Формиране на литературни умения у учениците от трети клас чрез извънкласното четене

В статията са представени възможностите за формиране на литературни умения на третокласниците чрез реализиране на допълнителни занятията в рамките на клуб по извънкласно четене. Чрез кратко теоретично проучване са систематизирани основните аспекти на формирането на литературни умения в начална училищна възраст. Представени са резултатите от педагогическо изследване, чиято цел е да проучи до каква степен реализирането на допълнителни дейности под формата на клуб по извънкласно четене за 3. клас могат да стимулират развиването на литературните умения на учениците. Като добра практика са изведени три авторски урока, проведени с общо 26 ученици от 3. клас през първия срок на учебната 2019/2020 година. Основните изводи от изследването показват, че представените допълнителни занятия по извънкласно четене за 3. клас оказват позитивен ефект върху уменията на учениците за четене с разбиране, критическо им мислене, работата по групи и подпомагат формирането и свободното изказване на собствено мнение. Това от своя страна стимулира мотивацията на учениците за самостоятелно четене и творческа изява.

В съвременната технологична реалност обучението по литература става все по-важно за личностното изграждане на младите хора и разгръщането на техния потенциал. Анализите през последните десетилетия сочат тенденциозно нарастване на броя български ученици, при които липсва мотивация за четене. Всичко това води до нарастваща функционална неграмотност, все по-трудно четене с разбиране на текст, ниски резултати при външните оценявания и международните образователни  тестове.

През 2018 г. България за шести път участва в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA. В нея са включени повече от половин милион 15–16-годишни ученици от 79 държави и региони. Подобно на оценяването през 2000 и 2009 г. PISA 2018 се фокусира върху четивната грамотност на учениците. Изследването поставя акцент върху уменията на учениците да намират, сравняват и комбинират информация от няколко източника, понякога с различен формат. Това са основните операции, свързани с четенето и придобиването на познание чрез четене.

Според средния си резултат България се нарежда на 54. място от 77 държави и е в една група с Румъния, Уругвай, Коста Рика, Кипър, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия (Качество и равенство в училищното образование: поглед през резултатите от PISA 2018, 2018). Резултатите показват, че след 2012 г. се наблюдава устойчиво понижение на средните резултати на българските ученици и ниво им е значително по-ниско от това връстниците им от останалите държави, участвали в оценяването. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г. PISA определя критичен праг в постиженията на учениците, под който се смята, че те имат съществени пропуски в подготовката си. Делът на българските ученици под критичния праг е значителен във всички етапи на изследването.

Тези негативни тенденции налагат спешната нужда от осъвременяване на методите, средствата и формите на обучение по български език и литература (БЕЛ) още от начална училищна възраст. Подобни нововъведения следва да търсят оптималния баланс между традиционни и иновативни форми на обучение, отчитайки динамичните промени в съвременната образователна среда.

В този контекст настоящият доклад разглежда занятията по извънкласно четене като благоприятна среда за развиването на литературните умения на съвременните ученици. Представени са три авторски урока, част от програмата на клуб по извънкласно четене за третокласници и е изследван техния потенциал да стимулират мотивацията на учениците за самостоятелно четене и творческа изява.

Теоретична постановка на изследвания проблем

Литературните умения на учениците са свързани не само с усъвършенстването на четивната техника, но и с развиването на читателски интереси, самостоятелност и активност. Това до голяма степен кореспондира и с целта на извънкласното четене, а именно изграждането на ученика като самостоятелен и активен читател.

Проучванията определят редица фактори, които влияят върху формирането на литературните умения. По-значимите от тях са:

• мотивацията на учениците;
• нагласата на учениците към четенето;
• прилагането на ефективни стратегии за учене и четене с разбиране;
• времето отделено за четене;
• количеството прочетени материали и др.

 

Мотивацията на учениците е сред основните фактори, които влияят върху развитието на литературните умения. Проучванията в областта на четивната грамотност, показват позитивната зависимост между вътрешната мотивация и четенето с разбиране, докато външната мотивация има незначителна или негативна връзка с постигането на разбиране (Stutz, F., Schaffner, E., Schiefele, U.,  2016). Връзката между вътрешната мотивация и разбирането на текста е опосредствана от количеството прочетени материали. Учениците, които са самомотивирани и обичат да четат е по-вероятно да четат в свободното си време. По този начин те се упражняват по-често и развиват своите литературни умения.

Вътрешномотивираните ученици, четат защото получават удоволствие от самото четене, докато външномотивираните искат да постигнат някаква цел отвъд процеса на четене (например, да получат добра оценка в училище). Външномотивираните ученици възприемат четенето като дейност, която се случва в училище, а не в свободното време (Stutz, F., Schaffner, E., Schiefele, U., 2016). В основата на вътрешната мотивация са любопитството, ангажираността и предизвикателството. Външната мотивация се свързва с оценяване, състезание и признание, което има негативен ефект върху четенето с разбиране, тъй като отклонява вниманието на ученика от самия текст и го насочва към евентуалния успех или провал. Затова често пъти външномотивираните ученици обработват текста на по-повърхностно познавателно ниво.

Именно затова умението да се чете следва се формира едновременно с желанието да се чете. За допълнителна стимулираща мотивация следва четенето да се използва като средство за решаване на други задачи – игрови, лингвистични, смислови, комуникативни. По този начин се стимулира читателска активност, а четенето се реализира като речево комуникативно средство (Маджаров, 1989). Това безспорно има висок образователен ефект, защото се създава правилна нагласа у детето към търсене на смисъла.

Редица проучвания доказват, че позитивна нагласа на учениците към четенето е сред основните фактори за формиране на литературни умения. Учениците, които обичат да четат прилагат много по-ефективно стратегии за четене с разбиране (Kırmızı, 2011). За да насърчават позитивно отношение към четенето, учителите трябва да предоставят на учениците дейности, които ще да им помагат да се наслаждават на четенето. В началното училище това е особено важно за придобиването на навик за четене през целия живот. Крайната цел на литературното обучение е учениците да станат успешни читатели не само по време на, но и след като завършат образованието си.

Мотивацията на учениците за самоподготовка и творческа изява се свързва с ефективните стратегии за учене и четене с разбиране, които им позволяват по-задълбочено да осмислят дадена информация и допринасят за напредъка в обучението им (Изследване… 2012).

Голямо значение има времето, което ученикът отделя за четене, както и количеството прочетени материали. Колкото повече детето чете, толкова повече знания и информация натрупва по различни теми. По този начин, от една страна се автоматизират необходимите за четенето процеси, а от друга, се обогатяват наличните структури, които да подкрепят разбирането на различни по вид текстове (Pfost, M., Dörfler, T., Artelt, C., 2013). Затова е важно на ученика да се предлагат различни по тип и жанр текстове, които да развиват неговата комуникативна компетентност по принцип.

Честото четене на различни материали, съобразени с възрастовите и познавателни характеристики на учениците в начална училищна възраст, оказва позитивно влияние върху тяхното себепознание и вярата в собствените им способности.

Навикът да четат и да използват ефективни стратегии за четене с разбиране следва да се изгражда както по време на учебните часове, така и чрез различни практики на извънкласно четене. Данните от различни проучвания сочат, че учениците в началното училище, които са включени в различни извънкласни дейности, свързани с развиването на литературните им умения, като например съчиняването на приказки, списването на училищни вестници, срещи с автори на детски книги, разработка на екипни проекти и пр., постигат много по-високи резултати по четене с разбиране, в сравнение със съучениците си, които не участват в такива дейности (Siegel, 1990). Затова извънкласното четене е важен компонент в обучението по литература. Неговата основна цел е да формира у учениците умения за самостоятелно четене, ефективно ориентиране в книгата, творческа изява и да се обогатят читателските им интереси.

От особено значение е учениците да не бъдат принуждавани да четат. Ролята на учителите е да превърнат четенето в привлекателна дейност, прилагайки различни мотивационни похвати (Kırmızı, 2011). Извънкласното четене е и прекрасна възможност за включване на теми, свързани с демократичните ценности и философските категории още от начална училищна възраст (Георгиева-Тенева, 2011). Това допринася за развиването на тяхната социокултурна компетентност и възприятие за европейска и национална идентичност.

Сред главните образователни задачи в начална училищна възраст са провокирането на интереса на детето към четенето като комуникативен процес и изграждането на активни малки читатели (Мандева, 2015). Наред с училището и семейството, извънкласните дейности са благоприятна среда за постигане на тази цел.

Извънкласното четене е самостоятелен раздел в обучението, който макар и пряко съотносим с литературното обучение, има свои специфични цели, съдържание, методи. Има различни разбирания за неговия обхват в началното училище. Според някои трактовки извънкласното четене следва да е подчинено на класното. Според други, извънкласното четене е цялостна система за работа с детската книга и формиране на детето като читател (Танкова, 2000).

За целта на настоящата разработка ние възприемаме втората трактовка и разглеждаме методическата работа по извънкласно четене като продължителен процес, свързан с развитието на читателски интереси и формирането на читателска активност и самостоятелност, тоест с изграждането на ученика като читател.

През етапа на началното обучение по извънкласно четене ученикът следва да усвои правилен тип читателска дейност и да развие читателската самостоятелност като личностно качество (Танкова, 2000). За целта следва да се извърши преход от детско несамостойно четене към самостоятелно детско четене, от четене под наблюдение и напътствие към индивидуално четене, в което детето самоорганизира общуването си с и чрез книгата.

Занятията по извънкласно четене в начална училищна възраст предлагат възможности за комбиниране на традиционни с интерактивни методи на преподаване, на урочни с неурочни форми на ръководене на обучението. Чрез включването на различни педагогически похвати, които отговарят на възрастовите характеристики, потребностите и интересите на учениците, може да се стимулира позитивната нагласа на децата към четенето и да се повиши мотивацията им. Това са важни фактори, свързани с ефективното прилагане на стратегии за учене и четене с разбиране, с времето, което отделят за четене, с тяхната самоподготовка и творческата изява.

Както вече беше споменато, обучението по извънкласно четене има своята специфика, тъй като намесата на учителя се изразява и в подбора на форми на ръководене – урочни и неурочни; както и в подбора и приложението на конкретни методически похвати. При този вид занятия предварителната подготовка е неизбежна, както за учителите, така и за учениците (Герджикова, М., Вълкова, С. и др., 2018). Работата се организира върху поставените за изпълнение задачи за вкъщи, като например, учениците да прочетат текстове по дадена тема, да подготвят преразказ, драматизация, характеристика на литературен герой, илюстрация и пр.

С цел формиране на литературни умения у третокласниците, фокус на занятията по извънкласно четене трябва да бъде изграждането на стратегии за четене с разбиране и развиването на критическо мислене чрез четене и писане.

Сред стратегиите за четене с разбиране са проверка на разбирането, кооперативно учене, използване на графични и семантични организатори като карти на истории, отговаряне на въпроси за прочетеното, съставяне на собствени въпроси за прочетеното, свързване на прочетеното с предходни знания и опит, резюмиране на прочетеното (Kırmızı, 2011).

Стратегиите за критическо мислене стимулират ученика да изследва учебния текст на различни познавателни равнища; целят изграждането на индивидуален метамодел за всеки обучаем за продължително и самостоятелно учене през целия живот; градят умения за работа в екип, за търсене, намиране и излагане на аргументирани доводи, за оформяне на собствено мнение, но и за зачитане това на другите.

Методика на изследването

Настоящият доклад представя педагогическо изследване, чиято цел е да проучи до каква степен реализирането на допълнителни дейности под формата на клуб по извънкласно четене за 3. клас могат да стимулират развиването на литературните умения на учениците.

За постигането на поставената цел са реализирани на следните задачи:

• Теоретично проучване за основните аспекти на формирането на литературни умения в начална училищна възраст.
• Разработване и прилагане в педагогическата практика на цикъл от три авторски урока, насочени към формирането на литературни умения на ученици от 3. клас в рамките на клуб по извънкласно четене.
• Оценка на приложението на цикъла от уроци и влиянието му върху изграждането на компетентностите и уменията на учениците от 3. клас.
• Формулиране на изводи от приложението на цикъла уроци в педагогическата практика.

 

Обект на изследването са ученици от 3. клас, които участват в клуб по извънкласно четене – общо 26 ученици от 3. клас на столичното 138 СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“, с класен ръководител Рахили Василиаду.

Предмет на изследването е реализирането на трите авторски урока, включени в програмата на клуба.

Педагогическото изследване беше проведено в три последователни етапа, всеки от които с различна продължителност. В първия етап беше направено теоретично проучване на източниците, които представят добри практики за формиране на литературни умения чрез извънкласно четене. На база на проучването беше разработена тематична програма, план-конспекти на уроците и график на тяхното провеждане.

Във втория етап бяха проведени изследваните три занятия по извънкласно четене в рамките първия срок на учебната 2019/2020 – от октомври, 2019 г. до януари, 2020 г. Участие в уроците взеха всички 26 ученици.

Третият етап от приложението на цикъла уроци беше насочен към оценка на резултатите от тях и се проведе паралелно с втория. Оценяването на знанията и уменията на учениците се осъществи чрез различни писмени и устни творчески задачи за самостоятелна индивидуална или групова работа, както и наблюдение от страна на учителя за активното им участие по време на урока. Проследяването на резултатите на всеки ученик се основава на предварително обсъдени с учениците критерии и се извършва чрез словесна оценка.

Авторските уроци, разработени от класния ръководител на изследвания клас, включва комбинация от традиционни и интерактивни методи на обучение, урочни и неурочни форми, които подпомагат изграждането на литературните умения на учениците.

Представените уроци, включени в клуба по извънкласно четене, се състоят от общо три теми, които имат следните общи цели:

• да се насърчи читателската индивидуалност на третокласниците;
• да се формират умения за възприемане на художествено произведение;
• да се усъвършенства умението за четене и интерес към художествената литература;
• да се положи началото на формиране на умение за водене на разговор;
• да се формира интерес към сценичното изкуство;
• да се постави началото на разглеждане на философски цикъл за деца;
• да се развие логическото мислене и да се усъвършенства четивната техника;
• да се стимулира речевото развитие на учениците.

 

Основните дейности и очаквани резултати за оценка в цикъла от уроци могат да бъдат систематизирани в следната таблица 1:

Таблица 1. Основни дейности в цикъла авторски уроци, включени в клуба по извънкласно четене за формиране на литературни умения на учеиците от 3. клас

Тема на урока	Основни дейности	Очаквани резултати
„Ян Бибиян“, Елин Пелин, посещение на театрална постановка	· Учениците  посещават театрална постановка „Ян Бибиян“ в Театър „Възраждане“. · Предварително на учениците се поставят задачи да наблюдават: –                     кои са героите и да отбележат кои са главните герои; –                     колко пъти са се е сменили декорите на сцената; –                     каква е била музиката по характер и в кои моменти; –                     как се наричат хората, които се грижат за светлините в постановката; –                     как са облечени героите и кой се е погрижил за облеклото им. · След постановката учениците се срещат с актьорите и сценичните работници и им задават своите въпроси. · В края на урока учителят коментира активността на учениците и изпълнението на поставените задачи. · Учениците попълват кратка самостоятелна работа за споделяне на впечатления от преживяното. · За домашна работа трябва да напишат в тетрадката си кой герой от „Ян Бибиян“ биха искали да играят в постановка и защо.	·                Формирани умения за възприемане на художествено произведение от изучаван автор. ·                Формирани умения за разсъждение върху театрална пиеса. ·                Формиране на базисни умения за водене на разговор. ·                Формиране на траен интерес към сценичното изкуство. ·                Усъвършенстване на умението за четене и интерес към художествената литература. ·                Стимулиране на речевото развитие на учениците чрез обогатяване на речника им.
„Какво е тишината“	· Две седмици преди планираното занятие учителят изпраща писма до всяко дете с текст „Кой си ти?“ (Гордер, 2005, стр. 12). · Непосредствено преди занятието  учителят изпраща до децата, в училище нови писма с текст „Какво е тишината?“ (Φιλιπς, 2003) · В началото на часа учителят подканва децата да се настанят удобно около него и да запушат ушите си с длани, да затворят очи. · След 30 секунди ги пита какво са чули и им предлага да го изиграят. · Темата за тишината се поставя с прочитането на „Когато искам да мълча“, от Зорница Христова и Кирил Златков (Христова, 2014). · След първото възприемане се прочита втори път, като поставя задача на учениците да гледат илюстрациите по време на прочита (книгата е богато илюстрирана с графиките на Кирил Златков). · Следва беседа за това какво е тишината – какво е тишината; съществува ли пълна тишина; защо чуваме мислите си, когато е тихо; специален шум ли е тишината. Учениците споделят какво мислят и дават примери. · В края на занятието учителят обощава споделеното от децата. Казва им, че в този час са се докоснали до философията – опитали са се да си отговорят на въпросите си за самите тях и за света около тях. · За домашна работа учениците трябва да запишат книгата в читалските си дневници.	·                Формиране на умения за възприемане на литературно произведение. ·                Поставяне на началото на разглеждане на философски цикъл за деца. ·                Полагане на началото на формиране на  умение за водене на разговор. ·                Формиране на траен интерес към литературата. ·                Усъвършенставане на умението за четене с разбиране. ·                Стимулиране на речевото развитие на учениците чрез обогатяване на речника им.
„За да имаш приятели“, от Йордан Радичков	· Урокът започва с въвеждаща игра с думи. Разделени са по групи. На флипчарта е написано: „По-добре……. верен, а не камък безценен“. Под чиновете са скрити картончета с думи, от които учениците трябва да изберат с коя да допълнят изречението. · Учителят въвежда темата за приятелството с кратка беседа – какво е приятелството; какво правят учениците заедно с приятелите си; как ще се чувстват ако нямат приятели. · Учителят записва заглавието и автора на дъската и припомня кой е Йордан Радичков. · Следва прочит на текста и въпроси върху основните моменти в него. · Учителят приканва учениците да прочетат текста самостоятелно. · Учителят съставя на дъската план заедно с учениците като им поставя задача да търсят изречения в текста, които могат да се използват за отделните точки от плана. Докато съставят плана учителят задава на учениците въпроси върху текста, които да подпомогнат четенето с разбиране. · Следва работа с програмата „Енвижън“. На екрана, под изборажение на дърво, има разбъркани думи. От тях учениците трябва да изберат подходящи думи, описващи дървото от текста. · Следва работа по групи. Учениците са разделени на групи. На всяка група се дава плик с разбъркани думи от поговорки за приятелството. Всяка група трябва да подреди поговорката, която им се е паднала. · В края на урока учителят коментира работата на учениците и изпълнението на поставените задачи.	·                Възприемане на художествения текст и вникване в нравствено – естетическото съдържание на творбата. ·                Откриване на идейното послание на творбата. ·                Усъвършенстване на уменията за правилно, съзнателно и изразително четене, чрез изпълнението на разнообразни езикови задачи. ·                Стимулиране на читателския интерес на учениците. ·                Осъзнаване на взаимопомощта, разбирателството, уважението и добротата в отношенията като ценност. ·                Развиване на логическото мислене и усъвършенстване на четивната техника. ·                Стимулиране на речевото развитие на учениците.

 

За участието си във всяка от темите учениците получиха оценка с качествен показател. За целта бяха използвани критерии и точкова скала за оценка (0-20 точки, които се преобразуват в оценка отличен, много добър, добър, среден, незадоволителен) формулирани спрямо предварително заложените очаквани резултати. Резултатите могат да бъдат обобщени в таблица 2.

Таблица 2. Резултати на учениците от III клас от участието им в дейностите в клуба по извънкласно четене

Тема на урока	Оценки на учениците от  реализирането на дейностите, включени в темата	Средно-аритметична оценка по темата
„Ян Бибиян“, Елин Пелин, посещение на театрална постановка	Отличен – 77% Много добър – 15% Добър – 8%	5,69/6,00
„Какво е тишината“	Отличен – 69% Много добър – 19% Добър – 12%	5,58/6,00
„За да имаш приятели“, от Йордан Радичков	Отличен – 85% Много добър – 11% Добър – 4%	5,81/6,00

След приложението на авторския цикъл уроци по извънкласно четене за 3. клас, натрупаните наблюдения от тяхното провеждане и резултатите на участвалите ученици, могат да бъдат направени следните изводи и обобщения:

Комбинацията от урочни и неурочни форми, традиционни и интерактивни методи на обучение осигурява оптимална среда за формирането на литературни умения в комбинация със стимулиране на вътрешната мотивация на учениците за самостоятелно четене и творческа изява.

Уроците по извънкласно четене предлагат отлични възможности децата да бъдат стимулирани да формулират адекватно и да изразяват свободно своето мнение по изучаваните теми. По този начин те могат да преодолеят неудобството да споделят своите идеи. В занятията по извънкласно четене учениците могат да подкрепят собственото си мнение с текста, да дискутират изводите, които правят, като по този начин разберат, че това не е свързано с даване на правилен или грешен отговор. Впечатление направи, че темите, по които учениците се изказваха най-свободно и най-активно бяха тези, които са най-близки до техния опит и преживявания, каквато например е темата за приятелството.

Допълнителните занятия по извънкласно четене имат потенциала да подкрепят самостоятелното четене на учениците и да повлияят позитивно на тяхната вътрешна мотивация и нагласа към четенето. Когато дискутираната тема ги вълнува и е свързана със собствения им опит и преживявания, те самоинициирано проучват други книги на разглеждания автор или от издателството на изучаваното произведение. При урока на тема „Ян Бибиян“ някои от децата бяха проучили кое е издателството на романа и пожелаха да го потърсим при посещението ни на Есенния Софийски международен панаир на книгата. Заедно с това впечатление направи, че част от учениците, които почти не четат вкъщи, започнаха да носят книги, които да четат по време на междучасията в училище.

Срещите със специалисти от различни професионални сфери по време на занятията по извънкласно четене обогатяват взаимодействието с децата, развиват техните комуникативни и социокултурни умения и допринасят за допълнителното им мотивиране за участие.

Самостоятелната групова работа е подход, който до голяма степен развива социокултурните и комуникативни умения на учениците и следва да бъде застъпен в занятията по извънкласно четене. Впечатление прави, че при екипна работа децата по-трудно постигат консенсус при избора на идеи и начини на работа. Ролята на учителя е да запознае децата с възможните пътища за решаване на даден конфликт в групата и да ги стимулира да стигнат до крайно решение, приемливо за всички от екипа.

По време на уроците бяха включени и различни средства на информационните и комуникационни технологии. Програми като „Енвижън“ имат потенциала да мотивират децата и да подпомогнат процеса на овладяване на знания и умения. Включването на различни програми и приложения в занятията по извънкласно четене е прекрасна възможност за развиването на дигиталните компетентности на учениците още от най-ранна възраст.

В обобщение може да се каже, че представените допълнителни занятия по извънкласно четене за 3. клас имат потенциала да развият литературните умения на учениците, тъй като оказват позитивен ефект върху уменията им за четене с разбиране, критическо им мислене, работата по групи и подпомагат формирането и свободното изказване на собствено мнение. Това стимулира мотивацията им за самостоятелно четене и творческа изява, тъй като влияе позитивно върху вътрешната мотивация и нагласите на учениците към четенето.