Технология за развиване на уменията за четене с разбиране на учениците във втори клас чрез диалог с текста

Съвременното образование изисква прилагането на форми, методи и подходи, които гарантират усвояването и интерпретирането на учебното съдържание и стимулират мисловната дейност и познавателната активност на учениците. Технологията за развиване на уменията за четене с разбиране чрез диалог с текста е с доказани предимства в обучението. В статията е разгледано приложението и в  учебния процес  за ефективно усвояване на знанията в началния етап на образование. Нивото на усвоената четивна компетентност без съмнение зависи от потенциалните възможности на децата, но важна роля играе и качеството на обучението по четене. Формирането на умения за четене с разбиране трябва да бъде водещо през годините на обучението в начален етап. Това трябва да се направи като се държи сметка за желанията, интересите, личните качества на учениците.

Преподаването на литература е особено предизвикателство в началото на ХХI  век  (Георгиева, 2013). Какво ни дава основание за подобни мисли? Това са някои тревожни тенденции в образованието ни като постиженията на нашите ученици в националното външно оценяване и в международните изследвания.От една страна се наблюдава намаляване на интереса към четенето или липсата му у българското дете, а от друга страна  невъзможност за активно и качествено използване на писания текст.Редица автори търсят и анализират причините за понижената мотивация за четене. Анелия Илиева  прави изводи, че върху мотивацията на съвременните деца за четене негативно влияние оказват: неразвитата четивна техника; работа с текстове, които не отговарят на читателското ниво и интереси на децата; по – атрактивните начини за прекарване на свободното време с мобилния телефон, компютъра и Интернет; социално – икономическото разслоение на обществото, което води до ограничаване на достъпа до книги за много хора и на практика извън училище детето не попада сред четящи хора, включително и в семейството, където често липсват домашни библиотеки, традиции за семейно четене и читатели – модели (Илиева, 2016). Голяма част от негативните фактори, оказващи влияние върху детското четене, са външни и не могат да бъдат контролирани само от училището и учителите. Теодора Власева пише за радикален подход за справяне с влиянието им, който „предполага промяна на самата външна за училището среда чрез създаване на общество от четящи хора, които ценят и упражняват четенето като начин на живот“ . Авторката споделя мнението, че „подобна задача може да бъде решена само чрез държавна политика и национална стратегия в подкрепа на книгата, грамотността и четенето“ (Власева, 2012).

Според новите постановки за образователния процес „все повече се акцентира върху вътрешния облик на личността – нейните особености, потребности и интереси като основа за нейното разбиране и превръщането й в субект на педагогическото взаимодействие“ (Василева, 2004). Ученето чрез собствен опит и преживяване създава условия за освобождаване на детската личност, като я поставя в ситуация да избира действията и решенията си. На детето се дава възможност да анализира, коригира, планира и преценява както собствената си дейност, така и резултатите от нея. Много важно в този процес е преживяването. То стимулира творческото разгръщане на детето и засилва усещането за значимост на дейността (Василева, 2004). Важно място заема разпределението на ролите между учителя и ученика. Първият вече се възприема като фасилитатор, а вторият – не само като обект, но и като субект в разглеждания процес. Следователно учителят трябва да организира съвместната дейност с ученика като „процес на взаимодействие, а не като процес на въздействие върху него“ (Алексиева, 2017).

Румяна Танкова  споделя идеи, свързани с доближаване на ученика до модела на идеалния читател. Трябва да научим детето да не пристъпва веднага към четене на текста, когато го види, а да разгледа маркери, като заглавието и илюстрацията, които могат да го насочат към съдържанието и дори да го ориентират в смисъла на това, което ще чете. У детето трябва да се изгради навик по време на четене да прави паузи между частите на текста, за да се  опитва да предположи по – нататъшното развитие на сюжета. „Това не само улеснява четенето, но го прави и по – интригуващо, тъй като детето е в активна позиция – то непрекъснато създава хипотези, за да открие смисъла, вложен в текста“ (Танкова, 2012). Детето трябва да се научи да се връща отново към четивото, за да преосмисли прочетеното. То може да се върне към някои думи и изрази, да разгледа повторно илюстрациите. Така ще се постигне максимално доближаване на неговата хипотеза, относно съдържанието и смисъла на текста, до тезата на автора (пак там). „Ако при всяко самостоятелно четене на текст, детето привикне да действа по този начин, то четенето за него би било една игра на въпроси и отговори, чрез която то по – бързо и лесно достига до смисъла на написаното“ (Танкова, 2012).

Как да помогнем на нашите ученици да постигнат тези умения? В начална училищна възраст основните черти на читателското възприемане се свързват с неумението да се открои същественото от несъщественото, главното от второстепенното, епизодичното; затруднение да се откроят мотивите за поведението на героите; неумение да се възприеме експресивната функция на езика като средство за изображение; недостигане до богатия нравствен и емоционален подтекст на литературната творба.  Отговорът на зададения по – горе въпрос се крие в конструирането на вълнуваща и в същото време сериозна работа в часа по четене, която се основава на диалог с текста.

Олга Соболева пише, че за целите на обучението в диалог с текста, тази дейност може да се раздели на няколко операции: търсене на непознатото в текста и задаване на въпроси, прогнозиране на отговорите на възникналите въпроси или на последващото съдържание, самоконтрол – проверка на предположенията, които са направени. Ако читателят владее тези операции, той ще може да осъществява диалог дори с много кратки текстове (Соболева, 2007). В своите статии Олга Соболева обръща внимание и на други дейности, които имат отношение към уменията за диалог с текста. Това са: работа с думите – непознати, ключови и думи – образи; развиване на читателското въображение (пресъздаващо и творческо); работа по откриване на главното в текста. Диалогизирането на детското четене е всъщност такъв модел на литературно обучение, който е центриран към ученика и има за цел да го формира като автономен читател. За да се строи такъв модел, според Теодора Власева, е необходимо да се изпълнят две много важни условия. Първото е свързано с методическия процес на литературното обучение. Той трябва да възпроизвежда модела на самостоятелна читателска дейност, който „поетапно разгръща фазите на мотивиране и ориентиране, планиране, реализиране и оценяване на литературното четене и дейността на ученика като субект на всяка фаза и на цялостната дейност“ . По този начин могат да се интегрират „разпокъсаните в съзнанието на ученика компетентности в цялостен образ на дейността и в проект за собственото му развитие като читател“. Второто условие се отнася до преодоляване „неравнопоставеността в отношенията между субектите, доминирани от всезнаещия и всеможещ учител, който планира, инициира, контролира и оценява работата с текста, но няма грижата за развитието на читателската автономност“ . Теодора Власева вижда следните възможности за промяна на методическия подход: широко приложение на т.нар. „стоп четене“, на интерактивни методи на обучение и техники за развитие на критическото мислене чрез четене и писане (Власева, 2012).Според същата авторка дидактичните стратегии, които са адекватни на природата на диалогичното четене и са с доказан в научните изследвания и добрите практики положителен ефект са следните: имплицитно обучение чрез правене и преживяване на опит в литературната комуникация; експлицитно обучение за целенасочено и пряко формиране на стратегии за четене; реципрочно обучение за овладяване на комплекс от стратегии  чрез съвместно разпределена учебна дейност в двойки и малки групи и ролева ротация на участниците при изпълнение на читателски задачи; саморегулирано учене, което се основава върху развитието на метакогнитивните стратегии на ученика за самообучение и саморазвитие като читател (Власева, 2015).

       Целта на предложената технология е да представи на учениците една друга гледна точка за работата с текста, че той може да бъде събеседник. На тази основа се развиват уменията на второкласниците за четене с разбиране и се съдейства за изграждането им като автономни читатели.

Задачите, които се решават чрез прилагане на технологията са: развиване на уменията на учениците да задават въпроси по текст; да прогнозират съдържанието му и да самоконтролират разбирането си, като постоянно проверяват прогнозите, които са направили; да работят самостоятелно с текст, за да достигнат до главното в него; да се обогати, активизира и уточни речника на второкласниците; да се развие творческото им въображение.

Принципи, на които се подчинява технологията:

Научност – технологията е разработена на основата на водещи идеи на наши и чужди учени, педагози и методисти, които се позовават на научни изследвания по проблема за разбирането при четене и са проверени в практиката.

 Достъпност – взети са под внимание възрастовите и психологически особености на децата, както и техните индивидуални възможности; обучението чрез нея е ориентирано към зоната на най – близкото развитие.

Нагледност – технологията е свързана с визуализиране на техники за работа с текста и представяне на учебния материал в по – достъпен вид.

Индивидуален подход – съобразена е с индивидуалните интереси и възможности на учениците; чрез нея всеки провежда своя индивидуален диалог с текста.

Системност и последователност – системното и последователно прилагане на техники за работа с текст довежда до изграждане на цялостен образ на дейността четене.

Трайно овладяване на знанията и уменията –  у учениците да се изградят трайни умения за работа с текст, които да прилагат при четене не само в училище, но и извън него.

 Съзнателност – чрез предложената технология учениците осмислят важността на разбирането при четене и собственото им развитие като читатели.

 Активност – ученикът е субект в процеса на четене, включен е в интерактивни дейности и участва в екипна работа.

        Технологията е разработена за ученици във втори клас, защото според много наши и чужди психолози това е период на психическо и интелектуално израстване на децата (Василева, 2002). На този етап те навлизат в действителната същност, задачи и собствената си роля при ученето и по тази причина някои автори го определят като „ядро на началната училищна възраст“ (Алексиева, 2017). Четивната техника е вече  добре развита. Спазено е изискването декодиране и разбиране да се изучават синхронно. Второкласниците са достигнали такова ниво на своето личностно развитие и умения за разбиране при четене, че могат да бъдат обучавани чрез предложената технология. Тя се прилага в часовете за задължителна подготовка и е съобразена с действащата за втори клас учебна програма по български език и литература.

Основни елементи на технологията са: задаване на въпроси,прогнозиране (предвиждане), самоконтрол, самостоятелна работа с текста, развиване на творческото въображение на учениците, лексикална работа.

Знанията и уменията, които трябва да придобият учениците в процеса на експерименталната работа, са определени в държавните образователни стандарти. Целта на технологията е да се развият уменията за четене с разбиране на второкласниците. Това се постига чрез изграждане и развиване на умения за задаване на въпроси и прогнозиране на съдържание. Отделя се важно място на лексикалната работа и развиване на творческото въображение. В урока по – голям дял заема самостоятелната работа с текста, която се организира индивидуално, в двойка или малка група. На тази основа се развиват както рецептивни (да се разпознава и анализира, да се отделя главното от второстепенното, да се наблюдава, да се предприемат самостоятелни действия), така и продуктивни (търсене и откриване на проблем, аргументиране на избор, интерпретиране и обобщение на факти и идеи, оценяване на прочетеното, създаване на свой текст) умения. Дейностите за реализиране на технологията се планират прецизно за всяка урочна единица. Умело се съчетават традиционни и интерактивни методи на обучение. В структурата на урока за възприемане и осмисляне на съдържанието на литературно или фолклорно произведение се вплитат иновативни методически идеи, чиято цел е второкласниците да бъдат мотивирани за активно участие в часовете и за изпълнение на поставените индивидуални и групови задачи, което води до развиване на уменията им за четене с разбиране. По време на работата по експеримента се извършва системно текущо оценяване на знанията и уменията на учениците. Оценките се поставят с качествен показател. Напредъкът на всеки ученик се проследява чрез писмени и устни форми на проверка. Всички те се прилагат в съответствие с концепцията за формиращо оценяване

Всички елементи на технологията са изпълними  в електронна среда, с уговорката, че часовете там са с по – малко времетраене (25 минути) и се налага в различните уроци да се акцентира на отделен елемент. По време на електронното обучение се залага повече на самостоятелната работа с текста от страна на второкласниците. Те получават предварително указания от учителя да се опитат самостоятелно, гледайки заглавието и илюстрациите, да направят предвиждане за темата, героите и случките и след това да пристъпват към цялостно четене, като спират, за да си изяснят значението на всяка непозната дума, използвайки учебния тълковен речник, автоматизираните вече похвати за лексикална работа, или в краен случай – помощ от възрастен. Имат задачи (индивидуални и групови) да съставят въпроси , от които да се получи информация за степента на разбиране. В часа се пристъпва към задаване на тези въпроси към останалите ученици и отговори от тях. За всеки час предварително се посочват деца, които ще подготвят въпроси. Платформата  Microsoft Teams дава възможност учителят да проведе с тях индивидуална конферентна връзка и да подпомогне дейността им, така че да се отсеят най – качествените въпроси. В началото се срещат трудности, защото не всички се отнасят еднакво отговорно към  поставената задача. Групите се сформират от трима ученици със сходни умения. Всички трябва предварително да се запознаят с текста и да подготвят своите въпроси. При синхронната групова работа се чете отново текста и се дискутира по предложените от децата въпроси. Прави се коментар кои от тях дават най – точна представа за това какво е разбрал читателят и могат да бъдат предложени от групата на класа. Тук е много важна ролята на учителя, за да не се получават конфликти между децата, защото възрастта им е такава, че всеки иска да се приеме неговото мнение.

Има часове, в които двадесет и петте минути се използват изцяло за лексикална работа. Задачите се оформят в презентации. След това второкласниците получават за домашна работа работни листи със задачи за индивидуална работа с текста. Задавани са и разнообразни творчески задачи. Всички те се изпълняват от учениците и се връщат към учителя в специално отредено място за това в платформата (Assignments). Обратната връзка за постигнатото ниво на знания и умения за четене с разбиране се получава чрез тестове, изработени с приложението Microsoft Forms.

В платформата има възможност за индивидуална работа с отделни ученици, които постигат само буквално разбиране на съдържанието. С тях са проведени упражнения, които имат за цел да им покажат как да се ориентират във въпросите и да търсят отговорите в текста.

Положителният ефект от работата в електронна среда е, че повечето от второкласниците стават по – самостоятелни, по – организирани, а някои от тях дори по – мотивирани за четене, което се отразява на резултатите им при теста за изходно ниво (получава се значително повишение на броя точки в сравнение с входното ниво).

В края на учебната година се проведе изходно ниво с цел да се установи, дали след прилагане на технологията са се развили уменията на второкласниците за четене с разбиране. Показателите, по които се извърши оценяването, са сходни с тези от входното ниво, за да се проследи по – точно как обучението по представената технология е повлияло на уменията на учениците да четат с разбиране. Тези показатели са: умение за извличане на конкретна информация от текст; умение за извличане на конкретна информация и нейното интерпретиране и обобщаване; умение за правене на директни умозаключения; умение за интерпретиране и обобщаване на факти и идеи; умение за съпоставяне на постъпките на героите и нравствените им качества; умение за изразяване на емоционално – оценъчно отношение към герой от произведението. Включен е  нов показател – умение за разбиране значението на израз от текста (за да се провери резултатът от по – задълбочената лексикална работа, която е елемент на технологията).  Както и при входящата диагностика, при оценяването на всеки показател се отчита и умението на второкласниците да дават пълен отговор на поставен въпрос (с цяло изречение), тъй като това е ключова компетентност за осъществяване на  пълноценно общуване и на нейното развиване е обърнато специално внимание в хода на учебната година.

При анализа на резултатите на контролния етап на първо място прави впечатление, че значително се е подобрило умението на учениците да изказват мислите си. Повечето от тях правят това ясно и точно, с добре подбрани думи и изрази. Мисълта им е конструирана логично и е завършена. На изходното ниво са получени по – високи резултати в сравнение с входното ниво.

В хода на работата по технологията част от второкласниците (тези, при които разликата между входа и изхода е най – голяма) проявяват траен интерес към четенето и успяват да изчетат значителен брой детски книжки, което несъмнено води до повишаване на техните умения за четене с разбиране. Те проявяват инициатива да представят прочетените произведения пред съучениците си, независимо, че не са част от материала , предвиден в читанката. Изпитват необходимост да споделят впечатленията, мислите и емоциите, които е предизвикал в тях литературният текст

Независимо дали напредъкът е по – малък или по – голям, безспорен е фактът, че при всички ученици се наблюдава тенденция към повишаване на уменията за четене с разбиране, което е целта на разглежданата в настоящата писмена разработка иновативна технология.

За повишаване на интереса към четенето и неговото качество трябва да се преосмислят ролите на учителите и учениците в процеса на обучение. Съвременният начален учител трябва да осъзнае, че „ако преподаваме на учениците си така, както им преподавахме вчера, ние ги лишаваме от тяхното утре“ (Дж. Дюи). Трябва да учим своите малки ученици как да учат. Нивото на усвоената четивна компетентност без съмнение зависи от потенциалните възможности на децата, но важна роля играе и качеството на обучението по четене. Формирането на умения за четене с разбиране трябва да бъде водещо през годините на обучението в начален етап. Това трябва да се направи като се държи сметка за желанията, интересите, личните качества на учениците. “Четенето трябва да бъде щастливо приключение както за детето, така и за учителя: това е педагогика на успеха.“ (Р. Коен).