ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА 6–7-ГОДИШНИТЕ ДЕЦА

В статията се разглеждат, установят и апробират възможности за повишаване на социалната компетентност чрез развиване на емоционално- нравствените умения у 6-7- годишните деца. Описват се концепциите за емоционално – нравствена интелигентност, особености за развитие на детето от предучилищна възраст, предпоставки за формиране на емоционално и социално поведение. Разглеждането на проблема за емоционалната интелигентност (емоционално- волева и нравствена регулация) спомага за очертаване на индивидуалния психологически профил на детето по посока на детската активност ( емоционална, познавателна, социална) според вида детска дейност и етапа на проучване. По този начин се осъществява ранна диагностика и се открива възможност за своевременно формиращо взаимодействие за развитие на детето и създаване на готовност за адаптирането му в училищната среда. Климатът в детската група е резултат от съвместните дейности, стила на общуване, йерархията и особеностите на взаимодействия и взаимоотношения между членовете й, педагогическия екип и семейната общност. Благоприятен или неблагоприятен, той оказва важно влияние както на отделното дете, така и на целия колектив.

Емоционална интелигентност представлява способността интелигентно да възприемаме, да разпознаваме и да управляваме своите емоции, което предопределя поведението на всеки от нас.

Съчетанието на две напълно различни понятия – „емоция” и „интелект” в термина „емоционална интелигентност” е възприемана многоаспектно – като когнитивна способност (Майер и Саловей), като социална компетентност (Голман и Бар-Он) или личностна детерминанта (Фърман и Петридес), а като термин намира все по- широко социално приложение в различни сфери – образование, медицина, икономика политика, бизнес отношения.

І.  Мотивация за избор на темата.

Защо е толкова важна EQ?

-Емоционалната интелигентност допринася за доброто ни психологическо състояние. То е база за развитието и равновесието на нашата личност.

– Подобрява физическото ни състояние, моделирайки и елиминирайки деструктивни навици, вредни за нас (тъга, гняв, раздразнителност, страх и т.н.). контролира негативните емоции, които оказват влияние върху способността ни да мислим, да се фокусираме и да извършваме задълженията си докрай.

–  Повишава ентусиазма и мотивацията ни.

– Дава възможност да изграждаме здравословни взаимоотношения; позволява по-добро развитие на връзките ни с хората, които ни заобикалят в семейството, в училище, в работата и т.н.

Съвместно проучване на университетите Харвард и Станфорд показва, че само 15% от успеха в живота се дължи на IQ (умствен интелект) и 85% се дължи на EQ или Емоционална интелигентност;

В доклад на Националния център за клинични детски програми в САЩ се твърди, че успехът в училище не може да бъде предсказан толкова от количеството факти, запаметени от детето, или от рано проявилата се способност за четене, колкото от емоционални и социални елементи- самоувереност и интерес, добра ориентация за очаквано поведение, способност за обуздаване склонносттта към неприемливо поведение, способност за изчакване, за следване на  инструкции, за търсене на помощ и изказване на нуждите си, като същевременно не се влиза в конфликт  с останалите деца.

Обхватно изследване сред родители и учители разкрива опасна световна тенденция- днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните, те са по- самотни, по- подтиснати, по- гневни и непокорни, по- нервни и тревожни, по- импулсивни и агресивни…и то не, защото интелектът им е недостатъчно развит, а защото контролът над емоционалният им живот е непълен (Голман).

ІІ. Експериментално изследване    

Основавайки се на гореизложеното и  все по- често възникващите проблеми в практиката ни, си поставих следната цел: повишаване на социалната компетентност чрез развиване на емоционалната интелигентност на 6–7 годишните деца.

Обект на изследването: Наличие на емоционални и социални умения за ефикасно общуване с другите

Предмет на изследването: Възпитателно-образователна среда, насърчаваща съвместната работа и сътрудничеството между децата.

Хипотеза: Повишаването на емоционалната култура на децата  ще доведе до по- ефикасно междуличностно общуване.

Задачи, свързани с реализирането на целта:

1. Да се анализират теоретични постановки относно особеностите в развитието на детето от предучилищна възраст и предпоставки за формиране на емоционално и социално поведение;
2. Да се организира педагогически експеримент, включващ три етапа:

2.1. Констативен етап, по време на който се диагностицират междуличностните отношения в групата в различни ситуации, както и нивото на способностите им да разпознават и назовават емоции.

2.2. Основен, формиращ етап, включващ създаване на защитена среда за научаване чрез система от дейности за активно въвличане на детето, които да стимулират емоционалните му умения.

2.3. Етап на оценяване на резултатите от експеримента ( контролен етап) – сравняване на резултатите от изследването на децата преди и след преобразуващия експеримент.

3. Обобщаване на резултатите от експеримента.

  Методи на изследването:

1. Диагностично наблюдение;
2. Проективна методика на Рене Жил;
3. Изследване на детската продуктивна дейност;
4. Интервю.

  Методи на педагогическо взаимодействие:

1. Ситуационни: казус, симулация, игра, ролева игра, драматизации;
2. Опитни (емпирични): метод на проектите, експеримент, моделиране и други, основаващи се на диалога;
3. Дискусионни методи: беседа, дискусия, мозъчна атака, обсъждане, дебати.

Критерии и показатели:

–  Умения за разрешаване на конфликти и справяне с проблеми;

– Умения за диференциране и назоваване на емоции- свои и чужди( радост, тъга, страх, вина, изненада, гняв).

–  Умения за самоконтрол върху импулсите, готовност за взимане на решение;

– Социална приспособимост- ефикасност на междуличностно общуване- прояви на внимание, загриженост, чувствителност към чувствата на другите; разговорни умения;

ІІІ. Анализ на резултатите

В проучването бяха включени 23 деца на възраст 6-7 години от ПГ група на ДГ „Свобода”, гр. Ямбол

• 1. Анализ на педагогическия експеримент.

 

1.1.Констативен етап на експеримента.

1.1.1. Резултати от диагностичното наблюдение. Единиците за наблюдение са предварително определени въз основа на факторен модел на емоционално-комуникативното поле в групата:

детето моли за чужда играчка, а не я взима със сила;

разговаря с другите, а не се усамотява;

не използва словесна и физическа агресия в общуването с другите;

притежава добри обноски.

Наблюдението се провежда в три различни по време и по дейност ситуации от пребиваването на децата в детската градина с цел диференциране на поведение, съответстващо на посочените единици за наблюдение. Количествената обработка на данните включва установяване на количествено изразената честота на всяка от посочените прояви на агресивно поведение. Според честотата на получените оценки децата се разпределят в съответното емоционално–комуникативно поле: 27.80%  много често; 38.84%  понякога, 16.68%  много рядко, 16.68%  никога.

1.1.2. Резултати от Проективна методика на Рене Жил за изследване социалната приспособимост на децата даде възможност за създаване на  социална карта на групата- междуличностните отношения в кръгът връстници, както и някои личностни характеристики на самото дете – склонност за самоизолиране или общителност. Използван бе картинен материал, подходящ за възрастта. Във всяка от картинни ситуации детето проектира себе си и своето положение спрямо другите в резултат на неговите желания, преживявания и опит. Фиксираното място показва определена пространствена ориентация- близост или отдалеченост от останалите. Чрез тази близост бе регистрирано и съответното емоционално отношение, като забелязахме, че  две деца подчертано показваха предпочитание към усамотение и самоизолираност при общуване с партньори- деца. Количествената обработка на данните включва установяване на количествено изразената честота на близост с останалите и поносимост към чужда агресия- установи се, че 27.80% от децата предпочитат усамотение и самоизолираност, а 22.24% биха реагирали пряко на евентуална физичека агресия.

1.1.3. Резултати от детската продуктивна дейност. Изследвана бе способността на децата да разпознават и назовават емоции. За целта използвахме Интерпретация на тест „Рисунка на човек” за изследване на личностнови особености на Муси Дачева. Поставихме децата във въображаема ситуация: „Представи си, че си на оживена улица и срещаш различни хора. Някои може да са весели, други- уморени, трети- тъжни. Нарисувай лицата, които виждаш.”. Въз основа на анализа на първичните протоколи за отговорите при последвалата дискусия, се обособиха следните групи деца диференциране до три емоции – ниско ниво 71%, три до пет – средно ниво – 7%, повече от пет – високо ниво – 22%.

Тестът приключи с дискусия. Едно от децата бе нарисувало само едно разплакано лице- това ни наведе на мисълта, че детето преживява някакъв емоционален проблем, за съжаление, потвърден и от майката.

1.1.4. Резултати от интервю. То бе насочено към способностите за определяне на собственото емоционално състояние и назоваване на емоциите с думи: „Как се чувствам, когато…”. Установи се, че повечето от децата разполагат с беден емоционален речник –  66.72% назовават до три емоции, 22.24% – до 5 и 11.04%  – повече от пет.

• 1.2. Преобразуващ етап

 

Целта на преобразуващия етап включва усвояване на познание, конструирано въз основа на опита, който детето притежава и в активно взаимодействие със средата. Използвани бяха интерактивни методи, поставящи учителя и децата в ситуации на постоянно обсъждане, изразяване на собствено мнение, способности, индивидуален стил.

Преобразуващият етап съдържа следните модули:

1. Модул „Разпознаване и предаване на емоции, умения за безсловесно общуване”. Цел: създаване на умения за наблюдение и диференциране на основните чувства тъга, гняв, радост, страх, изненада, гняв. Дейности: „Албум на чувствата“– рисуване на картина на всяко чувство, снимки на децата за визуално припомняне на всяка емоция; „Азбука на емоциите” – изработване на буквите и символите на основните емоции от цветен пластелин; ситуационен метод Драматизация: „С изключен звук“, „Отгатване на чувства”; Психогимнастика – игри за трениране на емоциите.

2.Модул „Умения за емоционален контрол”. Цел: разпознаване на ранните физически прояви на емоционалните си реакции, за да се научат на самоконтрол чрез

– осъзнаване промените в тялото си и да реагират със спокойствие чрез  въвличане на децата в обсъждането и взимането на решения: активно участие в изработването на правила решаване; решаване на казуси в „Играта за решения тик-так-тоу”; симулационна игра за преживяване на предизвикателство в безопасна среда „Стой спокоен“ (Шапиро), „Успокояваща кошница” с успокоителни задачи;

• релаксиращи техники за отпускане и постигане на спокойствие – физически

 

и дихателни упражнения и игри, включени в различни режимни моменти;

– музикотерапия чрез слушане на релаксираща музика, свободна импровизация, пеене и движение с музика;

• смехотерапия в ежедневни смешни минутки;
• арт терапия – упражнения с преживявания, които представляват един своеобразен „контейнер” (по Сюзън Бакълтър), който може да съдържа всякакви чувства, проекции, настроения, мисли и усещания.

 

3 Модул „Доверие”. Цел: повишаване чувството на доверие, изграждане на авторитет. „ Тайнопис” [501 ], „Водене на сляп”-  закриват се очите на детето и го развежда из стаята, като след това ролите се разменят.

4. Модул „Разговорни умения”. Цел: преодоляване на проблеми с взаимоотношенията. Децата се учат най-ефективно на умения за социално общуване чрез разговори. За целта използвахме симулационни и ролеви игри „Тв шоу”, „Интервю”, „Довърши изречението”.
5. Модул „Добри обноски”. Цел: възпитаване на учтиви, уважаващи останалите чрез проявяване на нетърпимост към поведение, лишено от уважение. Съставихме списък със специфични правила на добрите обноски. В началото бяха само три. Когато почувствахме, че те са научени добре, прибавяхме в списъка и други. В момента те са 12, като при нужда отново ги повтаряхме.
6. Модул „Приобщаване”. Цел: оценка на задружните усилия и груповите постижения в общите игри, а не толкова в индивидуалните постижения. „Робот”- забавна игра за трима. Едното дете застава в средата и подава ръце на другите двама. Тримата трябва да действат като един. Състезателят в средата е „мозъкът“, а двамата отстрани трябва да координират ръце и да правят това, което мозъкът иска; „Задружният волейбол”- играчите трябва да задържат балон във въздуха възможно най-дълго, но никой няма право да го прехвърли два пъти, преди всеки да го е ударил по веднъж; „Въздушен хокей”(модифицирана от Джим Дийков)- играчи със сламки се опитват заедно да издухат върху маса хартиено топче през лабиринт от моливи и да го вкарат в пластмасова чашка. Играта бе особено успешна с  играчи, скоро попаднали в конфликтна ситуация.

• 1.3. Заключителен, оценъчен етап

 

За оценка поставихме децата при условията на констативния етап чрез  използване на аналогичните тестове и единици за наблюдение.

1.3.1. Обобщен анализ на резултатите от диагностично наблюдение: вход – изход.

Сравнителният анализ на количествените резултати от диагностично наблюдение: вход – изход констатира следните количествени данни: на изхода, след преобразуващия експеримент, процентите на категорията „много често” са се вдигнали от 27.80% до 55.60%, а на „никога” са спаднали от  16.68% на 5.56%, тоест децата са показали по- високи нива на толерантност по- ниски нива на тревожност и агресия- вербална и физическа, и са демонстрирали по- добри обноски и маниери, а това дава основание за надеждност на  приложената модулна работа с децата.

1.3.2. Обобщен анализ на резултатите от Проективна методика на Рене Жил: вход – изход.

Сравнението на резултатите между констатирането в първия етап на изследване и след етапа на преобразуващия експеримент е със следните стойности: От 27.80% склонните към самоизолация деца са спаднали на 16.68%. Едва 5.56% биха реагирали агресивно на нападателно поведение. Следователно в резултат на проведената целенасочена работа с децата се повишава удовлетворението им от взаимоотношенията в групата, за сметка на намалената евентуална физическа агресия, напрежението, страховете и тревожността.

1.3.3. Обобщен анализ на резултатите от детска продуктивна дейност: вход- изход.

В рамките на оценъчния етап от експеримента при изследваните деца се установиха следните количествени данни: на входа, преди преобразуващия експеримент, 44.48% от децата отдиференцират до три емоции, докато при оценъчния етап те са намаляли до 16.68%, в средното ниво- до пет отчетени емоции нивата са се запазили, а при високото– над пет емоции, има нарастване от 16.68% на 38.92%, което доказва  ползата от приложените модули на въздействие.

1.3.4. Обобщен анализ на резултатите от интервю: вход- изход. При повторното интервюиране на децата в оценъчния етап се установиха следните резултати: 38.92% от децата назовават повече от пет емоционални състояния, за сметка на 11.04% при констативния тест, 44.48% назовават до пет емоции, които са 22.24% в старта на изследването, и 16.68% все още успяват да назоват до три емоции, като този процент в началото е бил 66.72%. Ярко очертаните разлики на входно и изходно ниво доказват ефективността на прилагането на разработената система за работа с деца по време на преобразуващия етап от експеримента.

• 2.Обобщаване на резултатите от експеримента

 

Изследователската работа доказа валидността на хипотезата: Развиването и повишаването на емоционалната култура на децата  ще доведе до по- ефикасно междуличностно общуване. А именно:  целенасочената дейност доведе до повишаване на социалния статус на децата в групата, усъвършенстване на речевата култура по отношение разпознаване и назоваване на емоции, увеличаване на проявите на емпатия  и взаимопомощ.