Стимулиране на словесно-творческото въображение на децата чрез електронен ресурс

Проблемът за формирането на детския разказ е основен. Определяща роля в този сложен и многостранен процес които има детската словесно-творческа дейност. Информационните технологии като дигитални компетентности са интегрирани във всички образователни направления. ИКТ се определя като ефективен технически инструмент, с който може значително да се разнообрази методическата работа в предучилищна образователна институция. Във връзка с това издигнах следната хипотеза : неопределеността на лингвистичната ситуация става условие за проява на вариативност и творчество, а проблемът, свързан с нейното разрешаване, провокира дейността на мисленето. Подкрепих хипотезите с основни задачи и експериментално изследване.

Проблемът за формирането  на детския разказ е основен, както в технологията на овладяване на родния език, така и в предучилищната педагогика и психология. Неговото правилно решение има значение не само за речевото, но и за общото интелектуално и личностно развитие на детето от предучилищна възраст, а също така и за пълноценната му подготовка за училищно обучение, където от него всекидневно се изисква да излага определено съдържание под формата на устен разказ. Особено сложна се оказва задачата за съставяне на повествователни текстове с творчески характер. За справянето с нея е необходимо умение за самостоятелно подбиране и изработване както на самото съдържание, така и на неговото речево оформяне. Определящата роля в този сложен и многостранен процес има развитието на детската словесно- творческа дейност, защото въздейства едновременно върху интелектуалните ,емоционалните и волеви характеристики на детската личност. Още в ранното си детство децата проявяват  своеобразна езикова изобразителност в стремежа си да създават нови думи и словесни изрази, в които по свои начин осмислят казаното от възрастните . Богати примери намираме в книгата на известния писател К. Чуковски „ От две до пет“. По нататък езиковото творчество на децата се разширява и обогатява със съчиняване на приказки и разкази въз основа на наблюдавани събития, разказана случка, а най-често просто като продукти на въображението и фантазията.

Децата се сблъскват с различни технични средства, използват смартфон, таблет, компютър.  Те имат достъп до различни технологии още след раждането си. Много родители пребягват до този вид „залъгалка“, пускат песнички и  забавни клипове, за да успокояват и занимават/забавляват  своето бебе. Съществуват много и различни мнения по въпроса  дали е за добро, или пък е вредно. Има родители, които успяват да ограничават децата си до момента, в който употребата им е неизбежна. Всеизвестен факт е, че до тригодишна възраст те имат нужда от непрекъсната физическа активност, общуване с възрастните и с околната среда, и от опознаване на  света чрез собственото си тяло. Според специалисти достъпът до тези технологии не бива да се забранява, но трябва да бъде  контролиран. Всяко забранявано нещо е много искано и желано. Стоенето пред монитора с часове е вредно не само за очите, но и за цялостното развитие на детския организъм. Тялото се развива чрез движение и различни физически активности.  Много са важни реалното общуване с връстници и възрастни и разходките на открито сред природата.

Много често родителите пренебрегват съветите на  специалистите  да не се дава достъп на децата под 3 години до дигитални устройства и  даже проявяват гордост от техническите умения на своя малък наследник.  Също така е важно да се контролира времето прекарано пред устройството. Това обяснява факта, че   на  3–4-годишна възраст  детето само  или подпомогнато от по-голямо братче или сестриче вече може да „работи“ (основно играе) свободно на  таблета или смартфона. Компютърът и лаптопът са използвани за гледане на филми и клипове и за игра.  Не бива да се забравя и телевизорът, който присъства задължително в ежедневието на децата.  Неоспорим е фактът, че те допринасят за интелектуалното израстване на нашите наследници. Сядайки пред екрана, пред тях се открива нов, непознат  свят, едновременно близък и далечен от реалния. Децата получават обобщена представа за събития и предмети. Те се научават на  мисловни операции. От всичко казано дотук става ясно, че много интелектуални навици се развиват с помощта на  компютъра, но не бива да се забравят и вредите, които биха се нанесли върху крехкия детски организъм при злоупотреба. Трябва да се търси „златната среда“, да се налагат ограничения и да се възпитат у децата навици. И така, когато настъпи време за задължителното им предучилищно образование, децата  вече са използвали ИКТ за забавление, различни дейности – гледане на филми, игри или общуване във виртуалното пространство. Всичко това  и бързо развиващите се технологични средства води до въвеждане на ранна дигитална медийна грамотност още в предучилищна възраст. Дигиталните технологии са средствата, с които децата и възрастните придобиват своята дигитална грамотност, адаптирана към дигиталните компетентности. Дигиталните технологии провокират въображението любознателността и креативността.  Подготовката за съвременния високотехнологичен живот се подпомага от компютърната грамотност. Учене през целия живот  и работа с информация  са в основата на дигиталната грамотност. С развитието на речта главно по посока на нейния контекстност  те стават способни осъзнателно, произволно да се ориентират в създала се проблемна ситуация, която оформят нейното решение в подходяща речева форма. Информационни технологии, като дигиталните компетентности са интегрирани в другите образователни направления. В образователният процес има възможност да се използват различни средства за технологично подпомагане. Това са компютърни и мултимедийни   Технически и дидактически  са двете  групи предимства от използването на ИКТ. Първата група включва бързина, маневреност, ефективност, възможност за гледане и слушане и  други мултимедийни функции, а втората – чувство на идентичност, реалност на събитията, интерес, желание да научат повече. В методическата литература е отбелязвано, че новите държавни образователни стандарти предполагат трансформационни модели както в училищното, така и в предучилищното образование/възпитание. Традиционните методи на обучение трябва да  бъдат заменени или в добрия случай подобрени с нови интерактивни методи и подходи, в които се използват ИКТ.  Така учебното съдържание ще бъде представено по  начин  заинтригуващ, динамичен   и достъпен, предвид интерактивната среда, в която се раждат и растат деца. Това превръща педагога  от източник на информация в участник и помощник и поставя условието за висока компетентност. Онагледяването, което при традиционните методи се постига с табла  плакати, карти, таблици,  изобразяване и рисуване,  при ситуациите, в които се използват ИКТ вече са с помощта на екран, като нивото на видимост е много по-голямо. Използването на анимация, звук, различни ефекти и представянето на  уникални информационни материали (снимки, ръкописи, видеоклипове)  в мултимедийна форма дават възможност за осъществяването  на различни и много интересни  образователни ситуации.  Така се провокира интереса на децата, което води до по-ефективното усвояване на знания и подобряване на нивото на разбираемост. От друга страна, използването на различни компютърни програми дава възможност да се улесни работата на учителя: подборът на  помощни материали, задачи, тестове, проверка и оценка на качеството на знанията, като по този начин се освобождава време за допълнително педагогическо взаимодействие. От основно средство за забавление ИКТ трябва да бъдат адаптирани и  използвани за обучителни цели.  Използването на интернет, различни социални мрежи, блогове, сайтове в педагогическите ситуации ги прави по-интересни, по-модерни и разбираеми за децата. Всичко казано до тук определя информационните  комуникационни технологии като ефективен технически инструмент, с който може значително да  се разнообрази методическата работа в предучилищна образователна институция. Едно от условията, които предучилищното образование създава, е за „придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образовани“.

Задачи за осъществяване на целта:

1. Проучване на методическа и педагогическа литература относно интерактивните методи на обучение, информационните и комуникационните технологии, прилагани в детската градина и съобразяване с нормативните документи за предучилищното и училищното образование.
2. Наблюдение на открити педагогически практики в детски градини.
3. Анализ на представената интерактивна образователна среда.

В нашето съвремие създаването на съвременна образователна среда в детските градини е свързано с приложението на информационните и комуникационните технологии. В националната програма „Информационни и комуникационни технологии“ (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“ се включват и институции от системата на предучилищоното образование (детските градини). Общата цел на програмата е „подобряване качеството и възможностите за електронно обучение в системата на предучилищното и училищното образование, достъп до съвременни информационни и комуникационни технологии, внедряване на иновативни съвременни обучителни методи и създаване на условия за обучение на педагогическите специалисти за ползването им“ (Национална програма 2019). В контекста на гореизложеното създаването на съвременна интерактивна образователна среда е свързано с достъпа и приложението на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в детската градина. По този начин интеркативната среда създава условия за:

• равнището на интерактивност и спецификата на образователната среда в съответствие с възрастовите и психолого-педагогическите характеристики на децата;
• резултатите от осмислените знания, умения и отношения във възпитателно-образователния процес;
• необходимост от педагогическа иновация с приложение на съвременни подходи, методи, технологии и средства.

 

Интерактивността като процес в условията на фронтална, индивидуална и екипна работа реализира играта като педагогическо взаимодействие между учителя и децата, както и между самите деца. При интерактивното обучение се активират всички видове процеси, които съпътстват ученето: изследване, опознаване, практическо приложение, общуване. Интерактивният подход насърчава проявата и развитието на личността. Развитието на когнитивната сфера зависи от развитието на познавателните психични процеси. Всеки от тях е свързан с определен начин на получаване на информация. В тази връзка е приложението на интерактивните методи– методи, при които се гарантира взаимодействие и взаимоотношения не само между учителя и всяко дете от групата, но и между самите деца (Факирска 2012:  91–92).

Интерактивността като процес в условията на фронтална, индивидуална и екипна работа реализира играта като педагогическо взаимодействие между учителя и децата, както и между самите деца. При интерактивното обучение се активират всички видове процеси, които съпътстват ученето: изследване, опознаване, практическо приложение, общуване. Интерактивният подход насърчава проявата и развитието на личността. Развитието на когнитивната сфера зависи от развитието на познавателните психични процеси. Всеки от тях е свързан с определен начин на получаване на информация. Развитието на когнитивната сфера зависи от развитието на познавателните психични процеси. В тази връзка приложението на интерактивните методи и информационните технологии в обучаващи ситуации в предучилищното образование допринася за пълноценно и ефективно реализиране на обучението на децата, за тяхното когнитивно развитие; стимулира мисленето, активира опита им.

Във връзка с това издигнах следната хипотеза:  неопределеността на лингвистичната ситуация става условие за проява на вариативност и творчество, а проблемът, свързан с нейното разрешаване, провокира дейността на мисленето. Това дава основание да се твърди , че е възможно да се формират словесно-творчески умения посредством стимулиране дейността на мисленето и въображението чрез електронна среда.

Обект на изследването са субектите в педагогическото взаимодействие – децата от предучилищна възраст, учителят и родителите. Така той е свързан със съвкупността от лица, чрез които по посока на изследователските методи се установява критерии и показатели доказващи хипотезата.

Предмет на изследването са постиженията на децата, постигане на по-високи резултати за обогатяване на детското словесно творчество стимулирано чрез електронни ресурси.

Задачи, произхождащи от тази хипотеза са:

1. Да се апробира модел на психолингвистична технология за стимулиране на детското словесно творчество;
2. Да се определят формите , средствата , условията и методическите похвати за активизиране въображението като основен елемент на словесно творческата дейност;
3. Да се определи влиянието на проблемната ситуация върху развитието на мисленето и творческото въображение на децата чрез използването на електронни ресурси;
4. Да се обработят статистически получените резултати;
5. Да се установи положителното влияние на електронните ресурси върху професионалната подготовка на бъдещият учител.

За осъществяването на целите на изследването се включват комплекс от методи:

• Теоретично проучване и анализ на научната литература по проблема;
• Педагогически експеримент;
• Анализ от продуктите от словесно творческата дейност на децата;
• Сравнителен анализ;
• Работа с електронни книжки и интерактивни мулти медийни ресурси.

 

Експерименталното изследване се осъществява в следните основни етапа:

1. Стимулирането на детското мислене и въображение чрез подходящо подбрани условия е подходящ подход за организиране на съчинителската дейност на децата и води до активно творческо отношение и успешно ,развитие на словесно-творческите им умения.
2. Важно условие при организирането на работата с теми на разказите да бъдат интересни за децата, а самата дейност да бъде организирана така, че да им доставя удоволствие.
3. Овладяване на техниката на словесно-творческата дейност има решаващо значение за развитие на словесно-творчески умения на децата. Тези от тях, които са добре ориентирани в смисъла на задачата „измислици“ и в структурата на разказа придобиват увереност и желание за словесно-творческа дейност чрез електронни ресурси.
4. Интересът на децата към словесно творческата дейност се засилва тогава, когато се осигурява свобода на детската мисъл и въображение.
5. Персонификация (главно при разкази по естетически нагледен предмет) е похват, който стимулира мисленето и въображението на децата и се отразява благоприятно върху качеството на словесно-творческите им прояви.