Обучаване в училищна библиотека

Векове назад библиотеките са били средище на образование и култура. Те са места, които са съхранявали цялото човешко знание. Освен хранилице на книги, библиотеките са играели и роля на обсерватории и музеи. С течение на времето библиотечното дело в света се разширява и се появяват различини видове хранилища на знанието – национални, регионални, читалищни, училищни библиотеки. Днес, XXI век, все повече имаме нужда от книги, които да ни напомнят, че знането е важно за формирането на човешката същност. Голямо значение за ограмотяването на учениците играе училището и в частност училищните библиотеки. Те все повече показват своята роля за формирането на младото поколение. Четенето, докосването до книгата е интимен акт, който се усвоява от всеки различно, но резултатът винаги е един – получената информация става полезна и дава шанс на всеки да се докаже себе си и да се себеизяви.

Книгата е невероятно творение на хората, а библиотеките са неразделна част от културата на всяка страна. Понятието „библиотека“ е съставно съществително и се формира от две гръцки думи – „biblio“, което означава „книга“, и „tech“, тоест „хранилище“. Съответно, буквалният превод на думата „библиотека“ от езика на гърците – „книгохранилище“.

В древни времена библиотеките са били хранилища на ръкописи, а след това са преобразувани в читалища, които е трябвало да популяризират знанията.

Основната цел на съоръженията за съхранение на книги е да се организират събирането, съхраняването и социалното използване на книги и други печатни издания. Първоначално библиотеките са необходими за самообучение и знания. Абсолютно всеки има нужда от тях: предучилищни деца, ученици, студенти, възрастни граждани и учени.

Учените са доказали, че човешкият мозък може да съдържа повече информация, отколкото в Библиотеката на Конгреса на Америка. Човечеството обаче все още не се е научило как да използва всички възможности на мозъка и следователно магазините за книги няма да изчезнат и ще са необходими. Сега всички знаят за какво са библиотеките.

Още в древни времена в Азия са се образували така наречените библиотеки. В Нипур е открита уникална колекция от глинени таблетки (2500 г. пр.н.е.), която се нарича първокласен депозитар на книги. Малко по-късно папирус е открит в пирамидата на фараона.

През четвърти век пр.н.е. в Херкулес отваря първата така наречена отворена библиотека на Гърция. През третия век пр.н.е. се основава Александрийският магазин за книги, който заслужено се смята за колосален център на древните книги. Библиотеката се състои от астро обсерватории, градини на ботаниката и зоологията, стаи за живеене и за четене на книги. И малко по-късно той е превърнат в музей, който е пълен с препарирани  животни, статуи, медицински консумативи, както и астрономия. Александрийският книжен депозитар съдържа около 750 000 свитъка. За съжаление, преди повече от 1500 госдини тя е била разрушена. Едната от версиите е, че това са сторили османските турци. В началото на ХХI век тя е възстановена. Днес Александрийската библиотека е една от ключовите институции от този вид, която се намира в едноименния град. Трябва да се отбележи, че подобни институции са издигнати при светилища. „Имам ли нужда от библиотеки?“. В онези дни такъв въпрос не е задаван. Хората умело записват своите знания, за да ги предадат на бъдещото поколение.

През Средновековието в руските манастирски библиотеки функционирали ръкописни работилници. Изработката на ръкописи е много труден и отнемащ време процес и затова книгите са с най-висока стойност и не всеки би могъл да си ги позволи.

Когато се появяват  издателските къщи, животът на библиотеките се променя драстично, защото те престават да действат като архиви. Депозитарите за книги започват да нарастват много бързо. Те стават най-уместни, когато настъпи периодът на масови допълнения към грамотността. Дали имаме нужда от библиотеки през 21. век е трудно да се отговори. Много хора предпочитат дигитални носители за съхранение, но без истински книги те също не биха съществували (Кирова 1975).

Библиотеките могат да бъдат:

• национални
• регионални
• обществени
• специализирани
• университетски
• институционални
• училищни
• виртуални

 

Националните читални са предназначени да запазят и гарантират безпрепятствен достъп до печатни медии, произвеждани от държавата. За попълване на ресурси някои страни се придържат към правилата на задължителния модел. Националната библиотека е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва система за задължителен екземпляр. Българската национална библиотека е Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Регионалните библиотеки  изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната

В публичните библиотеки потребителите имат право да се запознаят с най-подходящата и популярна литература. Необходими ли са библиотеките в дигиталната ера? Този въпрос е задаван многократно. Но само благодарение на библиотеките човек може да спаси научното и литературно наследство на целия свят.

Специалните библиотеки съхраняват публикации със специално предназначение, като патенти, държавни стандарти или ноти. Често такива читални са създадени във връзка с необходимостта от запазване на книги при определени условия.

Училищните и университетските библиотеки предоставят литература за ученици и студенти. Тяхната особеност е, че обслужват потребители от тесен кръг.

Не толкова отдавна в библиотекарството се появи нов кръг – виртуална библиотека. Всеки потребител с достъп до Интернет има възможност да изтегля всяка книга от специализирани сайтове. По-младото поколение оставя отзиви в полза на електронните книжарници. Но възрастните хора предпочитат „живите“ книги. (Тарандова 2016 )

Откакто училищата са място за преподаване и учене, оттогава те се определят не само като образователни институции, а също и като място за комуникация и социализиране. Откакто в тях се преподава знание  с помощта на печатни и електронни медии, и откакто посредничеството на способността за четене е осъзнато като основополагащо възпитателно поръчение, оттогава училищната библиотека спада към основното пространствено оборудване на всяко училище. Според училищната форма и училищното ниво, в зависимост от училищния профил и местните потребности, училищната библиотека изпълнява различни задачи.

Нейното значение като педагогическо място често се проявява в учебните планове, когато става въпрос за насърчаване към четенето, медийно възпитание или информационно-техническо обучение. За да се постигнат тези педагогически желания е необходима една добре оборудвана библиотека.

Библиотеките открай време са институции, където се събират книги и други медии, прецизно се подреждат и съхраняват и се предоставят за ползване в и извън библиотеката. Модерната училищна библиотека като ,,училищна медиотека” е медийния център на училището, в който се презентират всички училищни образователни наличности. Някогашните често настанени в отделни помещения частични фондове – ученическа библиотека-читалня, учителска библиотека или семинарна библиотека- днес се помещават в едно общо помещение, разделено на различни функционални сектори.

Училищната библиотека, която разполага със съответните дадености за възможност за работа е препоръчителна като място, когато става въпрос за преподаване и упражнения по актуални теми обхващащи по-голям брой дисциплини. Тя е подходяща за провежданито на уроци, когато се третират теми, които в голяма степен са зависими от използването на печатни или електронни  източници на данни, както и при нужда от използването на аудио-визуални средства. Занятията в библиотеката позволяват използването на различни форми на работа – работа на групи и с партньори, както и документирането и презентацията на резултатите.

Никоя друга училищна институция не е по-подходяща от училищната библиотека, когато става въпрос за ,,отваряне” на училището и за развиването на комуникативния училищен профил. Тенденцията на развитие към целодневно училище, нарастващата поради това нужда от повече помещения, нуждата от извънкласни занимания, изискват преустрояването на училищните библиотеки в едно атрактивно място за комуникации. Като гъвкава и отворена институция училищната библиотека прокарва мост между училището и свободното време, където са възможни различни форми на комуникация и е на разположение за организирането на разнообразни училищни мероприятия.

Училищната библиотека трябва да е така планирана, че да е на централно място, с достатъчно пространство, организирано гъвкаво и мултифункционално, финансово и персонално обезпечена за да има възможност да покрива голям брой училищни необходимости. За организацията и техническото оборудване тя може в много отношения да прибягва до изпитаните методики и помощни средства разработени в обществените библиотеки.

Модерната училищна библиотека възприема себе си като партньор на местните обществени и научни библиотеки, с които по възможност да бъде в тесни кооперативни взаимоотношения. Тогава тя ще може да работи най-ефективно и рационално, когато използва техните ресурси и същевременно предоставя на партньорите си в рамките на една локална и регионална библиотечна мрежа свои собствени библиотечни предложения (http://www.schulmediotyek.de).

Съвременните идеи за образование се фокусират върху формирането на нагласи у обучаващите се за анализиране на собственото поведение, за мотивиране към и моделиране на ефективни поведенчески стратегии за мултикултурно общуване, стимулиращи както развитието на комуникативни умения, така и толерантност към другите. Библиотеките винаги са били средище на просветна, културна, образователна дейност, място за получаване на полезна и необходима информация. Повишените критерии на младите хора, промените в образователната система, определят развитието на училищната библиотека и нейната дейност. Училищната библиотека трябва да отстоява своите позиции на център за образование и обучение. Нейната основна цел е да продължава и да прави всичко възможно за привличането на ученици в библиотеката, които да използват услугите и, да подпомага информационно учебния процес в гимназията. Всичко това ще доведе до повишаване резултатите в учебния процес, ще обогати общата култура на младите хора, бъдещите специалисти, които са духовният капитал на нацията.

Основната задача на библиотеката е: предоставяне на участници в образователния процес (ученици, учители).

Училищната библиотека е изградена като среда на адаптация в света на четене на информация и използване на нови технологии за разширяване на библиотечното пространство, интеграцията на децата в обществото и училищните библиотеки в обща информация и библиотечно пространство, трябва да се разглеждат като най-обещаващата посока в политиката на библиотеката, учениците имат право на тяхна територия. Училищната библиотека формира вид естетически идеи у човека. Тя трябва да стане иновативна, т.е. да реагира бързо на всички промени в обществото.

Преди всичко трябва да си дадем  отговор на въпроса: „Защо библиотеката е необходима?“.

„Училищната библиотека осигурява информация и идеи, които са фундаментални за успешно справяне в днешното информационно и базирано на знанието общество. Училищната библиотека въоръжава учениците с умения за учене през целия живот и развива въображението, помагайки им да живеят като отговорни граждани (ИФЛА/ЮНЕСКО: Манифест за училищната библиотека).

Днес високите постижения в училище зависят от наличието на съвременна училищна библиотека, която предоставя пространство за самостоятелни проучвания, работа в екип, творчество и общуване между учениците и техните преподаватели.

Според резултатите от международни проучвания учениците, които се представят с най-добри резултати в стандартизирани тестове, са от училища с библиотечен персонал и богати колекции от книги, списания, видео материали, електронни ресурси (Попова 2015).

Библиотеката за учениците е пространство за общуване и споделяне, безопасна среда за прекарване на свободното време, за творчески занимания и развлечение (слушане на музика, гледане на филми и др.), както и за работа в учебните часове. За училищната библиотека няма задача по-важна, отколкото да се научи ученикът да се движи в огромното пространство на информационните потоци от телевизионния екран, от социалните мрежи, от интернет. Ето защо обучението, начина на анализ на информацията, творчеството, са едни от основните задачи, пред които е изправена училищната библиотека. Благодарение на нея учениците ще постигат все по-добри резултати и ще бъдет все по-полезни на себе си и обществото.