С обучението по математика в 1. клас може да се допринесе за развитието на самостоятелното мислене у учениците, но за целта е необходима такава организация на обучение, която дава възможност да се постигне систематизиране, разширяване и задълбочаване на наличните знания. В цялостната работа над текстовите задачи винаги трябва да се има предвид “зоната на близкото развитие на учениците”, за да се осигури тяхното активно участие в дейностите по време на урока и творческата им изява. Формулирането на аритметичните понятия да се основава на достатъчно сетивен материал – възприемане на математически факти, оживяване на налични представи и подтикване учениците към самостоятелна логическа обработка на същите с цел постигане с помощта на учителя на обобщени изводи и прилагането им при конкретни задачи.
Развиване на самостоятелност и инициативност у учащите се в познавателната и практическа дейност обуславя активната им роля в процеса на обучението. Първостепенна задача на учителя е да възпитава у учениците самостоятелност като черта на характера им. Самостоятелното мислене у учениците може да се развива само в процеса на самостоятелната дейност. Само правилно организираната самостоятелна работа, възложена на всеки ученик в урока, изисква добре да се обмисли изучаваният материал, да се открие в него главното и същественото, да се обмисли отговорът на поставения въпрос, да се употребят нужните способи за осмисляне и запомняне на учебния материал.
Широкото застъпване на самостоятелната работа не е самоцел, а е подчинено на задачата за модернизиране на учебния процес. Познавателния процес на учениците е многостранен и сложен. Поради това той не може да бъде усъвършенстван, като се засяга само една негова страна. Затова правилното реализиране на самостоятелната работа на учениците е свързано с проблемното обучение, с използване идеите на програмираното обучение, с индивидуализиране на обучението. Очевидно е, че са необходими комплексни мерки за усъвършенстване на учебния процес.
Чрез самостоятелната работа се установява как са усвоени основните знания и умения, предвидени в учебната програма и какви са постиженията в развитието на аналитико-синтетичната, абстрахиращата и обобщаващата дейност на учениците. Заедно с това резултатите от изпълнението на задачите дават основание за известни изводи относно изграждането на някои качества като самостоятелност, точност, умения за самоконтрол.
Обект на настоящото изследване е процесът на усвояване на текстови задачи по математика в 1. клас.
Предмет на изследването са ефективността на разработената технология за усвояване на текстови задачи в 1. клас чрез нагледни средства и демонстрация.
Обхват на изследването: Учениците от 1. клас. Изследването е проведено през учебната 2021/2022 година в ОУ „Свети Климент Охридски“, град Попово.
Цел на изследването: Целта на настоящото изследване е да се апробира и внедри в педагогическата практика новата образователна технология за усвояване на текстови задачи по матаматика при учениците от 1. клас чрез нагледни средства и демонстрация.
Задачи:
- да се анализира теоретичната литература по проблема;
- да се анализира учебната практика;
- да се съберат дидактически материали;
- да се разработи нова технология, /нов модел на обучение/;
- да се провери ефективността на новия модел /технология на обучение/ в първи клас;
- да се съберат емпирични данни;
- да се обработят статистически получените резултати;
- да се анализират: да се направи качествен и количествен анализ, за да се определи ефективността на новата система на работа;
- да се направят изводи и обобщения, като се откроят възможности за мултиплициране на ефекта от работата.
Хипотеза:
Ако създадем и приложим в практиката нова технология на обучението по математика /нагледни средства и демонстрация/ при решаване на текстови задачи, то ще се постигнат по-високи резултати в усвояването на текстови задачи от учениците и ще се повиши ефективността от работата.
Методи на изследването:
- Теоретичен анализ на литературни източници – проучени са източници, които подкрепят педагогическото изследване и очертават различните аспекти на изследвания проблем. Анализирана е информация относно обучението чрез нагледни средства и демонстрация и влиянието, което те оказват върху учебните постижения на учениците в обучението по математика.
- Анализ на писмените работи на учениците.
- Педагогическо наблюдение – по време на провеждането на учебния процес преди и след прилагане на новата технология.
- Педагогически експеримент– представя се новият модел.
- Тестиране – входно и изходно равнище.
- Статистически методи – използвани са за установяване и анализиране на резултатите за ефективността на новия модел.
Педагогическият експеримент обхваща една учебна година (от септември 2021 г. до май 2022 г.). Обследват се учениците от 1. клас.
С използването на демонстрацията и нагледните средства се цели:
да се повиши качеството на самостоятелната работа:
- да се увеличи ролята на личностно ориентирания подход и индивидуализацията на образованието;
- да се формира устойчива мотивация и интерес при изучаването на текстови задачи по математика;
- да се реализира по-ефективно учене и да се повиши успеваемостта на учениците при овладяването на текстовите задачи;
- да се постигне удовлетвореност на учениците от работата.
Прилагането на методически правилна система за работа при обучението на децата в самостоятелна работа с текстови задачи ще допринесе за повишаване ефективността и развиващия характер на учебно-възпитателния процес по математика.
Изпълнението на поставените задачи протече през следните етапи:
- Предварително проучване на научната литература по проблемите на самостоятелната работа с текстови задачи.
- Подготвителен етап – запознаване на учениците със същността на текстовата задача и нейните елементи.
- Същинска част – самостоятелната работата с текстови задачи.
В хода на работа използвахме разнообразни методи:
При решаване на текстови задачи чрез беседа се разясняват конкретни жизнени ситуации, описани в задачата.
Като разновидност на разказа могат да се възприемат съвсем кратки пояснения за тълкуване на сюжета на дадена текстова задача. Разказът винаги се прилага в съчетание с демонстриране на нагледни средства.
Нагледите средства и нагледните методи при обучението по математика изпълняват по-специфични учебни гносеологични задачи. Демонстрацията и особено използването на необходимите дидактични материали допринасят твърде много за индивидуализирането на учебно-възпитателния поцес.
Наблюдението като практически метод има определено значение за повишаване интензификацията на обучението. При правилно организирана самостоятелна работа учениците могат чрез наблюдение да установят важни математически истини.
Най-разпространен метод за обучение по математика е упражнението. Упражнението е съзнателно повторение на способи и похвати за по-съвършено решаване на текстови задачи. За стимулиране интереса на учениците се използват дидактични игри.
С проверката на придобитите знания и умения се цели да се получи обратната връзка от учебно-възпитателната дейност. Използва се успешно и писмена проверка, самопроверка.
От методите за управление на учебната дейност се използват работа с учебника и учебната тетрадка.
Всички методи, които се използват в една или друга степен не само дават информация на учениците, но и управляват учебната им дейност.
Новите изисквания за управление на учебния процес ни дават широки възможности за възлагане на задачи за самостоятелна работа според възможностите на всеки ученик с оглед на неговото индивидуално развитие.
Задълбочената работа над задачи с едно пресмятане служи като сигурна основа за успешна работа на учениците над текстови задачи с две и повече пресмятания. Много полезно е откриването на въпроса на дадена задача по нейния текст и решението й.
В цялостната работа над текстовите задачи винаги трябва да се има предвид “зоната на близкото развитие на учениците”, за да се осигури тяхното активно участие в дейностите по време на урока и творческата им изява.
За да се повиши активността на учениците при обучението е необходимо учебния процес да се индивидуализира, да се превърне в собствена дейност на всеки ученик. Това изисква познавателната дейност в учебния процес независимо от общия път, който е еднакъв за всички ученици, да протича индивидуално с оглед специфичните особености на отделните ученици. Индивидуализирането на обучението е неразривно свързано с неговото диференциране. Диференцираната работа с учениците в клас има за цел да създаде такива условия, които да заставят ученика да работи в пълно съответствие със своите сили и чрез това да се развиват неговите способности, цялата му личност. Последователно и системно осъществяване на индивидуалния подход към учениците е съдържанието на диференцираното обучение, което притежава конкретни цели за всеки ученик. За учениците с по-големи учебни възможности се създават условия да разширяват и задълбочават своите знания, като с това се укрепват техните многостранни интереси към изучаваните учебни предмети. На учениците с по-слаби учебни възможности диференцираното обучение създава условия да усвоят изучавания учебен материал чрез засилено многократно повторение, чрез оказване на съответна помощ още в процеса на усвояването и затвърдяването на знанията и уменията.
Отчитайки резултатите от новата въведена технология се стигна до следните изводи:
– Съществено значение за овладяване на общи похвати на работа при решаването на текстови задачи има задълбочената дейност над прости текстови задачи. Още при тях учениците трябва да се насочват към правилно четене на текста, вникване в съдържанието на задачата, откриване на зависимостта между дадените и търсената величина.
– Задълбочената работа над задачи с едно пресмятане служи като сигурна основа за успешна работа на учениците над текстови задачи с две и повече пресмятания. Много полезно е откриването на въпроса на дадена задача по нейния текст и решението й.
– В цялостната работа над текстовите задачи винаги трябва да се има предвид “зоната на близкото развитие на учениците”, за да се осигури тяхното активно участие в дейностите по време на урока и творческата им изява.
С обучението по математика може да се допринесе за развитието на самостоятелното мислене у учениците, но за целта е необходима такава организация на обучение, че да се постигне систематизиране, разширяване и задълбочаване на наличните знания. Във всеки учебен час да се отделя достатъчно време за самостоятелна работа и да се осигурява системност и степенуване по трудност и разнообразие. Формулирането на аритметичните понятия да се основава на достатъчно сетивен материал – възприемане на математически факти, оживяване на налични представи и подтикване учениците към самостоятелна логическа обработка на същите с цел постигане с помощта на учителя на обобщени изводи и прилагането им при конкретни задачи.
Творческото самостоятелно мислене на учениците може да се развива само чрез правилно организирана самостоятелна работа. Изпълнението на всяка самостоятелна работа изисква включването на различни мисловни процеси и води до съответни изводи.
Използването на самостоятелната работа в часовете по математика в първи клас допринася да се постигне по-високо развитие на познавателните и творческите способности на учениците и по-задълбочено усвояване на знанията и свързаните с тях умения.
В края на учебната година учениците умеят да решават успешно текстови задачи. Тези резултати показват, че учениците са овладели много добре знанията чрез новия модел и умеят да анализират и решават текстови задачи, в които тези знания се прилагат.
- Андреев, М. (1996). Процесът на обучението. Дидактика. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.
Бижков, Г. (1988). Педагогическа диагностика. С.
Богданова, М. К., Темникова, М. (2016). Книга за учителя. Математика за 1. клас. София: Булвест 2000.
Вълкова, Т. (1993). Текстовите задачи в I – IV клас.
Гарчева, Ю. , Манова, А. (2013). Сборник с текстови задачи по математика за 1. клас. София: Просвета.
Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Държавен вестник, бр. 48 от 15. 06. 2000.
Маджаров, Ал., Р. Радев, Здр. Новакова. (1993). Общи проблеми на методиката на обучение по математика – I част. изд. Веда Словена – ЖГ.
Мирчева-Игликина В. (1990). Формиране на основни математически понятия. София: Народна просвета.
Пойа, Д. (1971). Как да се решава задачата. С.
- Ценка Искренова Антонова, учител, ОУ ,,Свети Климент Охридски“, гр. Попово, обл. Търговище