ИНОВАЦИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЕКСТРАЛИНГВИСТИЧНИ И ПАРАЛИНГВИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ В УСТНОТО ОБЩУВАНЕ ЧРЕЗ ЕЗИКА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА И РЕЗУЛТАТИ

Профилираната подготовка по български език и литература ангажира интереса на ученици с афинитет към четенето, творческото писане и правоговорната и правописната езикова култура.Това превръща часовете в интересна провокация за креативните им нагласи. Учителят търси начин да отключи творческите способности на учениците, да направи часовете интересни, за да може успешно да се конкурира с динамичния дигитален свят.Две гдини в пандемична обстановка и обучение от разстояние не дават възможност за пълноценно провеждане на практическите упражнения.Учениците са жадни за живо общуване и провеждане на иновации в обучението. Практическата задача – създаване на телевизия с различни рубрики и предавания, изготвени от учениците от експерименталната паралелка, дава възможност за участие на всички ученици, защото са необходими хора за  различни роли – на водещи, репортери, сценаристи, оператори, зрители и гости в предаванията, стилисти и т.н. Резултатите от оценяването на контролната и експерименталната паралелка показват, че заради участието си в иновацията учениците от експерименталната група демонстрират по-високи резултати на теста и на задачата за ораторски умения.      Иновацията постига поставените цели.Учениците подновяват вдъхновението си за работа в екип на живо и се чувстват значими, полезни и отговорни.Убедени са, че креативното мислене им помага да намират изход и в най-рискована и заплетена ситуация.Помага им да разчитат на собствените си идеи и решения.

Вече втора учебна година преподавам профилирана подготовка по български език и литература в Езиковата гимназия в град Перник. Тази преподавателска дейност е новост за мен като учител заради авторите, които включва учебната програма, и темите по български език . Петте модула, които тази подготовка включва обаче, дават възможност за обогатяване  и надграждане на литературните и лингвистичните компетентности на учениците, още повече, че групите по профилирана подготовка  са предпочитани от ученици, които обичат четенето, имат афинитет към  писането и творческите задачи, притежават добри анализаторски умения  и най – вече желание да се докосват  до необятния  свят на художествената литература, независимо от  тематика, жанрове и  национална принадлежност. Всички тези особености, основа на мотивацията им да изберат именно профилираната подготовка по български език и литература , от една страна, превръщат  часовете ни в своеобразен професионален комфорт за преподавателя, от друга страна, във възможност  за разгръщане на  личния и творческия потенциал  и демонстриране на пълната интерпретаторска свобода на учениците.

Всички тези обстоятелства  се превръщат  в  перманентен  генератор  на идеи, на креативни подходи, на иновативни методи за преподавателя.Творческата свобода не бива да бъде поставяна  в  рамки. Тогава тя няма да бъде  свобода. Ученикът трябва да бъде стимулиран  да се възползва от  креативността на учителя  и да прилагa същите подходи  в  своята  творческа  дейност.Само в съвместната синхронизация  на тази креативност  може  да  се  постигнат завидни резултати.

Смело мога да  заявя , че  аз  съм  учител  новатор  и  успявам  да  привлека  в  групите  си  ученици, които с  желание  се  включват  в  най – различни творчески  инициативи.Мотивацията ми  да  бъда  такъв  преподавател  произлиза  най –  вече  от  динамиката  на  нашата  съвременност. Достъпът  до  информация  не  е  на  една  ръка  разстояние, информацията е  в  ръцете на учениците. Отдавна  учителят  не е  основният  и  единствен фактор,  който  е  в  състояние  да  задоволи  нуждата  от  знания, от  осведоменост. Въпреки  това  обаче  нито  библиотеките  са  спрели  да функционират,  нито  училището е  престанало  да съществува  като образователна  институция.  Учителят  трябва  да притежава  дарбата  интуитивно  да  се  променя, да  се  адаптира  към  новите  социални  реалности, да  отгатва  нагласите, настроенията, необходимостите  на  своите  ученици. Спрямо  тяхната  възраст, интелигентност, компетентност, дарба,  та  дори  и  пол  да  избира  правилния  подход  в  преподаването  на  съответния  учебен  материал. Целта, разбира  се, е  една – да  поддържа  интереса на  учениците, да  си  играе  с  любопитството им, да  поддържа  своеобразно  напрежение  дори  от  неизвестността  пред  следващата  креативна  идея,  поднесена  от  преподавателя  им . Само  така  ще  успеем  достойно  да  се  конкурираме  с  шарения, шумен  и динамичен  свят, тичащ  под  пръстите  им върху  смартфона.

Аз  съм  щастлива , че  предметът  ми  позволява  да  експериментирам  голяма  част  от  новаторските  си  подходи, защото,разбира  се, нека  признаем, че точните  науки  не  дават  много  възможности  за  това.

Към  решението  ми да  осъществя  преподаването  по  този  начин-като осъществим телевизионни предавания,  допринесе  фактът, че  голяма  част  от  часовете  ни  бяха  проведени  в  обучение  от  разстояние  поради пандемичната  обстановка. Всички  знаем  какви  щети  нанесе тази  форма  на  обучение  върху  концентрацията,  мотивацията  и  активността  на  учениците. Затова  в  момента, в който образованието  се  върна  в  своята  естествена  среда – в реалната  класна  стая, аз  побързах  да  върна  вдъхновението  им  за  работа  и  желанието  им  за  активност  в  часовете. В  обучението  от  разстояние  не  можахме  да  проведем  пълноценно  практическите  упражнения, придружаващи  теоретичната част  от  уроците в модулите  по  български  език,  затова  технологията  на  преподаване  ,  която  експериментирах , е  свързана  с  практическата  част  на темата :” Екстралингвистични  и  паралингвистични  характеристики  в  устното  общуване.” Същевременно  обаче,  тъй  като  се  позовахме  на  езика  на  медиите , реших  да интегрирам  практическата  част  на  още  две  теми  от  учебното  съдържание, а  именно : „ Българският  книжовен  език  и  другите  форми  на  съществуване  на  езика”  и „ Етикет  и  протокол”.

Практическата  задача  даде  възможност за участие    на  всички  ученици от групата,  тъй  като телевизията,  която  създадохме,  представи  различни  предавания  и  рубрики,  за  които  бяха  необходими  водещи,  репортери, оператори,  „ случайни” зрители  и  специални  гости  в  предаванията. Когато  на  всеки  бъде  поставена  задача  ( в  случая – роля), вдъхновението, с  което  се  изпълнява, отговорността  при  осъществяването  й, мога  да  ги  определя  като  огън, който  трудно  може  да  бъде  потушен . А в  крайна  сметка  нали  това  е  целта  на  преподавателя, на  апостола  да  превръща  пасивността  в  активност, да  генерира  енергия, да събуди  заспалия, да  отвори  очите  на  слепите.

А ето накратко и резултатите от иновацията, сравнени с експерименталната и контролната паралелка.

Резултати на учениците от контролната и експерименталната група

Обобщение на резултатите

Относно представянето на двете групи на творческата задача – писмено и устно, анализът показва, че заради участието си в иновативната технология – телевизионни предавания, учениците от експерименталната група демонстрират изискуемите умения, свързани с основните фонационни критерии – да не се бърза, за да не се допускат лапсуси, но и да не се говори прекалено бавно и монотонно. Жестовете и мимиките, които придружаваха устната им реч, бяха премерени и умело подбрани, така че да изглеждат естествено, а не да пародират съдържанието на текста.Учениците от контролната група, въпреки нелошото съдържание на текстовете, не се справиха с  убедителното представяне на речите си пред аудитория.Липсваше им самочувствие, говореха вяло, сякаш  четат чужд, а не собствен текст, не правеха необходимите паузи, с които да акцентират важните моменти от речта.Не изразяваха достатъчно емоция чрез телодвижения, жестове и мимики.Не знаеха какво да правят с ръцете си и къде да насочат погледа си.А последното е от изключителна важност за печелене на доверието на аудиторията и за овладяване на нейното внимание.Теоретично са наясно какво се изисква, за да се създаде впечатление, какви изразни средства в каква комуникативна ситуация биха били адекватни, но в ролята на говорещи пред публика не използваха достатъчно паралингвистични средства, с които да изразят написаното в речите си., затова и резултатът е такъв, какъвто го виждаме в анализа.

Иновативната практика, която подробно представих, постигна успешно поставените цели.Учениците не само раздвижиха желанието си за активност, подновиха вдъхновението си и се почувстваха значими в учебния процес. Работата им по проекта ги превърна от знаещи в можещи. Нали училището трябва да подготвя младите хора за живота.Независимо, че някои от тях ще  се насочат към медицина или информационни технологии, участие в подобни практики им дава самочувствие, учи ги на комуникация с другите – независимо кои са другите – пациенти или клиенти, началници или подчинени, познати или непознати, политици или работодатели, доволни или недоволни. Разбраха, че общуването с другите също е наука, която може да се овладее успешно още в училището, както се овладяват останалите науки. Убедиха се, че колкото и да са подготвени на теория, ако тя не бъде приложена на практика, трудно ще бъде запомнена и осъществена по- късно в живия живот. И не на последно място установиха, че креативното мислене има способността да им помогне да намерят изход и в най – рискованата и заплетена ситуация. Помага им да не разчитат на друг, а на собствените си идеи и решения.