ГРАЖДАНСТВЕНОСТ И КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП

През последните години, в съответствие с идеята за личностно ориентирания характер на образователния процес, в педагогическата теория и практика се утвърди позициониране на отношението: личност – образователен процес.Новата парадигма определя промяната в образователното пространство на началното училище, включваща обновяване на образователните цели и задачи – методологията на обучението (от монологичност към диалогичност), на образователните технологии, промяна в педагогическия диалог и взаимодействие, в ролята на учителя и ученика.

Тази теза предполага пренасочване на училищните взаимодействия, създаващи възможности за активизиране на познавателната активност и мислене на учениците, увеличаване на самостоятелната и екипната дейност като предпоставка за тяхното активно и съзнателно включване в учебната дейност, за диференциация на педагогическия процес, съобразно възможностите и потребностите на учениците по отношение на усвояваното учебно съдържание, ориентирано към динамиката на личностното развитие.

В тази посока, новите програмни документи на Министерството на образованието и науката, поставят върху интерактивността, която засилва активизирането на учениците, възпитава критичност в тяхното мислене и несъмнено създава нагласи за взаимодействие, взаимно влияние и сътрудничество.

В този смисъл Ем. Василева споделя, че “модернизацията на началния етап на обучение е едно сериозно предизвикателство за преосмисляне на педагогическата реалност в най-важните й аспекти: целеполагане, учебно съдържание, образователен процес и не на абстрактно-умозрително равнище, а в един ясен и реален контекст на събитийност и многофакторни влияния – в реално време, с реални деца, в конкретни условия за работа с добре формулирани очаквания и обозрими перспективи за пълноценно съществуване (Василева 2005: 3).

На съвременен етап е необходимо да се преосмислят досегашните стратегии на обучение, да се използват нови педагогически технологии, нови концепции, които да гарантират обновяването и модернизацията на началното училище. Съвременните педагогически методи и техният анализ показват, че съдържанието на педагогическата дейност в новата образователната система се отличава от традиционната. В смисъл, използването на интерактивни методи на учене, посредством които се установяват нова позиция и нов тип взаимоотношения между учител и ученици и между самите ученици. Използването на интерактивните методи в условията на екипно организиран учебния процес допринася за интензивното развитие на познавателните компетенции на учениците – на тяхното продуктивно, критическо мислене. Възможностите на интерактивността правят училището по интересно, привлекателно и полезно. Защото, както казва Х. Плакроуз “училището е място за деца”.

В контекста на тези разсъждения развиване на критическо мислене у учениците в началното училище означава да се научат не само да запомнят и възпроизвеждат знанията, а да вникват в същността на информацията, да я „осмислят и анализират, да интерпретират понятията, да решават проблемни ситуации и да оценяват поведението си, т.е. да мислят критически.“

Учебният труд се стимулира по посока активност, свободно изразяване на мнение, съпричастност и съпреживяване. “Може да се обобщи, че се съчетават отговорностите и правата на учениците и на учителя за модернизиране и управление на образователното пространство, че се осигурява …отговорност, вариативност и демократичност на образователния процес съобразно с индивидуалната типология на отделните участници (Василева 2005: 4).

През начална училищна възраст детското мислене става все по-разгърнато и гъвкаво. В този смисъл, началният етап на обучение се обособява като време, в което настъпват съществени промени в познавателните възможности на учениците и тяхното мислене под въздействието на организиран учебен процес.

Проблемът за развитие на критическо мислене у учениците има своята особена значимост за единодействието между знания и практическа дейност, което води от една страна, до повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес, и от друга, до положителни резултати, както при обучението на учениците, така и в стимулирането на тяхното интелектуално развитие. Тази особеност се явява част от стратегиите на съвременното образование, намираща отражение в новопарадигмалния характер на педагогическата система. Това означава, че от съвременния ученик: да задава въпроси; да разграничава факти от твърдения; да поставя цели; да идентифицира проблема; да събира и групира информация; да генерира алтернативи; да изразява собствено становище; да аргументира и обособява личен избор; да има адекватна самооценка.

Ролята на критическото мислене в условията на учебния процес се свързва с разбиране на онова, което се преподава. Мислейки критически ученикът осмисля наученото, прониква в неговата същност и значение, като формира правилно отношение към новото знание. Разбирайки проблемите, които се явяват в учебния процес и обмисляйки пътя за тяхното решаване, по този начин ученикът достига до тяхното правилно решение. Критическото мислене помага за вникване в условията на поставената задача, за осъзнаване на взаимните отношения и зависимости в тези условия.

Социалният характер на критическото мислене го превръща в предпоставка и задължително измерение на гражданствеността. От 2000 г. насам гражданското образование е задължително и за българското средно училище. Гражданските компетентности принадлежат на ключовите компетентности, утвърждавани от ред важни документи за образованието в Европейския съюз: Лисабонската стратегия от март 2000 г. приема програма за развитие и очертава основните цели и приоритетите на Европейския съюз до 2010 г.; социалните и гражданските компетенции са сред осемте ключови компетенции за учене през целия живот, определени от Съвета и Европейския парламент през 2006 г.: изработени са критерии за напредък, въз основа на които се приема програмата „Образование и напредък 2010“. За постигане на нейните цели се одобрява пакет от документи, сред които и „Ключови компетентности за учене през целия живот – Европейска реферетна рамка“. Компетентностният подход се обвързва с области на знанията, уменията и навиците, които стоят в основата на личната реализация и социалното приобщаване. Сред тях са и социалните и гражданските компетентности.

Гражданското образование у нас е организирано на интердисциплинарен принцип – смята се, че огромното многообразие от взаимоотношения между различните граждански субекти не може да се обхване в логиката на една учебна дисциплина и че всеки предмет има свои специфични средства за формиране на гражданско съзнание на ученика. Водещата роля за осъществяване на гражданското образование е отредена на предметите от културно-образователна област Обществени науки и гражданско образование. Всички останали предмети, включително и Български език и литература, имат „съществено значение за гражданското образование.

Литературата дава изключителни възможности за формиране на критическо мислене. Усвоените умения в тази сфера са от общообразователна значимост и са преносими в полето на всеки друг учебен предмет, включително и в междудисциплинарното поле на гражданското образование. „Предметите от останалите културно-образователни области имат съществено значение за гражданското образование чрез прилагането на неговите основни принципи (толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните неотменими права на човека, личностно отношение, аргументираност, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура, интердисциплинарност) и чрез възможностите на учебното съдържание на съответните предмети.“ (Алмънд 1998:21 ) Извеждането на критичексото мислене в основен принцип на гражданското образование е доказателство, че неговото формиране в рамките на предмета Литература е ценност от междудисциплинарен мащаб. Нещо повече – ценност от обществен мащаб, защото който умее да мисли критично, лесно може да се утвърди и като гражданин, като автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите. Критическото мислене е нужно и на всеки, който желае да отстоява своите права, да поддържа осъзнати отношения с държавата и обществото и да участва конструктивно в публичния живот. Без критическо мислене е невъзможно правилното ориентиране в обществените процеси. Невъзможна е и подкрепата на хуманистичните ценности и на демокрацията.

Литературното и гражданското образование в сектора на критическото мислене, имат задачата и потенциала да научат ученика: да формулира изводи; да излага собствена теза и да я аргументира; да задава проблемни въпроси; да проявява отвореност и толерантност към различни схващания; да умее да сменя гледната точка и да изготвя различни хипотези; да различава истината и интереса.

Срещата на литературното и на гражданското образование в полето на критическото мислене бе видяна като отправна точка към изграждането на общество от активни личности, които могат да обсъждат самостоятелно и конструктивно проблемите, да предлагат пътища за тяхното разрешаване – с очакването, че усвоените в училище умения бъдат успешно пренесени в „реалния“ обществен живот. Ако средното училище, в това число и литературното образование, развива критическото мислене на ученика, значи то развива и гражданските умения.

Критическото мислене е нужно на гражданствеността – в еднаква мяра за индивида и за обществото. Умението за критическо мислене е условие за постигане на личностна автономия, за разгръщане в максимална степен на индивидуалния съзидателен потенциал и за неподатливост на манипулации. Ценността на критическото мислене за обществото се отнася до утвърждаване на демокрацията и до просперитета и в публичния, и в частния сектор. Ако литературното образование развива критическото мислене на ученика, значи то развива и гражданските умения.