„Детството е ежедневното откриване на света. Необходимо е красотата на истинския човек, величието и несравнимата красота на отечеството да влязат в ума и сърцето на децата “ пише В. А. Сухомлински. Сред основополагащите фактори за правилно възприятие на обкръжаващата среда е съзнателното насърчаване на интереса на малкия човек към живата и нежива материя и различни процеси в природата. Активното му включване в занимания за опазване на околната среда и непосредствения допир до растения и животни е от ключово значение за създаване на чувство на състрадание, заинтересованост и загриженост. Обучението по околен свят в първи клас е насочено към обогатяване и систематизиране на представите на учениците за заобикалящата ги природна и обществена среда.
Обучението по околен свят в първи клас е насочено към обогатяване и систематизиране на представите на учениците за заобикалящата ги природна и обществена среда. Основната цел е повишаването на равнището на разбиране и осмисляне на наблюдаваните природни обекти и явления; изучаване на растенията и животните в родния край, техните разновидности, местата на живеене, грижите за тях.
Обект на изследването е процесът на проверка и оценка на знанията и уменията на учениците, свързани с изучаването на растенията и животните в родния край.
Предмет на изследването е централния въпрос, свързан с проблема, всичко това, което се намира в границите на обекта на изследване в определения аспект на разглеждане. Предмет на изследването са резултатите от обучението по Околен свят за растенията и животните в родния край на учениците от първи клас.
Обхват на изследването: Диагностичното изследване по Околен свят се проведе в началото на месец май 2021 г. с 12 ученици (9 момичета и 3 момчета) от І б клас на VI СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Перник, общ. Перник.
Предвидените учебни часове за изучаване на този раздел в учебната програма са напълно достатъчни за усвояване на тази материя.
Голяма част от ученици в класа са овладели уменията, свързани с растенията и животните в родния край, което се потвърди при диагностицирането им т. е. показаха много добри и отлични резултати.
Основната цел на диагностичното изследване е да се установи равнището на знанията и уменията на учениците от обучението по околен свят и по-конкретно равнището на знанията и уменията на учениците за растенията и животните в родния край.
Задачите на изследването произтичат от целта и трябва да осигурят реализирането й. Те са съдържателна, методическа и организационна конкретизация на целта и отразяват логиката на изследването-определена последователност от действия, минимализирани и степенувани по важност (дърво на целите) и йерархически разположени във времето.
- да се проучи и използва ефективно научната, теоретичната и методическата литература свързана с темата;
- да се анализира учебната практика;
- да се определят критерии и показатели на изследването;
- да се осъществи проверка и оценка на знанията и уменията на учениците;
- да се съберат емпирични данни;
- да се обработят статистически получените данни;
- да се направи качествен и количествен анализ на резултатите;
- да се открият зависимости, като се направи корелационен анализ на резултатите;
- да се направят изводи и препоръки за бъдещата работа.
Методи на изследването:
В проведеното изследване основния метод за събиране на емпирични данни е дидактическият тест, чрез който се измерват резултатите от усвояването на определеното учебно съдържание.
- Педагогическо наблюдение на учебно – възпитателния процес;
- Провеждане на тестове и анкети;
- Методът на експертната оценка;
- Анализ и обобщение на получените резултати;
- Статистически методи.
Организация и провеждане на диагностичното изследване
Преди провеждане на диагностично изследване е необходимо да се извърши планиране, изпълнение и реализация на дейностите:
- Определяне на обща концептуална рамка и визия на педагогическото изследване.
- Определяне на цели и задачи;
- Планиране, подготовка и организация на дейностите;
- Изпълнение на самите предвидени дейности;
- Представяне и анализиране на резултатите по изпълнението на педагогическия експеримент.
Организацията на дейностите преминава през следните етапи:
- Подготвителен етап – Разработване на проект; Уточняване на процедурата; Планиране – схема от действия с разпределение на времето и другите ресурси; Организиране на полевото изследване; Подготовка на изследователската група.
- Същински етап – провеждане на дейностите през II срок на учебната 2020/2021 година, през месец май, с ученици от 1 б клас в рамките на 2 учебни часа по Околен свят. Решаване на Тест за входяща и Тест за изходяща диагностика.
- Оперативен сбор на данни и отчитане на резултатите– Сбор на първична информация; Попълване на статистически таблици; Контрол (самоконтрол). Анализ на получените резултати.
В началото на изследването на учениците беше предложен Тест за установяване на входящата диагностика: един за растенията в родния край и един за животните в родния край. В края на изследването на учениците беше предложен Тест за изходящата диагностика на учениците, чиято цел е получаването на информация за обема от знания за растенията и животните в родния край на учениците от 2 клас.
При анализиране на множествата от данни се използват важни числови характеристики, чрез които може да се направят някои общи изводи и оценки за конкретната статистическа информация. Според своя резултат и праговите стойности учениците са разпределени в три нива на постижения: ниски, средни и високи. Ако резултатът на един човек го поставя на дадено ниво от скалата, това означава, че той може да реши поне половината от задачите, съответстващи на това ниво. Разпределението на учениците съгласно резултатите представени в таблица № 3 са: 0 % са учениците, които попадат в групата на слабите резултати – не са се справили; 17 % са учениците, които са се справили и 83 % са учениците, показали отлични резултати.
Учениците с отлични резултати във всеки един от тестовете формират най-масовата група от изследването.
След направените изчисления може да се направи извода, че учениците владеят в голяма степен изследваните умения, защото над 80 % от тях попадат в групата на показалите отлични резултати.
Прави впечатление, че при стойностите на обособените три нива на компетентности (ниски, средни и високи) не се забелязват значими разлики между резултатите на учениците, участвали в изследването.
На основание на извършеното диагностично изследване и получените резултати за уменията на учениците от I клас за растенията и животните в родния край констатираме, че учениците са придобили знания, умения и отношения, свързани с природната среда; имат повишен интерес към изучаваните обекти и явления; участват активно в електронните уроци, където чрез многото и разнообразни задачи се проверяват придобитите знания, умения и отношения:
- умения за разпознаване, назоваване и отнасяне на растенията към дадена група; умения и навици за опазване на растенията; умения и навици за отговорно, природозащитно съзнание и поведение спрямо растенията и техните органи; Умения и навици за полагане на грижи за растенията – стайни и в градината;
- умения за разпознаване, назоваване и отнасяне на животните към съответната група – диви или домашни; умения за полагане на грижи за някои диви животни – сърни, елени, фазани, яребици (осигуряване на храна през зимата); грижи за домашните животни (храна, вода, светлина, топлина, помещение за нощуване; умения, навици и грижи за малките на отделните видове животни /домашни и диви).
- Андреев М. (2001). Процесът на обучение – Дидактика, УИ „Св. Климент
Охридски”,С.
Николаева, С. (2011). Проектът в образованието: актуални измерения на
целите, дейностите и резултатите, Годишник на СУ, Книга Педагогика, том 104.
Николаева, С. (2012). Образованието като социален проект: една рефлексия
отвъд теорията, политиката и практиката, Годишник на СУ, Книга Социални
дейности, том 105 (под печат).
Бижков, Г. (1999). Педагогическа диагностика, С., УИ „Св. Климент Охридски“.
Бижков, Г. (1995). Методология и методи на педагогическите изследвания, С., Аскони – издателство.
Бижков, Г. (1996). Теория и методика на дидактическите тестове, С., издателство Просвета.
Андреев, М. (1996). „Процесът на обучение. Дидактика, УИ „Св. Климент Охридски“.
Иванов, И. (2006). „Педагогическа диагностика“, Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски“.
Николов, Г. (2010). Статистика, С., ВУЗФ.
- Любка Методиева Златкова, директор, ЦПЛР – Ученическо общежитие, гр. Перник
uo_pernik@abv.bg
0897316540
- Андреев М. (2001). Процесът на обучение – Дидактика, УИ „Св. Климент