ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ И НУЖДАТА ОТ СПОРТУВАНЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП

В статията се разглежда физическото възпитание и спорт в начален етап и неговата основа за укрепване на детския организъм и по – нататъшното му развитие в различни спортове.

Училищното физическо възпитание, известно като базова (училищна) физическа култура, е основен компонент на физическата култура. Това определя значимостта на нормативната база на системата за физическо възпитание в основна образователна степен – начален етап, която се явява като основа за по – нататъшно оптимално развитие на учениците до завършване на средно образование. Ето защо въпросът за оптимизиране на двигателната дейност за учениците е съществено важен. Той е свързан с правилното организиране и използване на отделни форми на физическото възпитание, както и с използването на най-подходящите форми и подходящи средства и методи за физическо натоварване на растящия детски организъм.

С развитието на човечеството се е налагало да се овладее плуването за преодоляване на реки и езера, конната езда за по-бързо придвижване на големи разстояния, бягане и скачане за преодоляване на препятствия, хвърляне на камъни и копия за лова и военните действия и др.

Въпросът за възникването и развитието на физическата култура в начален етап от развитието на човечеството е един от основните в историята на физическата култура.

В края на XVIII и началото на XIX в. немският философ Йохан Шилер (1759–1805) пръв се опитва да обясни произхода и същността на играта. Процесът на развитие на физическата култура постепенно води до изваждането от игрите и обособяване в качествено самостоятелни физически упражнения на бягане, хвърляне, скокове, плуване и други видове движения. Възникват специални методи за обучение чрез физически упражнения на подрастващите и младежите, тоест появява се физическото възпитание.

Няма никакво съмнение, че за детето и ученика физкултурата и спортът не само са необходими, но и привлекателни, тъй като му дават възможност да формира качества, толкова ценени от връстниците му, които му позволяват да се включи в широк кръг за общуване, внасят в живота му духа на съревнование и благородна страст.

У учениците видимо се разширяват потребностите от различни извънкласни занимания. За съжаление не рядко се оказва, че именно физическото възпитание е принесено в жертва заради всички останали занимания и упражнения.

Движението е живот. „Седящият“ живот води до поява на дефекти във физическото развитие, слабост на опорно-двигателния апарат и затлъстяване. Понижена двигателна активност за денонощие (хипокинезия) се смята, когато недостигът на движение достига 50% и повече от нормата. Повечето ученици през учебната година не са достатъчно натоварени физически. Физическите упражнения трябва да бъдат всекидневни и  достатъчно интензивни. Само заниманията при честота на пулса 140–160 удара в минута може да се смятат за оптимални. Нужен е подход към всеки ученик. Голяма роля са призвани да изиграят детско-юношеските клубове. Посещаването на тези клубове, системните тренировки ,честите стартове , почивката в спортни лагери са най-добрият и надежден помощник във физическото възпитание на ученика.

Ние сме спортно семейство. Действително част от родителите нямат достатъчно физкултурна подготовка. Във физическото възпитание основно е формирането на спортно-хигиенни навици. Много  важен е личният пример на родителите. Много полезна ще бъде помощта при изпълнение на домашните занимания по физкултура. Те могат да бъдат индивидуални-в училище и в къщи. Да му осигурим  необходимия  физкултурен инвентар. Общите спортни интереси дават на родителите възможност по-добре да опознаят детето, създават и укрепват в семейството атмосфера на взаимно внимание.

Състезанията. За спортиста това е момент на върховно напрежение. Редовното участие в състезания е това, което отличава спортиста от обикновения любител на физкултурата. Успешната проява на състезания (победа) за спортиста има голямо психологическо значение, защото излиза извън рамките на личната радост – това е обществено признание на доказано майсторство.

Спорът допринася за формиране на качества на личността като колективизъм и съзнателна дисциплина.  Заниманията със спорт и  учение в училище са двете най-важни страни на многостранния процес на възпитанието на учениците. Те не само не пречат едно на друго, но си оказват стимулиращо въздействие.

Кой спорт е най-подходящият? Решенията трябва да се вземат индивидуално. Голяма роля играят традицията, особеностите на бита и местните условия.

На 8-10 годишните обикновено се разрешава да започнат подготвителни занимания почти по всички видове спорт, развиващи не само скоростта ,ловкостта и координирането на движенията. Но които включват упражнения за издръжливост и сила.

Спортните занимания трябва да се провеждат под ръководството и наблюдението на преподавател по физкултура или треньор. Трябва да им внушаваме, че задача на спортните тренировки е преди всичко укрепване на здравето и овладяване на навици и техника, а не преследването на рекорди.

Откриване на възможности. Повечето деца минават през редица колебания, надежди и разочарования. В спорта емоциите играят голяма стимулираща роля. Един от ней-елементарните критерии за ориентиране на децата в спорта е техният ръст .Немалка роля при избора на спорта играят килограмите на децата. Но най-главният критерий за спортното ориентиране е характеристиката на двигателните способности. Ние се ръководим от това ,че в различните видове спорт се проявяват най-различни физически и духовни качества.

Възможностите за приобщаване на учениците към спорта са големи. Те ще нарастват с всяка година. Дълг на родителите е да ги използват за възпитаването на съвременния човек.

 ИГРАТА В НАЧАЛЕН ЕТАП

Игровата дейност в живота на децата от началната училищна възраст има социално, психологическо и педагогическо значение. Игрите са систематизирани по вид на няколко основни дяла, свързани с учебно-възпитателната работа. Същевременно систематизирането обхваща и възрастта ,за която са предназначени. Използването на играта за възпитателни и за учебни цели дава възможност за осъвременявяне  на обучението, за превръщането му в мощен фактор за развитието на ученическата личност.

ИГРАТА КАТО МЕТОД НА ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Според К.Ушински играта като свят на практическа дейност на детето удовлетворява физическите и духовните му потребности и има голямо възпитателно значение. Дидактическите игри, като метод на обучение и възпитание, са специално организирани взаимодействия, които внасят изпълнение на роли ,спазване на правилата ,постигане на резултат. Функцията на учителя е да предаде този опит на новото поколение. Играта е ефективно средство за развитие на интереса към учението и за усвояване на знания. Играта е особен вид дейност ,която е типично за ранните етапи от развитието и се характеризира с специфична структура на действията.

МАРКЕТИНГЪТ И МЕНИДЖМЪНТЪТ  КАТО ИНСТРУМЕНТИ  ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА В БЪЛГАРИЯ

Маркетингът се среща с над 2000 определения по света. Думата „маркет“ идва от английския език и означава пазар . Маркетингът се обособява като самостоятелно научно направление в началото на миналия век, а през последните 20-тина години виждането за маркетинг еволюира. Конкретните задачи на маркетинга са свързани с конкретни дейности. Четирите основни  дейности са производството на продукта, например: неговото ценообразуване, промоция и дистрибуция. Около 80% от пълнолетните граждани на страната ни не практикуват физически упражнения. Друг фактор е засилващата се употреба на наркотици и алкохол сред децата.

Ученически и студентски спорт. От провежданите изследвания става ясно, че няма ясно изразена визия за това, какво трябва да се прави и как трябва да се развива. Има съществени пропуски в изследване за интересите и потребностите при учениците. Пропуски в образователните структури при подготовка на спортни кадри и много ограничена материална база на повечето места .Спортът в България търпи спад през последните години на големи първенства: олимпиади, световни и европейски първенства. При спорта за всички трябва да се направят повече фитнеси на открито, вело- алеи. Различни спонсори може да организират и маратони, състезания с наградни  фондове с цел поощряване на учениците и студентите да участват.

Овладяването на теоретически и практически знания относно мениджмънта на физическото възпитание и спорта в училище и извън него е от изключително важно значение за модерния подход към решаване на проблемите в тази област.

Системата и в частност социалната система ,към която принадлежи тази за физическо възпитание и спорт в училищата се състои от четири подсистеми  : правна- нормативна, управленска, обучителна, материална.

Спортът в училище и свободното време от гледна точка на мениджмънта е свързан с образователни услуги.

 МЕНИДЖМЪНТСКИ ПРАКТИКИ 

1. Разработване на проект за мениджмънт на училищния спорт по сценарий.
2. Разработка на рекламна кампания за спортно-развлекателни дейности на учениците в свободното време.
3. Разработка на организационен план за подготовка и провеждане на спортен лагер (за ученици спортисти и ученически отбори).

 

Програмата за физическо възпитание и спорт за 1–4 клас има две части:

1. Обяснителни бележки. На първо място се поставят целта и задачите.
2. Учебен материал. Дадени са два основни дяла:

– основен задължителен материал;

– Заместващ материал.

За постигането на поставените задачи и цели  учебно-възпитателният процес се осъществява по съответната учебна програма за съответния период. Програмният материал е разработен   така, че за всеки урок се предвижда точно какво да се научи.

Проследявайки образователните цели на програмите се вижда ,че те са подчинени на  принципа за спираловидност в съдържателен и функционален план.

Игровият и състезателен характер на учебната дейност, присъща на физическото възпитание в начален етап, не само активизира участието им в учебния процес ,но създава приятни емоции , премахва тормозните процеси в нервната система.