Медиите помагат на учениците да станат грамотни (част I)

Статията обяснява причините да създам нова технология за усвояване на езиковите норми на българския книжовен език в 11 клас. Прави се сравнение с вече създадените такива, обясняват се положителните и отрицателните страни на учебната програма по български език за 11 клас върху раздела „Книжовни езикови норми“ и за отношението на образователната система към този наболял проблем, за необходимостта езиковата култура на учениците да стане приоритет в изпитванията и изпитите по всички учебни предмети, а не да се оценява само в тези по български език и литература –  НВО по български език и литература – след IV, VII и X клас, ДЗИ по български език и литература и всички кръгове на олимпиадата по български език и литература. В последните редове на статията читателите могат да видят описана самата нова технология.

Езикова култура. Грамотност. Книжовни норми. Ниски резултати на НВО и ДЗИ. Тема, която е обект на обсъждане всяка година през май и юни, около матурите и външните оценявания на IV, VII и X клас. И както гласи една българска поговорка „всяко чудо за три дни“. Поговорим, пообсъдим, пооплюем я учителите, я учениците, я някой друг, имащ връзка с тези изпити, и толкова. Никой обаче не се замисля къде са причините за ниските резултатите, за слабата езикова култура на учениците и какво да се направи в посока повишаването й. Ясно за всички е, че образованието е една консервативна система, която трудно търпи промени, но е ясно и че времето, в което живеем, е динамично, а съвременните ученици са деца на това време. Днешните обучавани „живеят“ с и в интернет, затова и образованието трябва да се адаптира към новите потребности и интереси на учениците, ако не иска да ги загуби, но и учениците трябва да разберат, че доброто образованието е важно за бъдещата им реализация. Как да се намери баланса, без да се нарушат установените правила и норми, ще попита някой.

Целите, които са залегнали в учебните програми по български език, са добри и не са непостижими, но начинът, по който съвременният учител се опитва да ги постигне, трябва да се промени. Преподавателите трябва да са наясно, че с лекцията като метод на обучение трудно биха задържали вниманието на съвременните ученици за повече от 10 минути. Записването на правила в тетрадка също е скучно за днешните деца. Какво предлагам, биха ме запитали много колеги в този момент. Да се покаже на учениците, че училището не е скучна сграда, в която прекарват 12 години от живота си, а че ученето може и да е забавно, полезно, възможност за добра бъдеща реализация. Когато покажем на учениците, че училището не ги подготвя само за поредното устно или писмено изпиване, а и за живота след него, тогава те ще проявят интерес към преподаваното. Днешните ученици ценят времето си и игнорират всичко, в което не виждат практическа реализация.

Владеенето на езиковите норми е обект на проверка и оценка във всички НВО по български език и литература – след IV, VII и X клас, на ДЗИ по български език и литература, във всички кръгове на олимпиадата по български език и литература и въпреки това голяма част от учениците не владеят добре този раздел от учебните програми. В нашето съвремие, когато всичко се определя от технологиите, за тях е важно, че могат да говорят и пишат на родния си език, но не се замислят над въпроса правилно ли го правят. Разчитат на това, че всяка информация може да се провери в интернет и с помощта на други нови технологии – online речници, приложения за редактиране и др. Какво се случва обаче, когато се окажат в ситуация, в която нямат достъп до подобен източник или е невъзможно да проверят правописа на дадена дума? А ако са на интервю за работа и в изказването им проличи недоброто владеене на книжовните норми? Непознаването и невладеенето на езиковите правила може да се окаже пречка в развитието им, в намирането на добра и престижна работа, в осъществяването на важни контакти. Това са само част от примерите колко важно е познаването на книжовните норми и как те биха били полезни на учениците след края на часа по български език, защото прилагането на езиковите правила се осъществява навсякъде – в престижите университети, на интервю за работа, та дори и в кварталния магазин. Добрата езикова култура е знак за успех и дава възможност за добра реализация. За обучаваните трябва да стане ясно, че „умението да се използва книжовният език е ключова предпоставка за личностна и за социална изява на индивида“.

Друг проблем при изучаването на книжовните норми на съвременния български език е това, че  непознаването им се санкционира само в часовете по български език и литература. Владеенето на езиковите норми трябва да стане приоритет на цялото образование. В учебните програми по всички предмети, а и в изискванията за проверка на всички изпити – ДЗИ, НВО, олимпиади, трябва ясно да залегне изискването за корекция на отклоненията от книжовните норми и на тяхното санкциониране. В сегашната ситуация, в която езиковите грешки се отбелязват и за тях се отнемат точки само при писмени работи, изпити и олимпиади по български език и литература, у голяма част от учениците се създава нагласата, че книжовните норми са свързани само с този учебен предмет и не са им необходими никъде другаде освен в тези учебни часове.

За радост обаче не всички ученици смятат така и се наблюдава тенденция на интерес у подрастващите към четенето на „свободна“ (невключена в учебните програми) литература, което до голяма степен допринася за ограмотяването им и за добрата им писмена и говорна култура. Когато човек чете, в съзнанието му се запаметяват думи или цели конструкции по правилния начин. Често той не може да обясни защо нещо се пише по определен начин, но знае, че то се пише правилно така. И тук идва ролята на учителя да систематизира знанията и да доразвие навици у своите ученици, защото в „правописното обучение крайната цел е придобиването на правописни навици. Работата на ученика се основава на осмисляне на определени правописни особености (ортограми). Усвояват се умения за прилагането на тези знания и с помощта на различни упражнения се формират правописни навици“.

Дали обаче само слабият интерес към книгите, новите технологии и неоценяването на езиковите грешки по другите учебни дисциплини са причини за слабата езикова култура на учениците? Отговорът, естествено, е не. До голяма степен виновни са и медиите. Те са тези, които всеки ден ни „заливат“ с интервюта, репортажи, риалити формати. Те са тези, които формират част от ценностите на младото поколение. Кой от нас обаче се е замислял за езиковата култура на журналистите, на политиците, на обществениците и на новите риалити звезди на България? Младото поколение „попива“ всичко, което му се предложи в медиите, и го пренася в своето ежедневие, без да се пита дали е правилно. Затова е важно да им се обърне внимание, че не всичко, което четат и гледат, е идеално и че когато си обект на подражание и претендираш да заемаш важно място в живота на хората и да определяш правилата, по които те да живеят, е необходимо да си дадеш сметка как го правиш.

Колкото и да говорим за причините за ниската езикова култура на учениците, само с говорене няма да стане. Трябва да се намери и начин тези слабости да се преодолеят. Ще предложа на вниманието ви нова технология за усвояване на книжовните норми на съвременния български език, приложена в часовете по предмета в 11. клас. В този клас учениците за пореден път имат часове върху този учебен материал. Като започнем от 1. клас, всяка година те се запознават с тези правила – като допълнение към други уроци, свързани със синтаксиса и морфологията, или като изнесени в отделен раздел, озаглавен „Книжовно езикови норми“. По тази причина е удачно в 11. клас, когато се предполага, че учениците владеят добре този раздел от учебната програма, да се приложат само упражнения за затвърждаване на знанията, а и да им се покаже как езиковата култура влияе на изявите в медийното пространство и колко важна е тя за изграждането на имиджа на всяка една личност.

Ето и в какво се състои този нов метод за преподаване на раздела „Книжовно езикови норми“, част от учебната програма по български език в 11. клас:

В първите часове, когато езиковите норми се преподават по отделно, на учениците се дават материали от различни медийни източници и им се поставя за задача да редактират само отклоненията от тази книжовно езикова норма, с която е свързан урока. Обучаваните са разделени в екипи от по 4-5 човека. Всеки екип представлява редакционен отдел на медия и  търси определен тип езикови грешки. Например в урока за граматична норма учениците са разделени на пет екипа. Екип 1 носи името редакционен отдел „Членуване“. Учениците от него търсят грешки при членуването на имената от мъжки род; на две определения към едно съществително; на названия на учреждения, организации и институции; на имена, които служат за заглавия. Вторият екип се казва редакционен отдел „Местоимение“. Той трябва да открива, както подсказва и името му, грешки в употребата на местоименията. Отдел „Учтивост“ редактира грешки, свързани с учтивата форма, а отделите „Глагол“ и „Синтаксис“ – грешки, свързани съответно с окончанията на глаголите, деепричастията и образуването на повелителната форма и със съгласуването между частите на изречението, подлога и сказуемото, определението и определяемото.

След изтичане на времето, определено за работа, учениците от всеки екип споделят с останалите отдели какви отклонения са открили в текста, и пишат вместо статия по проблема анализ на допуснатите в текста грешки.

В часовете, предвидени за обобщение, всеки екип получава различен текст, а задачата е да намери отклонения от всички книжовно езикови норми.

Докато се обучават по този начин, учениците имат за задача да помислят и да си изберат личност – общественик, писател, журналист, политик, спортист и т.н., чиито изяви да проследят, и да открият и анализират отклоненията от книжовно езиковите норми по време на тези изяви. Учениците трябва да подготвят и писмен текст с анализ на допуснатите грешки, а в часовете да представят пред съучениците си текстовете, които са подбрали, и да анализират и редактират грешките, които са допуснати. Учениците работят в екипи по двама или трима души. Тези часове са най-интересните за учениците, защото в най-голяма степен съчетават ученето със забавлението и техните лични интереси.  Всички ученици вземат участие в работата на представящия екип, защото се случва екипът да не е открил всички грешки, допуснати от съответната личност. След представянето може да има и въпроси от другите редакционни отдели.

За целите на обучението могат да се използват текстове и клипове от различни сайтове. Колкото по-разнообразна е тематиката на подбраните материали, толкова по-добре за учениците, защото това им дава възможност да се докоснат до различни жанрове и области и да видят, че владеенето на книжовно езиковите норми е важно и необходимо във всяка една сфера. При подбора на текстове е важно да се обърне внимание и на жанра на интервюто, защото се оказва, че има зависимост между позицията, която заема дадена личност, и овладяването на книжовно езиковите норми. Личностите с по-значима обществена позиция като политици и журналисти имат по-добра езикова култура, докато публични личности като спортисти, най-вече футболисти, певци, манекени и други подобни допускат множество отклонения от книжовно езиковите норми в медийните си изяви.

Тази нова технология за усвояване на книжовните норми на съвременния български език е полезна за учениците, тъй като подрастващите „живеят“ в социалните мрежи и интернет пространството, ежедневно попадат на какво ли не или пък стават участници в подобни скечове, но не всички могат да различат кича от добре премерената и направена шега, а доброто владеене на нормите може да им помогне да намерят „съзнателно търсеният стилистичен ефект при преднамереното им нарушаване“. Няма как да сготвиш вкусно ястие, ако не познаваш добре продуктите, с които разполагаш. Тук е същото – ако познаваш добре езика и възможностите, които дава той, можеш да постигнеш много. Непознаването им обаче може да те изложи.

Ежедневно ставаме свидетели на езиковите грешки на хора, заемащи важни позиции в обществото – политици, журналисти, общественици, или личности, претендиращи да бъдат пример за младото поколение. На никоя уважаваща себе си личност  не е приятно да стане за посмешище в социалните мрежи, затова чрез тази нова технология ще се покаже на учениците, че езиковата култура винаги прави впечатление, че може да ти помогне в реализацията, но може и да те провали.

МЕДИИТЕ ПОМАГАТ НА УЧЕНИЦИТЕ ДА СТАНАТ ГРАМОТНИ (ЧАСТII)