Образователни иновации и съвременни технологии

Статията разглежда образователните иновации и съвременни технологии на учениците от начален етап. Вниманието е насочено към обучението в електронна среда, което се наложи да използваме в обучението на учениците в начална училищна възраст. Обръща се внимание на образователните иновации, които се свързват с нововъведения за подобряване на пътищата за усвояване на знания, умения, отношения, компетентности, поведение на участващите в образователния процес. Разглежда се понятието “иновация”, приложението на иновативните методи в обучението.

Въведение

Много често образованието се възприема като консервативен отрасъл, но в действителност, това не е така и типичен пример за това са многобройните реформи, които се осъществяват във всяка една образователна система и област: въвеждане на активно базирано обучение, въвеждане на методи като метода на Монтесори, електронното обучение и други.            Иновациите в тази област гарантират и конкурентоспособността на цялото общество, което се възползва от обновените образователни услуги по косвен път.

В същото време, една от ключовите  компетентности, по които се очакват резултати в начална училищна възраст е дигиталната компетентност. Без да се подценяват останалите компетентности, следва да се посочи, че тя има водещ характер в условията на информационното общество. Действително, в съвременния свят, който все повече пренася общуване, комуникация, други социални дейности и повечето  делови дейности в цифрова  среда, развитието на дигиталната компетентност е ключово условие за успешна бъдеща професионална реализация, както и за социализация и интеграция на ученика. Това предполага въвеждане на образователни иновации, свързани с информационните и комуникационните технологии и е обект на редица изследователски проекти, проучвания и дейности.

Същност на иновациите

Понятието „иновация“ произтича от къснолатинското innovation и означава „изменение, развитие на начините и резултатите от дейността на хората“. То се въвежда в употреба в социалните науки и става популярно за обозначаване на „нововъведения“ като нов метод за маркетинг, организационен метод в търговската практика, нови или значително подобрени продукти, стоки или услуги, нов производствен процес за създаване на пазарни предимства и повишаване на конкурентоспособността. (Бояджиева 2021). Иновацията се определя като нова идея, която се оказва успешна в практиката и може да се установи като иновация, само ако се превърне в повече или по-малко основно приложение с доказване на полезността си в практиката. Превръщането й в основно приложение невинаги зависи от убедителността на творческата идея, а от пазарните възможности, от готовността на сектора да я приеме, от икономическата ефективност, от представянето и възприемането, от случайни външни фактори и др. Иновации могат да се появяват или в резултат на вътрешните процеси на развитие на конкретна сфера като изобретение или нововъведение, или свързани с външни въздействия чрез заимстване и трансформация.

Образователните иновации в изследователския фокус

Образователните иновации се свързват с нововъведения за подобряване на пътищата за усвояване на знания, умения, отношения, компетентности, поведение на участващите в образователния процес. (Бояджиева 2021).  Те могат да бъдат насочени към намаляване на усилията и увеличаване на скоростта за получаване на резултати, повишаване на качеството на обучението, задоволяване на нови нужди и изисквания на съвременните ученици и др. Нововъведението може да доведе до подобрения, но също така то е промяната, която е в същността на иновативните практики в образованието. Влиянието на всяка промяна може да бъде разглеждано чрез възприемането и отношението, които предизвиква у човека. За използването на дадено нововъведение е необходимо субектът да придобие умения и да осъзнае своята роля в приложението му. По този начин той се развива и успява да превърне нововъведението в полезен инструмент за своята работа.

Понятието иновации най-често се свързва с разнообразни по тип и вид нововъведения в технологичната и предприемаческата област. Иновации обаче се осъществяват и в други сфери: например в социалната сфера, в публичния сектор, както и в образователната сфера. Съвременната социална среда е променяща се, като именно това поставя въпроса за актуалността за иновациите в обучението, още повече, че  въвеждането на нововъведения в сфери като образование и обучение практически засяга всеки член на обществото. От друга гледна точка, образователната сфера има публичен (разбирано като бюджетен) характер и  на практика се оказва, че самото общество финансира иновациите в тях.

Актуалността на проблемите, свързани с иновациите в обучението  засягат три  въпроса:  необходимост,  ефективност и ефикасност.

Необходимостта от иновации в обучението на деца и ученици се обуславя със следното:

• променената среда, в това число и свързана с отношението към самите обучаеми (поставяне на обучаемия в центъра на образователните дейности) изисква нови подходи;
• нарастват изискванията към самото обучение: то трябва да е съвременно, модерно, да отговаря на пазара на труда, да бъде гъвкаво и да предоставя възможности за активно учене;
• от дейността на обучителните организации- детски градини, училища, клубове  и други зависи бъдещето развитие на стопанството, държавата и нацията.

 

Необходимостта от прилагане на иновации в тази област се определя от следното:

• Съвременното образование трябва да отговаря на изискванията на бизнес средата;
• Нарастват изискванията на самите обучаеми (Черешева  2010);
• Въвеждат се принципи като например „Образование през целия живот”, които изискват промяна в самите предлагани продукти на образованието;
• Обучаемите, т.е. човешките ресурси все повече с разглеждат като основна ценност на организацията и т.н. (Захариев  2001).

 

Следователно, обучението следва да бъде „податливо” на нови подходи, методи, тактики на процеса на предаване на знание.

Иновативните методи на обучение се прилагат  от преподаватели по цял свят, които варират от началното до висшето образование. Това не е обикновено самостоятелно учене, а целенасочено и под контрола на преподавател, който умело насочва своите ученици и подава правилната информация. Ако децата се оставят сами, те ще решат да търсят в Google, но ще попаднат в море от информация, където не е ясно какво точно ще пресеят и до какви изводи ще стигнат. Технологиите се развиват, увеличаването на влиянието на интернет се разраства, учителите трябва да експериментират. Има онлайн платформи, в които създаването на готово съдържание и използването на информацията след това е възможно най-лесно устроено.

 Заключение

Нефизическата реалност, която и сега се използва за видеоигри все повече ще навлиза  в образователния процес.  С помощта на допълнителни съоръжения като 3D очила, проектиране на образи, кибернитични ръкавици и други, учениците ще могат да се потопят във въображаеми ситуации, които изискват от тях реални знания и уменията. впрочем, подобни примери  има и в момента: например, по този начин се обучават астронавтите.

Прогнозите за развитие на дигиталните технологии в образованието са насочени към „излизане” от 2 D реалността и навлизане в „истинската” виртуална реалност: т.е., обучение не просто с инструментите на web, а в „самия” web. Електронните тестове, електронните учебници, презентациите, предоставянето на материали по електронен път отдавна вече не е иновация, а обичайна практика на повечето  училища. Следва нова стъпка на инвазия на дигиталните технологии, а именно: решаване на казуси, задачи и проблеми във виртуална среда, която максимално се приближава до реалната. С други думи, съчетание на теорията и практиката, но в симулирани условия, които имат потенциал да подготвят ученика за утрешното му навлизане в реалния живот.