ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ГЕОГРАФСКИ КАЗУС В ИЗБИРАЕМ МОДУЛ 12 КЛАС ПП – ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

Обучението по география и икономика в съвременните динамични реалности, които изискват от учителя да бъде не само в крак с времето, но и с две крачки напред за да отговори на предизвикателствата пред които е изправен и в същото време да запази онази част от обучителният процес, която е консервативна и формира основите на географската култура е съчетание, което изисква прилагането на нови методи на обучение, целящи да разчупят познатата схема и да позволят практическо прилагане на знанията. Чрез приложеният от мен метод на обучение чрез използването на географски казуси се опитвам да постигна тази цел. Новост в методиката ли е това, определено не широко използван метод в страните с развита образователна система, а у нас присъства по-скоро теоретично в учебният процес по география и икономика и твърде малко реално приложим. Разработената от мен методика на приложение може да бъде разгледана, като нов етап в професионалната ме практика, като преподавател по география и икономика във втори гимназиален етап.

Съвременните реалности поставят нови цели пред образованите в цялост. В отговор „Стратегията на географското образование“  от 2000 г. поставя нови изисквания по отношение на обучението по география и нова методика за тяхното постигане. Основните изисквания са:

• Хуманизация – поставяне на ученика в центъра на образователния процес, с неговите потребности и интереси, утвърждаване на новите роли на учителя и ученика, основани на партньорство и сътрудничество между тях, управление на образователния процес, основано на интерактивност;
• Технологизиране – осъществяване на дейностите в обучението по география като образователни технологии, които водят до постигане на целите на географското образование.
• Социализиране – поддържане на комуникация в учебна среда чрез диалог, дискусии, доказване на идеи, приемане на групови решения.

 

Съблюдавайки основната цел и произтичащите от нея изисквания в географското образование, потребността от използването на нови методи ми даде основание да се насоча към използването на географския казус в обучението по география, за който смятам, че в максимална степен обединява по горе изброените изисквания и тяхното прилагане на практика.

„Методите на обучението изграждат процесуалната страна на технологията на обучението, придават му живот, до голяма степен определят облика му и заедно със съдържанието са сърцевината му. Затова те се фокусират на усилията да се издигне качественото равнище на подготовката на подрастващите за живота и труда, който ще упражняват” (Андреев 1996: 195). Методите са един от най-динамичните, най-променливите компоненти на обучението, върху който окозват влияние най-разнообразни фактори и условия. На тях се отразява „всяко преустройство на обучението като цяло“ (Петров  1992: 185).  Методът се свързва с конкретни равнища на усвояване на учебното съдържание, а  ефективността на обучението се свързва с подбора и способите за прилагане на методите от страна на учителя. Водена от тези особености на методите в дидактически план и търсеща нещо, ново, различно и работещо във втори гимназиален етап,  избираем модул 12 клас профилирана подготовка география и икономика се спрях на метода обучение чрез географски казус. Целта ми беше чрез неговото прилагане да постигна естествен завършек на географското образование във втори гимназиален етап, като чрез разработването на казус, учениците могат да материализират своите знания не само от втори, но и от първи гимназиален етап. Също така работата в тази посока би им помогнала в подготовката за ДЗИ по география  и икономика, но това е на втори план.

При  изготвянето на програмата и подготовката на учебното определено срещнах сериозни трудности, които произтичат от липсата на литература, методически указания в българската методическа литература предназначена за училищно ниво. Казусът е по скоро познат метод в други научни направления и в обучението на университетско ниво.

Една от причините да прибягна към използването на метода „географски казус“ е дългогодишната ми работа в билингвална среда и билингвално обучение по география вече само в 9 клас на френски език. Френската методическа школа използва широко този метод в обучението има разработена методика, стандарти и система за оценяване. За всичко това е отговорно Министерство на образоването на Франция и методическите звена към него, които разработват модели, критерии за оценка и скала за количествена оценка на постигнатите резултати. Във Франция това е основен елемент от матуритетния изпит по география, който е задължителен за всички ученици без значение от профила, в който се обучават във втори гимназиален етап (използвам българската система, която си има своите еквиваленти във френската). Работейки в продължение на години по билингвалното сертифициране на нашите ученици, където те разработват казуси по различните предмети и в частност по география съм категорично убедена, че това е метод, които е работещ и даващ големи възможности на учениците да развият своя научен и интелектуален потенциал и също така позволява на учителя да получи една много вярна и коректна информация за знанията на ученика и умението му да ги прилага и използва в конкретна ситуация, а именно при решаването на географски казуси.

Географската компетентност предполага присъствие като компонент в учебното съдържание. Това се обяснява с факта, че придобиването на компетентности е  основно цел на училищното образование у нас, регламентирана в новия закон за предучилищното и училищно образование. Обхватът на географската компетентност (като компонент на учебното съдържание) следва да се увеличава с оглед на съвременните изисквания за проблематизиране на обучението:

• Да се формират модели на поведение в географското пространство;
• Да се формира ценностна ориентация на учениците.

 

Това са водещите цели, които си поставих с експеримента за разработване на модел на обучение чрез географски казус.

Учениците от горен курс са в много важен момент от своя живот. Момент, в който е необходимо да правят постоянни, независими избори за бъдещето си като усилено търсят информация и изграждат свои житейски планове. Именно затова и съвременното образование набляга върху педагогически методи, които комбинират едновременно: усвояването на знания, формирането на нагласи и практически стратегии за действие чрез поставянето на участниците в ситуации, в които могат да си взаимодействат и учат взаимно от преживения опит.

Този момент настъпва безусловно настъпва или ние ги водим към него във втори гимназиален етап, когото те осъзнато и в съответствие със своите бъдещи планова са избрали географията и икономиката, като трети профилиращ предмет.

Учебното съдържание е изключително благоприятно особено в частта избираем модул 12 клас, явявайки се логически завършек на гимназиалното образование. Това е моментът за най-ефективно прилагане на метода на обучение чрез казус.

Същността на метода “обучение чрез казуси” се заключава в създаването на проблемна ситуация на базата на факти от реалната действителност, реконструкция на ситуацията от обучаваните и нейното осмисляне в рамките на една или друга познавателна парадигма. В този смисъл казусът представя единен информационен комплекс от достоверно описани факти и събития, позволяващи идентифициране и оценка на проблем и посочване на пътища и средства за неговото решаване. За да изпълни предназначението си, казусът за обучение трябва да отговаря на следните изисквания:

• Да преследва точно определена цел;
• Да съдържа съответно ниво на трудност;
• Да илюстрира типична ситуация от действителността;
• Да е актуален в дългосрочен план;
• Да провокира аналитично мислене и дискусия;
• Да предполага няколко варианта на решение. Предимствата на обучението чрез казуси могат да бъдат откроени в няколко посоки:
• формиране на умения за решаване на реални проблеми чрез имитация на механизма за вземане на решения в практиката;
• формиране на умения за работа в екип, за презентация, за формулиране на въпроси, аргументация на отговори и обобщаване;
• създаване на устойчива позитивна мотивация у обучаваните чрез съдържащата се в казусите технология на “постигане на успех”;
• гарантиране на пригодност у обучаваните за прилагане на схеми за вземане на адекватни решения в професионалната практика. Възможността за това нараства пропорционално на броя на анализираните казуси в условията на обучението.

 

Прилагането на метода се основава на следните принципи:

1. Използване в дисциплини, предполагащи нееднозначна интерпретация на факти и събития.
2. Поставяне на акцент не върху овладяването на “готово знание”, а върху изработването на знание чрез процес на съвместно творчество между ученика и учителя.
3. Насоченост към придобиването на умения.
4. Наличие на ценностен елемент в приложението на метода, т.е. той изисква представяне на позиция и собствена гледна точка, които неминуемо отразяват ценностната система на индивида (Попова).

Казусите представляват морални дилеми, в които ученик или група от ученици проучват, анализират и аргументират решения за разрешаване на актуален проблем.

В профилираната подготовка по география и икономика учениците изграждат система от понятия · Да разшири и задълбочи знанията и уменията на учениците за природни, демографски, геополитически, икономически и обществени явления и процеси. · Да развие географската култура за разбиране и разумна дейност в географското пространство. Да формира модели на поведение за активна гражданска позиция на ученика. Също така изгражда умения, като: посочва примери за приложение на концепцията за устойчиво развитие. Оценява природноресурсния потенциал като фактор за развитие на стопанска дейност. Дискутира проблеми на устойчивото развитие в контекста на политиките на ЕС. Коментира хипотези за геополитическото развитие на света. Критикува, приема или отхвърля алтернативни хипотези за бъдещото развитие на избрани страни или региони. Изразява аргументирано мнение по важни международни проблеми и конфликти. Систематизира и трансформира географска и икономическа информация от различни източници.

Избираемият модул позволява надграждане и задълбочаване на знанията и гореизброените умения. Той дава възможност за разширяване на природонаучните, дигитални, езикови компетентности  в дадена област на географията в контекста на интегриран изследователски  подход на обучение. Подходящият избор на неговата тема

е изключително важен за ефективността в учебната работа, бъдещата професионална ориентация и удовлетвореност на всички участници в процеса на обучение.

Заглавието  на модула съм заимствала от Калина Милкова и Димитър Желев                                „Регионални географски сценарии в България“, съвсем целенасочено избрах регионалния подход, България и търсенето на  решения на  проблеми,  които са били изучавани до тук, а те са от икономически, демографски, урбанизационен или екологичен характер.

Технологията на разработване на географския казуса при проектно базираното обучение има много допирни точки с решаването на казуси (географски), но има и някои особености, които ще се опитам да разкрия.

Разрешаването на казуси може да се случи индивидуално или в работна група. Чрез индивидуалната работа учителят може да прецени по-обективно самостоятелното представяне и да оцени равнищата на усвояване на определени умения. Като средство за активно учене, обаче, работната група е по-успешен вариант, тъй като мобилизира ресурсите на няколко ученика, които използват своя различен опит и учат, докато общуват помежду си. Учителят в този случай е в ролята на координатор, мотиватор и модератор, а не толкова като главен „източник“ на знание. Групата на връстниците е идеалното място за споделяне на опит и преживявания, изграждане на мнение и създаване на стратегия за поведение в защитена среда с познати, които се сблъскват със сходни проблеми. Груповата работа  безспорно има своите многобройни предимства, но в моя експеримент съм избрала индивидуалната работа. Всеки ученик от групата разработва отделен казус.

За разработването  (решаването) на географския казус съм използвала примерната структура за оформяне на казус представена при Геориев (Георгиев  2010). Тя е както следва:

1. Кратко резюме на казуса.
2. Въведение в проблематиката на казуса- практическата ситуация да се обвърже с теории и концепции от тематичната област,
3. Презентиране  на същността  на проблема.
4. Описание на географската, демографската или икономическата ситуация, която влияе на проблема.
5. Информационна осигуреност на ситуацията – количествена и качествена / онагледяване с таблици, диаграми, схеми, снимки и др./;
6. Синтезиране на информацията, извеждане на позитивните и негативните характеристики;
7. Предлагане на варианти за възможни решения;
8. Изводи;
9. Изготвяне на карта върху която да бъде представена ситуацията, ако го позволява темата на заданието;

  Подготовката на изпълнението на задачата решаване на географски казус, започнахме с въвеждането на терминология, която по късно те да използват при изпълнение на задачата.

Сред основните понятия са: географско пространство, територия, маргинална територия, място, район, проблемен район, териториална структура, ландшафт, видове ландшафти. Отново се върнахме към понятия, като природна среда, природно-ресурсен потенциал  и природен капитал, екологична ситуация, мониторинг,  природно наследство, зелена икономика.

Резултат: Изследванията, които се правят трябва да бъдат оценени по определени показатели на ефективност. Най-често това е времето, което е изразходвано за изпълнение на задачата, необходимите източници на информация,  естетическите и съдържателни оценки, изработката на картографските изображения. Убедителното представяне на казуса пред класа и защита на изводите до които е достигнал.

Защитата на казуса е кулминацията на работата. Тя се провежда публично, в присъствие  на други ученици. Дейностите по проекта се визуализират чрез презентация, която ги представя кратко, точно, обобщено.

В хода на презентирането учениците се учат да излагат получените резултати от изследователската си дейност, да се сблъскват с други възгледи по проблема, учат се да доказват и защитават своята гледна точка.

Защитата се превръща в празнично действие. По време на защитата е необходимо да се поощряват всички участващи, а не само тези, които задават умни и интересни въпроси. Подборът и оценката на най-добрите казуси са важни, но е необходимо да бъде поощрена работата на всеки участник.

Целесъобразно е да се ограничи както времето за представянето на казуса (10–15 минути ), така и времето на отговорите на въпросите.

Важен елемент в работата с казуси е създаването на ясни измерими критерии за оценка на работата. Тук ще предложа използваните от мен критерии и точкова система, която след това трансформирам в оценки по предварително обявена скала. Определено този, както и останалите етапи ще претърпят усъвършенстване на базата на отчетените резултати в писмената ми разработка за 1 ПКС.

1. Спазен срок на изпълнение на задачата – 2т.
2. Спазен обем – 2т.
3. Коректно приложена структура на разработка – 5т.
4. Коректо използвана терминология – 5т.
5. Степен на проученост на проблема – 5т.
6. Работещи и решения или решение –10т.
7. Представяне и защита – 10т.

Изключително важен момент в експерименталната част и приложението на метода се оказа изготвянето на списък с казуси от който всеки ученик да избере тази, която в най-голяма степен би му била интересна за разработване.

Предложените теми засягат важни инфраструктурни проекти, градоустройствени решения, екологични, трансгранични, демографски проблеми и  туристически маршрути и др.

Тук ще дам като примери избрани теми от тридесетте предложени на всеки от учениците. Избрала съм три най-успешно разработени теми и три, с които учениците са се затруднили най-много и крайния резултат не е така задоволителен.

Трите най-добре разработени казуса са:

• „Изчезващите села в България“.
• „Изграждане на тунел под Стара планина под Петрохан, Троянски проход или вр. Шипка“.
• „Замърсяване на почвите с тежки метали по поречието на р. Тополница“.

 

Трите най-неуспешно разработени казуса са:

• „Възможна перспектива ли е сливането на София и Перник“.
• „Р. Марица – транспортноурбанистична ос“.
• „ Има ли необходимост от изграждането на нови лифтове на Витоша и как това би се отразило на планината и града“.

 

Приложената методика на обучение с географски казус и получените резултати ми дават основание да смятам, че това е една работеща  и много полезна методика, която успешно може да се прилага в обучението по география във втори гимназиален етап и при стандартизиране на алгоритъма за решаване  и на критериите за оценка може да се превърне в надежден елемент от ДЗИ, които да позволява ефективно прилагане на придобитите знания и умения от учениците избрали, като трети или четвърти профилиращ предмет география и икономика и би издигнало географското образование на ново по съвременно и работещо ниво.