В предходната статия по темата стана ясно как чрез редактирането на медийни текстове учениците от 11. клас по-лесно и по-бързо да усвоят този раздел от учебната програма и от учебниците български език. Нека да припомним в какво се изразява тази нова методика, преди да преминем към споделяне на резултатите от нея.
В първите часове, когато езиковите норми се преподават по отделно, на учениците се дават материали от различни медийни източници и им се поставя за задача да редактират само отклоненията от тази книжовно езикова норма, с която е свързан урока. Обучаваните са разделени в екипи от по 4-5 човека. Всеки екип представлява редакционен отдел на медия и търси определен тип езикови грешки. Например в урока за граматична норма учениците са разделени на пет екипа. Екип 1 носи името редакционен отдел „Членуване“. Учениците от него търсят грешки при членуването на имената от мъжки род; на две определения към едно съществително; на названия на учреждения, организации и институции; на имена, които служат за заглавия. Вторият екип се казва редакционен отдел „Местоимение“. Той трябва да открива, както подсказва и името му, грешки в употребата на местоименията. Отдел „Учтивост“ редактира грешки, свързани с учтивата форма, а отделите „Глагол“ и „Синтаксис“ – грешки, свързани съответно с окончанията на глаголите, деепричастията и образуването на повелителната форма и със съгласуването между частите на изречението, подлога и сказуемото, определението и определяемото.
След изтичане на времето, определено за работа, учениците от всеки екип споделят с останалите отдели какви отклонения са открили в текста, и пишат вместо статия по проблема анализ на допуснатите в текста грешки.
В часовете, предвидени за обобщение, всеки екип получава различен текст, а задачата е да намери отклонения от всички книжовно езикови норми.
Докато се обучават по този начин, учениците имат за задача да помислят и да си изберат личност – общественик, писател, журналист, политик, спортист и т.н., чиито изяви да проследят, и да открият и анализират отклоненията от книжовно езиковите норми по време на тези изяви. Учениците трябва да подготвят и писмен текст с анализ на допуснатите грешки, а в часовете да представят пред съучениците си текстовете, които са подбрали, и да анализират и редактират грешките, които са допуснати. Учениците работят в екипи по двама или трима души. Тези часове са най-интересните за учениците, защото в най-голяма степен съчетават ученето със забавлението и техните лични интереси. Всички ученици вземат участие в работата на представящия екип, защото се случва екипът да не е открил всички грешки, допуснати от съответната личност. След представянето може да има и въпроси от другите редакционни отдели.
Този нова технология за усвояване на книжовните норми на българския език е приложена в един клас, състоящ се от 26 ученици, който по-долу ще наричам експериментална група. Паралелно с него се работи с друг клас, наброяващ също 26 ученици, но във втория, който ще наричам контролна група, се работи по традиционната методика. При ученици от контролната група основното средство на обучение е учебникът. Изучаването на езиковите правила в тази група протича на принципа пример – правило. В началото на урока за всяка книжовно езикова норма се обръща внимание на по-сложните за учениците правила. Това са правила, които те нарушават често в писмените си работи или при устно изпитване. След това се правят упражненията от учебника и упражнения, подготвени от преподавателя, за които той използва различни сборници, посветени на темата. При всяка редактирана грешка се обяснява защо е допусната и какво гласи правилото, което е нарушено. Ако има нужда, учениците си записват съответното правило.
В края на уроците от раздела „Книжовно езикови норми“, след часовете предвидени за обобщение, се направи контролна работа и в двете групи. Проведеното изпитване беше едно и също. Целта е да се види коя от групите е с по-висок резултат и дали новата технология дава успех и е по-добра от традиционния метод.
Знанията и уменията на учениците се провериха със следния текст за редактиране[1]:
В текста за редактиране са допуснати 20 грешки. Всяка редактирана грешка носи по 1 точка, което означава, че максималният брой точки, който може да получи ученик, е 20. Скалата се формира по следната формула:
брой точки на ученика / общ брой точки = X * 100 = Y * 0.04 = Z +2 = ОЦЕНКАТА
Ако ученик е поправил повече от 20 грешки, всички те се изваждат от броя верни отговори. Това е критерий за оценка на подобни упражнения на ДЗИ по български език и литература и тъй като на учениците им предстои явяване на този изпит в края на следващата учебна година, той е приложен и при това изпитване.
Ето резултатите на учениците от контролната и експерименталната група във вид на диаграма:
От диаграмата се вижда, че учениците от експерименталната група са усвоили по-добре книжовните норми. Шест от допуснатите грешки (№4, №7, №10, №12, №16, №20) в текста са редактирани от всички ученици от експерименталната група. В контролната група няма грешки, които да са редактирани от всички ученици. В тази група прави впечатление, че няма и грешки, които да са редактирани от под 50% ученици. Това показва добра усвоимост на езиковите норми и от контролната група.
Учениците и от двете групи се затрудняват при употребата на бройна форма (грешка №3). Тази грешката е редактирана от най-малко ученици и от двете групи – 15 ученици (58,69% от учениците) от контролната група и 20 (76,92%) от експерименталната група.
Членуването на съществителни имена от женски род, завършващи на т, и изписването на имената на епохите също затруднява учениците от двете групи. Броят ученици редактирали грешки №19 и №17 доказва това твърдение. Учениците от контролната група се затрудняват да редактират и грешка №15 (16 редактирали ученици или 61,54% от учениците от групата), което показва затруднения при изписването на прилагателни имена от женски род, среден род и множествено число с двойно н.
Експерименталната група се затруднява да редактира грешка №7 (21 редактирали ученици или 80,77% от учениците от групата) – членуване на имена от мъжки род, когато са след предлог и не изпълняват службата на подлог. В часа, предвиден за анализ на контролната работа, учениците от тази група споделят, че грешката е допусната по невнимание, но това не ги оправдава.
След проверка на текста учениците получават следните оценки:
Контролна група:
2 ученици – над Отличен (5,50)
1 ученици – Отличен (6,00)
1 ученици – от Отличен (5,50) до Отличен (5,99)
17 ученици – от Много добър (4,51) до Много добър (5,49)
7 ученици – от Добър (3,51) до Добър (4,49)
Експериментална група:
16 ученици – над Отличен (5,50)
7 ученици – Отличен (6,00)
9 ученици – от Отличен (5,50) до Отличен (5,99)
9 ученици – от Много добър (4,51) до Много добър (5,49)
1 ученици – от Добър (3,51) до Добър (4,49)
Новата технология, по която е работено в експерименталната група, е подложена и на експериментална проверка на ефективността, в резултат на която се доказа, че новата методика повлиява резултатите на учениците.
След проведените изследвания и анализи на резултатите се стигна до следния извод, че утвърдените методи на преподаване, доказали се в годините, не бива да се отхвърлят, но се налага да се адаптират към нуждите на съвременните ученици. Днешните деца, заради начина си на живот, имат различни навици, мислят по различен начин, имат различни очаквания и училището, ако иска да им бъде полезно и да не ги загуби, трябва да се адаптира много бързо към всичко това. Съвременните ученици не искат да бъдат просто пасивни изпълнители на определени задачи, те искат да бъдат активни участници във всичко, което се случва в училище, затова нека ги направим такива, нека станат наши партньори, а не подчини. В този ред на мисли основна цел в часовете по български език трябва да бъде не да се овладеят определени правила и норми, а да се покаже на учениците, че тези правила и норми са навсякъде около тях, че доброто им владеене може да им донесе само позитиви. Тогава те сами ще проявят интерес към всичко, случващо се в тези часове, и ще станат грамотни носители на езика си.