ТЕХНОЛОГИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЧРЕЗ АНАЛИЗ НА ХУДОЖЕСТВЕНИ ТЕКСТОВЕ ОТ УЧЕНИЦИТЕ В СЕДМИ КЛАС

В условията на интензивно обществено развитие все повече се налагат промени в българското образование. Част от тези промени е комуникативната насоченост на обучението по български език, която да съдейства  за успешната социализация на учениците. В статията е разгледан проблемът за непълноценния учебен процес по време на обучението от разстояние в електронна среда за ученици от ромски произход и необходимостта да бъдат преодолени пропуските в обучението. Представена е приложената от автора нова технология за изучаване на видовете сложни изречения чрез анализ на художествени текстове. Поставен е акцент върху провеждането на учебния процес в среда, различна от традиционната класна стая и върху обединяването при изучаване на няколко теми от учебното съдържание: видове сложни изречения,  художествен текст и литературни произведения от български автори.

Заниманията по роден език трябва да бъдат насочени не само към усвояването на езиковите правила и норми, но и към усвояването на умения за успешно общуване с помощта на езика. Учениците не само да умеят да създават граматически правилни изрази, но и да умеят уместно да ги използват в съответната комуникативна ситуация. Този аспект на обучението по български език е особено важен при формирането на комуникативни умения в обучението на ученици с малцинствен произход.

Промените в обучението по български език налагат и промяна в ролите на основните участници в този процес – учениците и учителя. Ролята на учителя от единствен източник на информация се трансформира в съветник и помощник на обучаваните, а ученикът се превръщат в равноправен партньор и инициатор в процеса на педагогическо взаимодействие.

Компетентностите, които формира обучението по български език, са обвързани най-вече с успешната комуникация на ученика. В съвременното българско училище основната цел на обучението по български език е да подготви учениците за пълноценно участие в общуването чрез подобряване на езиковата им подготовка по роден език чрез изграждане и усъвършенстване на уменията им за възприемане и продуциране на текстове, адекватни на определена комуникативна ситуация. Този образователен приоритет насочва към практико-приложните аспекти на обучението по български език.

В конкретния случай при провеждане на обучението по български език главна отправна точка е фактът, че учениците са от ромски произход. Те овладяват по-бавно и трудно задължителния учебен материал, но не защото се характеризират с интелектуална недостатъчност, а защото са поставени в неблагоприятно положение от фактори, външни по отношение на тях: произхождат от  социално слаби семейства, живеят при лоши битови условия, често са лишени от родителска грижа и контрол. Голяма част от учениците срещат съществени затруднения при усвояване на учебния материал, проявяват слаб интерес към учебния процес и нежелание да  посещават училище. Овладяването на знания за част от децата от ромски произход  е бавен и продължителен процес.

На усвояването на учебния материал и на навиците за учене на учениците от СУ „Темелко Ненков“, гр. Перник, се отрази негативно наложеното обучение от разстояние в електронна среда.  Голяма част от учениците нямаха условия за учене от разстояние. Проблем беше и това, че родителите не мотивират децата да се включват активно в обучението в електронна среда.

Заради изброените по-горе особености на обучението на учениците от ромски произход е необходимо да се търсят нови технологии на обучение с цел по-доброто усвояване на учебния материал.

В този аспект в настоящата статия се разглежда въпросът как да се развиват и усъвършенстват ключовите компетентности на учениците; представена е технология, реализирана през учебната 2021/2022 година в седми клас на СУ „Темелко Ненков“, гр. Перник. Иновативната практика представлява изучаването на видовете сложни изречения чрез анализ на художествени текстове. Учениците се запознават с видовете сложни изречения като анализират текстове от изучавани в шести и седми клас литературни произведения от български автори. По този начин учениците усвояват и осмислят знания не само за видовете сложни изречения, но и за особеностите на художествения текст. Не на последно място по този начин се постига по-доброто осмисляне на самите литературни произведения.

Отправна точка на обучението по български е това, че изучаването на езиковите единици и правила не трябва да бъде самоцел. Необходимо е ученикът не само да прави социолингвистнично обоснован подбор на езикови средства, но и да умее да използва тези средства при решаване на комуникативни задачи. Многостранността на факторите, влияещи върху комуникацията, прави особено трудна работата по осъществяване на комуникативно-практическите цели: нужно е учителят да притежава високо  равнище на лингвистична, методическа и обща култура, за да може да ръководи развитието на учениците (Димчев 1998: 151).

Според Кирил Димчев, за да се повиши степента на адекватност на речевото поведение по отношение на комуникативната задача и условията на общуване, е нужно на всяко занятие:

– да се обогатява запасът от езикови средства, необходими за решаване на определена комуникативна задача, т.е. да се подобрява езиковата компетентност на учениците;

– да се формират умения за ориентиране в комуникативната ситуация чрез осъзнаване ролята на социалните фактори в общуването, т.е. да се обогатява социолингвистичната компетентност на обучаваните;

– да се усъвършенстват уменията за създаване и възприемане на текстове, пълноценни в комуникативно отношение, т.е. да се усъвършенства дискурсната компетентност на подрастващите;

– да се развиват умения за преодоляване на слабости в общуването чрез замяна на една речева стратегия с друга, т.е. да се подобрява стратегийната компетентност на учениците (Димчев, 2002).

В осъществената педагогическа практика е обединено изучаването на сложните изречения, изучаването на художествен текст и изучаването на съответните художествени произведения по литература. По този начин учебното съдържание, представено в учебниците в три различни групи уроци, се осмисля по-добре от учениците, а знанията, които получават са по-трайни. За по-доброто усвояване на учебния материал спомага начинът на провеждането на учебния процес – работа в училищната библиотека по групи, където учениците сами четат литературните произведения, в които откриват видовете сложни изречения; и работата върху три броя работни листове, езиковите задачи, в които обединяват учебния материал за художествен текст, видовете сложни изречения и изучаваните в шести и седми клас литературни произведения от български автори.

Сложното съчинено изречение се изучава от учениците в часовете по български език в шести клас. За да може в седми клас учениците да започнат да изучават сложно съставно и сложно смесено изречение, е необходимо знанията за сложно съчинено изречение да бъдат актуализирани и затвърдени. Това се налага още повече и заради принудителното обучение от разстояние в електронна среда, на което бяха подложени учениците в предишната учебна година. Това обучение от разстояние не беше пълноценно както присъственото обучение, когато учениците имат пряк контакт с учителя. Голяма трудност при обучението от разстояние за учениците от ромската общност (каквито са близо 100% от учениците на СУ „Темелко Ненков“) е и това, че много от тях не притежават необходимите за обучението електронни устройства и достатъчна интернет връзка. На тези ученици бяха предоставяни учебни материали на хартиен носител като това имаше почти нулева ефективност, защото учениците не успяват да разбират сложния учебен материал. Проблем е и това, че в по-голямата част от ромската общност образованието не е ценност, липсва родителски контрол или родителите са ниско образовани и не могат да помагат на децата си в учебния процес. Поради тези причини беше необходимо целият учебен материал от периодите на обучение от разстояние да бъде повторен по време на присъственото обучение.

В тази връзка в новата технология са застъпени и езикови задачи, свързани с изучаването на сложното съчинено изречение и изграждане на умения за уместна употреба на сложни съчинени изречения в текстове, създавани от учениците.

В педагогическата практика е застъпено развитието на уменията за самостоятелно учене на учениците чрез  работа в училищната библиотека. Учениците развиват своите  умения за извличане и обмен на информация, получена от различни източници, включително и електронни; за възприемане на художествени текстове и формулиране на отговори в съответствие с учебната ситуация.

След като учениците за усвоили знания за сложното съчинено изречение се преминава към надграждане на учебното съдържание със знания за сложното съставно и сложното смесено изречение. Задачите, използвани в новата технология, за да бъде постигнато това, целят развиването на езиковите компетентности, застъпени в учебната програма по български език за седми клас.  Крайната цел от обучението е учениците да си служат с разнообразни синтактични конструкции и да използват синонимни варианти според целта на общуване.

          Друга важна страна при осъществяването на новата технология в обучението по български език е развиването на културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество от учениците. В упражненията, с които е осъществена новата технология, е необходимо учениците да използват познанията си по български език при анализ и коментар на художествените текстове, предвидени за изучаване по литература. Част от развиваната културна компетентност е осъзнаването на ролята на езика в историческото развитие на българската общност и използването на богатите му възможности за изразяване на различни чувства, за изказване на мнение и на впечатление в разнообразни комуникативни ситуации. Не на последно място учениците се учат да проявяват толерантност и уважение към културната различност на други етнически общности.