Превенцията на трудностите в ограмотителния процес и нейното място в периода на предучилищна възраст

Отговорностите, които всеки ангажиран с подготовката и готовността на бъдещият първокласник приема, пораждат потребността от ежедневно общуване и своевременно изясняване на възникналите проблеми в формирането на специфичните знания и умения, до който детето трябва да достигне за постъпване в първи клас. Един от определящите фактори за цялостната личностна изява пряко свързан с учебните навици е говорното развитие. В детска възраст той е динамичен, но много показателен за възможностите на детето и способността му да се себеизразява и да развива своя потенциал. Така съществуващият у нас Държавен образователен стандарт за предучилищно образование (ДОСПО) залага при обучението по български език на децата от предучилищна възраст да се формират само умения за устна реч и затова в детска градина се работи само по изграждане на две от изброените речеви умения: слушане и говорене.

В предучилищна възраст се провежда подготовка за четене и писане, която не дублира процеса на ограмотяване в училище. Говорното развитие има своите параметри през различните етапи от детското развитие, но търпи своята динамика и е от определящо значение за цялостното развитие на всеки индивид. Развитието на говора през ранното детство протича интензивно и същевременно своеобразно. Превенцията на  грамотителните затруднения при децата е ключов фактор при педагогическото взаимодействие. В тази връзка мога да споделя своя опит от работата ми по  проект „Активно приобщаване в системата на предучилищно образование с допълнителни ситуации по български език“. То се осъществява в детските градини за деца, чийто майчин език не е  български.

Провеждането на заложените ситуации по проект „Активно приобщаване към системата на предучилищно образование“ следва заложените цели и задачи на педагогическо взаимодействие с децата участници в проекта. Планираните пакети от по десет ситуации последователно през учебната година и летните месеци са подчинени на теми близки до интересите на децата и същевременно подпомагащи знанията им по образователно направление български език от годишната програма. Темите, които се реализират са полезни и приятни за децата, а в същото време спомагат за по- пълноценното им овладяване на знанията по български език. Основната насоченост на проведените допълнителни ситуации е към разширяването на речниковия запас на записаните деца, подобряването на възможностите им за изговор, свободното им включване в речева ситуация. Децата участват в диалог все по- пълноценно, съставят изречения и като цяло се изявяват все по-уверено в речевите си изяви.

Като споделен опит по превантивна дейност мога да посоча също и участието ми в провеждането на апробираният Скрининг тест за деца от 3 години до 3,6годишна възраст, който е насочен към откриването на дефицити в ранното детство и насочването на децата към допълнителни занимания за преодоляването им.

Тестът се провежда не за да установи нивото на знания на детето, а да може поставяйки го в среда , в която то се забавлява отговаряйки на въпроси и посочвайки по картинки да се открие има ли то затруднения в развитието и да се започне с бърза намеса от специалисти за преодоляването им.Тази ранна намеса повишава ефективността, което е и целта на теста.

Обобщеният анализ на педагогическата ми практика като детски учител и като логопед показва, че формирането на граматична устна и писмена реч преминава през различни и специфични по своята продължителност и особености етапи, а именно:

– Отдиференциране на определени звукови комплекси (думи) от цял говорен поток, който детето слуша постоянно;

– Фонематичен анализ на звуковите комплекси и отдиференциране на сходни звукове и звукосъчетания (П-Б; В-Ф; К-Г и др.);

– Съотнасяне на дума с конкретен обект от заобикалящата действителност, което е само по себе си осмисляне и разбиране на думите;

– Разбиране на цялостна конструкция от думи и изрази обособени заедно с части на речта в изречения;

– Усвояване на артикулацията необходима за правилно звукопроизношение;

– Подбор на думи и изрази, с които детето да може да комуникира и да се изразява в общуването с околните;

– Придобиване и трайно овладяване на графомоторни умения, с който детето да може да се справя при писане и четене;

– Формиране на навици за писане и четене, а също и за анализ и осмисляне на конкретен текст.

От особена важност е въпросът за най-съществените изменения, по който може да се обособи всеки от тези своеобразни периода. От значение са и уменията за общуване между детето и майката и детето и обкръжаващите го възрастни. Появата на някаква патология в детския говор неминуемо се отразява  и на  овладяването на устната реч, т.е. в ограмотителният процес.

Уменията за слушане допринасят за натрупване на пасивен речник и се изразяват в езиково разбиране. Това е началото на обучението по български език за всички деца независимо от психофизическото им развитие и нивото им на владеене на български език.

Говорните умения предполагат да може детето да изразява езикова продукция. Детето я формира първоначално като подръжание от възрастен родител или учител. Овладява диалогична и монологична форма на общуване .Тези умения са свързани и взаимно се допълват и са от съществено значение за планираното протичане на образователен процес в първи клас.

Създаването на вариант за формиране на граматически правилна реч в регламентираният образователен процес с децата от предучилищна възраст се осъществява при определени условия, а именно:

– подходяща, подкрепяща социална среда по линия на семейството;

– ориентирана предметна среда в детският колектив;

– педагогическа подкрепа, която да предразполага къмтворчески подходи при подготовката за ограмотяване;

– необходимостта от обединяващ фактор на детската градина като  институция, която отчита и се съобразява с културните и социолингвистични специфики на отделните етнически групи, които живеят на територията на страната.

Това са реалните фактори, които играят съществена роля при формирането и изграждането на детската реч в естествени за индивида среда и възрастова граница, което е неизбежна част от развитие потенциала на всяко дете. Ролята и мястото на педагога е важна и намесата в точния момент е определяща за бъдещия ученик.