че мисленето на децата е преди всичко образно мислене, а рисуването, предоставяйки визуална основа, значително улеснява процеса на „свързване“ на асоциации. Образността, а често и колоритността на рисунката, влияят на емоционалната сфера на детето: появата на изображение под молив или четка е удоволствие, а всяка положителна емоция улеснява протичането на асоциативните процеси. Един и същ обект, една и съща реалност могат да бъдат представени с различни образи. Това се обяснява не само с многообразието на човешките гледни точки, но и с художествения начин на пресъздаване на действителността. Художественият начин на пресъздаване на действителността е тясно свързан с начина на художествено мислене на конкретен художник и се проявява в избраната от него система от образно-изразителни средства за въплъщаване на предмети и явления в художествени образи. Стимулиращият ефект на рисуването върху появата на нови асоциации, т.е. върху хода на умствената дейност, е ясно видима при децата. Рисуването за дете не е просто изкуство, а реч. Рисуването дава възможност да се изрази това, което не може да изрази с думи. В процеса на рисуване рационалното избледнява на заден план, забраните и ограниченията се оттеглят. Личността на учителя по изобразително изкуство и неговата професионална компетентност са важни за реализацията на творческия потенциал на учениците. В образователния и творческия процес всичко е важно, следователно дори емоционалното настроение на учителя се предава на учениците и влияе върху тяхната творческа продуктивност. Творческата работна атмосфера в класната стая създава необходимите условия за формиране и развитие на художествено и образно мислене у учениците от начална училищна възраст.

 

Илюстрацията – част от изобразителното изкуство

Още от ранна детска възраст децата свързват героите от приказките и разказите с илюстрацията, чрез нея те правят аналогия с образа от книгата, разпознават литературната творба, виждайки нейната илюстрация. Ето защо потребността от визуална представа допълва и съпътства учебниците в началното училище.

Илюстрацията е художествено изображение, което придружава и обяснява даден текст, допълва го и го пояснява образно. То е езиково средство за образно обясняване на нещо, най-често художествено пояснение на идея, ситуация, сцена, епизод.

Думата „илюстрация“ идва от латинското ustrum (блясък, сияние), което на свой ред идва от ux (светлина) т. е. елемент, който хвърля светлина върху останалите, обяснява ги. Тя придружава и допълва текста и е посредник между книгата и читателя. Това посредничество може да се разглежда като взаимодействие между изобразителното изкуство и литературата.

 

Приказките на Ран Босилек в рисунките на учениците от втори клас

Огромна част от творчеството на Ран Босилек са преразказаните народни приказки. Горещ почитател на българския фолклор, за него приказката е първата здрава духовна храна на детето, с незаменими ценности от познавателен и възпитателен характер. Тя е като майчино мляко, като чист планински въздух. Със своята правдивост и простота, със своите пленителни образи и картини, със своя чист изразителен език, приказката е особено близка до образното мислене на детето и се възприема от него леко, непосредствено и трайно. Тя е едновременно забавна и поучителна, познавателна, но и носеща наслада. Тя е неразделна част от вътрешния мир на детето. „Без приказката и играта – казва Ран Босилек – изгасва слънцето на детския живот, пресъхва живителният сок,  който е първоизточникът на сила, радост и здраве.” Приказката подхранва ума, подтиква към размисъл, развива въображението, обогатява чувствата, насочва към големи и светли дела. Ето защо не е случайно, че го наричат „поет на детската радост”, не само защото списва „Детска радост”, но и защото посвещава цялото си творчество на децата, разбира ги, вижда през детските очи и поднася на децата това, което им харесва и вълнува. Преразказани от големия майстор на словото стегнато, живо и увлекателно, приказките се четат на един дъх. Част от тях са римувани и това ги прави още по-интересни и лесно запомнящи се. Ясното и енергично повествование, мъдростта на внушаваните идеи, искреността и сърдечността се явяват най-прекия път към детските сърца. В сборниците “Клан-недоклан”, „Косе Босе”, „Бабино петленце” са поместени любими приказки за животни – „Кумчо Вълчо рибар”, „И аз съм като баща си”, „Кума Лиса кръстница”  – както и чудесни битови приказки, в които се осмива мързелът и глупостта и се възхвалява трудолюбието и умът. Сборниците „Незнаен юнак”, „Неродена мома”, „Жива вода” потапят малките читатели във вълшебния свят и силата на магията на неродената мома, незнайния юнак, живата вода, момчето и вятъра, златната ябълка, чудната кутийка. Под влияние на ярките герои в тези приказки, живия и увлекателен сюжет учениците от 2 клас създават ярки творби на изобразителното изкуство, отличаващи се с висока изобразителна грамотност и художествена изразителност. За да могат учениците да създадат оригинални и творчески художествени образи чрез средствата на изобразяването, голямо внимание се отделя на самото художествено произведение. Приказката се прочита, разглеждат се  илюстрациите към нея от различни издания, показват се слайдове, коментират се илюстрациите като съдържание, композицията, характерни особености на образите, цветовете, материалите и използваните от художника техники на изобразяване. Яркото представяне на героите като външен вид и действие, отношението, което авторът внушава чрез тях, синтезираното повествование и ясните внушения помагат на учениците по-лесно да изградят образите, да ги пресъздадат в рисунка. Достъпни, но с висока художествена стойност, приказките на Ран Босилек засилват образното виждане на второкласниците и ги подтикват към багрово разнообразие в рисунката, живо им подсказват характерното в героите, които трябва да изобразят. Непосредствени за възприемане от малките ученици, написани с  увлекателна жива българска реч, с тържество на доброто и справедливостта, те събуждат въображението на второкласниците,  формират тяхната реч и съзнание, развихрят образните им представи, водят ги в страната на доброто.