В тази публикация се описват етапите в осъществяването на иновацията, обясняват се критериите и показателите, които се прилагат при проверката на знанията и уменията на учениците. Описва се използваният инструментариум.
Защо е важно усвояването за работа с мисловните карти при изучаването на приказки?
Всичко, което може да владее ума и сърцето е безспорно!
Приказката притежава тази власт. Като жива вода от стари, древни извори тя е безспорна, безупречна като естетическо явление. Приказката е красноречиво доказателство за обвързване на прекрасното с доброто. Тя е естествена връзка между естетическото и морала. Столетия наред е осветявала красотата и доброто, бранила е надеждите и възвишените стремежи от помислите на мрака. Тя е едно преодоляване на действителността. Била е търсена духовна храна за задоволяване на емоционалните нужди на човека от миналото. Запазила своето очарование и неповторимост и днес тя остава търсена и желана от децата. Приказният свят е привлекателен за детето, близък е до душевността му със своята човечност и доброта.
Според Ф. Перну от Факултета по психология и по науки на образованието към Женевския университет (Перну 1991: 45-56), цитиран от Кирил Димчев, в развитите общества е от особено значение „силата на словото”. Тя се проявява в равнището на владеене на езика от страна на индивида.
Когато една приказка е представена чрез визуализация, тя бива разбрана много лесно от малкия читател.
Благодарение на мисловните карти всичко това е възможно . Естествената организационна структура на мисловните карти, започва от центъра и използват линии, символи, думи, цвят и изображения според прости и удобни за мозъка концепции. Съзнателното преобразуване превръща дълъг списък от монотонна информация в цветна, запомняща се и високо организирана диаграма, която работи в съответствие с естествения начин на работа на мозъка.
Целта ми чрез тази нова технология е да събудя в малките третокласници желанието да четат, а това става като им покажа, колко лесно и бързо могат да разберат даден текст-приказка, разказ, урок.
Масово днешните деца срещат затруднение да разкажат какво са прочели и разбрали. Те трудно разказват дадена случка, защото мислите са им хаотични и разбъркани.
След пореден час по четене ,след прочит на приказка, учениците нямаха смелостта да разкажат какво са разбрали. Това ме натъжи и накара да търся лесен начин, иновация която да приложа в часовете си по четене и ,с която децата да свикнат да работят и използват.
Тъй като много често аз самата търся помощта на мисловните карти, реших да запозная и моите третокласници с нея.
Мисловната карта дава възможността са се фокусират върху най-важното ,върху основните герои и моменти, и по този начин да представят прочетеното .
Картите са много полезни за подготовката на децата за работа върху текст-четене с разбиране . Усилената работата върху тези текстове започва в трети клас и продължава в четвърти за да подготви малчуганите за НВО където има работа върху текст с разбиране.
С оглед на това ,че е изключително важно децата от малки да бъдат въведени в света на приказките. Че веднага щом се научат да сричат, трябва да им се изгради желание да четат книжки, реших да експериментирам и да търся начини това да стане с моите третокласници. Разбира се любовта към книжките се опитвам да им я изградя още от първи клас, когато пристигнаха малки и неуверени в себе си.
Работата с мисловните карти ще ги накара да вярват в себе си и да са по-смели в разказването на дадена приказка.
Приказките са част от детството на всеки. Едни от първите детски спомени, които повечето от нас имат е как мама (или баба) чете приказки за лека нощ. Повечето педагози са съгласни, че приказките са един от начините да запознаем детето с околния свят, какви хора има в него, първите срещи на доброто и злото. Приказките са и първия досег до книги, който предоставяме на детето и е възможно и да са предпоставка за това то да се превърне в библиофил. Изложила съм пет причини защо приказките са полезни за децата:
1. Подсилват детското въображение и обогатяват общата култура
Детското въображение е могъщо и уникално нещо. Децата го ползват не само да измислят истории и игри. То е ключов фактор за развиването на креативното мислене и може да определи типа образование, кариера и живот, който ще имат. С въображението идва и общата култура: приказките често описват различни култури и разнообразни начини за действие. Учат децата на културните различия в света, който е около тях и ги даряват с любопитството да учат нови неща и да откриват нови светове.
- Приказките учат на разликата между добро и зло
Заедно с магическите създания и стъклени пантофки, в основата на приказките е поуката. В самата същност на приказката е тя да има силен морален урок, борба между доброто и злото, любовта и загубата и тези уроци попиват в децата. Приказките учат децата, че доброто винаги побеждава. Въпреки че това понякога се разминава с реалността, този урок е простичък и изключително важен. Бъди героя, не злодея. Научи се да се надяваш на по-добро.
Все пак не забравяйте, че приказките са източник на информация за отношенията между хората и децата трябва да знаят, че никой не е напълно лош или напълно добър и че всеки е извървял своя път, който го е оформил да стане това, което е.
- Приказките помагат за умението да мислим критично
Споменавайки това, трябва да отбележим и критичното мислене. А приказките учат на това. Децата виждат последствията от действията на героите и се учат, че от техните решения зависи как ще се развият нещата за тях и какъв ефект ще имат. Не всички герои могат да са добри модели за подражание. Дори добрите герои могат да се направят на многострадална Геновева, а принцовете могат да са доста безразсъдни. Все пак историите учат, че каквито и лоши неща да ти се случват, винаги имаш избор и трябва да вземеш решение. Ако вземеш правилното, всичко може да приключи добре.
- Приказките помагат на децата да се справят с емоциите си
Приказките не запознават децата само с обществото и моралните решения, те ги учат и как да се справят с вътрешните конфликти. Детския психолог Бруно Бетелхайм, който е проучвал значението на приказките в детството, вярва, че приказките могат да помогнат на децата да се справят с притеснения, тревожност, особено във възраст, в която не могат да си обяснят тези чувства. Често децата се припознават с главния герой и „побеждават“ злото в историята. Читателите могат да правят връзки с историите и да открият героя от приказките в себе си.
- Забавлението!
Едно от основните качества на приказките е, че сякаш те пренасят в друг свят, където летят дракони и се бият принцове.
Спомените как сме получили желана книга за Коледа или друг празник (а може и без повод) носят топлина и усмивки, без значение колко време е минало. Често историите са повлиявали на сюжетните линии в игрите с приятели или в детската градина. И общото между всички тези неща е забавлението!
Приказките имат изключително влияние върху ежедневието на децата. Те подхранват въображението, вдъхновяват, учат и ги подтикват да бъдат любопитни и жадни за знания.
Поради важността на приказката в живота на децата, пристъпих към осъществяването на моята нова технология, моята иновация-прилагането на мисловните карти.
Концепцията ми за иновативен подход се гради върху следната структура:
- Предлагане на цели, задачи и план на действие от учителя:
– Работа върху позната приказка, текст с цел улеснение на ученика
– Създаване на приятна атмосфера за работа
– Предлагане на книжки с дадената приказка
- Осъществяване на самостоятелната учебната дейност с помощта на учителя;
- Регулиране на учебната дейност чрез самоконтрола на учениците и съставяне на мисловна карта
- Анализ на резултатите от учебната дейност
- Оценяване на работата по предварително зададени критерии от учителя.
Самостоятелната учебна дейност на учениците се свързва с предварителното планиране на дейностите във времето и разпределянето на индивидуалните задачи на всеки от участниците.
Работата по мисловните карти има своите положителни страни:
- Учащият се съсредоточава, става отговорен върху това, което прави и се стреми да се докаже;
- Учащият търси и намира сам информация по приказката , като усъвършенства уменията си да събира, анализира, и обобщава прочетеното
- Учащият става по-организиран и добива умения за самостоятелна работа .
- Развива умения за рефлексия;
- Развива креативност при представяне на собствения труд.
В процеса на съставяне на мисловна карта у ученика се развиват следните способности:
- Комуникативни – при обсъждане на творческите задачи, консултациите с учителя, защита на своите идеи;
- Личностни – самостоятелност и гъвкавост на мисленето, фантазия, любознателност, самодисциплина, увереност в собствените възможности;
- Литературно-лингвистични – описание на идеи и импровизация при представянето на картата;
- Художествено-соматични – разработка на различен дизайн на картата;
Организира на иновацията
При подготовката и планирането на новата иновация, при създаването на мисловни карти учителят и децата изпълняват следните стъпки:
Стъпка 1 На лист се рисува кръг или друга желана форма. Написва се името на проекта, по който се работи/заглавието на приказката/
Стъпка 2 Мисли се за всички теми/подтеми, стъпки/, които са свързани с основната. Те се извеждат от центъра и се обозначават с ключови думи.
Стъпка 3 Вникване по-дълбоко в темата, за да се разкрие следващото ниво на информацията, свързана с подтемите, задачите или фактите. След това се свързват със съответните подтеми.
Стъпка 4 Процеса се повтаря със следващото ниво на факти, задачи и идеи.
Стъпка 5 Всеки път ,когато им хрумнат нови идеи, може да ги добавят към мисловните си карти.
Така всеки път когато се добавя нещо ново, структурата на мисловната карта ще се развива от само себе си.
При съставянето на своите мисловни карти учителят напътства децата, дава им идеи и съвети, с които учениците се съобразяват. Едни от тях са:
– Използвайте единични думи/ключови думи/,кратки и смислени фрази, които да придават силно значение.
– Използвайте шрифт ,с който написаното ще може да се чете ясно.
– Използвайте различни цветове, за да разграничите различни идеи. Така вашата карта ще стане по-привлекателен документ.
– Използвайте символи и изображения-те могат да ви помогнат за запомните информацията по-ефективно от думите, така че използвайте символи или картини, които означават за вас нещо.
-Използване на кръстосани връзки-информацията в една част на мисловната карта може да се отнася до друга част, така, че начертайте линиите ,за да покажете тези кръстосани връзки. Това ще ви помогне да видите как една част от картината засяга друга.
След всички указания, напътствия, разяснения ,децата с желание и хъс започват да проектират своите карти. Те разбират, че картите са мощен метод за водене на записки. Те, не само подчертават важни факти, но също така показват цялостната структура на проекта и относителната важност на отделни му елементи.
След като усвоят основните принципи на изготвянето на мисловни карти, децата ще могат да ги адаптират към индивидуалните си нужди, стил на учене и според желаните резултати.
Мисловните карти подпомагат развитието на уменията за учене и са добър помощник и активатор на паметта. Те помагат на малки и големи за бързото запомняне, визуализация на много неща от живота.
- Атанасова, Н. (2013). Мисловната карта като иновация в обучението на студенти, придобиващи образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“. Образование и технологии, 4.
Василева, Ем. (2004). Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Константинова, О. (2014). Да се научим да мислим: мисловните карти – ключ към креативност и нови идеи. Педагогика, 9.
Недялков, А. (2011). Приложение на умните карти в управлението на проекти. В: Международна научна конференция „Управление на проекти“. Трявна.
Бюзан, Т. (2010). Как да уча бързо и да запомням лесно. София: СофтПрес.
Бюзан, Т. & Бюзан, Б. (2010). Твоят ум може всичко. София: СофтПрес.
- Милена Живкова Бернардова, старши учител начален етап, СУ,,Николай Катранов“, гр. Свищов