ПОДГОТОВКА И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИГРАТА ДРАМАТИЗАЦИЯ

Непознаващите дейността на предучилищния педагог хора си мислят, че играта драматизация на сцена пред зрители се подготвя като в театъра – чрез репетиции. Всъщност това не е възможно. На детето са необходими 3–4 години целенасочено педагогическо взаимодействие, за да проникне в характера на един герой, в индивидуалността му като типаж, във вътрешните му противоборства, в конфликтите му с другите, в мотивите му за поведение. Интердисциплинарните връзки в обучението постепенно водят до театрализацията като игра. Статията засяга тази дейност на учителя – отговорна и трудна, но и носеща много радост и самочувствие на децата, наред с придобитите знания и умения да имат възможност за творческа себеизява пред публика.

Наред със стихотворенията, басните и приказките, пригодими за игра драматизация са и литературните творби, от които да се извадят такива подходящи за децата части, които да съответстват на заложените цели на играта. Сценарият на театрализацията може да е компилация от два или три различни художествени текстове, стига те да са обединени от общи или близки теми, да са свързани с добре обмислени преходи, да поддържат емоционалността у децата и да имат обща посока на възпитателни въздействия. От друга страна, компилирането на части от литературни произведения дава възможност за участие на повече деца с различни творчески възможности и увеличава броя на сцените, с които се представя играта. За драматизация пред зрители по случай националния ни празник – 3 март, избрах с моята група да представим сцени от „ Време разделно“ и от първа глава на „Под игото“. Явно е, че творбите са свързани с празничната дата, но има и друго – в дейността на детските градини активно се работи за формиране на морални добродетели, но съвсем частично те се свързват с  патриотизма на българина днес. Чрез текста на творбите и чрез текста на преходите между сцените и песните, съпътстващи някои от ролите, педагогът има възможност с играта драматизация да остави незабравими спомени в детските сърца за всички години човешки живот. Освен това, както приказното, така и играта и родолюбието сякаш бликат с първата глътка въздух. Така играта драматизация, съюзявайки изначалните човешки пориви, дава творчески простор за интерактивна дейност. Но тя изисква и предварителна подготовка и през четирите години. Ако разгледаме само програмата на темите и дейностите по български език и литература за четвърта група от октомври до март, ще проникнем в големите възможности за подготовка за театрализация пред гости:

• октомври: тема „Най-голямото богатство“. Работа по посока на адекватно интерпретиране на пословица (аз предлагам „Добротата е най-голямото богатство“). Текстове и примери в посока на поуката „добротата изисква отстъпчивост, справедливост, съпричастност“. Няма доброта у насилника, поробителя. Обичта към ближния е винаги израз на доброта. Саможертвата е доброта! Проявяване на интерес към алегорията. Добри и зли животни. (В драматизацията ще възникнат въпросите: Добри хора ли са чорбаджи Марко, ходжата, падишахът, Караибрахим?);
• ноември: тема „Избрах си роля“. Тук е важно да се разговаря каква роля бих си избрал(а) и бих могъл(а) да изиграя? Тук децата най-често си избират роли на такива, каквито искат да станат. Сега възниква проблемът, че такава роля може да няма според текста. Децата се стремят да намерят основания за други роли, към които ги насочва педагогът. Настъпва и моментът за осмисляне на ролята на отрицателните образи, на лошите;
• декември: Тема „Дигитална литература – споделяне на интерпретация“.  Работа в посока споделяне на лична интерпретация за определен герой от художествено произведение. Сега предложих на децата „Време разделно“ с цел коментар кой герой им е въздействал най-силно, защо и с какво. След обсъждането разговаряхме за израженията на лицата, позите, движенията, силата на гласа, мимиките, музикалните и звуковите въздействия. По-нататък в заниманията им предложих по три реплики на главните герои – всеки по избор да ги интерпретира за създаване на аудиозапис. Ефектът беше радост и начало на увереност в групата, че и тя може да пресъздаде определен къс от тази жестока историческа драма;

2. Тема „Сладкодумни разказвачи“. Задачата ни е да осмислим – по повод събитията в драматизирания откъс, думите жесток, безпощаден палач, безмилостен насилник и убиец, обич към българската земя и народ;

– януари: 1. Тема „Дигитална литература“. Създаване на интерактивни карти, включващи основни моменти от диалогичния откъс от „Време разделно“. Децата рисуват „Протягам ръка“ (осмисляме „приятелство“ „разбирателство“ „взаимопомощ“) и „Ръцете ми са развързани“ (осмисляме „мога да правя вече каквото си искам“. Рисуват „Камбанен звън“ (осмисляме: колективно тържество, тревога, скръб) – макар че тези символи присъстват в бита ни, означаващите ги понятия се доизясняват чрез текста на диалозите. Така играта драматизация, поставяйки групата в конкретна ситуация, дообогатява и езика, и представите, и въображението на детето. Тук са във взаимовръзка две изкуства: изображение (чрез рисуване) и изражение (чрез смисъла на словото). Те ще се съединят още по-активно в театралното изпълнение. Втората тема на този месец – „Моето литературно съкровище“, в случая позволява на педагога да затвърди смисъла на диалозите – как всяка страна на разговорния процес представя и отстоява своите възгледи, ролята на позицията на силния – в сблъсъка избуява моралът, правдата, родолюбието. Това е основанието да се подхожда отговорно към всяка сценична роля.

• Февруари: Езиково-литературните теми през месеца могат да се подчинят на скоро предстоящата игра драматизация, без да се пренебрегват задачите и очакваните резултати – представа за сравнителна и превъзходна степен на прилагателните имена. Затова в две учебни единици разгърнахме темата „Моят род“. Върху наченките на родовата памет и самочувствие е изграден целият сценарий на наближаващата театрализация. Срещата на децата с родовите корени е деликатна задача, защото се повишава коефициентът на разтрогнатите бракове. Тук помагат бабите и дядовците, в чиито къщи (често сред природните красоти) децата живеят или гостуват, а там всичко за тях е по и най . Разбира се, в сегашните родове на децата няма поборници за свобода, но все още по-старите българи са патриоти и умеят да внесат у децата родолюбие чрез своята обич към дома, хората, природата и труда.

Домашният уют и светът на задружие в семейството е предпоставка българинът да се бори срещу насилието, срещу чуждото като бит и вяра. Затова на сцената домът на чорбаджи Марко с многобройната му челяд („Под игото“) предхожда появата на Караибрахим („Време разделно“). Освен това Вазовият текст е по-лек за изпълнение, за освободеност „на играчите“, макар че внася много важни патриархални поведенчески норми, нужни и днес да се чуват по-често. Преходите между двете части на играта се осъществява чрез четци, декламатори, песни – всички на тема България – свидна, родна, моя. Това ангажира участието на всички деца. Почти всички родители участваха в изготвянето на костюмите и реквизита, а децата – с рисунки на героите. Цялата материална част на играта обособи кът – изложба. След реализацията на театрализацията този кът достави много радост и на другите групи. Играта драматизация приобщава едновременно с темата си, с ентусиазма на широк кръг от хора, с придобитите знания и чувства в нейната подготовка и със самочувствието на всички участващи в нея. Тя е тържество не в показната си форма (тя има значение заради поетата отговорност), а на това, че всяко дете става значимо, когато знае и умее да се вълнува и да вълнува другите.

При подбора на актьорите освен физическите, гласовите и комуникативните характеристика на децата, педагогът трябва да помисли и за дубльори. Така, от една страна, повече деца – в конкурентна среда – осмислят репликите, позите, движенията, акцентите (на смирение и послушание – при Вазовия текст; на решимост и противопоставяне – при Антон Дончевия текст) От друга страна, при сглобяване на отделните сцени всички деца от групата ще забележат все пак индивидуалните различия при интерпретацията поне на главните роли и ще могат да гласуват ( при нас с три цвята топчета) за кого от три деца в съревнование е най-подходяща ролята. Така изборът на конкретния „играч“ става по общата воля, а дружбата между децата не е накърнена от „режисьорката“. Във всички детски игри, организирани от учителя, правила, норми, цели, очаквани резултати той има насочваща, обучаваща и контролираща справедливостта на играта роля.

За да стигна до конкретни изводи и поуки за играта драматизация в моята група, направих анкета с родителите на децата (22 момчета и 9 момичета). Тя е замислена като обратна информация за оценка на децата и напедагога, тъй като най-близките на малките няма как да знаят пътя на учителя през темите и задачите в конкретните образователни направления, през наученото от децата до съвкупността от умения за творческия изказ в игра, която, безусловно, възпитава морални ценности и родолюбив дух. Анкета от такъв тип само би обогатила психологическото знание и педагогическия опит. Получих 30 попълнени въпросника, които приемам за 100%.

Въпросът Какво затруднява вашето дете при подготовката за играта? придружих с направляващи отговори: заучаването на текста – да: 2 деца (6,5%), не (28 деца). В групата децата с лекота запаметяват и възпроизвеждат случки и събития. Изборът да играе точно тази роля – не (30–100%). Децата са осъзнали, че отрицателните герои са част от историческата истина. Същият резултат има и при съчетаването на репликите с актьорското изпълнение и несвойственото облекло и реквизит. 8 родители (20,7%) са отбелязали, че детето им се е притеснявало от публиката, което е нормално за първа изява. В насочващото „по-трудно усвоява логическия акцент на думите в конкретна сценична ситуация“ има 4 „да“ (13,3%). Това не (ни) задължава за още по-настойчива дейност върху прецизността на езика и смисловата съчетаност на думите – живата комуникация днес при децата е силно занижена. В детските градини децата устойчиво увеличават своя речников фонд извън битовата сфера, но е нужно по детските площадки, както и в домовете си те да попадат в по-разнообразни ситуации, които да обогатяват семантичното поле на словото. Децата се притесняват и от присъствието сред публиката на човек (хора), които имат непрекъснато критично отношение към тях Три пъти „да“ (10%).  Тази посока е ориентир къде и доколко строгостта и интригата са довели до дисбаланс на възпитанието в семейната среда. Налагането на успех е постоянен процес, изискващ търпение и такт. За изненада има две „да“ на „намали своя интерес към приказките след цялостната подготовка на играта драматизация по литературни текстове“. Вероятно това е резултат от вълненията за изява пред публика.

В следващите два въпроса със свободен отговор скрито провокирах несъучастието на родителите в подготовката на костюми и реквизит, а в отношението им към темата и към образователно-възпитателните въздействия, които постигаме в предучилищна възраст. След отговорите всеки на моето място би останал с усещането, че педагогът е сам, че липсва съзвучие между целите на образованието и родителската съпричастност в развитието на младите ни поколения. Анкетираните се отправят към емоционалния отглас на техните деца. Чудесно, но емоцията (като при всички игри и приказки) е само път на изживяване на ново познание и цели, а и с четивата и разказите самите родители предоставяха информация на децата си за историческото минало на предците им, но във въпросника никой не отбеляза „Да, децата ни трябва да носят в сърцата си България винаги и навсякъде!“.  Може би за мама и тати на прохождащите в родолюбие „актьори“ стои по-настрана от първата сценична треска думата Родина, но тя тръгва във вечната си святост от тях и нас едновременно именно в предучилищна възраст. А въпросите са: 1. Как вашето дете изживя подготовката на играта драматизация? В общ план отговорите са: Беше му (и) интересно, изпитваше вълнение, че участва в играта;  Подготвя се с желание и отговорност;  „Винаги споделя всичко, което правят“;  „Мълчаливо“; „Емоционално“; „Мисли как ще я (го) гледаме“; „Очичките светят от вълнение“; „С удоволствие и ентусиазъм изучава текста“;  „Спокойно“; „Информира ни на кого трябва да подскаже“;  „Непрекъснато стои пред огледалото“; „Пее постоянно песните“; „Възмущава се, когато някой не взима насериозно поставените от госпожата задачи“.

2. Как се чувства вашето дете след представянето на играта? – „Очаква да го (я) хвалим“; „Удовлетворен, оценен, амбициран“; „Горд (а) от себе си“; „С приповдигнато настроение е.“; „Срамежлива е, но сега живна“; „Непрекъснато гледа клипчетата“; „Превъзбуден и вече самоуверен“; „Пита ни може ли да стане артист“ и т.н.

Видно става, че сцената и публиката активно мотивират децата. Затова и изборът на текстовете трябва да е с цел да оставят трайна диря в тяхната памет и емоционалност. Събирайки цялата интерактивна дейност на децата в предучилищна възраст, играта драматизация дава и нови ориентири за неизучавани моменти от живота на хората (литературни текстове), за спецификата на театъра като изкуство, за силата на човешките чувства и тяхното многообразие в различни ситуации, за важното и дребното в живота на човека. Играта драматизация и приказката се допълват и разширяват по чудодеен начин. Приказката ни завладява със своя красив и непознат свят. Приказката ни „пълни“ с въображение, драматизацията – с изражение. Чрез приказката някой ни разказва нещо, чрез драматургичния текст ние представяме на някого нещо. С приказката нещо отвън влиза в нас, с ролята на сцената нещо от нас излиза навън. Превъплъщенията в умовете и сърцата на децата в детската градина се обуславят от движенията от приказката до инсценираното приказване. Външният и вътрешният свят на човека постоянно сменят местата си. Да изиграеш нечия приказка, означава изцяло да я изживееш.