През 2020 г. пандемията от коронавирус постави образователната система пред огромно изпитание. Учебните заведения бяха затворени, а децата и учениците спешно трябваше да преминат на обучение в електронна среда от разстояние, осъществявано чрез различни медийни платформи. Заради задължителния виртуален учебен процес се наложи дори малките ученици прекарват по 4 – 5 часа на ден пред екраните на компютрите и дигиталните устройства, без да имат необходимите познания как да използват тези медийни средства и добитата чрез тях медийна информация. С това е свързана все по-належащата потребност от формиране на медийна грамотност у учениците още в началния етап на основната образователна степен.
Съвременното българско училище като формална образователна среда полага фундаменталните познания, умения и компетенции в личностното изграждане на подрастващото младо поколение. То се явява важен фактор за постигане на основните приоритети на предучилищното, училищно и професионалното образование и изграждане на морални и отговорни граждани на Република България.
Дигитално-медийната грамотност (ДМГ) е сравнително нов феномен в образователното пространство, който очертава нови предизвикателства пред училището – от една страна, да отвори образованието към информационния поток в интернет, а от друга – да предпази учениците от негативните му ефекти. Новата образователна среда, в която растат учениците, общуват и се учат, е динамична и влияе силно върху поведението им. Тя надхвърля границите на класната стая и затова измеренията на ДМГ не следва да са се търсят само в училище, а и извън него. Само обединените усилия на всички може да са контрапункт на нежеланото въздействие на информационен поток, наситен с многобройни рискове и предизвикателства върху личността на ученика.
Не е случаен фактът, че Заключенията на Съвета на ЕС Към визия за европейското образователно пространство призовават към „конкретни мерки, с които да се стимулира развиването на цифрови умения и на умения за медийна грамотност сред всички европейци, с цел да не се поддават на дезинформация, пропаганда и информационни балони“ и да им се осигури придобиването на умения, необходими за „използването на цифровите технологии и интернет за собственото им благополучие и с цел гражданско участие”. С приемането на Директива (EC) 2018/1808 за изменение на Директива 2010/13/ЕС държавите членки се задължават от декември 2022 г. да започнат докладване на всеки три години за напредъка и предприетите конкретни мерки за развитието на умения за медийна грамотност. А Резолюцията на Европейския парламент „Медийна грамотност в дигиталния свят“ изтъква неразривната връзка между медийната грамотност и цифровите умения.
В различни изследвания и национални образователни системи се използват различни термини – медийна грамотност, информационна грамотност, дигитална грамотност, дигитално-медийна грамотност, но в действителност всички те описват едни и същи области на компетентност – умения за оценка и работа със съдържание в дигитална среда. Най-често прилагана е европейската дефиниция за медийната грамотност. В този аспект на ДМГ се гледа като възможност за развитие на компетентности за критическо мислене, общуване и управление на информацията, необходими на гражданите като разумни потребители и творци. Затова тя е важна за възпитаването на мислещи, ангажирани и информирани граждани.
До този момент усилията ни са фокусирани по-скоро върху осигуряване на необходим достъп до технологии в училищата и върху развиване на умения за боравене с тези технологии у учениците, сега е необходимо да се надгражда и с умения за критично отношение към информацията, достъпна в интернет. Ориентирането на ежедневната работа в училище към ключови области, в които децата имат нужда от подкрепа и насоки, на практика означава партньорството с родители, с правителствения и неправителствения сектор с фокус върху дигитално-медийната грамотност в училище и извън него.
Още през 2001 г. Марк Пенски доказва, че новите поколения, израснали с компютри и интернет мислят и преработват информацията по различен начин и затова са необходими фундаментални промени в образователната система, които да отговарят на техните нужди. Представителното изследване „Децата на България онлайн“ (2017), проведено от Националния център за безопасен интернет, показва, че повече от половината от българските деца започват да използват интернет още преди да са тръгнали на училище, а над 97% от децата във възрастовата група 9 – 17 години са активни интернет потребители. Наблюдава се и драстична промяна във вида на устройствата, които те използват – смартфони, таблети, лаптопи и т.н.
Разнообразните дейности на децата в онлайн средата надхвърлят целите на социализация, учене и дигитална игра и пораждат рискове от вредни въздействия – онлайн тормоз, дискриминационно поведение и др. Превръщането на тези негативи в позитиви може да се търси по посока на полезните ефекти, свързани с личностно развитие, сътрудничество, дигитално гражданство и др. За целта е необходимо обаче родените в дигиталната епоха деца да формират необходимите умения за избягване на рисковете и правилно използване на възможностите на интернет. Правилното развитие на децата изисква те не само да говорят „дигиталния език“, но и да го използват грамотно и критично.
Такова умение предполага целенасочено образователно въздействие и взаимодействие между Министерството на образованието и науката, училищата и родителите и тези, които имат отношение към този процес. При това е необходимо да се обхванат всички училищни степени, всички видове подготовка, всички ученици, като умението се разгръща систематично и се интегрира както в учебните часове от учебния план, така и в заниманията по интереси и пр. У нас ДМГ е изведена чрез дигиталната компетентност, включваща правилно разбиране и познаване на природата, ролята и възможностите на технологиите на информационното общество и увереното им и критично използване в ежедневен контекст – в личния и в обществения живот, както и на работа. Тя е намерила място в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка по компютърно моделиране (III – IV клас) и по информационни технологии (V – Х клас), чрез учебните програми са предложени образователни дейности за интегрирането ѝ в останалите учебни предмети. В този смисъл е важно да се разбере, че ДМГ не е „учебен предмет“, нито се преподава изолирано в определен „учебен предмет“, а компетентност, която се придобива чрез учебно съдържание и чрез прилаганите подходи при обучението по всички предмети и чието усвояване в училище започва в подготвителните групи и продължава през целия живот.
Развитието на ДМГ предполага фокус върху следните области на компетентност:
Напоследък, все по-често в презентации, дискусии, обучения, свързани с образованието, се говори за различни рамки, насочени към конкретни групи компетентности, правят се препратки, съпоставки. Това е така, защото в XXI в. – време на технологични промени и на непрекъсната мобилност, образователните системи настойчиво търсят ефективни инструменти за съизмерване и за взаимно признаване. И намират решение в създаване на такива рамки – за чуждоезикови, граждански, предприемачески, дигитални компетентности, квалификационни рамки.
Оказва се обаче, че макар и да имате информация за тези рамки, невинаги сте намерили възможност да се запознаете със самите тях. Затова в обобщен вид предлагаме информация за основното в някои от рамките.
В допълнение представям и обобщена таблица на същностните за националната образователна система ключовите компетентности като резултати от обучението по различните общообразователни предмети, които да помогнат в осъществяването на междупредметните връзки и интеграцията на знанията и уменията.
ЕВРОПЕЙСКА РАМКА ЗА ДИГИТАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ (DIGCOMPEDU)
Област 1. „Професионална ангажираност“ е насочена към по-широката професионална среда, т.е. използването на дигитални технологии при взаимодействие с колеги, ученици, родители и други заинтересовани страни, за индивидуално професионално развитие и за развитие на институцията.
Област 2. „Дигитални ресурси“ е насочена към компетентности, необходими за ефективно и отговорно използване, създаване и споделяне на дигитални ресурси за учене.
Област 3. „Преподаване и учене“ е посветена на управлението и организирането на използването на дигиталните технологии в преподаването и ученето.
Област 4. „Оценяване“ е насочена към използването на дигитални стратегии за подобряване на процеса на оценяване на учениците.
Област 5.„Овластяване на учащите“ се фокусира върху потенциала на дигиталните технологии за преподаване и изграждане на стратегии за учене Област 6.„Подпомагане на дигиталните компетентности на учащите“ описва специфичните педагогически компетентности, необходими за улесняване на придобиването на дигитални компетентности от учениците.
Заключение
Дигитално-медийната грамотност (ДМГ) е сравнително нов феномен в образователното пространство, който очертава нови предизвикателства пред училището – от една страна, да отвори образованието към информационния поток в интернет, а от друга – да предпази учениците от негативните му ефекти. Новата образователна среда, в която растат учениците, общуват и се учат, е динамична и влияе силно върху поведението им. Тя надхвърля границите на класната стая и затова измеренията на ДМГ не следва да са се търсят само в училище, а и извън него. Само обединените усилия на всички може да са контрапункт на нежеланото въздействие на информационен поток, наситен с многобройни рискове и предизвикателства върху личността на ученика. Съвременния учител му се налага с бързи крачки да навлезе в новите технологии и да започне да ги прилага във всекидневната си работа, да използва съвременни методи на преподаване, да възпитава креативност, отчитайки индивидуалностите на всяко дете.
Обща препоръка при съставяне на всички задачи за изпълнение чрез използване на ДМГ по време на четене на текста е да съдържат ясни инструкции, които да насочват към целта и начина на четене и действията, които трябва да се изпълнят: „прегледайте набързо“, „прочетете внимателно“, „ориентирайте се“, „определете“, „свържете“, „подредете: и др. Въпрос и отговорите трябва да бъдат формулирани разбираеми и по възможност – кратко, като се избягват субективни и многозначни формулировки.
Приложение 1. Урок 5: Проучване за генномодифицираните храни
Група № 1 Работен лист
Направете проучване върху следните въпроси, като за всеки от тях използвате търсене по ключова дума и поне три различни достоверни източника. Дайте поне три аргумента в защита на твърдението, че ГМО храните имат вредно въздействие върху човешкия организъм.
- Кои са най-произвежданите генномодифицирани храни в световен мащаб?
- Какви отражения дават тези храни върху здравето на човека?
- Потърсете информация за храни, които са вредни за човешкото здраве.
Група № 2 Работен лист
Направете проучване върху следните въпроси, като за всеки от тях използвате търсене по ключова дума и поне три различни достоверни източника. Дайте поне три аргумента в защита на твърдението, че ГМО храните имат вредно въздействие върху човешкия организъм.
- Кои са най-произвежданите генномодифицирани храни в световен мащаб?
- Какви отражения дават тези храни върху здравето на човека?
- Потърсете информация за храни, които са вредни за човешкото здраве
Група № 3 Работен лист
Направете проучване върху следните въпроси, като за всеки от тях използвате търсене по ключова дума и поне три различни достоверни източника. Дайте поне три аргумента в защита на твърдението, че ГМО храните имат и полезно приложение за човека.
- Кои са най-произвежданите генномодифицирани храни в световен мащаб?
- Какви отражения дават тези храни върху здравето на човека?
- Потърсете информация за ГМО технологии и полезно приложение в бита.
Група № 4 Работен лист
Направете проучване върху следните въпроси, като за всеки от тях използвате търсене по ключова дума и поне три различни достоверни източника. Дайте поне три аргумента в защита на твърдението, че ГМО храните имат и полезно приложение за човека.
- Кои са най-произвежданите генномодифицирани храни в световен мащаб?
- Какви отражения дават тези храни върху здравето на човека?
- Потърсете информация за ГМО технологии и полезно приложение в бита.
- https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/digcomp-20-digital
https://gramoten.li/наръчници-и-методологии
Димитрова, Златина, Медийна грамотност в начално училище. Издателство – Хеликон.
- инж. Красимира Иванова, старши учител по професионална подготовка, СУ „ Георги Стойков Раковски“, гр. Котел