Литературното обучение чрез приказки има важна роля в развитието на децата в предучилищна възраст, като подпомага развитието на въображението, културните познания, разбирането за добро и зло, както и уменията за критично мислене. Чрез приказките децата учат на критично мислене и да се справят с емоциите си, идентифицирайки се с главните герои. Педагозите подчертават положителното въздействие на приказките върху социално-емоционалното и когнитивно развитие, въпреки че въздействието им върху общото развитие и речевата активност е недостатъчно изследвано. Литературата се използва в детските градини за подготовка на децата за живота, като се изучават различни жанрове, включително гатанки, стихотворения и басни. Тези жанрове обогатяват речниковия запас на децата и допринасят за развитието на ясна дикция. Приказките остават най-обичаният жанр, тъй като въздействат на въображението, моралните и естетическите чувства, и подпомагат словотворчеството. Въпреки промените в съвременните технологии, децата запазват интереса си към книгите с приказки, които допълват реалния живот и способстват за личностното им развитие.
Специфика на литературното обучение в предучилищна възраст
Приказките подпомагат развитието на детското въображение – с въображението идва и общата култура. Те учат децата на културните различия в света, който е около тях, и ги даряват с любопитството да учат нови неща и да откриват нови светове. Приказките подпомагат децата в процеса на усвояване на разликата между добро и зло – заедно с магическите създания в основата на приказката е поуката. В самата същност на приказката има силен морален урок, борбата между доброто и злото, а тези уроци учат децата, че доброто винаги побеждава и им помагат да разберат неговата важност в междуличностните отношения. Приказките помагат за умението да мислим критично – децата виждат последствията от действията на героите и се учат, че от техните решения зависи как ще се развият ситуациите, в които се намират и какъв ефект ще бъде техния ефект. Не всички герои могат да са добри модели за подражание.
Приказките помагат на децата да се справят с емоциите си – детския психолог Бруно Бетелхайм, който е проучвал значението на приказките в детството, вярва, че приказките могат да помогнат на децата да се справят с притеснения, тревожност, особено във възраст, в която не могат да си обяснят тези чувства. Често децата се идентифицират с главния герой и „побеждават“ злото в историята, което в някои ситуации им помага да разрешат и свои вътрешни конфликти.
Приказките имат изключително влияние върху ежедневието на децата, тъй като подхранват въображението, вдъхновяват, учат и ги подтикват да бъдат любопитни и жадни за знания. А моментите, в които четем приказки заедно, безспорно са едни от най-хубавите моменти, които ще имаме с децата си, тъй като подпомагат изграждането на една сигурна връзка. Макар че детето в тази възраст не може да устои на предизвикателствата на съвременната аудио и видео техника, както и на средствата за масова комуникация, то запазва жив и постоянен своя интерес към хубавата книга с приказки. Приказката си остава не само най-предлаган, но и най-обичан жанр от детето. Защото тя „отключва“ детското въображение и заключва страховете, удовлетворява вътрешната му потребност да фантазира. Поради това приказката идеално допълва реалния живот. Приказният свят на героите е много скъп и привлекателен за детето, близък е до неговата душевност със своята човечност и доброта, с тържеството на справедливостта над тъмните сили. Не е ли животът и самият човек една дълга приказка, в която вечната борба между доброто и злото не спира, един непресъхващ стремеж към красотата и съвършенството.
„[…] И така, възникването на приказката не е свързано с производствената база на времето, в което започват да я записват – в началото на XIX век […]Приказката трябва да се сравнява с историческата действителност от праисторията и там трябва да се търсят корените ѝ[…]“ пише Вл. Проп.
Педагозите сме единодушни, че приказката оказва положително влияние върху социално-емоциононалното и когнитивно развитието на детето в предучилищна възраст. Но за съжаление проблемът за въздействието на приказката върху общото развитие на детето и в частност в развитието на неговата речева дейност е недостатъчно изучен, което насочи вниманието ми към темата: „Педагогически модел за възприемане и интерпретация на приказка при 4-5 годишните деца“ (Крумов, Керемедчиев 2010).
Художествената литература, независимо дали е родена от предлитературна традиция, или е нечие авторско произведение, е едно от средствата за подготовка на детето за живота, които детската градина умело използва както за образователни, така и за възпитателни цели. Тя притежава житейска убедителност и има голямо емоционално въздействие върху детския свят, a художествените образи помагат на детето да опознае междуличностните отношения между хората, възпитават морални и естетически чувства у него. Жанровите форми на фолклора и литературата провокират детското светоусещане, дават храна на въображението на детето, подтикват го към словотворчество. В този смисъл виждаме огромната роля, която играе учителят като посредник между детето и света на словото.
Основните жанрови форми, предвидени за овладяване в детската градина са: кратките жанрове (гатанки, скороговорки, броилки, залъгалки, пословици и поговорки), стихотворения, басни, приказки и разкази. Може условно да ги диференцираме на две групи – фолклорни и литературни. Към първите спадат народна приказка, пословици и поговорки, фолклорни гатанки. Към втората група причисляваме лирически творби, литературни приказки, басни, разкази. Със спомагателна роля са народните песни, залъгалки, скороговорки и броилки.
Малките литературни жанрове обогатяват речниковия запас на децата и са подходящо средство за изработване на ясна дикция. Малки по обем, без подробни описания, в гатанките се разкрива само най-характерното за обекта. Те съдържат в себе си логическа задача и децата обичат да ги слушат и отгатват.
Приказките си остават най-обичаният и предпочитан жанр от децата. Те помагат на детето да разбере взаимоотношенията между хората, възпитават естетически чувства, въздействат на въображението, обогатяват детето със знания. Вживявайки се в образи и постъпки, децата не забелязват , че възприемат приказката като реалност: преживяват искрени чувства, съпреживяват, дават своите съвети. Характерно за децата е, че са склонни на идентификация с любимия герой – той винаги е добрият, положителният в приказката. Измисляйки си приказни истории, детето изговаря вълнуващите го въпроси и се опитва да им намери отговори. Тъй като приказките, които детето съчинява, не само отразяват вътрешния му свят, но и способстват личностното му развитие и го учат да решава житейски задачи.
Със силата си на въздействие и с ценните си качества хубавата приказка е едно незаменимо средство в педагогическата дейност на всеки учител. Възпитателната роля на приказката се корени в нейната жизнена убедителност и емоционално въздействие. Именно заради ценните си качества приказката се използва при възпитанието на детето в предучилищна възраст за осъществяване на редица възпитателни задачи.
Устната реч не може да се развива пълноценно, ако децата се учат само на разговорен стил. Истинско и пълноценно развитие на тяхната реч може да се постигне само под влияние на художествената реч. Това въздействие има дори и тогава, когато детето не е в състояние да разбере напълно съдържанието на подбраните думи. В нея имат голямо значение звуковите съчетания, музикалните съзвучия, ритъмът и т.н. Въздействайки върху емоциите, тя създава условия за повишаване на говорната активност на децата и подбужда към самостоятелно литературно творчество. Затова запознаването с художествената литература е важна задача в системата на обучението по български език и литература в предучилищна възраст.
С възприемане и осмисляне на приказката детската реч се развива в лексикално, стилистично и синтактично отношение. Чрез творбата детето слуша живата непресъхваща реч, докосва се до звучността и плавността ѝ. Детето на 4-5 години се проявява като пълноценен слушател и говорител както в кръга на връстниците си, така и сред възрастните. Това е както предпоставка, така и необходимо условие за усвояване на изразителната функция на речта, която се проявява при предаване на чувства, състояния, настроения и на отношение към съдържанието на прочетеното или разказано произведение (приказката). Чрез него се подчертава емоционалната страна на речевия акт.
Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното ѝ оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. В педагогическата работа приемаме, че един от начините на развитие на речевата активност е чрез въздействието на творба с високо художествена стойност, каквато е приказката. От една страна, тя подготвя детето за възприемане на идейно-художествената ѝ стойност, съобразно детските възможности, а от друга – го стимулира и мотивира към речева изява, като възпроизвежда текст чрез преразказ, игра–драматизация, ролеви игри, куклен етюд и т.н.
Главните цели, които си поставяме за постигане чрез приказките са следните:
– Да се развие устната реч;
– Да се овладява значението на думите;
– Да се разширява основното значение на думите;
– Да се свързват вече научени думите в изречения;
– Да може смислено и граматически правилно детето да изразява своите мисли;
– Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването.
При слушането най-значимо място заема формирането на фонематичен слух. Детето трябва да се научи да чува мелодията на езика, да разчленява в потока на речта отделните и единици (звукове, думи, словосъчетания, фрази). При това огромна роля има слуховата нагледност. Езикът в предучилищна възраст се усвоява на базата на речеви образци, поднесени в игрова форма чрез стихчета, приказки, песни и т.н.
Целите на този процес на овладяване на езика и развитие на речта при детето се постигат чрез специфична образователно-възпитателна система, която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални възможности на детето. За да се активизира речта на децата, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по-точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищна възраст. Така приказката става стимул за развитие на речевата активност и изява на детето, а това е в тясна връзка с творческия усет и стимул за претворяване на художествената творба с помощта на обогатената реч (Тодорова 2016).
Гатанката е друг кратък литературен жанр, забавен за всички възрасти и поради това широко разпространен. Отгатването ѝ изисква образно и логическо мислене. Гатанките обхващат богато разнообразие от предмети и явления. Възпитанието на естетическото въздействие на гатанките е голямо, защото мисленето се насочва към съпоставяне и анализиране на познати да този момент понятия. Уточняват се впечатления, коригират се предварителни представи, а това развива способността за анализ и умозаключения. Гатанките не са само за развлечение, тяхното педагогическо въздействие е по-обхватно. Чрез тях може да се индуцира любовта към народното творчество, към родния език, към стремежа за намирането на точната и красива дума. По този начин детето намира достъп до народната мъдрост и се учи поетично да възприема заобикалящия го свят.
По своята същност гатанката е кратък литературен жанр, характеризиращ се предимно със забавен и занимателен характер, което я прави подходящ и приложим инструмент в обучението в начален етап. Дидактическата функция на гатанките се изразява в развиване на когнитивните способности на децата, благодарение на които те опознават детайлно заобикалящата ги среда. Задълбочават създаването на логически връзки между наблюдаваните обекти и формираните вече понятия посредством логически операции като анализ, синтез, аналогия, систематизация и др. С тях учителят може да си служи при извеждане на понятие от съвкупността на множеството, както и за илюстриране и допълване на вече формирано понятие.
Жанровата форма е съставна част от дидактичните игри и упражнения, прилагани в ситуации по български език и литература. Гатанковият компонент намира приложение при отгатване на предмет по неговото описание и обратно – детето съставя описание на предмет, така че връстниците да го отгатват. Фолклорният образец, нагледността, дидактичната игра, обяснението и описанието подпомагат детето в процеса на осмисляне на същността на жанровата форма и способстват потенциала му да създава гатанки.
Гатанките развиват асоциативната памет и логиката, провокират и развиват логическото мислене, дават възможност за развитие на представи и образно мислене, чрез което се развива въображението. Децата могат дълго да размишляват над даден въпрос, а цялото им внимание е насочено и концентрирано върху това да се намери правилният отговор. Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света.