В статията се разглеждат особеностите при възприемане формата на предметите и създаването на математически представи за геометричните фигури от децата в ПУВ, обусловени от възрастовият потенциал на детето и тенденциите в неговото индивидуално развитие. Акцентира се върху поставяне на основите на математическа култура за формиране на умения за елементарни обобщения, съобразени със закономерностите при изграждане и развитие на познавателната дейност.
Детската градина е началното звено в образователната ни система. Тя е институция, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от 3-годишна възраст до постъпването им в училище в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. То осъществява процеса за учене чрез игра, съобразен с възрастовите особености и гарантиращ цялостното развитие на детето. Една от основните цели на предучилищното образование е придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности, формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот.
Главна цел при поставяне основите на математическата култура у детето от предучилищна възраст е създаването на условия за изграждане и формиране на елементарни представи за форма, обем, ширина, дължина, време, пространство, количество. Детският педагог има отговорната и благородна задача да въведе детето в тайнствения и сложен свят на математическите понятия и отношения.
„В математиката трябва да се помнят не формулите, а мисловният процес” В. П. Ермаков. От срещата си с математиката детето трябва да усвои спецификата на познавателните похвати на мислене. Педагогът трябва да стимулира познавателната детска активност, която да обезпечава с подходящи познавателни методи и дидактични средства. За реализиране на тази цел е необходимо съобразяване със закономерностите при изграждане и развитие на познавателната дейност у детето от предучилищна възраст, възрастовите възможности при усвояване на знанията, необходимостта от приемственост между работата в детската градина и първи клас.
Какво означава „представа” – това са образите на предметите и явленията, които възникват, когато те непосредствено въздействат върху сетивните органи на човека, не изчезват с прекъсване на въздействието, а се запазват в съзнанието за определено време и могат да бъдат възстановени. Ето защо е нужно още в най-ранна детска възраст те да се формират правилно и трайно у децата.
Едно от пространствените свойства на околните обекти е тяхната форма. Формата на предметите получава обобщено обозначение като геометрични фигури. Геометричните фигури са стандарти, с помощта на които човек определя формата на предметите и техните части.
Понятието „геометрична фигура“ е едно от оригиналните математически понятия, формирано е чрез абстрахиране от други свойства на обекти, с изключение на формата.
Това е естествено, тъй като формата е основното визуално и тактилно възприемано свойство на обекта, което помага да се разграничи един обект от друг. Когато разглеждаме обекта като цяло, окото възприема неговата геометрична форма и структура. Почти всички видими елементи са ограничени от всички страни от равнини с различни форми. Това означава, че всеки елемент, всеки обект има определена пространствена форма.
Математическите представи се формират въз основа на възприемането на редица свойства и признаци на реалните предмети. Количествените, пространствените и времевите представи отразяват свойства и отношения на обективно съществуващи предмети и явления от околната действителност, които не са така конкретни и трудно се долавят от детето. За по-пълно опознаване на математическите отношения е необходимо то да има възможност да се запознае с вътрешните връзки и закономерности, което се постига чрез мисловните операции анализ, синтез, сравнение, обобщение и абстракция. В предучилищната възраст се постига и интензивно развитие на мисленето, което се опира на сензорна информация. Изграждат се елементи на логическо мислене. Въз основа на конкретни и общи представи детето овладява известни умения да разкрива математически отношения и зависимости и формира елементарни представи за форма, число, време. Водещо при взаимодействието с децата от предучилищна възраст е осъществяването на постепенен преход от конкретни към по-обобщени знания. Емпиричните знания, формирани въз основа на сензорния опит, са предпоставка и условие за усъвършенстване на познавателната дейност и за математическото им развитие.
По-високо равнище при ориентиране в математическите отношения се осигурява чрез овладяване на умения за ползване на общоприети еталони – например за форма чрез формиране на представи за геометричните фигури. Как детето възприема формата на предметите и на геометричните фигури? В началото на предучилищната възраст децата още не умеят да отделят формата като признак на предмета. Те я свързват със самия предмет, с възприемането на фигурата като нещо цялостно, без в нея да се отделят структурните части. За отделянето на формата като признак на предмета голяма роля играе усвояването от децата на общоприетите сензорни еталони за форма на равнинните и пространствените геометрични фигури. При възприемането на геометричните фигури и формирането на представи за тях се проследява динамика на процеса. Отначало детето отъждествява геометричната фигура с познат му предмет, който има същата форма. Така например дете на 3-годишна възраст нарича кръга „колело”. Този етап в развитието на представите за геометричните еталони Л. А. Венгер нарича етап на „опредметяване на еталона“. По-късно в процеса на извършване на система от предметно-познавателни действия с геометричните фигури детето започва да отделя формата им като техен съществен признак. В речника на детето се появява названието на геометричния еталон „Кръгът е като колело“, „Триъгълникът прилича на покрив“ и т.н. Тази закономерност се проявява при децата от 3 и 4-годишна възраст. Постепенно те започват да разкриват структурата на геометричните фигури (върхове, ъгли, страни) и съществени признаци на фигурата (равни страни, две по две срещуположни равни страни и др.). Правят се първи опити от детето да сравнява геометрични фигури, но без да осъзнава общите връзки и закономерности. Накрая геометричната фигура започва да се възприема от детето като еталон (образец), с който сравняват предметите от околната среда. Геометричното мислене изисква установяване на връзки между свойствата и структурата на фигурите, както и закономерности между самите свойства. Настъпва обратният процес – обобщаване на предметите по форма и съотнасянето им към еталона. Преходът от един етап към следващия не е самопроизволен и не зависи от особеностите на възрастта. Той се реализира и облекчава от цялостното педагогическо взаимодействие в условията на детската градина, с което се ускорява развитието на елементарното геометрично мислене.
Геометричните фигури в детската градина трябва да се изучават в два аспекта: като сензорни еталони, тоест мерки за сравняване и опознаване формата на предметите от околния свят , и като математически обекти, което налага да се формират представи и понятия за тях.
Формирането на най-устойчиви представи за геометричните фигури като еталони може да започне да се изграждат у децата от четвъртата година. Усвояването на еталоните трябва да се свързва с усвояването на способи за обследване формата на предметите: групирането им по форма, абстрахирайки се от цвета и големината им, а също и разположението им в пространството, последователно разглеждане и описание на фигури. Сензорните еталони се усвояват не само перцептивно, но и на интелектуално равнище. Три–четири-годишните деца овладяват някои елементи на системата от еталони, прилагайки обследващи действия, които са установили от възрастните. Пет–шест-годишните използват сериацията и класификацията, осмислят принципа за построяване на такива системи. Особено значение за определяне формата на предмета има обследването . За да се изучат особеностите на геометричните фигури трябва да се спазва логическия ход на изучаване на обекта – от цялостното му възприемане към неговите структурни елементи и отново цялостно повторно възприемане на фигурата.
Овладяването на практически способи за сравняване, за групиране на предметите по количество, величина, форма, пространствено разположение фактически поставя началото на понятийните форми на мислене. Потребността на децата от предучилищна възраст да формират представи за геометричните фигури е широко обоснована. Колкото по-широк е кръгът от представи за геометричните форми с висока степен на обобщеност и устойчивост, толкова по-големи са възможностите на децата за опознаване на предметния свят. Ето защо формирането на представи за фигурите: кръг, квадрат, триъгълник и правоъгълник в предучилищна възраст представлява система, в основата на която лежат достъпни за разбиране логико-математически връзки и закономерности. Усвояването на геометричния материал става в единство с други представи и понятия (множество, число, броене, измерване и други).
Формирането у децата на елементарни представи за геометричните фигури има огромно значение за тяхното сензорно и умствено развитие. Сензорното развитие на детето е развитие на неговите възприятия и формирането на представи за външните свойства на предметите. Най-благоприятната възраст за натрупване на представи за заобикалящата действителност са ранното детство и предучилищната възраст. С възприемането на предметите и явленията от действителността започва познанието. Всички останали форми на познанието – мислене, памет, се изграждат върху основата на образите от възприятията.
Изхождайки от особеностите при формирането на представи у децата за геометричните фигури като еталони и като математически обекти, можем да направим извода, че е необходимо колкото може по-рано да внесем някои равнинни геометрични фигури в детската градина. Чрез организиране на интересна игрова и предметно-практическа дейност да формираме у децата представи за геометричните фигури като еталони за определяне формата на предметите от околната среда. Въз основа на тези представи в края на предучилищната възраст е възможно формирането у децата на елементарни понятия за фигурите, развиване на тяхното „геометрично“ и логическо мислене. Колкото по-широк е кръгът от представи за геометричната форма с висока степен на обобщеност и устойчивост, толкова по-големи са възможностите на децата да опознаят света, в който живеят.
- ЗПУО 2016. ЗПУО чл. 24, чл. 69.
Игнатова, Т., Ванева, В., Божидарова, М. 1991. Математически занимания в детската градина, Просвета – София.
Леушина, А.М. 2020. Формирование, елементарньх математических представленийу детей дошкольного възрастта, М.Альянс.
Русинова, Е., Гюров, Д., Баева, М., Гюрова, В. и др. 2001. Книга за учителя от Програма за възпитание на детето от две да седем – годишна възраст, Даниела Убенова – София.
- Виолета Профирова, ДГ „Пролет“, гр. Харманли