Ускореното навлизане на все повече нови технологии в съвременния живот несъмнено оказва своето въздействие върху езиковото развитие на децата и учениците. В моя опит като логопед повече от 15 години наблюдавам как с всяка изминала година се увеличава броят на децата, засегнати от феномена Дислексия. Конвенционалните методи за терапия на това комуникативно нарушение не винаги дават желаните резултати. Ето защо е необходимо и наложително да се търсят нови методи и подходи за корекция на нарушението. Един такъв метод е „Моделът Дейвис“, който разглежда Дислексията като „дарба“. Според Роналд Дейвис Дислексичният синдром се проявява с голямо разнообразие от симптоми. По тази причина експерти от различни области привеждат разнообразни дефиниции. Най-често разпознаваните характеристики включват много трудно четене, правопис и бавно писане, а също така огледално писане. Други симптоми на синдрома на Дислексията включват времево и пространствено объркване, дезорганизация и трудности, свързани с разбирането (Davis 2010).
Терминът „дислексия“ (от гръцки „трудности/затруднения с думите“) е използван за първи път през 1887г. от немския лекар Dr Berlin за обозначаване на изолирани нарушения в четенето при деца със съхранено интелектуално функциониране (цит. по Selikowitz 1995). Последващото развитие на науки като медицина, психология и логопедия постепенно разширява понятието, като в специализираната литература се публикуват различни данни за широк кръг от симптоми, които обуславят нарушението. Дислексията се свързва с:
- особености на езиковото овладяване и функциониране;
- трудности във фонологичната обработка и преобразуването на езиковите символи във фонологичен код;
- нарушения на вербално-слуховата перцепция;
- нарушения на зрителната перцепция при разпознаване на позицията и формата на графични вербални символи;
- нарушения в преработката, съхранението и възпроизвеждането на последователни символи;
- нарушения в надмодалната перцепция;
- особености на краткосрочната и дългосрочна памет;
- дефицит в цялостната преработка на информация през сензорните системи и т.н. (Тодорова 2016).
Съществуват многобройни термини, обозначаващи и описващи нарушенията на четенето и писането при деца. Някои автори използват термина „дислексия на развитието“, въведен за първи път през 60-те години на XX в. от Critchley. Debrey дефинира дислексията като „трайни затруднения в овладяването на четенето и писането в техния автоматизам при деца с нормална интелигентност, с нормална училищна зрялост и без сензорни разстройства.
В руската логопедия в миналото и в наши дни нарушенията на писмената реч се представят в два синдрома – дислексичен и дисграфичен, които в най-тежките случаи се проявяват като алексичен и аграфичен. Друга дефиниция на дислексията представлява „разстройства в овладяването на четенето, писането и математическите операции, изявяващи се в началното обучение и персистиращи в следващите етапи на обучението. (Ценова 2009).
Роналд Дейвис, създателят на метода Дейвис за корекция на дислексия, самият той дислексик, обаче, разглежда дислексията като дарование. Той е имал изключително сериозни трудности в ученето и като малък е бил диагностициран с „тежко умствено изоставане и неподлежащ на обучение“. Независимо от трудностите, той става инженер. Веднъж, докато работел върху една скулптура, той забелязал нещо, касаещо неговата дислексия. Забелязал, че докато работел върху скулптурата, ако се опитвал да си води бележки, почеркът му бил абсолютно нечетлив. Разбрал, че симптомите на дислексията му се променят. Установил, че може да „изключи“ симптомите. Това ставало възможно чрез разбирането му за „дезориентация“ (по Темпъл 2009).
Когато бил все още ученик, Рон Дейвис открил, че може да смесва пясък с вода и от глина да изработи модели на всяка една буква от азбуката и по такъв начин успял да запомни буквите. Този начин на научаване на азбуката се оказва ключов за метода, който по-късно създава.
Според създателя на метода, индивидите, които проявяват дислексични сипмтоми са високо интелигентни. Те разбират от двигатели, електроника, строителство, правене на филми. Дислексията не прави всеки дислексик гений, но е хубаво за самочувствието на всички дислексици да знаят, че мозъкът им работи по начина, по който работи мозъка на велики гении. Освен това, имайки проблеми с четенето, писането и правописа, или математически затруднения, това не означава, че са тъпи или глупави.
Менталната функция, която причинява дислексията е дарба в най-истинския смисъл на думата, според Рон Дейвис – естествена способност, талант. Не всички дислексици развиват едни и същи дарби, но имат със сигурност общи ментални функции – те могат да използват способността на мозъка си да променят и създават възприятия, силно осъзнати са в заобикалящата ги среда, по-любопитни са от обикновените хора, мислят основно в картини вместо с думи, високо интуитивни и проницателни са, мислят и възприемат многоизмерно (използвайки всички сетива), могат да преживеят мисълта като реалност, имат живо въображение. Тези базисни умения, ако не се потискат, обезсилят или разрушат от родителите или в процеса на обучение, ще дадат резултат в две характеристики: по-висока от нормалната интелигентност и необикновени творчески умения. От тях дарбата на дислексията може да изплува – дарованието на съвършеното умение.
Моделът или Методът Дейвис се прилага в България единствено в гр. Русе от „Асоциация Дислексия България“. Принципно методът се прилага за 5 дни интензивно по 5-6 часа на ден, като след това се дават инструкции как да продължат учениците и родителите по-нататък у дома. В училище логопедът няма възможност да изпълни такъв интензивен 5-дневен курс, защото работи и с други логопатни ученици с различни комуникативни нарушения.
Ето защо, реших да приложа иновативна технология, базирана на този метод, с моите ученици-дислексици, която включва: по 1 час на ден, всеки учебен ден, в продължение на 1 месец интензивно да се имплементират процедури по метода Дейвис, като след това да се продължи терапията по график и да се дадат инструкции за родителите за работа вкъщи.
Иновативната технология за корекция на дислексия, базирана на метода Дейвис – начален етап се приложи през втория учебен срок на учебната 2022/2023 година.
В обучаващия етап взеха участие 8 ученици от две паралелки от 4 клас. Експерименталната група е от 4 „б“ клас – 4 ученици с поставена логопедична диагноза Дислексия, а контролната група е от 4 „а“ клас – също 4 ученици с поставена логопедична диагноза Дислексия. Всички изследвани лица са в добро физическо и психическо състояние.
Цели на модела на обучение
- Овладяване на процесите четене и писане от учениците
- Корекция на комуникативното нарушение „Дислексия“
Структура на иновативната технология за корекция на Дислексия, базирана на метода Дейвис – начален етап
Иновативната технология за корекция на дислексия, базирана на метода Дейвис – начален етап се реализира в рамките на втория учебен срок на учебната 2022-2023 година. В обучителния етап се работи само с експерименталната група от 4 ученици от 4 „б“ клас, а с контролната група продължи да се работи по традиционни методи. В работата си с експерименталната група включих веднъж дневно Процедури по този метод в рамките на един месец, всеки ден, като след това продължи работата ни по график. Всичко това се случи през периода от средата на месец февруари 2023 г. до средата на месец юни 2023 г.
Процедурите по метода Дейвис включват:
- Оценка на способността на възприятие;
- Процедура на първоначалната сесия на Консулта по ориентация на Дейвис;
- Прецизна нагласа за постигане на максимален резултат;
- Базисно овладяване на азбуката;
- Овладяване на пунктуационни знаци;
- Процедура Буквуване – четене;
- Картина-до-пунктуацията;
- Овладяване на символа на малките думи.
Училището, в което работя и проведох експеримента, разполага със сравнително добре оборудван логопедичен кабинет. За целта на експеримента и обучението/терапията по метода Дейвис, допълнително снабдих достатъчно пластилин, дъски за рязане, инструменти за рязане.
От изключителна важност за мен като специалист беше създаването на приятна и непринудена атмосфера по време на изпълнението на Процедурите по метода Дейвис. Също така, от голям интерес за мен беше дали тези нови за учениците процедури ще бъдат добре приети, интересни и забавни. За голямо мое удовлетворение, учениците наистина се чувстваха добре и се забавляваха при изпълнението им, особено при Овладяване на символа и малките думи. При всеки успех на учениците, естествено, ги поощрявах.
Контролно-оценъчна част на технологията
При проследяване на ефективността на приложената иновативна технология за корекция на Дислексия, базирана на метода Дейвис – начален етап, от съществено значение е да се види дали тя е успешна. Проверката се осъществи чрез прилагане на два теста – Тест 1 в началото при констатиращия етап от експеримента и Тест 2 в края – при контролния етап от експеримента. И двата теста съдържаха диктовка и четене с разбиране. Също така, направих анкетно проучване чрез анкета с 3 въпроса към родителите на учениците за това, дали мотивацията и желанието за четене у учениците се е повлияло след прилагане на технологията.
След направената проверка беше установено, че набелязаните цели и задачи са изпълнени напълно успешно.
- Тодорова, Е. (2016) Дислексия. Специфични нарушения на способността за учене. София.
Темпъл, Р. (2009) Дислексия. Практически и лесни за следване съвети. Русе.
Ценова, Цв. (2009) Логопедия. София.
Davis, R.D. (2010) The Gift of Dyslexia. New York.
- Даниела Данаилова-Борисова, логопед, ОУ „Неофит Рилски“, Дупница