АДАПТАЦИЯТА НА ТРИГОДИШНИТЕ ДЕЦА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

С промените в Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда задължително предучилищно образование за четиригодишните деца. Това поставя на дневен ред пред родителите и педагозите проблема за тяхната адаптация. Адаптацията е приспособителна реакция, основана на инстикта за самосъхранение, който предполага избягване на опасни, неблагоприятни ситуации. Откъсването от семейството, влизането в изолирана детска среда с един възрастен, изпълняващ функциите на възпитател и бавачка в съвършено непозната обстановка е именно такава ситуация за детето, което тръгва на детска градина. Какво могат да направят, от една страна, родителите, а от друга – педагозите, за да помогнат на детето да си изработи механизъм за саморегулация, чрез който да се приспособи към новите условия, да съхрани здравето и психиката си, да бъде успешно и щастливо в живота си в детската градина? В статията е обърнато внимание на основни въпроси, свързани с адаптацията на децата към детската градина, нивата и критериите за адаптация, форми за адаптация в детската градина, както и на работата с родителите за осигуряване на по-добра адаптация на децата.

С промените в Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда задължигелно предучилищно образование за четиригодишните деца. Често на родителите се налага да работят извънредно или на повече от едно работно място. Налага се децата да постъпват в детската градина при навършване на три години. Започването на детската градина е един от ключовите моменти в развитието на детската личност. Животът на съвременното дете вече не може да бъде отделен от таблетите, смартфоните, компютрите. Проблемът на децата от ХХІ в. е липсата на умения да общуват както с възрастните, така и със своите връстници. Съвременните деца са по-малко отзивчиви на чувствата и емоциите на своите приятели и събеседници; затрудняват се при пълноценното възприемане на обкръжаващия ни свят и разбирането на социалните отношения. Всичко това поставя на дневен ред пред педагозите и родителите проблема за адаптацията на децата.

Голяма част от педагозите, изследващи адаптацията на децата към детската градина отбелязват, че тя протича с множество негативни промени в детския организъм на всички нива и във всички системи (Русаков  2010):

• Преобладават отрицателните емоции и страхъг;
• Забелязва се нежелание да осъществяват контакти нито с връстниците си, нито с възрастните;
• Загубват навици за самообслужване;
• Наблюдават се нарушения на съня;
• Понижава се апетитът;
• Наблюдава се регрес в речта;
• Двигателната активност или рязко спада почти до нула, или рязко нараства до хиперактивност.

 

Ето защо е важно възрастните в лицето на педагога и родителите да помогнат на детето да преодолее периода на адаптация по-лесно.

 

Какво включва процесът на адаптация? Етапи на адаптацията

Процесът на адаптация далеч не е само „тръгването на детето на детска градина“, нито „сблъсък на две среди”, а процес на пренастройване на ролите в семейството, понякога дори на дълбока лична промяна (Зидарова  2019).

Когато тръгне на детска градина, на детето му предстои:

• да привиква към по-строг дневен ред;
• да се обслужва без помощта и поддръжката на родителите и близките;
• по-дълго време да остава сред връстниците си;
• да слуша и изпълнява наставленията на непознат човек;
• да се ориентира в ново пространство, излизайки от зоната си на обичайния комфорт.

 

Освен това, детето трябва да свикне с факта, че ще му обръщат по-малко персонално внимание. Напълно естествено е тези кардинални промени в живота на малкия човек да предизвикат невротични реакции. Те се изразяват в сълзи, ревове и истерия, отказ да се приема храна, капризи, чести заболявания и т. н.

Адаптационният период условно се разделя на три фази (Ковалёва 2017): подготвителна, основна (ключова) и завършваща. В подготвителния етап е необходимо родителите:

• постепенно да разширяват кръга на общуване на детето;
• да поддържат позитивните емоции, получавани при съвместните игри с другите деца;
• да разказват и показват на детето детската градина, в която му предстои да ходи, като обръща внимание на красивите площадки, катерушките, играещите деца;
• да не пречат, а да насърчават непринуденото, спонтанно запознанство с другите деца и с учителите;
• да разказва на детето с какво ще се занимава, заедно с неговите връстници в детската градина.

 

Преди началото на посещаването на детската градина е необходимо детето да бъде научено от родителя на елементарни действия: да ходи до тоалетната; да се храни самостоятелно; да си измива ръцете, лицето и зъбите. Поне два месеца по-рано родителите трябва да коригират режима на детето, като го адаптират максимално към дневния режим в детската градина, т. е. ставането, закуската, разходката и т. н трябва да стават по едно и също време. Това важи особено за дневния сън. Уикендите също трябва да се провеждат по посочения график.

Денят, в който детето тръгне на детска градина, трябва да бъде позитивен още от сутринта. Според Белоусова (Белоусова  2017) през първия ден детето не трябва да бъде оставено за дълъг период от време. Максималното време за пребиваване в градината е от 1 до 3 часа. В някои случаи майката може да остане с детето, да взема участие в игрите, да му помага да изпълнява указанията на педагога. Постепенно трябва да подготви детето, че то ще остава по-дълго време с другите деца и педагога. Продължителността на основния етап на адаптацията варира за всеки конкретен случай. Най-често е две седмици. След това се препоръчва детето да остава в градината за дневния сън. По желание може да се удължи времето на пребиваване – половин ден, до следобедните развлечения и т. н. Колкото повече позитивни емоции получава детето през основния етап, толкова по-бързо ще привикне и ще остава с желание и радост в новия екип.

След завършването на процеса на адаптация, детето (Зидарова  2019):

• спокойно отива в детската градина;
• взаимодейства добре с връстниците си и с педагозите;
• ориентира се в групата си;
• активно си играе и се занимава;
• храни се и спи добре.

 

С други думи, емоционалното и физическото му състояние се нормализира напълно. Дали процесът е завършил добре става ясно само след няколко месеца. За децата, които често боледуват (нещо характерно за тази възраст), процесът на адаптация се повтаря след всяко по-продължително отсъствие.

Bierman, L., & Nieman, J. (Bierman & Nieman  2016) също разделят процеса на адаптация на три фази:

• остра фаза, която се съпровожда от разнообразни колебания в соматичното състояние и психическия статус: понижаване на теглото, чести респираторни заболявания, нарушения на съня, понижен апетит, регрес в речевото развитие;
• забавена фаза, която се характеризира с адекватно поведение на детето, т. е. всички промени затихват и се регистрират само по отделни параметри на фона на забавен темп на развитие (особено на психическото) в сравнение със средните норми за възрастта;
• фаза на компенсация, която се характеризира със забързване на темпа на развитие; в резултат детето в края на учебната година преодолява посочените по-горе задръжки в темпа на развитие.

 

Критерии и степени на тежест на адаптацията. Фактори, които влияят върху адаптацията

Основните критерии за адаптация са (Eichler 2015):

• поведенческите реакции;
• нивото на нервно-психическо развитие;
• заболеваемостта и протичането на болестите;
• главните антропометрични показатели за физическото развитие на детето.

 

Различават се четири степени на тежест на протичане на адаптацията към детската градина (Белоусова  2017):

• лека: детето е активно, външни промени почти няма; сривовете в поведението се нормализират след 1–2 седмици;
• средна: през целия период настроението е неустойчиво; може да се наблюдава отсъствие на апетит, намаляване на продължителността на съня, неспокоен сън. Този период продължава между 20 и 40 дни;
• тежка: детето боледува, губи тегло, появяват се патологични навици. Продължава от два до шест месеца;
• много тежка: продължава около половин година и повече. Тогава възниква въпросът „Необходимо ли е детето да остава в детската градина?”

 

Ковалёва (Ковалёва  2017) класицира децата според поведението им при постъпване в детската градина на три групи:

• Първа група. По-голямата част от децата рязко отрицателно и бурно изразяват своето отношение към ставащото: силно плачат, хвърлят се на пода, удрят се, хапят се, щипят тези, които са по-близо до тях. Те ту се хвърлят в ръцете на възрастните, ту бягат към вратата яростно, разхвърляйки предлаганите им играчки. Уморено от бурния протест, детето може внезапно да заспи, а след няколко минути отново енергично да продължи да плаче до прегракване. Децата от тази група привикват в продължение на 20–30 дни.
• Втора група. Немногобройна. Някои деца след раздялата с майката се затварят, стават крайно напрегнати, настръхнали. Тези деца се намират в крайно напрежение; едва сдържат плача си; седят в ступор и гледат в една точка; не се докосват нито до играчките, нито до храна; трудно е да ги нахраниш с каквото и да било или да ги сложиш на гърнето; мълчат и не реагират на нито едно предложение; извръщат се при опит за контакт с тях. В момента, в който видят майка си на вратата, се оживяват, втурват се към нея и се хвърлят, плачейки, в ръцете ѝ. Адаптацията на такива деца продължава два-три месеца и протича доста сложно. Характерът и продължителността на адаптационния период зависят също така от индивидуално-типологичните особености на децата. Срамежливите, затворените, плахите трудно и болезнено преживяват раздялата с майката, привикват по-дълго време и често боледуват.
• Трета група. В нея се включват комуникативните, общителни деца. Влизайки за пръв път в детската градина, тези деца изобщо не се страхуват; поздравяват възрастните, усмихват се и веднага поемат инициативата за общуване. Изразходват доста енергия да се представят като личност. Бързат да разкажат какви необикновени играчки, рибки, птички, домашни любимци си има вкъщи; дали имат братя и сестри. През целия ден разказват за семейството си, за това къде са били, какво са видели. С удоволствие демонстрират своите умения да се хранят самостоятелно, да се обличат сами и очакват заслужена похвала, макар че едва изпробват храната, а в леглото лежи и не изпуска от погледа си възрастните. Това поведение трае не повече от два-три дни. След това енергията им се изчерпва и изпадат в отчаяние само при вида на сградата на детската гадина; вкопчват се в майките си и по стил на поведение не се различават от децата от първата група.

 

Факторите, които влияят на процеса на привикване на децата към детската градина, са (Eichler  2015):

• възрастта на детето: в повечето случаи колкото е по-малко детето, толкова по-трудна е адаптацията;
• общото физическо развитие на детето: ако детето може да се движи нормално и е физически активно, адаптационият период ще премине по-леко;
• здравословното състояние на детето: физически здравите деца по-лесно се адаптират;
• наличието (или отсъствието) на основни навици за самообслужване: желателно е родителите да изградят основни хигиенни навици и здравословен дневен режим у детето, преди то да тръгне на детска градина. Така процесът на адаптация ще е по-кратък;
• съответствие на домашния режим и дневния ред в детската градина;
• нивото на контактност и общителност на детето: родителите трябва да научат детето ясно да изразява желанията си, да се запознава, да споделя играчките си. Това ще улесни адаптацията;
• развитието на игровата дейност: игровата дейност улеснява комуникацията с връстниците;
• сезонът, през който детето тръгва на детска градина: най-приемливо е времето от април до септември, тъй като в този период детето може да играе повече на открито с връстниците си (на пясъчника, на детската площадка), а и през това време рискът да се зарази с остра вирусна инфекция е доста занижен.

 

По-тежко се адаптират децата, които не са привикнали към (Белоусова  2017):

• режима;
• изпълняването на елементарни хигиенни процедури;
• самостоятелна игра с играчки;
• взаимодействие с връстниците и по-малко познати хора.

 

Освен това детето може да има своеобразни навици, които влияят негативно на неговото развитие. Адаптацията протича много трудно, ако детето е твърде привързано към майка си. В някои семейства бащата работи, а майката по цели дни е сама с детето си. При тези условия у детето се изгражда симбиотична връзка с майката. Оставайки дори за кратко без нея, детето изпада в паника. В този случай адаптационният период е силно затруднен и дори може да предизвика детски неврози. Детето от голямо семейство, в което има баби и дядовци, лели и чичовци, което живее сред братя и сестри умее безпроблемно да си построява собствен стил на поведение с всеки член на семейството. То знае точно от кого какво може да очаква. Затова в групата то с удоволствие търси контакт с непознати хора, с интерес изследва непознатата обстановка. Също така леко и бързо се адаптират децата, чиито родители често ги оставят под надзора на съседи, оставят ги известно време да погостуват на бабите и дядовците си или ги вземат със себе си в шумна приятелска компания, където някой ще го нахрани, ще го сложи да дремне за малко… Няма проблем с адаптацията и при децата, които, заедно с родителите си, живеят в общежитие. Там децата набират жизнен опит, като самостоятелно се разхождат из сградата. Те отлично се ориентират в обстановката и безпогрешно знаят коя врата трябва да заобикалят и на коя може да почукат, очаквайки да получат радушен прием. Такива деца, попадайки в групата, веднага се ориентират в поведението на възрастните и по техните реакции разбират какво е позволено или какво не е позволено да правят. Тези деца харесват да има много и различни помещения, както и разнообразни играчки. В другия полюс е поведението на децата, чиито родители живеят затворен живот, изолирайки се от света. Техният кръг на общуване е рязко ограничен. По време на разходка майката заобикаля шумните детски площадки, опасявайки се детето да не се зарази от някаква детска болест или да не бъде наранено. Такива деца също срещат големи затруднения в адаптацията (Зидарова  2019).

 

Форми и методи за улесняване на адаптация

Психолозите препоръчват следните форми и методи за улесняване на адаптацията (Bierman & Nieman 2016):

• Елементи на „телесна терапия” (прегръдка, ласка). В детска възраст е необходимо да се развива координацията, гъвкавостта и издръжливостта. Комплекс от специални упражнения ще помогне на детето да изгради силата на волята си, да засили чувствителността си и да разбере много новости за своето тяло. Това винаги трябва да завършва с упражнения за релаксация, тъй като отпускането е също толкова необходимо за развитието на мускулите, както и тренировката. Нервната система получава пълноценна почивка, а кръвообращението се нормализира;
• Приспивни песни преди сън: Приспивните песни са първите уроци по роден език за детето. Песните му помагат да запомня думи, да разбира тяхното значение, да ги свързва в изречения. Ако родителите четат на децата си поезия, това ще окаже подобен ефект. За разлика от обикновената реч, стиховете имат ритъм, който влияе добре на подрастващия организъм. Съпровождането на четенето на стихове с леко люлеене и/или ритмично потупване по коремчето или гръбчето успокояват детето;
• Релаксиращи игри (с пясък и/или вода) за снемане на напрежението, отпускане, почивка. В упражненията за релаксация се включват дихателната гимнастика, мускулното и емоционално отпускане. Упражненията по релаксация са метод за предотвратяване на стреса у децата и оказват положително влияние на тяхното здраве. Те научават детето как да понижава напрежението, как да не се затваря в собсвените си проблеми и чрез сюжетно-ролеви игри да умее да намира причините за това си състояние. Упражненията трябва да бъдат в достъпна игрова форма;
• Приказкотерапия: Чрез този процес на възпитание на детето се развива неговата душа; повишава се нивото на осъзнаване на събитията, придобиването на знания за живота и методите за социално проявяване на съзидателната творческа сила. Методът на приказкотерапията е насочен за развиване на възприятията, телесните усещания, двигателната координация на децата, уменията да осъзнават и контролират своите преживявания, да разбират собственото си емоционално състояние;
• Музикални занятия и развиване на движенията. Музиката отрано започва да привлича вниманието на децата и предизвиква у повечето от тях постоянен интерес. Те търсят източника на звука, чакат звуците на музиката и при вида на някакви музикални инструменти. Песните с различен характер предизвикват у децата различен емоционален отговор. При някои от децата емоционалното състояние във връзка с музиката се проявява особено ярко. Важно е децата не само да се запознават с бодри, весели и ласкави, спокойни песни, но и да се научат по-точно да възприемат особеностите на музикалното звучене, а именно височината, тембъра, силата, продължителността. Възприемането на тези свойства на музикалния звук е свързано с развитието у децата на музикално-сензорните способности. Изпълняването на несложни задачи в процеса на игра със звучащи играчки, детски музикални инструменти, децата различават звуковете по височина: отгатват дали чуват крава или котка, кокошка или малки пиленца. Съпровождайки музиката с почукване по детско барабанче или просто по масата, те усвояват ритъма. Слушайки звученето на различни по тембър детски музикални инструменти, те сами почукват по-силно или по-тихо в съответствие с музиката;
• Игрови методи за взаимодействие с децата. Основната задача през този период е формирането на емоционалния контакт, на доверието на децата към педагога. Детето трябва да види в педагога добрият, винаги готов да помогне човек (като мама) и интересният партньор в игрите. Емоционалното общуване възниква на основата на съвместни действия, съпроводени с усмивка, ласкава интонация, проява на грижа към всяко дете. Първите игри трябва да бъдат фронтални, за да не се почувства нито едно дете пренебрегнато. Инициатор на игрите винаги е възрастният. Игрите се избират с отчитане на възможностите на децата и мястото на провеждането. Игрите не трябва да бъдат твърде дълги – по-добре е да се играят по няколко пъти на ден, но по-кратки игри. В игрите трябва да се използват копия на реални предмети, а не техни заместители, като на всяко дете се дават еднакви предмети.

 

Процесът на адаптация на детето към детската градина протича в три аспекта – физиологична адаптация, психологична адаптация и социална адаптация.

Физиологичната адаптация променя начина на функциониране на различните системи на организма (дихателната, храносмилателната, сърдечно-съдовата) и е насочена към приспособяване на детето към новите условия на външната среда. Психологическата адаптация изисква пренастройване на динамичния стереотип в съответствие с новите изисквания на обкръжаващата детето обстановка. Социалната адаптация предполага установяването на оптимално взаимодействие между личността и екипа, усвояване на нормите и традициите на групата, овладяване на нови средства и начини за действие, влизане в ролевата структура на групата.

Отговорността за адаптацията на детето към детската градина е както на педагога, така и на родителите, на семейството и близките на детето. От доброто педагогическо взаимодействие между родителите, педагога и обществеността зависи продължителността и тежестта на протичане на адаптационния период.