Ролята на играта за социално-емоционалното развитие на детето

Социално-емоционалното развитие на детето в предучилищна възраст е пряко свързано с играта като педагогическо взаимодействие в детската градина. Тя е основната форма на обучение в този период освен за по-лесното опознаване на околния свят, а и за емоционалното развитие на детето. В статията се разглежда влиянието на играта за емоционалното и социалното развитие на децата в предучилищна възраст с описание на две авторски игри за осъществяване на тази връзка.

Предучилищната възраст е много важен период в развитието на детето, защото е много по-интензивно развитието на личността. Положителният и емоционален климат, който трябва да се създаде сред децата е много важен в този период и е основа, с която детето да развива ценностната си система и своята личност. Благодарение на него децата се разкриват, стават по-уверени в себе си, което от своя страна понижава страхът, тревожността и се отразява положително върху социализацията и подготовката за училище (Велева  2013:  30). Играта е от важно значение и за емоционалното развитие. В нея детето се учи да регулира емоциите си. Липсата на това умение може да стане причина за неуспех в училище. Например ученикът се огорчава, че учителят не вдига всеки път него и престава да взема участие, да внимава в уроците. Или пък при неуспех се демотивира и не се стреми да преодолява трудностите. В играта обаче загубата и разочарованието имат по-особен психологически смисъл, анализиран от Д. Димитров. Това е вярата, че си загубил заради липса на късмет, и надеждата, че следващия път ще имаш по-голям шанс. Те карат детето отново и отново да се връща към играта, като преодолява трудностите по пътя към целта – победата (Илиева, Димитров 1982). Позовавайки се на Зигмунд и Ана Фройд, А. Флитнер посочва, че в играта детето става шампион в ситуации, които преди са били преживени като неовладени, напрегнати или заплашителни (Flitner  1974). Тази идея е развита от Стюард Лестър и Уенди Ръсел, които обобщават резултатите на редица изследвания по темата. Авторите защитават тезата, че първичните емоции могат да бъдат едновременно и преживени, и държани под контрол в играта. Например, макар че в игровия бой или състезателните игри участниците може да изпитат гняв, те не дават път на открита агресия и насилие, а вместо това демонстрират стратегии и контрол. Брайън Сътън-Смит отбелязва, че темите, демонстрирани в детските игрови сценарии съдържат много елементи на атака, бягство, злополука, неяснота и отчуждение. Тези „опасности“ могат да бъдат свързани с първичните емоции гняв, страх, шок, отвращение и тъга. Авторът предполага, че, конструирайки тези истории, децата създават ситуации на умерен стрес, с който могат да се справят чрез играта. Изследване на Сандра Ръс показва значението на ролевата игра за редуциране на тревожността. Тя може да се използва като фантазийна репетиция: детето изпробва адаптивни модели на мислене, планиране, поведение и емоции и това му помага да си създаде навици за справяне в конфликтни ситуации в реалния живот (by Lester, Russel 2008). Независимо от това, че играта е построена от въображението, чувствата в нея са истински. Играейки, детето натрупва опит за справяне с негативните емоции и преодоляване на препятствия. Това се отнася както за игрите с правила, така и за ролевите игри.

Знаем  естествено, че нашият  Аз се различава от този на другите. Следователно Азът е собствена личност на даден човек. И когато казвам  „Аз правя нещо“, това означава, че ние лично правим това със съзнание и воля (Дако  1995: 169).

Когато детето достигне една определена възраст и разбере, че освен неговият  Аз съществуват и останали, разбира, че за да получи нещо трябва да го изиска от отсрещния човек. Тук е много важно каква основа ще постави неговото семейство, каква роля ще изиграе майката и в каква роля ще влезне бащата, защото едно дете може да стане пълноценен човек, когато от мъничко е било обичано, когато е било подкрепяно без да бъде съдено за неговите грешки, когато са се интересували от неговите чувства емоции, нужди. Само тогава то може да изгражда увереност в себе си придружена със самочувствие. Това са много важни качества, които трябва да се изградят в израстването на детската личност, за да може в един момент да умее да поиска и да си вземе от света това , от което има нужда, да показва на какво е способно без да се притеснява дали ще бъде осъдено от останалите. Да знае кое е най-доброто за него в онзи момент.

За съжаление в днешно време има много потенциални и знаещи деца, но заради липса на увереност и самочувствие, с които израстват не могат да покажат на света това, в което са най-добри. Наблюдавам в практиката си, че деца, които знаят страшно много за възрастта си, са потиснати, срамежливи, тревожни, беззащитни, съмняващи се в своите способности. Наблюдавам и деца, които нямат толкова придобити все още знания, но вземат участия в ситуации без да се притесняват дали ще сбъркат отговора и какво ще е мнението от отсрещната страна. Това показва, че още в ранна детска възраст самочувствието и увереността играят важна роля в развитието на детето.

В контекста на взаимовръзка между игра и учене, Кренц очертава развитието на следните компетентности в играта, които се явяват стимул за учене на децата (Krenz 2001: 3).

В емоционална сфера: умение за изразяване и регулиране на чувства , възпитаване на издръжливост, намаляване на агресивността.

В социална сфера: комуникативни умения, умения за по-добро изслушване, готовност за съвместни дейности, спазване на правила, чувство за отговорност, стремеж към запазване на приятелства.

В двигателна сфера: развитие на способност за бързи реакции, чувство на балансираност, развитие на моториката.

В когнитивна сфера: развитие на познавателни интереси и логическо мислене, способност за концентрация и запаметяване, развитие на речта и фантазията.

Тъй като играта е основа за социализация и тя е тази, която премахва много травми и психологически бариери при подрастващите деца, реших да създам игри, в които да обединя децата, да накарам по-силните да помогнат на по-слабите, които от своя страна да се почувстват приети, подкрепяни, обичани и потребни за околните, да повярват в себе си, да придобият самочувствие и увереност, която ще им помогне за по-добра реализация за в бъдеще.

Първата игра, която създадох се нарича „Драсканици“. Тази игра прилагам много успешно във всяка една възраст на децата, независимо от техния брой. В случая ще се наблегне за мотивация, отнемане на напрежение, емпатийност, подкрепа, по-голяма увереност, самочувствие, емоционална удовлетвореност.

„Драсканици“

1. Мотивация;
2. Отнемане на напрежение ;
3. Чувство за увереност, самочувствие;
4. Емпатийност;
5. Разбиране;
6. Подкрепа;
7. Координация;
8. Лично право на избор;
9. Емоционална удовлетвореност.

Ход на играта:

На всяко дете се дава по един бял лист. Пред него са поставени моливи. При сигнал „ СТАРТ“ децата (детето) вземат произволен молив и започват да драскат. При сигнал „СТОП“ децата (детето) спират, сменят отново моливчето по свой избор и така действията се повтарят, докато учителят подаде сигнал „КРАЙ“. Всяко дете взема своето листче и го смачква на топка, след което по команда го провира под блузката, поставя го в лява, дясна ръка и върху главата. Поставят го на земята и скачат пред, зад и встрани от него. Отново по сигнал  децата се подреждат в колона по един, а пред първото дете в колоната се поставя кошче. Целта е всеки един да улучи топчето хартия в кошчето, ако не успее, децата с аплодисменти и скандирайки неговото име, го подкрепят до момента, в който улучи целта, т.е. кошчето. Накрая всички се ръкуват, прегръщат, като по този начин всеки признава успеха на другия и празнува собствения.

Целта със смяната на моливите беше по-плахите деца да започнат да правят личен избор, а не да подражават на останалите в избора на определено нещо, без да се притесняват, че ще сбъркат или че ще бъдат обект на подигравки. В процеса на драскане върху листа децата снемаха напрежението и го заменяха с положителни емоции и много смях. Целта при смачкването на листа е децата да могат да изкарат вътрешната си агресия, като го поставят на различни места по тялото си и добият по-добра концентрация и увереност, че могат да се справят със ситуацията, накрая всички се нареждат в колонка и всеки трябва да хвърли своето листче, при неуспех всички деца от групата го подкрепят с аплодисменти, детето не се отказва и го хвърля докато успее. Играта нямаше име, децата я кръстиха „Драсканици“. Чрез тази игра се подобри общуването и вярата в способностите у децата. Те станаха по сплотени и емпатийни един към друг.

 „Пътуване във времето“

Тази игра се използва в началото или края на ситуацията, където се дава воля на въображението на детето – измисляне на случки, решаване на казуси, затвърдяване на теми по дадените направления. Доразвиват се комуникативните умения, езиково – говорните умения, въображението, креативността.

Цел на играта:

1. Развиване на емпатия;
2. Развиване на въображение;
3. По-добра комуникация;
4. Обогатяване на езиково-говорното развитие;
5. Разширяване на познания от определена област;
6. Позитивно и креативно мислене.

Ход на играта:

Децата (детето) сядат в кръг, хванати за ръце и затварят очи. Учителят ги пренася мислено във времето по тема, която най-вече децата са избрали или учителя е преценил, да ги насочи към тема, която е сметнал, че е необходима да я за твърдят от образователно направление.

Пример: Темата е „ Космос“, учителят описва обстановката в космоса, след което на децата се поставя казус, който те трябва да разрешат.

„Деца, ние вече кацнахме на Луната, нека се разходим и да видим какво се крие там, но не пускайте ръчички, защото сме едно цяло и трябва да разчитаме един на друг, понеже там няма кислород, затова сме със скафандри, благодарение на които дишаме, но не можем да стоим на краката си както на земята, а сме във въздуха.“

След описаните красоти за космоса учителят съобщава на децата (детето), че пред тях се появява извънземно. Те трябва да дадат идеи какво ще се вземе като решение, за да завърши всичко с добър край и дали трябва да изоставим някой от групата си (провокативния момент). Накрая децата се връщат в детската градина, отварят очи, верижно всеки целува другарчето до себе си и разказва впечатленията си от приключението.

Наблюдават се положителни, емоционални моменти, положително и пълноценно общуване, увереност и решимост за нови идеи и приключения.

Социалната активност на децата зависи от вътрешната динамика на детето. В процеса на учене, както и в играта винаги присъства взаимовръзка, която дава на детето знания и психологически моменти за израстване на личността.