Преподаването на английски език като профилиращ предмет във втори гимназиален етап на средното училище изправя учителите по чужд език пред нови предизвикателства, едно от които е преподаването на култура. Авторът споделя две идеи как да се съчетае проектно базираното обучение с преподаването на култура, как да се осъществят междупредметни връзки с историята, географията и ИТ, като в същото време учениците и учителят да се забавляват и развиват отношенията си.
Лингвистите и антрополозите отдавна признават, че формите и употребата на даден език отразяват културните ценности на обществото, в което той се използва, и притежаването само на лингвистична компетентност не е достатъчно, за да се твърди, че обучаемият „знае“ езика. Учещият трябва да е наясно с културно приемливите начини за обръщение, изразяване на благодарност, отправяне на молба, съгласие, несъгласие и т.н. Освен това е възможно поведенчески и интонационни модели, допустими в общуването на родния език, да се приемат като недопустими в комуникацията на чуждия език. Важно е да се осмисли и приеме фактът, че употребата на езика е неразделно свързана с приемливо поведение.
Информацията, представяща културата на народа, носител на изучавания език, следва да бъде представяна без предубеждение и по начин, който не осъжда и не поставя оценки на разликите между родната и изучаваната култура. Важно е също да се помогне на учениците да разберат, че културата не е монолитна и съществува многообразие от приемливи поведения във всяко едно общество. Учителят трябва да позволи на учениците да наблюдават и да изследват културните взаимодействия от собствената си позиция, за да им помогне да открият собственото си място в общуването на чужд език.
В много отношения, особено при преподаването на чужд език в общообразователна подготовка, култура не се преподава пряко, а чрез лингвистичните форми, които се изучават. За да се накарат учениците да осмислят културните характеристики, отразени в тях, учителят може да ги направи явна тема за дискусия, успоредно с изучаваните правила. Например, „Hey you, come here“ може да е езиково вярна форма на молба, но не е културно приемливо обръщение от страна на ученик към учител. Следователно, можем да твърдим, че учениците ще овладеят езика само когато са овладели както езиковите, така и културните норми.
С приемането на ЗПУО и влизането му в сила от учебната 2016/2017 година английският език стана често избиран профилиращ предмет във втори гимназиален етап от учениците не само в езиковите, но и в математическите и природо-математическите гимназии. В учебната програма за профилирана подготовка по английски език за постигане на ниво В2 изучаването на култура е отделено в специален модул – „Култура и междукултурно общуване“.
В следващите редове ще предложим две идеи, които авторът приложи през настоящата учебна година, при преподаване на горепосочения модул в XI клас, по учебника на Pearson „Focus for Bulgaria Culture – Literature – Speaking – Writing“.
Първият раздел в учебника – „Англоговорещи страни“ (English speaking countries) обхваща следните страни: Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Ейре, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР и Индия и се състои от общо 12 урока за запознаване на учениците с някои исторически и географски факти за тях.
Още в първия час по модул „Култура и междукултурно общуване“ всеки ученик си изтегли на случаен принцип името на град от една от тези държави. Подбраните градове бяха: Манчестър, Ливърпул, Портсмут, Норич и Брайтън (Англия); Абърдийн, Глазгоу и Единбург (Шотландия); Кардиф и Суонзи (Уелс); Белфаст и Дери (Северна Ирландия), Сакраменто, Солт Лейк Сити, Чарлстън, Далас, Хонолулу и Бостън (САЩ); Квебек, Монреал, Отава и Торонто (Канада); Сидни, Канбера, Мелбърн и Брисбейн (Австралия); Уелингтън (Нова Зеландия); Кейптаун (ЮАР); Мумбай и Делхи (Индия). При избора на градовете от Англия и САЩ нарочно бяха избегнати Лондон, Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и Сан Франциско, поради широката им популярност. Задачата на учениците беше следната: Изгответе презентация за посочения град в рамките на 5 до 7 минути. В презентацията разкажете за града, като се водите от идеята: „Какво бих искал да знам за един град, в който никога не съм бил?“ Поставеният срок беше еднакъв за всички: учениците разполагаха точно с 12 седмици, за да са готови с проектите си.
Съображението ни за формулиране на задачата точно по този начин беше следното: липсата на изрична рамка позволява на учениците да проявят творчество, което се доказа в наблюдаваните презентации. Имаше елементи, които се повтаряха, като например: статистически данни за града, географски и/или исторически факти, интересни места за посещение, типична за района кухня и др., но имаше и информация, която е представлявала интерес за всеки конкретен ученик, като: характерни животински видове за района; любим автор, роден в града; рубрика от типа: „5 любопитни факта за…“ и дори сравняване на замърсеността на въздуха в Делхи и София.
По отношение на поставения срок в определен момент учениците попитаха в какъв ред ще презентират, с идеята да знаят кога точно трябва да са готови и дали редът на презентиране няма да им осигури още време. Отговорът беше категоричен – имат точно 12 седмици, на 13-тата всеки трябва да е готов. Целта беше всички да разполагат с едно и също време и никой да не е облагодетелстван от реда на презентиране, за да се научат да разпределят задачите си (опитът ни показва, че независимо от броя на дните, с които се разполага, традиционно всичко се прави в последния момент) и да спазват посочения краен срок. Беше ясно обяснено, че извинения за неизпълнена задача няма да се приемат. Едва ли бихме изненадали действащ учител с информацията, че в първия ден за презентиране двама ученици се опитаха да обяснят как не са имали време да се подготвят за този ден. Беше им отговорено, че извинения не се приемат и ако бъдат изтеглени да говорят, а нямат какво да покажат, ще получат съответната оценка.
Първият презентиращ ученик беше избран от учителя, като за да бъде изборът на случаен принцип, използваме дървени клечки от сладолед, на всяка от които е написано името на един ученик. Клечките стоят в чаша, от която се изтеглят без да се поглежда. Всеки следващ презентиращ беше изтеглян от предходния ученик. В последните десет минути от часа и двамата неподготвени ученици бяха избрани и си понесоха последствията за неспазване на срока.
В оценяването се ръководихме от следните критерии: съдържание и обем на презентацията (максимум 10 т.), лингвистична компетентност (максимум 20 т.) и презентационни умения (максимум 20 т.). Прилагаме и подробната разбивка на критериите и скалата за оценяване:
Втората идея, която разработихме и реализирахме, беше за групов проект, при който се осъществяват междупредметни връзки с историята, географията и ИТ. Учениците бяха разделени на групи и имаха на разположение за работа 2 учебни часа в един и същи ден. В предходната седмица беше уточнена възможността да бъдат донесени 5 лични лаптопа, без да се дава повече информация, освен че ще се работи по проект. При невъзможност учениците да ползват лични лаптопи, вариант е за тези два часа да бъде използван кабинет по информатика/ИТ.
В деня на проекта учениците бяха разделени на 6 групи от по 4 или 5, като всеки от 5-тимата ученици, които носеше лаптоп, изтегли имената на съекипниците си, а останалите неизтеглени ученици използваха учителския лаптоп. След съставяне на работните групи масите бяха сдвоени, за да се осигури нужното пространство, и задачата беше поставена: Изгответе програма за 5-дневно пътуване във Великобритания. Задължителни условия: всеки ден да бъде прекаран в различен град, пътуването до Великобритания и обратно да е със самолет. В края на втория учебен час учениците трябваше да изпратят на учителя готовия продукт.
Целите на задачата бяха няколко и разнопосочни:
- Да се работи в екип, съставен на случаен принцип. Тук е важно да се отбележи, че групата е съставена от ученици от три различни класа и във всяка от сформираните 6 групи имаше ученици от поне два от класовете;
- Да се спази поставеният срок;
- Да се разгледат географските особености на държавата и да се преценят разстоянията и възможността за реализация на даден преход;
- Да се подберат забележителностите за разглеждане;
- Да се предложат места за хранене;
- Да се предложи хотел за настаняване;
- Да се оформи естетически програмата.
Тези цели се съчетават с една от стратегиите за преподаване на език и култура чрез използване на автентични материали. Това помага учениците да бъдат ангажирани и да се включат в достоверно и същинско културно преживяване.
Трябва да се отбележат уменията на учениците да работят в екип и до голяма степен хронологията на действията им беше следната – всяка група си разпредели задачите – първоначално използваха географски карти, за да начертаят маршрута на пътуването, после всеки получи град, за който трябваше да подбере места за посещение, за хранене и хотел за настаняване. На финала всичко се сглоби, като един пишеше, а останалите контролираха и даваха съвети за редактиране на забелязаните грешки.
В следващия учебен час учениците отново трябваше да работят в същите групи. На всяка група и на тримата ученици, отсъстващи в деня на проекта, бяха раздадени приложените по-долу карти, проектите бяха презентирани на дъската и всяка група трябваше да постави оценка по предложените критерии не само на работата на останалите, но и на собствения си проект.
Добро впечатление направи критичността и самокритичността на учениците, както и реалното и справедливо оценяване на всички представени проекти. Разликите в поставените точки бяха минимални и/или несъществени. След края на часа всяка група получи проекта си, оценен и рецензиран от преподавателя. Обратна връзка от учениците беше, че всъщност са научили много повече за разстоянията, местоположението на градовете във Великобритания, забележителностите, храната и културата, отколкото в един стандартен час, в който се следва единствено предложеното от авторите на учебника.
В заключение, ако при общообразователната подготовка преподаването на култура основно се фокусира върху празници, традиционно облекло, фолклорни песни и храна, то преподаването на модул „Култура и междукултурно общуване“ в профилираната подготовка предлага много възможности за проектно базирано обучение, за осъществяване на междупредметни връзки с редица учебни предмети и за реализиране на творческия потенциал и на учителя, и на учениците.
- Закон за предучилищно и училищно образование.
Учебна програма за профилирана подготовка по английски език за постигане на ниво В2.
Bentini F., Bettinelli B., Heaney D., Montanari D., O’Malley K. & Rizzo R.A (2020). Focus for Bulgaria Culture – Literature – Speaking – Writing. Student’s Book B2 Part 1 (pp 83 – 85; p 116), Pearson.
Heaney D., Montanari D. & Rizzo R.A (2020). Focus for Bulgaria Culture – Literature – Speaking – Writing. Workbook B2 Part 1 (p 78; p 93), Pearson.
- Деница Кожухарова, ЗДУД с преподавателска норма по английски език в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“, гр. София
denitsa.kozhuharova@npmg.org