ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРОЕКТНО-БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ВЪРХУ УЧЕНИКА ЧРЕЗ ТЕМАТА „ДВИЖЕНИЕ И ЗДРАВЕ“

Нашето съвремие,  свързано с дигитализацията и бързите темпове на развитие, очаква от нас, преподавателите, да възпитаме нови личности, които да мислят критично, да анализират и достигат до изводи самостоятелно. Ролята на учителя се свежда до откриване на добра практика, която обединява и мотивира. Такава е проектно-базираното обучение. В статията насочвам вниманието към въздействието на този метод и в частност на темата “Движение и здраве” върху учениците от пети клас, като включвам и интердисциплинарния подход.

Годините, в които от учениците се очакваше да попият предоставената им наготово от учителите  информация, отдавна отминаха. Нашият свят днес е свързан с технологиите, промените, дигитализацията и бързото темпо на развитие. Учениците са с нови потребности, което води до необходимост от съвременни учители, готови да откликнат по възможно най-добрия начин. И уроците следва да са различни – нестандартни, интерактивни, с проектно-базирани занимания, такива, които да разширяват кръгозора, да мотивират, да обогатяват общата култура, да дават стабилна основа за развитие.

В съвременната образователна среда от учениците се очаква да мислят критично, да отговарят на сложни въпроси, да анализират, да изразяват аргументирано мнение, да обобщават, да работят в екип. Ролята на учителя тук се свързва с избора на добра практика, която да обединява и мотивира обучаващите се. Такава е проектно-базираното обучение. Практика, която развива набор от ключови умения и която ангажира по оригинален начин.

Преминаването от традиционните форми на обучение към проектно-базираните е предизвикателство  за учителя и за учениците, но ефектът е неоспорим, що се отнася до активизиране на познавателния потенциал и резултатността.

Проектно-базираното обучение е стратегия за учене, свързана с различни учебни предмети, насърчаваща участниците да идентифицират чрез изследване проблем, да изготвят решение,  като прилагат доказателства и представят това решение  по интересен начин.

Проектното-базираното обучение се основава на елементи като: ролеви игри, разиграване на реални сценарии, смесване на жанрове, ученически избор, сътрудничество, разнообразни методи на комуникация-писане, обсъждане, визуализация, презентиране.

При метода на проектите учениците работят по определена тема, а учителят влиза в ролята на консултант.  Той стои на заден план  и осъществява своите функции чрез общото планиране, общите дейности и оценяването. („Интерактивни методи за обучение на занятията по български език със …”) Методът на проектите преминава през няколко фази: избор на идея и тема на проекта, план за решаване на проблема, действие/ изпълнение, проверка на решението, оценяване на процеса и резултатите.

Това е различна организация на обучението, свързана с конкретен проблем от практиката или познанието. Ролята му  не се основава на това да даде решение на проблема, а учениците да разберат повече негови аспекти. При  метода на проектите се акцентира върху „учене чрез действие” , като се излиза  от рамката на традиционното преподаване.

Моделът на проектно-базираното обучение оказва въздействие върху ученика като променя цялостната му нагласа за учебния процес-учи го самостоятелно да планира своите идеи, да използва информационни ресурси, да изявява своите умения, силни страни и индивидуализъм.

Основните етапи, през които се преминава, са:

1. Проучвателен етап на проекта, през който се събира информация от различни източници.
2. Аналитичен етап, през който се извличат данни, приложими за проекта.
3. Практически етап, през който се изготвя продуктът.
4. Представяне на резултатите.
5. Проектно-базираното обучение оказва въздействие върху ученика като формира у него:

• познавателни умения – да наблюдава, да анализира; да синтезира информация, да прави сравнение и да групира по определени признаци, да формулира хипотези, да прави обобщение.
• практически умения – да попълва таблици, да прави диаграми, да извършва опити.
• организационни умения – да планира самостоятелна или групова работа, да съгласува действията от различните етапи, да обмисля разпределението на ролите и взаимовръзката между тях, да представя крайния продукт.
• социални умения – да изслушва чуждо мнение, да изразява собствено аргументирано мнение, да работи в партньорство.
• методически умения – откриване на подходяща информация, свързана със зададената тема, провеждане на интервю, анкети, подреждане на информацията, според нейната последователност, оформление на крайния продукт, представяне на резултатите от работата по проекта, според предварително заявените критерии.

 

Критериите за оценяване на ключовите компетентности са:

• креативност и иновативност;
• критическо мислене и решаване на проблеми;
• комуникация и сътрудничество;
• информационно-технологична грамотност;
• кариерни;
• познаване на съдържанието.

 

В следващите редове поставям акцент върху въздействието на метода на проектно-базираното обучение и принципът „учене чрез правене” върху учениците от V  клас, чиято задача беше да открият  по какъв начин темата „Движение и здраве” е заложена в учебната програма по различните предмети. Използвам и интердисциплинарният метод, необходим за по- задълбочено проучване, като по този начин процесът се свързва с научното учебно съдържание по отделните дисциплини, включва практическа изследователска дейност и активира целия познавателен потенциал на обучаващите се.

Преминавайки през основните етапи на проектно-базираното обучение, стигнахме и до крайния продукт ( представителната изява) в края на учебната година.

Темата „Движение и здраве” не е случайно избрана, тъй като „здравето е най-важният фактор, който ни прави щастливи. „То зависи от нашето хранене, прием на течности, движение, сън, хигиена, чисти мисли и добри дела“ (Клуб „Живей здравословно“ в | Професионална гимназия по икономика).

Вид на урока: обобщение и систематизация

Цели:

• да се систематизира събраната информация;
• да се направят изводи и обобщение;
• да се проследи степента на овладяване на знания, основаващи се на междупредметните връзки;
• да се установи как темата “Движение и здраве” въздейства върху учениците.

 

Използвани методи: обяснение, методът на проекта, обсъждане на реален проблем, работа в екип, интердисциплинарен метод, рационална работа с учебника, презентация

Използвани иновации: игровизация,  Google формуляр, др.

Дейности на учителя преди представителната изява: мотивира; оказва съдействие при систематизиране на събраната информация; подпомага при създаване  на презентацията, при обобщаване на проведените анкети, изготвянето на диаграми, подготовката на кът с материали по зададената тема.

Дейности на учителя по време на представителната изява: подпомага  учениците, следи за синхрон между изказванията и презентационния материал, в края оценява работа на екипите, като анализира подготовката и изявяването пред аудитория.

Дейности на учениците по време на представителната изява:

1. Говорителят на първи екип се аргументира  за  избора на глобалната темата  „Движение и здраве” и подтемата: Движението – извор на здраве, сила и добро настроение.
2. Запознава как тя е включена в урока „Ориентиране в природата” по география и икономика, в урока „Задачи за движение по суша, по въздух и по течение” по математика, в урока „Don’t look at the ground!” по английски език, също провокира присъстващите да изпълнят йога упражнения чрез инструкции на английски език.
3. Представяне на част от съчиненията, написани в часа по български език и литература на тема „Защо е важен спортът?”.
4. Запознаване с дейностите от часовете по физическо възпитание и спорт.
5. Говорителят на втори екип представя как  подтемата: „Танците по света – извор на здраве и емоции” е включена в урока „Танците по света” по география и икономика, като показва и изработено табло; в урока  „Музика, движение и танц” по Музика, като представя резултатите от проведена анкета чрез диаграми.
6. Говорителят на трети екип  запознава аудиторията как подтемата: „Здраве от природата. Лечебните растения на България-безценен дар” е заложена в уроците „Храна и хранителни вещества” и „Хранене и здраве” по предмета „Човекът и природата“, като насочва вниманието към  изложба на билки и табло, запознава с  резултатите от проведена дискусия.
7. Говорителят на четвърти екип  разказва как подтемата: „Храни и правила за здравословно хранене” присъства в уроците „Здравословно хранене” и „Обработване на продуктите без топлина” по Технологии и предприемачество, представя и изложба със здравословни храни, изготвена книжка с рецепти на полезни ястия.
8. Участник от четвърти екип анализира как е включена темата в часовете по английски език в уроците „How much is that?”, „Is there any food?”, „I usually have fish” . Представя резултатите от проведена анкета, определяща какъв тип деца са петокласниците: сериозни ученици, спортисти, компютърни или такива, които обичат да се забавляват. Част от учениците разиграват кратки театрални сцени.
9. В края говорителите на екипите обобщават какво въздействие им е оказала темата за здравословния начин на живот, какви нови знания и компетентности са придобили по различните учебни дисциплини.

Изводите, които могат да се направят в това отношение, са:

• проектно- базираното обучение повишава мотивацията за учене;
• интересът е по-висок при разглеждане на тема, която вълнува участниците;
• учениците придобиват трайни знания при самостоятелно извличане на информация;
• усвоява се нова лексика и граматически конструкции по английски език, чрез които изказът става по-пълен и смислен;
• учениците са по-креативни и по-смели при представяне пред аудитория и аргументирано изразяват своята позиция;
• работят в екип;
• развива се толерантно отношение, взаимопомощ;
• резултатите са по-високи.

 

Проектно-базираното обучение дава възможност  за използване на теми, които интегрират учебни дисциплини и насърчават сътрудничеството между преподавателите. Не на последно място, въздействието се свързва и с удовлетворението, което изпитват учителя и учениците, с ентусиазма за нови търсения.

Проектно-базираното обучение предлага различен начин за усвояване  и затвърждаване на знания. То  “извежда” от скучните часове, от сухата материя и  отвежда там, където има широко поле за изява, където се решават проблеми, където се развива аналитичното мислене, там, където учениците откриват своите истини.