Приложение на мисловните карти

В статията са разгледани резултатите на учениците преди и след приложение на технологията по БЕЛ във 2. клас Представени са критериите, показателите.Съпоставени са резултатите, направени са изводи за  ефективността на технологията.

Приложението на технологията Мисловни карти (Бюзан) по БЕЛ е едно ново предизвикателство за съвременния учител. Начинът на тяхното създаване и приложението им е дълъг процес, изискващ предварителна подготовка от учителя. Концепцията ми за иновативен подход към блока уроци върху частите на речта изискваше моята предварителна подготовка за етапите, по които да осъществя експеримента, и приложа стратегията за учене.

Първи етап е свързан със изготвяне на План за приложение на мисловните карти, който представям с кратки пояснения:

1. Мотивирана обосновка пред учениците и родителите за причините на приложението на новата технология Мисловни карти в учебния процес по БЕЛ.

От особена важност е учителят да представи своята идея пред учениците и родителите по такъв начин, че да не създаде в тях усещане за неуспех от резултатите от входното ниво, а да бъдат мотивирани, заинтригувани от резултатите, които целя да постигнем, и възможността учениците да станат активни участници в учебния процес.

2. Представяне на новата технология пред учениците, чрез презентиране на възможностите на новата технология.

За целта удачно беше да приложа ресурсите от образователната платформа „Уча се“. Презентирайки мисловните карти, наблюдавах учениците. Установих, че са заинтригувани, даже развеселени. Започнаха да коментират как всяка дума поражда друга, свързана с урока. Споделиха, че нямат търпение да попълнят първата си мисловна карта. Това беше страхотна емоция и за мен. Видях ги мотивирани да участват по този начин в учебния процес и доволни от моето предложение.

3. Подбор на уроците, в които да бъде приложена новата технология.

От особена важност е мисловните карти не изместват учебното съдържание, а да го надграждат със забавни упражнения. Идеята ми беше не само да усвоят учебното съдържание, а и да го прилагат неусетно по един забавен начин.

4. Интегриране на другите учебни предмети.

Тази задача изглежда доста лесна, но всъщност се оказа и затрудняваща – интегрирането трябва да е дозирано и не изместващо основното учебно съдържание.

5. Нагледност.

Тя играе важна роля при визуализирането на връзките и задачите при работата с мисловните карти.

4. Създаване на карта за наблюдение върху учениците по време на извършване на експеримента.

Тук пред мен изникнаха следните въпроси: Как да извърша наблюдението върху учениците по време на експерименталната работа, така че да не бъдат притеснени от наблюдението? Какво точно да наблюдавам и защо? Предизвикателствата пред мен бяха много и от най – различно естество, които бяха непрекъснат спътник през цялата експериментална работа. Чрез това наблюдение получих огромна информация за това какви са усещанията на учениците по време на приложението на мисловната карта, имат ли пропуски, успяват ли да се справят с логическите връзки и надграждането на учебния материал? Степента на трудност, заложена в мисловните карти, достатъчна ли е?

Активното учене трябва да е забавно. Най – интересни за учениците се получиха уроците за упражнения и обобщение на частите на речта като в тях Мисловните карти бяха заложени като проектна дейност.

За установяване ефективността на апробираната технология в края на експеримента се проведе Тест №2 – Изходно ниво. Чрез него се измерва ефективността на новата технология при обучението по БЕЛ при овладяване знанията, уменията и изграждането на ключови компетентности. Получените резултати се сравняват с резултатите от Тест №1 – Входно ниво, за да се проследи дали експериментът е успешен, или не. Въпросите и задачите в теста са съобразени по съдържание и по форма с възрастовите психофизиологически особености на учениците от 2. клас. И двата теста съдържат инструментариуми за диагностика, които наподобяват формата на националното външно оценяване. Включени са въпроси за установяване нивото на четене с разбиране, езикови задачи и диктовка. С по-особен статут са включените задачи за проверка на разбирането при четене и за проверка на писмената култура на ученика при диктовка на текст, с които проверявам продуктивното ниво. Видовете задачи, които са използвани в Тест№1- Входно ниво, са:

• четене с разбиране;
• със структуриран/избираем отговор;
• за допълване;
• вярно- невярно
• за редактиране;
• диктовка.

 

Задачите в двата теста са покрити чрез конкретни задачи, разположени в следните три когнитивни равнища в Таблица 1.

Таблица 1

Тест №1 – Входно ниво се състои от 9 задачи , а Тест №2 – Изходно ниво – от 10 задачи, като и в двата теста задачите са разпределени в модули за четене, езикови задачи и диктовка.

Тест №2 – Изходно ниво Описание на Тест №2

Задача 1. включва текст, проверяващ четене с разбиране, която е с най голяма тежест, тъй като вторият въпрос изисква осмисляне и разбиране на текста, като учениците трябва да открият качество на героя. Задачата включва текст, който учениците трябва самостоятелно да прочетат и осмислят, и два въпроса към него, с които се цели проверка на степен запомняне, осмисляне и разбирането на смисъла на текста. Учениците трябва да извлекат семантичната информация, която носят отделните езикови единици, което ще осигури по – нататък правилното и задълбочено разбиране на целия текст. Една част от тази дейност има лексикален характер и съдейства за обогатяване на речниковия запас на учениците. Особено важна е семантиката на думи и изрази, заемащи силни позиции в текста. Следващият етап от рецепцията на текста насочва вниманието на учениците към търсене на информация, която е директно посочена в текста, и нейното извличане, за да се отговори на поставения въпрос. От двата въпроса към текста с по-голяма степен на трудност е вторият, тъй като е свързан с определяне на качества на героя. Задачата покрива Критерий 1 Четене с разбиране.

Езиковите задачи са от 2. до 10. задача, представени в следната последователност:

• Втора, трета, четвърта, пета и шеста задача проверяват знанията за откриване на частите на речта, определяне на граматическите им категории и правопис. Въпросите са с избираем отговор.
• Седма задача е от типа „вярно – невярно”. Проверява знанията за особеностите на правописа на глагола в единствено и в множествено число. Учениците посочват вярно или невярно. Задачите се покриват с Критерий 2. Знания.
• Осма задача е за редактиране на думи с ьо, йо в изречение и поставяне на въпросителен знак.
• Девета задача е за допълване на изречение с подходяща дума в контекста на изречение. Трябва да изберат умалително съществително име и да го запишат.
• Десета задача проверява знанията и уменията на учениците да открият частите на речта в изречение и да определят техния брой. Посочват избираем отговор. Покриват се с Критерий 3. Рецептивни умения.
• Единадесета задача е диктовка. Текстът в диктовката е съставен така, че в него възможните места за грешки са равномерно разпределени. Той съдържа 4 думи с гласни в неударена сричка, 4 думи с обеззвучаване в края на думата, 4 думи с обеззвучаване в средата на думата, 4 съществителни собствени имена и 4 въпросителни изречения. Всички думи с правописни особености са с проверяем правопис, тоест второкласникът е в състояние да приложи изучените правила и да открие дума за проверка. Покрива Критерий Писане

 

При оценяване на резултатите с най-голяма тежест са задачите за установяване на разбирането при четене (първа диагностична задача) и за правилно писане на текст по поставена задачи и под диктовка.

Тестът завършва с емотикони за самооценка от учениците.

Към теста са изготвени Критерии и показатели.

Критерий 1. Четене

Показател 1. Умения за четене с разбиране (1. зад.)

Критерий 2. Знания

Показател 1. Знания за правописа на съществителните имена (2. зад.)

Показател 2. Умения за разграничаване на съществителни собствени и съществителни нарицателни имена( 3. зад.)

Показател 3. Умения за откриване на умалителните съществителни имена (4. зад.)

Показател 4. Знания за рода и числото на прилагателните имена (5. зад.)

Показател 5. Умения за откриване числото на глагола (6. зад.) Показател 6. Знания и умения за правопис на глагола ( 7. зад.) Критерий 3. Рецептивни умения

Показател 1. Умение за откриване и редактиране на думи с ьо и йо, правопис на съществителни собствени имена, поставяне на въпросителен знак в изречение. (8. зад.)

Показател 2. Умения за откриване частите на речта в изречение (9. зад.)

Критерий 4. Продуктивни умения – писане на диктовка (10. зад) Показател 1. Правопис на гласните

Показател 2. Правопис на съгласните в средата на думата

Показател 3. Правопис на съгласните в края на думата

Показател 4. Главни букви при собствени имена

Показател 5. Правилно писане на въпросителни изречения

Резултатите са следните : Тест №1 – Входно ниво

Среден успех – Добър 3,54. Най-ниската незадоволителна оценка е получена от един ученик, най- високата оценка е Мн. Добър, постигната от 1 ученик, най – често срещан резултат е Добър, постигнат от 11 ученици.

Най-често срещаната оценка е 4 ; Мо =4; Ме =4 Среден успех : Добър 3,54; Резултатите представям в Таблица №2

Таблица 2

Тест №1 Входно ниво
Оценка	Брой ученици Честота (f )	F =f/n	Относ. честота P%
2	1	1/22=0,04	4
3	9	9/22=0,40	40,9
4	11	11/22=0,5	50
5	1	1/22=0,045	4,54
6	0	0/22=0	0

 

В случая R = 5max-2min=3

Коефициент на вариация / V ≈ 12,71

 Тест№2 Изходно ниво   Среден успех – Мн. добър 5,31. Най – ниската оценка е Добър 4, получена от 3 – ма ученици. Много добри резултати са постигнали 9 – ма ученици, а 10 ученици са постигнали отлични резултати.

Най-често срещаната оценка е отличен 6 – Мо- 6; Ме = 5; резултатите са удовлетворяващи, което е видно от данните в Таблица №3

Таблица 3

Тест №2 Изходно ниво
Оценка	Брой ученици Честота (f )	F =f/n	Относ. честота P%
2	0	0/22=0	0
3	0	0/22=0	0
4	3	3 22=0,13	13,63
5	9	9/22=0,40	40,9
6	10	10/22=0,45	45,45

 

Извод:

Резултатите от Тест №1 – Входно ниво са значително по-ниски.

От честотната таблица № 4 се вижда, че половината от тестираните ученици получават добри оценки, т.е. те попадат в така наречената златна среда. Има една слаба оценка, която не е толкова обезпокоителна, но на фона на липсващи отлични оценки и само една Много добър -това вече говори за нетрайни знания и умения по български език. Броят на средните оценки почти се доближава до 50%, което подсказва, че традиционното преподаване на уроците не води до ефективни резултати. Табл. 4.

Таблица 4

Тест	Обем	Средноаритметична стойност	Стандартно отклонение
Тест №1 Входно ниво	n1 = 22	M1 = 3.54	SD1 = 0, 67
Тест №2 изходно ниво	n2 = 22	M2 = 5,31	SD2 = 0,71

 

Трудностите, които срещнах при експерименталната работа, бяха свързани с:

• Проучване възможностите на различни платформи. Голяма част от тях са платени, но пък са със страхотни възможности и начина на подготовка на мисловните карти.
• Самообразоването в начина на проектиране на мисловните карти със самата платформа Mind map, тъй като беше нужно време за нейното разучаване и ползване на онлайн източници.
• Изображенията за експортиране не са с добро качество. При по-подробни задания в мисловната карта изображението не е ясно. За решаване на този проблем някои от мисловните карти са проектирани на части, експортирани и след това сглобени в Power Point.

 

Наред с трудностите, успехите бяха в пъти повече:

Приложението на новата технология донесе удовлетворение и радост от постигнатите успехи на учениците. Всяка следваща задача, свързана с попълване на мисловна карта, предизвикаше все по-голямо участие на децата в учебния процес. Голяма част от децата започнаха ръчно да създават свои мисловни карти. Наблюдавах огромно желание за творчество, като ги украсяваха с различни елементи. Това обаче трябваше да бъде контролирано от мен, за да не се загуби в рисунки важността на информацията.