ПОДГОТОВКА И ГОТОВНОСТ НА ДЕТЕТО ЗА УЧИЛИЩЕ

Статията разглежда проблема за подготовката и готовността на детето за училище, който винаги е актуален и с непреходно значение. Проследява динамиката на развитие в периода на предучилищна възраст характерен с промяна на водещата дейност за детето и готовността му да поеме новата социална роля „ученик”.

Приемствеността между предучилищното и училищното образование е съдържателна двустранна връзка, насочена към позитивно формиране на личността на детето.

Подготовката за училище е форма за реализация на принципа за приемственост в образователната система – съдържателен процес за осъществяване на актуалните задачи на детското развитие.

Подготовката и готовността на децата за училище  е един от актуалните проблеми с непреходно значение, разглеждан в различни аспекти от педагози, психолози, медици и социолози както в теоретичен, така и в практически план с цел да се преодолеят трудностите в кризисният период от предучилищното детство към началното училище.

Значението на предучилищната възраст, като ,,самоценен период на развитие’’, интензивното развитие на децата в тази възраст и мястото на предучилищните заведения в образователната система изискват задълбочено решаване на проблемите в този възрастов период. Именно в този аспект се очертава необходимостта от разглеждане в единство на всички свери на детската личност; интелектуална, мотивационна, физическа, емоционална-волева и социално-нравствена, които намират своите проекции в готовността на децата за училище.

Готовността за училищно обучение е резултативен израз на подготовката –съвкупност от личностни качества, знания, умения и начини на действие, необходими за образователния процес в училище, за новата социална позиция на ученика, за адекватна ориентация и адаптация в променящата се среда.

В глобален план, подготовката за училище се реализира чрез всички форми на усвоявания от детето личен опит, а готовността за училищно обучение се диагностицира многопластово:

– Като образователни постижения на детето;

– Като равнище на развитие на психическите процеси;

– Като социално и емоционално-волево развитие;

– Като функционално съзряване, физическа дееспособност и развитие;

– Като отношение към училището и мотивация за учене;

– Като равнище на индивидуален стил на дейност и поведение.

Изграждането на личността предполага развитие на човека като цялостна система. Това развитие и съпътстващите го промени са резултат от съвкупното влияние на биологически, психологически, социални, исторически и еволюционни фактори. Някои от процесите на развитие са  свързани с влиянието на обкръжаващата среда, но най-изначално, постоянно и комплексно, особено в периода на детството е влиянието на семейството.

Динамиката на личностните промени се свързва с приемствеността като обективна закономерност на развитието, като всеки етап от развитието е основа и подготовка за следващия.

Още Н. К. Крупска разглежда развитието на личността като единен процес за формиране на физическите и духовни сили на детето в условията на предучилищните заведения и училището. Според нея, детската градина и училището  са тясно свързани помежду си звена на общото развитие, и общата цел на тези звена е всестранното развитие на личността. Тя смята още, че резултатите на училищното обучение и възпитание се обуславят от ефективността на предучилищното.

Единството на възпитание, образование и развитие в дадено звено на образователната система осигурява комплексност и перспективност в развитието на подрастващите.

Приемствеността предполага безболезнена смяна на стереотипа при прехода от едни условия към други (Е.Петрова). А за да се осъществи такъв преход е необходимо определено ниво на развитие на детето. За да бъдат готови децата за училище, необходимо е да имат обща психофизическа, емоционална, социална и т.н. готовност.

Много автори определят горната предучилищна възраст (6–7години) като кризисен период. Това до голяма степен е свързано с промяната на социалната позиция на детето и прехода му от предучилищно към училищно обучение.

Този период е характерен с промяната на водещата дейност на детето, което е свързано с прехода към нови условия на социална активност и живот. А дейността оказва влияние върху формирането на личността – потребности, мотиви, способности, интереси, волеви и емоционални свойства.

Като водеща дейност в предучилищния период, игровата дейност е онази дейност, в която се създават предпоставките и условията за преминаването на детето към другия вид дейност – учебната, която ще заеме позицията на доминираща.

За да бъде детето адекватно подготвено за този нов вид дейност – учебната, е необходимо у него да има наличие на съответните предпоставки (психически, емоционални, личностни и т.н.) за новия начин на живот в училищните условия.

Това налага диалектическа връзка между подготовката на децата от детската градина и задачите, които се решават в началното училище (Предучилищна педагогика  1995).

Подготовката на децата за училище има два аспекта. Първият се отнася до общата психологическа готовност на децата за училище, която обхваща интелектуалното и умственото развитие, нравствено-волевата, мотивационната и емоционалната сфера. Същевременно, подготовката е и социално-психологическа  – у децата се възпитават умения и качества, които определят мястото и позицията на детето в ученическия колектив. Вторият аспект се отнася до по-частната готовност, насочена към приемствеността по четене, писане и смятане. Насочеността на подготовката за училище е резултатна, когато улеснява детето при прехода в училище, когато специалната подготовка за четене и писане се свързва с общото развитие на децата и главно с развитието на аналитико-синтетичното мислене. Тогава децата бързо се ориентират в новите изисквания и лесно овладяват частните изисквания по писане и четене.

Познавателната и мисловната дейност се развиват и подготвят по-висши форми на мисловна дейност в училище, като се има в предвид конкретността на детското мислене и се осигурява познавателна активност на детето. Познавателната им активност в училище зависи от възпитанието и обучението в дейностите – игра, обучение, труд. При наличие на образователно съдържание, което има познавателно значение за децата, и посредством обучението се извършва изменение на възприятията, паметта, мисленето, развива се произволното внимание. Във връзка с подготовката за училище те привикват да подчиняват своите действия по правило, да изпълняват указание ; придобиват умения да оперират със знанията, като решават несложни задачи посредством използването на модели, схеми и посредством словесна инструкция. У децата се формира наблюдателност и любознателност, които насочват поведението на детето и улесняват прехода от епизодичен към по-устойчив познавателен интерес.

Социално-психологическата подготовка за училище изисква наред с формиране на нагледно-образно мислене, с овладяване на мисловни операции и творческо въображение, необходими за развитие на учебната дейност на ученика, да се развиват и качества, свързани с нравствено-волевата и мотивационната сфера на детската личност.

В процеса на игровата, трудовата и учебната дейност у децата се създава организираност, самостоятелност и колективизъм. Постепенно привикват да се ръководят от обща цел, да преследват организирано определен дидактически или трудов резултат. В игрите се създават взаимоотношения и се формира емоционалната сфера. У децата се формират умения да действат от различна позиция в колектива, ръководят се от нравствени норми.

За успешно обучение в училище е необходимо личностно развитие на детето, изразяващо се в отношение към училището, към ученето, към учителя, към себе си. Това предполага развитие на социалните мотиви на поведение, които определят вътрешните позиции на ученика. Появява се необходимост от опосредствана мотивация. Възникването и зараждането на самооценката  са предпоставка за резултатно обучение в училище. В играта се извършва най-рано съподчинението на мотивите и произволното управляване на поведението. Посредством дидактическата игра детето се поставя в условия да се контролира, да открива и поправя грешките си.

Единството на игровата, учебната и трудовата дейност създават предпоставки за формиране на преднамерена, съзнателна оценка на собствените умения, самоконтрол и преодоляване на трудности (Предучилищна педагогика  1995).

При определяне съдържателната страна на понятието „готовност за училищно обучение” се изхожда, от една страна, от фиксираните обществени изисквания спрямо личността на детето, конкретизирани в образователен аспект, а от друга, готовността се извежда от особеностите на самата учебна дейност и организацията на учебно-възпитателната работа в училище.

В края на предучилищната възраст у децата е налице стремеж към заемане на ново положение и към изпълнение на общественополезна дейност. Това се свързва с възникването на самосъзнание у детето за своето социално „аз”, за своята субективност в системата от човешки взаимоотношения.

Предявените обществени изисквания фиксират особеностите на качествата на детето, неговите знания и умения – отговорно отношение към  ученето и осъзнаване на неговата обществена значимост, развитие на когнитивната сфера и начина на мислене, творческо отношение при ориентацията в действителността, изграждане на умения за учене като обща способност, наличието на позитивен индивидуален стил на дейност и поведение, развитие на волевите качества и произволността на поведението. Формирането на тези черти не се осъществява в завършена степен в предучилищна възраст, липсват все още новите условия на живот и дейност, процесът на обучение. Затова обща крайна цел на готовността е създаване на предпоставки, даващи възможност към края на предучилищна възраст да  се формира определен стремеж към обществено-значима и обществено-оценявана дейност, който е основна предпоставка на готовност за училищно обучение. Това изисква съответна подготовка за училище и като резултат определено ниво на готовност.

Съществуват различни подходи при интерпретиране на подготовката и готовността в структурно отношение, като перспективата в развитието на детето изисква  да  се  поставят в единство общата социално-педагогическа и психологическа подготовка със специалната, като  конкретната специална подготовка за усвояване на образователното съдържание в първи клас трябва да се подчини на общата подготовка, свързана с цялостното социално-психическо развитие на детето.

Следователно, специалната готовност за училищно обучение е допълнение към общата и трябва да се осъществява с оглед общопсихологическата готовност за четене и писане и цялостното развитие на децата.

Общата психологическа готовност изразява определено достигнато ниво на познавателно, социално, физическо, емоционално-волево и естетическо развитие на детето, като основа за проява на активността му в новите условия.

Понятието „психологическа готовност” съдържа  най-важните качествени показатели на психическо развитие от гледна точка на успешното обучение в училище. В момента на преход всички компоненти на психологическа готовност трябва да осигурят предпоставки за включване на детето в учебна дейност и училищния колектив.

Съвременната педагогическа и психологическа литература ни предлага две понятия, които взаимно се преплитат както в теорията, така и в практическото им приложение:

1. „готовност за учене” – с нея се свързва възможността на детето да се справи с определено количество учебен материал на дадена степен от неговото развитие;
2. „готовност за училище” –  Г. Бижков смята, че училищната готовност означава фиксиран стандарт на физическо, интелектуално, социално и емоционално развитие, който детето трябва да притежава преди постъпване в училище.

Според автора, готовността за училище е сложен комплекс от психо-физически, физиологически, познавателни и социални фактори и предпоставки, наличието на които прави възможно успешното обучение на децата в първия клас на училището.

В тази възраст в европейския тип култура детето придобива трудоспособна нагласа към познанието, т.е. познавателните занимания се схващат като нещо не винаги носещо удоволствие, често скучно и трудно, нещо, което изисква следване на интелектуални образци чрез усърдие и самопринуда (Бижков и кол. 1996).

В националната програма за подготвителната група (Национална програма 2003) особено важно е постигането на три взаимосвързани цели на програмата:

– качествена промяна на участието на бъдещите ученици в процеса на взаимодействие в подготвителната група, което предполага единството на социална, познавателна и специална подготовка чрез насърчаване на приобщаване и поетапно положително оценяване на постиженията;

– спазване на принципите на предучилищното педагогическо взаимодействие и реализиране формите на организацията му (задължителни и регламентирани във времето и задължителни, но нерегламентирани във времето), вариативно включвани, провокирани от детската насоченост;

– осигуряване мобилността на децата при прехода от едни към други ситуационни форми, развиващи саморегулацията и социалните им способности за учене в училище, формиране отношение към бъдещата социална роля „ученик”.

Основните идеи (параметрите) на концептуалния модел за подготвителна група се разглеждат като :

– подготовка за нов междукултурен модел за предучилищно и начално училищно образование – социалното, емоционалното, двигателното, познавателното и художествено-приложното развитие са взаимно свързани и са подготвени като образователни приоритети в зависимост от опита на децата;

– общо-психологическа и личностна подготовка за училищно обучение, а ученето е уникална ценност за всяко дете;

– подготовка за саморегулиране от позицията на новата „социална роля-ученик” и е образователна среда за прехода от външна към вътрешна готовност за училище, който определя ценността и самоинициативата на детето за учене;

– подготовка за самодисциплина и толериране на личностната автономия като стартови позиции на образованието в училище;

– откриване и стимулиране на образователния потенциал на всяко дете чрез използването на личния опит – „каквото детето може да прави, а не – каквото не може”, което се рационализира при подходящи условия.  По думите  на Х. Плакроуз „училището е център за подкрепа”.

На базата на Националната програма за подготвителна група и действащите национални начални училищни програми, се дава „равен старт” на всяка детска индивидуалност.

Структурирането на подготвителните групи се осъществява на три равнища – социално-адаптационно, познавателно-мотивационно и социално-ориентиращо.

Всичко изложено до тук е в сферата на педагогическото майсторство, зависи от пълноценното взаимодействие „дете – учител – родител”, в основата на което стои сътрудничество, партньорство, договаряне.

И най-важното – всяка дейност да е изпълнена с любов към детето. Най-големият стимул за него за участие в каквато и да е дейност е то да почувства, че е обичано, че е обградено с внимание, че има партньор, сигурност и опора, че всичко с което се занимава е приятно и интересно, че му доставя радост и удоволствие, че има свобода на действие, че може да покаже своите умения и постижения. Тогава резултатите ще са по-добри, а трудностите по-малки.