Развитие на езиковата и комуникативната компетентност на учениците от 11. клас

Животът на хората през XXI век се променя с бързи темпове. Бързото развитие на технологиите в заобикалящия ни свят води до нови измерения в контактите между хората. Ежедневното и непрестанно използване на съвременните средства за комуникация спомага за сближаването на хората,  но и изважда на преден план честата липса на знания и умения за правилната употреба на езика в различните сфери на живота. Наличието на обмен на информация води до необходимостта от придобиване на знания за езика, които да бъдат основа за осъществяване на ефективна комуникация. Тази нелека задача стои пред обучението по български език – да се надградят лингвистичните знания на учениците и уменията им за справяне в реални комуникативни ситуации.

Необходимостта от владеене на езика в съвременния свят, в който живеем, се увеличава от факта, че комуникациите имат водеща роля в живота на младите. Задача на училището е чрез придобиване на знания, умения и компетентности да подготви подрастващите за адекватно справяне в различните сфери на общуване. Тук на преден план излиза овладяването на съответните социокултурни, езикови и комуникативни компетентности, което ще позволи в бъдеще тези млади хора да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда и да се издигат професионално в областта на своите интереси.

В живота на съвременния човек грамотността е изключително важна, тъй като светът има нужда от хора, които да пишат и четат грамотно, да разбират какво четат и да бъдат разбирани от другите около тях. И  тук се появява образованието. То е средство, което подпомага израстването на личността и изграждането на връзки между хората.

Според Общата европейска езикова рамка основната цел на езиковото образование е да насърчава хармоничното развитие на личността на обучавания и осъзнаването на неговата идентичност вследствие на опита му, основан на различията в езиково и културно отношение (Рамка, 2006). Въз основа на това Кирил Димчев изразява необходимостта от нов поглед към функциите на съвременното обучение по български език, от обновяване на учебното съдържание и от нови технологични решения, тъй като обучението по български език е главен инструмент за цялостното развитие на подрастващите (Димчев, 2010а).

Пълноценната употребата на езика е невъзможна без овладяване на книжовните езикови норми. Чрез езиковото обучение в училище ученикът осъзнава какви модели на речево общуване използва в различните езикови ситуации, добива представа за формите на съществуване на езика и овладява начините за съчетаване на езиковите средства. Именно нуждата от задължително спазване на езиковите норми и свободата при съчетаването и подбора на езиковите средства определят необходимостта от съчетаване на системноструктурния и комуникативноречевия принцип в обучението по български език (Димчев, 2010а). Чрез системноструктурния принцип учениците осъзнават по-добре системния характер на езика и се подпомага лингвистичното им мислене. Създават се условия за по-леко преодоляване на отклоненията от книжовно-стиловите норми, а езиковите единици и техните системни отношения се изучават последователно, като се улеснява подбора им в процеса на общуване. Комуникативноречевият принцип предполага изучаването на езиковите явления с оглед използването им в речта и изисква поставянето на акцент върху развитието на речевите и комуникативните способности на учениците. За прилагането на този принцип в обучението по български език, учителят трябва да се стреми максимално да доближава ситуациите на общуване в клас до реалния живот на учениците.

Изключително важен момент в обучението по български език е насочването на вниманието на учениците към усвояването на книжовните норми, когато съществува несъответствие между нормативните правила и употребата на езиковите средства в домашна среда.

Важна задача, която стои пред учителите по български език е да търсят начини, чрез които да преобразуват експлицитната информация в имплицитна и граматичните знания да се реализират в модели за речево поведение. Знанията на ученика показват степента на овладяване на езика. „ Декларативната памет е резервоар (тезаурус) от факти, за които имаме познания и опит; различава се от процедурната памет, съдържаща правила за действие, чрез които се управлява овладяването на умения” (Димчев, 2010а).

В съвременното образование се засилва стремежът към модернизация на учебното съдържание по български език. Открояващите се тенденции в езиковото обучение са:

– превес на процедурните знания и умения за сметка на декларативните;

– наблягане върху действия, включващи употреба на езиковите средства, а не само дефиниране на теоретични постановки;

– намаляване на задачите, които могат да се прилагат само в учебна среда и които са без пряко отношение към реалната езикова ситуация извън училище;

– използване на разнородни текстове за анализ от всички сфери – научна, медийна, битова, официално-делова и др.;

– стремеж към осмисляне на правоговорните правила чрез засилване на интереса към устната реч (Димчев, 2010а).

За да се постигнат по-високи резултати от обучителния процес по български език е необходимо постигане на определени равнища на усвояване при работата с различни езикови явления:

• учениците да придобият знания за признаците на езиковото явление;
• учениците да прилагат усвоените знания в познати условия – работят по аналогия;
• учениците да прилагат усвоените знания в непознати условия (нови езикови ситуации, близки до реалното общуване).

 

За учебната дейност в часовете по български език основно се разчита на подбор на подходящи текстове, на въпроси за четене с разбиране, темите за съчинения, чрез които учениците да изразят своето виждане по актуални проблеми, както и съответните образци за анализ. Всички тези дейности са пряко свързани с основната задача за формиране на хармонични личности. Неслучайно в съвременните изследвания се твърди, че основната цел на образованието е да формира личности, които да осмислят своето място в живота. По време на обучението по български език учениците, чрез правилно подбраните теми, се запознават и разглеждат проблеми от обществения и от личния живот на човек; формират собствени критерии за нравствените ценности; усъвършенстват езиковия си усет, чрез практическото усвояване на езика.

Особено важно е текстовете, с които ще работят учениците по време на своето езиково обучение, да отразяват разнообразни ситуации от заобикалящия ги свят, в които съвременният млад човек да е поставен пред вземане на решение и предприемане на конкретни действия за справяне със съответния проблем. Очакваният резултат от такова педагогическо взаимодействие е придобиването на умения за ефективна комуникация в реална среда и създаване на пълноценен подрастващ, който да умее да извлича необходимата му информация от различните текстове (Миланова, 2018).

Знанията за езиковите средства и нормите за правилната и уместна употреба са изключително важни, когато учебната дейност е съсредоточена към отстраняване на грешки при употреба на езиковите средства (отклонения от книжовните и стиловите норми в речта на учениците); когато целта на занятията е да обогати речта с нови граматични и лексикални средства и когато трябва да се  усвоят нови речеви употреби на езикови средства, които са им вече познати (Димчев, 2010б).

Учебните занятия, по време на които учениците се запознават с изразните възможности на българския език, имат не само образователен, но и възпитателен ефект. У подрастващите се засилва мотивацията да употребяват различни езикови средства, съобразно езиковата ситуация, в която се намират. Осъзнават богатството на родния език и се запознават с възможностите, които им предоставят знанията за езика, за индивидуални изяви в речевото общуване. По този начин се засилва и мотивацията за овладяване на нови начини за изразяване и за придобиване на умения за подбор на езиковите средства, в зависимост от комуникативната ситуация. Осъзнават, че ако владеят книжовните езикови норми, ще притежават търсената свобода в практикуването на езика (Димчев, 2004).

Важна роля при подобряване на езиковата подготовка на учениците има учителят. Методическата компетентност на един преподавател се изразява в умението му да постигне по-голям резултат в обучението по български език. Учителят трябва да има адекватна преценка за социолингвистичните характеристики на учениците си и в зависимост от това да преценява какви дидактически ресурси е удачно да използва и каква урочна организация ще допринесе за оптималното усвояване на учебния материал.

При работата на учителите над речта на подрастващите са доказани ползите при:

• редактиране на отклонения от книжовните и стиловите норми;
• предотвратяване на съответните отклонения чрез усвояване на лингвистична информация.

 

Работата по овладяване на книжовните и на стиловите норми чрез решаване на конкретни комуникативни задачи цели да обогати запасът от езикови средства на учениците; подрастващите да осъзнаят ролята си като участници в речевото общуване, както и да се преодоляват трудности, възникващи поради липса на знания и умения.

Обучението по български език и литература в единадесети клас допълва знанията и уменията на учениците, свързани със системата на съвременния български книжовен език, и надгражда комуникативните им компетентности. Учебната програма е съобразена с целта на обучение – развиване на социокултурните компетентности чрез усъвършенстване на уменията на учениците да търсят и да анализират информация, която да използват при решаване на комуникативни задачи. Темите, които са включени в програмата и които са свързани с развиването на езиковите компетентности, са насочени към прилагане на книжовните норми (правоговорна, правописна, граматична и пунктуационна) в речевата практика (Маркова и др., 2020).

Редицата пропуски и затрудненията на учениците да прилагат наученото в реални езикови ситуации ме провокира  да потърся нови начини за повишаване на комуникативната компетентност на подрастващите (тя от своя страна включва езиковата компетентност), а оттам да се повлияе и на цялостните им резултати по български език.

След направени входни тестове бяха констатирани пропуските чрез използвани критерии за измерване на рецептивните и продуктивните умения на учениците и показатели, които се отнасят до:

• разпознаване на правописни, граматични и пунктуационни грешки;
• редактиране на грешки, свързани с отклонения от книжовните норми;
• прилагане на съответната норма;
• правилен подбор и уместна употреба на форма на думата.

 

Най-голямо затруднение се оказа, че срещат учениците при решаване на задачите, чрез които се измерват продуктивните им умения – задачи за редактиране на текст и за прилагане на езиковите правила. От получените резултати ясно се очерта необходимостта от въвеждане на иновативна дейност, която да доведе до повишаване на резултатите – от максимално 572 точки по критерий 2, чрез който се оценяват продуктивните умения на учениците, те са получили едва 258 точки.

След анализиране на резултатите от входния тест стигнах до извода за нуждата от използването на нетрадиционни методи и средства в обучението по български език, чрез които учениците да осъзнаят системния характер на езика и да се подпомогне лингвистичното им мислене; да овладеят умения за прилагане на езиковите правила в реални комуникативни ситуации и оттам да подобрят речевите и комуникативните си способности; да повишат активността си по време на учебната дейност; да повишат езиковата си култура, а оттам и резултатите в училище.

Упражненията, включени в учебниците и учебните помагала и на които може да разчита учителят, са основно два вида:

• задачи със затворен (избираем) отговор от типа „В кой от редовете е допусната … грешка?” или „В кой от редовете НЕ е допусната … грешка?” – чрез тях се измерват рецептивните умения на учениците;
• задачи за редактиране на текст, с които се измерват продуктивните умения на обучаемите.

 

Наблюдението ми върху работата на учениците показва, че макар текстовете за редактиране да са актуални, на разнообразна тематика и да обхващат различните сфери на общуване, те все пак остават твърде далеч от интересите и съзнанието на подрастващите. Единадесетокласниците не успяват да обвържат работата върху предложените текстове с по-нататъшното приложение на наученото в реални комуникативни ситуации. Дори и ученици, които работят добре в часа, много често допускат отклонения от книжовните норми в неформална среда. Когато трябва да създадат текст извън учебната дейност в личната си кореспонденция с останалите, те допускат грешки. Именно това е причината в уроците по български език да се търсят методите и средствата, чрез които да се направи преходът от подготвена към неподготвена реч на учениците. Най-важно е чрез урочната дейност да се затвърждават лингвистичните знания и да се цели формиране на умения за пренос на усвоени знания в нови за учениците условия на общуване. Да се набляга на самостоятелния подбор и съчетаване на езикови средства и употребата им, съобразно дидактическата задача. По този начин се работи върху усъвършенстването на неподготвената реч на обучаемите, за да може речевият акт да протича пълноценно.

От получените резултати след направения тест и от работата ми с учениците от този клас стигнах до извода, че комуникативните задачи и задачите за редактиране на текст с цел усвояване на книжовните норми, които се поставят на подрастващите,  трябва да припокриват реални  комуникативни ситуации от ежедневието им, за да могат те да осъзнаят необходимостта от овладяването на езиковите правила и прилагането им в неподправената реч. Всичко това доведе до стремежа езиковите и комуникативните задачи, по които се работи в часовете за упражнение, да представят съвременния начин на общуване, който включва интернет технологиите и средствата за масова комуникация. Целта е подрастващите да осмислят важността на проблема за езиковата грамотност чрез примери от реалната среда, която ги заобикаля.

Безспорен факт е, че съвременните технологични средства са неизменна част от ежедневието на подрастващите. Използването им в обучението по български език активизира учебната дейност и повишава интереса на учениците, а социалните мрежи са неизчерпаем източник на примери, които могат да се използват и да бъдат в помощ на учителя в практическата работа с учениците за повишаване на езиковата и комуникативната им компетентност.