Фестивал на етносите, багрите и котленския килим – модел за преодоляване на негативните обществени нагласи, основани на етнически произход или културна идентичност. Приложимостта му в уроците по Родинознание – II клас – мост за преодоляване на етнически и религиозни предразсъдъци и път за създаване на приятелство в училище

Настоящата статия е опит да представи модел, посредством който процесът на обучение по родинознание във втори клас може да бъде използван като средство за изграждане на интеркултурно образование и диалог, да засили чувството за идентичност на учениците посредством обединяването им около традицията и ритуала. Чрез конкретни описани действия изследването си поставя задача поетапно да „моделира“ изграждането на определени компетентности и ценности у учениците, включвайки ги като активен участник в преживяването на фестивала като празник – мост между традиция и съвременност, между етноси и културни идентичности. Въвеждането на фестивалната обредност в учебния процес по родинознание допринася за доброто познаване на обединяващите традиции и обичаи, през познанието, забавлението, играта и културния диалог.

В България месец юли е изпълнен с много слънчеви дни и цветове. Дните сякаш нямат край, а прохладните котленски вечери носят приключенски дух, примесен с тихия шепот на вятъра, идващ от Балкана.

В дните от 28 до 30 юли уникално красивият парк „Изворите“ ще бъде домакин на VII Фестивал на етносите, багрите и котленския килим. Той се провежда всяка година под патронажа на кмета на Община Котел – г-н Коста Каранашев. Основната идея на фестивала е да обедини всички етноси, живеещи в общината, като представи своите обичаи, традиционна кухня и облекло.

Празникът съчетава занаяти, изложби, демонстрации, ритуали, кулинарни изкуства, танци, музика, изложение на ръчно тъкани котленски килими, работилница за тъкане на прав (вертикален) стан и боядисване на вълна.

Жителите и гостите на града могат да се потопят в импровизираните „Села на етносите“, в които хора от български, турски, каракачански и ромски етноси демонстрират своите различни ритуали, традиции и обичаи. Провежда се и занаятчийски базар.

Този фестивал е мост между поколенията и обичаите, мост между етносите, които заедно показват какво могат да правят, какви традиции имат и какво наследство оставят на поколенията.

Настоящата статия има за цел да илюстрира как успешно да се пренесе духът на фестивала в класната стая, в часовете по родинознание, като ще се обвърже с урочните единици от глобалната тема „Празници и обичаи в Република България“.

Защо:

• за да съхраним и развием културната идентичност на учениците от етническите малцинства – предпоставка за качествено образование и равноправна интеграция в училището и обществото;
• за да превърнем етнокултурното многообразие в източник на взаимно опознаване, уважение и толерантно сътрудничество в обща образователна среда;
• за да повишим самочувствието и самоуважението на децата, опознали историята, обичаите и традициите на своята етническа общност, осъзнали се като носители на етнокултурна идентичност и ценност, научили се да приемат различието в обществото;
• за да преодолеем предразсъдъците и дискриминацията по етнически признак в обществото.

 

Обект на изследване е Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим, а негов предмет – механизмите, с помощта на които този вид празничност се утвърждава като „характерна“ за местни общности като част от техния културен календар. Едновременно с това ще се очертае пътят, по който идеите на фестивала могат да намерят своето успешно приложение в часовете по родинознание във втори клас.

Най-общо методологията, използвана в това изследване, включва работа с теоретични източници, преки наблюдения на терен (включено наблюдение), работа с медийни ресурси, обработка на стратегически документи на Община Котел.

Фестивалът

В наши дни употребата на термина „фестивал“ се свързва главно с празнично събитие, асоциира се с чествания и почитания[1]. Произходът на фестивалите се търси в древността – около VI в. пр.н.е. – документирани в древногръцки събирания, свързани с музикални програми и състезания[2].

Етимологията на „фестивал“ се търси в латинския език – festum – като се разграничават две основни названия за празничните събития. Първото – festum –  в смисъла на радост, веселие, гуляй, пируване, и второто – feria – със значение „отсъствие на работа, в чест на боговете“, като Фаласи подчертава, че и двете форми се използват в множествено число – festa, feriae[3].

Още от Древността фестивалите включват поредност от празнични дни, свързана с провеждането на много събития[4]. В съвременния английски език „фестивал“ означава „време на празнуване, отбелязано със специални чествания“ – на определена личност, събитие, отдаване на значимостта на реколтата. Може да бъде културно събитие, което се състои от поредица произведения на изобразителното изкуство, панаир, изложение.

В най-общи линии определението за фестивал се свежда до „организиран набор от специални събития, на конкретна културна, създадена от човека тема, който се провежда в определен ден (дни), на определено място, с хора, които влизат във взаимен и пряк контакт помежду си, съгласно темата и сюжета му“[5]. Фестивалът е събитие, социален феномен, присъщ за всички човешки култури и характеризиращ се с разнообразие и „драматична интензивност“ на хореографските и естетическите аспекти. В основите му седят дълбоки принципи, свързани с исторически корени, ангажиране на местни жители, което открай време привлича вниманието на случайни посетители[6].

Една част от авторите, които се занимават с фестивалите, считат, че най-важната им характеристика е „символичната инверсия“. Други, работили в това тематично поле,  смятат, че може да бъде установено сходство между ежедневно и празнично поведение, като подчертават, че първото е успоредно на второто, но притежава „по-стилизирана форма и силно увеличен семантичен смисъл“[7].

В контекста на настоящото изследване по-добре приложима е втората теория за празничното поведение, според която то съчетава аспекти и на делничното, и на извън делничното поведение на участващите. Структурните елементи, от които е изградено, си поставят за цел да „празнуват“ всекидневни дейности, като представяне на традиционна кухня, събирания, експониране на бита и прочее, но и демонстрират празнични практики, като онагледяване и възпроизвеждане на ритуали, разгръщане на музикално-танцова програма.

Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим – народна култура и традиция

Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим засяга едни или повече аспекти от т.нар. традиционна култура. В програмата му са заложени някои нейни измерения, като целта е да бъдат направени достояние на максимално широк кръг хора. Един обичай може да се превърне в традиция, когато е натоварен с допълнителна позитивна оценка, породена от приемствеността във времето, както и значимостта, която хората са склонни да припознават[8]. Традицията, казва Джоузеф Марти, предполага приемственост във времето (от минало към съвремие), обаче не е статична, а в непрекъсната метаморфоза. Традициите са важни – за индивида, за групите и за общностите от хора, тъй като помагат за изграждане на историческо чувство за идентичност. Що се отнася до емоциите и преживяванията, с които се свързват фестивалите, Марти казва, че в повечето случаи става въпрос за положителни асоциации, най-малкото защото „участващите в тях са призвани да се забавляват“. За сравнение авторът коментира „мултикултурните фестивали“, правени от неправителствени организации, като провеждането им е следствие от все по-нарастващото осъзнаване, че трябва да се подкрепя и насърчава „мултикултурното съжителство“. Тези празници изпълняват важна социална функция – помагат на хората да възпитат у себе си зачитане на правото на различие на другия, в обществата, в които се наблюдава миграционен поток[9].

В контекста на разглеждания фестивал не се наблюдават дисонантни сблъсъци между „традиция“ и „съвременност“, а по-скоро има приемственост и приближаване между тях, в изменен и осъвременен вид[10].

Фестивалите са неразривно свързани с култури и места, с идентичности на местно равнище, спомагат за обединяването на хората около общи ценности. Те могат да насърчават засилването на така наречената „групова идентичност“, в рамките на голяма част от тях се наблюдава социална сплотеност, чувство на принадлежност, усещане за споделяне между равни, особено когато се отнася до планирани събития, в които се вижда така наречената „празнична общителност“ между участващите[11].

Фестивалите са изразителен начин да отпразнуваме нашето славно наследство, култура и традиции и да засили чувството ни за общност. Те играят важна роля за свързването на хора от различни раси и култури, за да оценят красотата на нашата собствена култура и междукултурни отношения[12].

В международен план фестивалите успешно се вписват в живота на общности, в които се наблюдава мултикултурно разнообразие. Опит в тази насока, добре изследван, имат Индия, Финландия, САЩ. В тази публикация накратко ще засегна практиката при провеждането на празнични събития в Индия, тъй като се откриват сходства при организирането и провеждането им.

Индия е разнообразна страна. По-известна е с фестивали и традиции, които всички следваме. Празниците са сезон, в който не само родителите, бабите и дядовците, но и децата обичат да ги празнуват с ентусиазъм. И така празненството ги кара да осъзнаят света по по-забавен начин[13].

Индийците имат милиони причини да се наслаждават на тези фестивали, когато деца от различни региони и произход изпитват тази радост, че празнуват заедно, а това подобрява и прославя индийската култура. Децата, които ходят на училище, са изложени на същността на фестивалите по различни начини – участват в пеещи танци, или просто потропват с крака на весели песни, последвани от забавни рими и мелодични песни. Всяко детско изпълнение се оказва новаторско и уникално по свой начин. За децата това е чудесен начин да разберат и изучат богатото наследство на Индия. Наред със забавлението и ентусиазма от дейностите, свързани с фестивала, качества като креативност, чувствителност и чувство за сплотеност, се възпитават също в децата[14].

В крайна сметка не са ли затова тези фестивали?

Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим е едно от най-значимите културни събития, провеждани на територията на общината през последните 6 години (от 2016 г.). Котел е град, разчитащ на богато културно наследство, и в Общинския план за развитие са заложени инициативи за опазване и съхраняване на неговите традиции[15].

Програмата на фестивала следва пътя на традицията, но е вариативна – включват се нови елементи, за да направят празника още по-обединяващ и засилващ чувството за културна идентичност. Фестивалът може да си го представим като дете, което е на гости при своите баба  и дядо през лятото. При тях то се среща с традициите, обичаите и ритуалите на етносите, живеещи на територията на общината. Живее техния живот – без телевизия, интернет,  телефон. Всичко, с което се занимава, минава през ръцете и ума му. Всеки аромат, който усеща, е истински. Всеки залък, който слага в устата си, е вкусен. Това „дете“ е нашият фестивал – расте с всяка изминала година, надгражда се и показва много нови познания, придобити чрез приемственост от по-възрастните към по-младите. Фестивалът ни е „детето“, което иска да запознае всички хора в България и по света със знанията и традициите ни и всяка следваща година очаква с трепет съмишлениците му да се увеличат.

В VI-тото издание на фестивала се появи гигантска кукла, наречена „Котленчето“. Неин автор е художничката Иванка Добрева-Драгостинова, преподавател в катедра „Дизайн“ на Нов български университет, а идеята за нея идва от кметския екип.

За да реализирам целта и задачите, които съм си поставила, ще предложа на моите второкласници Котленчето да се превърне в наш талисман. То ще ни води в урочната работа, когато ще се опитаме да претворим идеите на фестивала в учебната среда. Искаме да докажем на връстниците си, родителите си и учителите, че този модел е работещ и ще ни помогне да преодолеем етническите предразсъдъци и да станем по-толерантни и свързани помежду си.

Всяко дете се ражда в конкретна социална среда – етническа, религиозна, национална, социално-икономическа, което дава неминуемо отражение на личностната идентичност. Това налага  непрекъснато да се търсят ефективни, работещи модели, за да се осъвременяват познанията им, да се развиват уменията им в областта на интеркултурното образование. В началната училищна възраст учениците са по-големи, по-осъзнати. Социалният им кръгозор безусловно е основа за бъдещо гражданско възпитание и житейска компетентност[16].

Средно училище „Георги Стойков Раковски“, гр. Котел, има добри традиции, опит и утвърдени ценности на обучение и възпитание в интеркултурна среда. В училището учат ученици от трите най-големи етнически групи в България – българи, роми, турци и каракачани. С гордост мога да кажа, че то се явява европейски модел за етническа толерантност и е мястото, което осигурява позитивна образователна среда и възможност за разгръщане на индивидуалния потенциал на всяко дете.

В публикацията се разглежда и анализира нормативната база – учебното съдържание за втори клас по предмета Родинознание, на чиято основа, спрямо спираловидния принцип, се формира и възпитава интеркултурното образование и възпитание.

Направеният контент анализ на учебното съдържание по родинознание за втори клас обхваща поставените цели, използваните задачи, графичното оформление на учебниците, както и темите от учебното съдържание по глобална тема „Празници и обичаи в Република България“.

Компетентностите, които се очаква учениците да придобият след изучаване на темите, са следните:

• описва Република България като отечество на всички български граждани;
• разказва за празници и обичаи на различните етнически общности;
• разбира значението на празниците за съхранение на народните добродетели и за изразяване на уважение и толерантност към другия[17].

 

Настоящата статия има за цел да илюстрира как успешно да се принесе духа на фестивала в класната стая в часовете по родинознание и занимания по интереси. Наш талисман ще бъде гигантската кукла Котленчето, която в началото на учебната 2023/2024 година ще се опитаме да изработим с помощта на родителите в умален размер.

Ще насоча вниманието на учениците към дейности, които дават възможност за творчество и креативност, съобразно техните способности, отчитайки спецификата и разнообразието от етноси.

От програмата на фестивала ще подберем дейности, които ще са подходящи за тяхната възраст и ще доведат до развитие на емоционалната им активност.

През м. октомври в стаята за занимания по интереси всички – учители, ученици и родители, ще направим по подобие умален вид българско, ромско и турско село. Това място ще бъде нашата сцена, където ще се събираме и представяме традиционните обичаи, носии и ястия, характерни за трите етноса.

Ще направим група „Детска творилница за котленски килими“, която под ръководството на г-жа Величка Съботинова ще усвоят тънкостите на естествено багрене на вълна и тъкане на прав (вертикален) стан.

На 1 ноември – Празникът на град Котел, всички заедно ще посетим Историческия музей, където ще разгледаме Експозиция на котленски носии, пафти, накити, просфорни печати (за хляб). Фотоизложбата „Спомени от Котел“ и „Котленски килимарки“ ще ни пренесат в миналото на нашия град и ще ни накарат да се почувстваме горди, че сме потомци на сръчни и известни с майсторството си килимотъкачки. Тази дейност ще реализирам тогава, тъй като фестивалът се провежда в извънучебно време.

Като резултат от наблюденията ще изработим хартиена кукла, която ще облечем в традиционна котленска носия.

В навечерието на Коледните празници българското село ще посрещне своите гости с баница с късмети, а децата от българския и ромския етнос ще представят обичая коледуване.

На 14 януари ромите празнуват Василица или Банго Васил. По същество това е новогодишен празник и в ромското село ще го отбележим с песни и танци, а родителите на учениците ще приготвят обреден хляб, боб, тиквеник, баница с късмети.

Ромите носят със себе си своите устни летописи и фолклор. Тяхната родова памет се съдържа в легендите за произхода, битките и победите им, а тяхната народопсихология – в песните за любов и страдание, в нравствено-поучителните приказки, в добродушно-снизходителния присмех към собствените им недостатъци. Чрез фолклорната си родова памет ромите намират сили и кураж да преодолеят несгодите на разпиляното си съществуване, да открият общото и особеното в празничната обредност[18].

Програмата на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим включва и демонстрация на народен обичай. Със събуждането на природата за нов живот през пролетта, когато паркът „Изворите“ потъне в зеленина и прохлада, моите ученици на терен ще представят обичая Кумичене. Едно дете ще разкаже накратко какво представлява този български ритуал. Група момичета ще демонстрират как си правят венчета и обредни хлябове кукли. Пускат ги по течението на реката. Чието венче или кукла се окаже най-бързо, момата бива провъзгласена за кумица на лазарките. На третия ден след Великден лазарките отиват на гости на кумицата (в импровизираното българско село). Тя им е приготвила трапеза и ги черпи с боядисани яйца. Кумицата символично дава прошка на лазарките, като от този миг те вече могат да разговарят.

През м. май с  учениците ще работим върху темата „Празнуваме и живеем заедно“ по Родинознание. На базата на личния си опит и наблюденията, които учениците са натрупали от участието си във всички дейности, реализирани през учебната година, те трябва с помощта на учителя да достигнат до обобщението, че трябва да уважаваме различията и тяхното изразяване чрез празниците, обичаите и традициите.

Израз на това единство и многообразието е празникът Гергьовден. Свети Георги е един от малкото светци, които е славен и от християни,  и от мюсюлмани. На 6 май мюсюлманите в България празнуват Хъдърлез, а българи и роми – Гергьовден. Отпразнуването може да се организира отново в парка „Изворите“, където някой от родителите може да завърже люлка и момичетата да се полюлеят за здраве[19].

Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали – „къпането“ в роса, обредното къпане в реки и извори, брането на свежи зелени растения (здравец, бук, коприва), момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.

Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне.

Децата от групата за народно пеене могат да поздравят съучениците и родителите си с песен, а всички да се хванат на гергьовското хоро.

Организирането и създаването на атрактивни и увлекателни дейности, взаимствани от програмата на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим, поражда у учениците още по-голям интерес към училището като място, където се срещат различните традиции и обичаи. Това ги кара да се чувстват специални, носители на ценното, което ще извлекат от културата на своя етнос.

Най-истинските приятелства се създават, когато децата играят и се забавляват. Много изненади и игри за децата предлага фестивалната програма в „Омагьосаното село на Баба Яга“, „Къщичките на джуджетата“, „Работилницата на елфите“ и „Маските чудовища в сумрака“. Те не просто играят, но и изработват играчки от естествени материали.

От програмата за деца ние сме си избрали най-атрактивните дейности и на 1 юни – Денят на детето, ще организираме и проведем пленер „Тебеширен свят“ в парка „Изворите“.

Учениците ще имат възможност да играят, рисуват и представят накратко картините пред учители и родители. Празникът ще завърши с почерпка, като родители от всеки етнос ще приготвят любимите лакомства на своите деца.

Широкият кръг от дейности – пеене, танцуване, създаване на игрови и сценични форми, ще намери приложение в Работилницата за тъкане на открито, където ученици от групата „Детска творилница за котленски килими“ ще покажат тънкостите на занаята, усвоени от г-жа Величка Съботинова.

Събитието е част от инициативата Световен ден на плетенето на открито, където се срещат хора с близки интереси, позитивно настроение, мотивация за усвояване на нови умения, предаване на тъкачеството като занаят от възрастните към младите – новото поколение килимотъкачки от Котел и котленско. Провежда се в градинката до паметника на доктор Петър Берон, където гражданите и гостите на град Котел имат възможност да се запознаят с котленски тъкачки и да разгледат изложба с фотографии и снимки, по които се изработват котленските килими.

            Процесът на изследване, записване, оформяне в текст и пресъздаване на практиките укрепна емоционалната близост между деца и възрастни, осмисли свободното време на учениците и времето в учебна среда, подобри езиковите им компетенции, артистичните им умения, укрепи самочувствието им на български граждани и обогати знанията им за фолклора като култура на етноса.

Фестивалът на етносите, багрите и котленския килим и неговите идеи успешно се превърнаха в модел на работа в училище, защото учениците от трите етноса опознаха и разбраха „същността“ на фолклора, обичаите и нравите на различните културни групи и осъзнаха най-важното, на което различията ни учат, че традициите са тези, които ще ни опазят като народ.

Практическите задачи им помогнаха да придобият увереност, да представят темата по-компетентно и да изградят целенасочен модел на работа.

[1] The Evolution of Music Festivals and the Power of an Experience [online]. 20 ноември 2018. [посетено на 25 юни  2023]. Достъпно на: https://medium.com/@malu_14611/the-evolution-of-music-festivals-and-the-power-of-an-experience-f98be2b9a5c1

[2] Пак там

[3] The Evolution of Music Festivals and the Power of an Experience [online]. 20 ноември 2018. [посетено на 25 юни  2023]. Достъпно на: https://medium.com/@malu_14611/the-evolution-of-music-festivals-and-the-power-of-an-experience-f98be2b9a5c1

[4] Пак там, с. 1-2

[5] LYCK, Lise, and Phil LONG. Tourism, Festivals and Cultural events in Time of crisis, 2012: 21 [online]. [посетено на 10 юни 2023]. Достъпно на: https://www.encatc.org/media/287-tourism_festivals_and_cultural_events_in_times_of_crisis.pdf

[6] FALASSI, Alessandro. Festival: definition and morphology, 1-10 [online]. [посетено на 13 юни 2023]. Достъпно на: https://www.brown.edu/Departments/Joukowsky_Institute/courses/cityandfestival09/files/9722047.PDF

[7] Пак там, с.3

[8] MARTI, Josep. When traditional festivals are dissonant with social integration [online]. [посетено на 12 юни 2023]. Достъпно на: https://digital.csic.es/bitstream/10261/8236/1/traditional%20festivals.pdf

[9] Пак там, с.2

[10] MARTI, Josep. When traditional festivals are dissonant with social integration [online]. [посетено на 12 юни 2023]. Достъпно на: https://digital.csic.es/bitstream/10261/8236/1/traditional%20festivals.pdf

[11] GETZ, Donald. The nature and scope of festival studies [online]. 2010, vol.5, №1. [посетено на 11 юни 2023]. Достъпно на: http://www.ijemr.org/wp-content/uploads/2014/10/Getz.pdf

[12] Importance of Festivals and Celebrations in Schools. [online]. [посетено на 15 юни 2023]. Достъпно на: https://gisgondal.com/2021/05/13/importance-of-festivals-and-celebrations-in-schools/

[13] Importance of Festivals and Celebrations in Schools. [online]. [посетено на 15 юни 2023]. Достъпно на: https://gisgondal.com/2021/05/13/importance-of-festivals-and-celebrations-in-schools/

[14] Importance of Festivals and Celebrations in Schools. [online]. [посетено на 15 юни 2023]. Достъпно на: https://gisgondal.com/2021/05/13/importance-of-festivals-and-celebrations-in-schools/

[15] Общински план за развитие на Община Котел 2014-2020 година [online]. [посетено на 12 септември 2020]. Достъпно на: http://old.kotel.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=34

[16] ИВАНОВ, И. Интеркултурното образование – теория и практики. Сборник. Шумен: Аксиос, 1998

[17] МИРЧЕВА, Илиана. Книга за учителя по Околен свят. София: Анубис, 2017

[18] Ромска култура и история. Методическо ръководство за учителя от началното училище към учебника по Роден клас – I, II клас и Родинознание – III, IV клас. София: Фондация „Програма стъпка по стъпка“, 2002

[19] КЮРКЧИЕВА, Ива. Гергьовден (6 май). [online]. [Посетено на 17 юни 2023]. Достъпно на: https://balgarskaetnografia.com/praznici-i-obichai/kalendarni-praznici-i-obichai/gergyovden.html